Р        Е        Ш        Е        Н        И        Е  

 

11.12.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 3 декември

Тринадесети наказателен състав година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР  ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2442/2019 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 19-0940-000591 от 04.10.2019 г. на ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За така установеното нарушение на жалбоподателят *** е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. *** от АК – Плевен. Молят съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаканосъобразно издадено в противоречие с материалния закон.

За ответната страна по жалбата О.н.М.- П. редовно и своевременно призована, представител не се явява.

Депозира се бланкетно становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

 

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА !

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 771361 от 29.06.2019 г., съставен от ******на длъжност – ***.

 В АУАН-а находящ се на лист № 7 от делото ***т е отразил следното- до колкото може да се чете :

„На 29.06.2019 г. около 18:30 часа в *** управлява лек автомобил с рама /не се чете изобщо / без поставени регистрационни табели на определеното за това място и не е регистрирано по надлежния ред.

Нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от ******на длъжност *** към О.н.М.  – П.

Въз основа на посочената по–горе констатация на жалбоподателя  е издадено наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя, глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следните правни изводи:

СЪДИЯ КРАСИМИР ДИМИТРОВ категорично счита, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено !!!

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила.

 Това е и позицията категорично застъпнена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год, която е задължителна за съдилищата .

 В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение или не .

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания дадени непосредствено и устно в съдебната зала не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение.

 Ответната страна по жалбата О.н.М.- П. също не ангажира никакви допълнителни доказателства в подкрепа на установената в наказателното постановление фактическа обстановка.

В настоящето производство съдът е длъжен да извърши служебно проверка за законосъобразност на съставеният АУАН и издаденото НП, респективно спазени ли са всички правила и изисквания на материалния и процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя.

Съдът намира, че процесното НП е издадено при изключително неизяснена и противоречива фактическата обстановка !!!

От свидетелските показания на ******се установява, че АУАН-а е съставен от неочевидец, и че вписаните като свидетели по акта лица – свидетелите ***, също не са очевидци на нарушението.

От показанията на ******става ясно, че същият е съставил АУАН-а на следващия ден , въз основа на изготвена докладна записка от колегите му ***. Същите са посетили подаден от жалбоподателя сигнал за възникнал скандал за побой. Вместо да впише тях като свидетели очевидци в съставения АУАН той вписва други лица !?!?

От показанията на свидетеля *** се установява, че колегите му от нощната смяна са получили сигнал за възникнал инцидент - скандал. От показанията на свидетеля *** не се установява обаче , как и по какъв начин колегите му, които са  били нощна смяна са установили, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил без регистрационни табели.

Актът е бил съставен на следващия ден на адреса на жалбоподателя където живее.

 От показанията на свидетеля ***се установява единствено и само, че полицейските служители са посетили адрес на ул. „***“ в с. ***.

От показанията на свидетелите ***и свидетеля ***става ясно, че в действителност полицейските служители са посетили адреса на жалбоподателя, както и че автомобилът за който се твърди в АУАН-а по принцип го е управлявал  жалбоподателят ***. От техния разпит също така става ясно, че  в действителност автомобилът не е бил в движение, а същият е бил разглобен до степен да не може да бъде управляван .

С оглед на гореизложеното съдът счита, че Актът е съставен от страна на ***, без да са посочени свидетели очевидци на нарушението, като и самият актосъставител не е очевидец на нарушението.

Съдът констатира, че  грубо е нарушена процедурата по съставяне на АУАН по вина единствено и само на ***.

Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя всеки акта !!!

Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да присъства в този момент и :

- свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от ***, без да се изисква някакъв специален брой на тези свидетели.

Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.

Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/, какъвто не е настоящият случай.

Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да подпише акта.

При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая, и ***т и свидетелите по акта не са очевидци на нарушението.

При внимателен прочит обаче се констатира, че ***изрично е подчертал в АУАН-а съставен на адреса на жалбоподателя, че колегата му ***е свидетел при съставяне на акта и е свидетел очевидец присъствал при установяване на нарушението, което се опровергава категорично от показанията на свидетеля ***.

В такъв случай, достатъчно е било при съставяне на АУАН-а да присъства поне един свидетел присъствал на нарушението или такъв установил нарушението, за да е спазено буквално изискването на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН.

На следващо място, съдът счита, че не е налице надлежно описание на констатациите на ***в АУАН-а и конкретно  на самото  нарушение.

В разпоредбите на чл.42 и на чл.57 от ЗАНН са предвидени задължителните реквизити, които следва да съдържа съставеният АУАН и наказателното постановление.

Част от задължителното съдържание на актовете на административно-наказателното производство е описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

Изискването за пълно и конкретно описание на нарушението е съществено с оглед на обстоятелството, че наказващият орган подлага на независим преценка установеното от ***.

Разпоредбите на чл.42, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН въвеждат задължения за ***и за наказващия орган да опишат в АУАН и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на санкционираното лице, като деянието следва да бъде описано по начин, установяващ извършваното нарушение. Недопустимо е в съдебния процес по оспорване на издадено наказателно постановление да се установяват съществени за отговорността на санкционираното лице обстоятелства, като място на нарушението и конкретните обстоятелства, при които е било извършено, в който смисъл е и трайната съдебна практика.

Изложените в съставения АУАН обстоятелства и твърдения подлежат на доказване в съдебния процес.

В процесния случай в открито съдебно заседание се установява, че жалбоподателят е шофирал МПС, което на практика е било разглобено в дома му – в двора му  !!!

 Горните обстоятелства не са отбелязани в намиращия се между кориците на делото АУАН и в наказателно постановление.

Липсата в наказателното постановление на фактически обстоятелства по отношение на съставомерни признаци на деянието, води до извод, че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя до степен да не може да узнае от фактическа и правна страна нарушението, за което е обвинен.

В конкретния случай съдът счита, че е допуснато процесуално  нарушение, изразяващо се в липса на конкретно посочване на нарушената хипотеза от възможните три такива, съдържащи се в нормата на чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В посочената разпоредба е указано, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

В оспореното наказателно постановление, след изписване на фактическата обстановка, като конкретно нарушение административно-наказващият орган е посочил и възпроизвел словесно две от изпълнителните деяния, съдържащи се в нормата на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели.

При така изписаното изпълнително деяние, действително за санкционираното лице не би било възможно да разбере за кое точно от трите нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на лицето. Ограничаването на правото на защита на наказаното лице всякога съставлява съществено процесуално нарушение, което влече отмяна на наказателното постановление.

Водим от горното, СЪДЪТ

 

 Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19-0940-000591 от 04.10.2019 г. на ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: