М О Т
И В И
Обвинението срещу подс. М.Д.И. е по чл. 354 А ал. 3 т. 1 НК за това,
че на 03.10.2019г. в гр.Стара Загора, без надлежно разрешително
държал високорисково наркотично вещество – метаамфетамин с нетно тегло 0,35 грама със съдържание на
активен наркотично действащ компонент метаамфетамин 46,3% (теглови проценти) на стойност 8,75 лева.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен. Защитникът му адвокат П. пледира
за минимално наказание.
Представителя на РП град Стара Загора поддържа обвинението.
Производството е проведено по
реда на глава 27 НПК – чл. 371 т. 2 НПК
– съкратено съдебно следствие.
От направеното
самопризнание и събраните по делото доказателства, установени с доказателствени
средства на ДП – писмени, показанията на
свидетелите– преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
На 03.10.2019 година в град Стара
Загора, подсъдимият М. И. си закупил за лична употреба от
непознато лице високорисково
наркотично вещество – метаамфетамин с нетно
тегло 0,35 грама със съдържание на активен наркотично
действащ компонент метаамфетамин
46,3% (теглови проценти) за лична употреба.
Същият ден полицейските служители
Вълчев и Господинов видели подс. И. и след извършена проверка иззели от преден
десен джоб на късите панталони на подсъдимия найлонов плик с клипс система за
затваряне.
Направеният
полеви тест реагирал на наркотичното вещество метаамфегтамин.
Описаната
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия, които се
подкрепят от показанията на свидетелите Вълчев, Господинов, протокол за обиск и
изземване, експертно заключение.
От заключението на назначената по делото
физико – химическа експертиза на БНТЛ при ОД – МВР –гр.Ст. Загора, е видно, че иззетото, чрез протокола за обиск и изземване от 03.10.19г., като
веществено доказателство - високорисково наркотично вещество – метаамфетамин е с нетно тегло 0,35 грама със съдържание на активен наркотично действащ
компонент метаамфетамин
46,3% (теглови проценти) на
стойност 8,75 лева.
Метаамфетамина е наркотично вещество и подлежи на контрол
съгласно ЗКНВП и Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от Р
България. То е включено в списък № 1 на чл.3, ал.1 от Наредбата за реда за
класифициране на растения и вещества като наркотични, по см. на чл.3, ал.2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”.
Съгласно Приложение № 2 на ПМС №
23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества, пласирани на
улицата, за нуждите на съдопроизводството цената на наркотичното вещество е 8,75
лева.
Следователно цитраните до тук доказателствени средства дават основание
на съда да направи единствено възможният извод относно главният факт в процеса
– има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подс. И. е автор на
процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по
несъмнен начин.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
Имайки
предвид установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка съдът
намира , че подсъдимият М. И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 354 А ал. 3 т. 1 НК .
ОБЕКТИВНИ
ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
От
обективна страна е необходимо децът да е осъществил едно от двете изпълнителни
деяния – придобие или държи / при условията на алтернативност / , да няма
издадено надлежно разрешение, предмета на престъплението да е високо рисково
наркотично вещество или негов аналог.
Подс.
Илиева е установил трайна фактическа власт върху наркотично вещество / придобил
е метаамфетамин и е осъществил владение върху наркотика/ , с което е осъществил
изпълнителното деяние държане на наркотично вещество.
Подсъдимият
не е имал надлежно издадено разрешение да държи наркотично вещество.
Предмета на престъплението – Метаамфетамин - е наркотично вещество и подлежи на контрол
съгласно ЗКНВП и Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от Р
България. То е включено в списък № 1 на чл.3, ал.1 от Наредбата за реда за
класифициране на растения и вещества като наркотични, по см. на чл.3, ал.2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”.
Съдът
приема , че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93 т. 9 НК.
Преценката
за маловажността на случая се прави
конкретно на база установените факти, обстоятелства, доказателства
установени с доказателствени средства.
Предмет на престъплението е малко количество наркотични вещества / под 1 грам / ,ниската е
стойността/ 8,75
лева / , но за разлика от други подобни
случаи наркотичното вещество е високо рисково. От друга страна деецът е с
недобри характеристични данни, многократно е осъждан и същият следва да се
окачестви като деец с висока степен на обществена опасност.
Следователно деянието не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи на престъпление от този вид, поради което и случаят не може
да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 93 т. 9 НК.
Съдът
няма основание да приеме, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.
2 НК.
Престъпленията за държане на
наркотични вещества / чл. 354 А, ал. 3 НК / са формални , но придобиват все по-широко разпространение на
територията на Р.България и засягат все по-широк кръг лица,преимуществено в
младежка възраст,като пораженията върху психиката и физиката на потърпевшите от
разпространението и употребата на наркотични вещества са изключително тежки и
не могат да бъдат преодолени дори в дългосрочен план. Не може да се прави извод за малозначителност на деянието само въз основа на държано конкретно малко
количество наркотично вещество,тъй като отражението на престъпленията по този
състав от НК върху обществените отношения,регулиращи
„народното здраве”/Раздел 3-ти на Глава 11-та от НК/ и пораженията върху
личността на широкия кръг лица,засегнати от разпространението и употребата на
наркотиците,по съществото си са изключително тежки и застрашават самите устои
на обществения ред и правилното физическо и психическо развитие на личността и
особено на младите и подрастващи лица.
СУБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
От
субективна страна съставът на престъплението изисква пряк умисъл.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подс. И.
следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл. Той е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Знаел е, че държи наркотично
вещество без надлежно разрешение, но въпреки това е установил трайна фактическа
власт върху предмета на престъплението.
Имайки
предвид изложените до тук мотиви и на основание чл. 354 А ал. 3 т. 1 НК съдът
намира, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства –ниското количество и стойност на предмета на престъплението,
критичното отношение към извършеното деяние и оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина, а като отегчаващи – обстоятелството че е
осъждан и недобритге характеристични данни.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, съответно на извършеното престъпление и с
оглед постигане целите на чл. 36 НК– ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и Глоба в
размер на 2 000 лева съобразена и с имотното му състояние.
Съдебното следствие е проведено по реда на
съкратеното съдебно следствие, поради което на основание чл. 58 А, ал. 1 НК
определеното наказание лишаване от свобода следва да се редуцира с една трета и
да се определи за изтърпяване наказание в размер на ОСЕМ МСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Престъплението предмет на делото
е извършено в определения от съда изпитателен срок по НОХД 841/18 г. по описа
на РС град Стара Загора, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК съдът няма алтернатива и следва да постанови отложеното наказание в размер
на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода да се изтърпи отделно при първоначален ОБЩ
режим.
На основание чл. 354 А, ал. 6 НК във вр.
с чл. 53, ал. 1 б. „ Б „ от НК веществените доказателства следва да се отнемат
в полза на държавата и да се унищожат.
РАЗНОСКИ
И ПРИЧИНИ
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 86,86
лева следва да се заплатят на ОД на МВР град Стара Загора от подс. И. .
Причини –
ниска правна култура и незачитане на установеният ред за контрол върху
наркотичните вещества.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :