Присъда по дело №693/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към присъда № 2 от 21.01.2022 год. по в.н.о.х.д № 693/2021 год.
Въззивното производство е за проверка на присъда Присъда № 8124 от 21.06.2021
год., постановена по н.о.х.д. № 167 по описа на Районен съд – Г. Д. за 2020 год., с която
подсъдимият Е. С. Б. е признат за виновен в това, че на 29.03.2020 г. в с. К., обл.
Благоевград е нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по
хората - т.6 от Заповед № РД- 01-130/17.03.2020 г., на министъра на здравеопазването на
Република България, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба
№ 21/2005 г. по реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на
територията на страната, като след като е бил поставен под карантина с предписание за
поставяне под карантина изх. № 616/28.03.2020 г. на СРЗИ — София, не е изпълнил
задължението си да не напуска дома си или мястото за настаняване, в което е посочил, че ще
пребивава в посочения в предписанието срок, като деянието е извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено върху цялата територия на
Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. във вр. с разрастващата се
пандемия COVID-19 с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., обнародвано в ДВ
бр.22 (извънреден) от 13.03.2020 г. и за престъплението по чл.355, ал.2, пр.3 във вр. с ал.1
НК му е наложено е наказание "пробация".
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на
подсъдимия - адвокат Л. с искане за оправдаване поради несъставомерност на деянието или
поради неговата малозначителност по критериите на чл.9, ал.2 НК. Първата е защитена при
пледирането с нищожността на процесното предписание и с незнанието у подсъдимия на
съдържанието му, както и със съдържанието на обявената в сайта на министерството
Заповед № РД- 01-130/17.03.2020 г., на министъра на здравеопазването на Република
България, тъй като той се е връщал от чужбина, а на летището не му е била разяснена
конкретната забрана от 28.03.2020 год. Алтернативният довод - че деянието не е
общественоопасно, е основан на твърдението, че от него не са настъпили вредни последици,
тъй като е извършено в самото начало на обявената извънредна обстановка; при
напускането на дома му около подсъдимия не е имало други; съгласно справката към
29.03.2020 год. на територията на селото не е имало регистрирани болни хора, а и самият Б.
не е бил болен тогава и след това; той не е осъждан и не е имал предишни негативни
прояви, проявил е критичност към поведението си и при всички следващи проверки е
намерен в дома му.
Участващият във въззивното производство прокурор оспорва жалбата и настоява
за потвърждаване на първоинстанционната присъда с довод, че в основния защитен
аргумент няма основателност, тъй като наказателният съд има суверенна преценка върху
фактите по делото и не е обвързан от решението на административния съд за нищожността
на предписанието, а и освен това съгласно чл. 2 от Закона за извънредното положение
актовете, издадени въз основа на него, подлежат на предварително изпълнение.
Благоевградският окръжен съд, след като извърши цялостна проверка на
1

атакуваната присъда, съобразно правомощията си, намери следното:
Правилна е преценката на районния съд, че залегналите в обвинителния акт
факти, са верни и пряко доказващи деянието и авторството му, и те се обобщават в
следното: на 29.03.2020 год. в 12,50 часа подсъдимият Е.Б. е напуснал домашния си адрес,
който бил заявен от него по-рано за адрес на пребиваване по време на 14-дневна карантина
/от 28.03.2020 год. до 11.04.2020 год./, наложена му с предписание изх. № 616/28.03.2020 г.
на Столична регионална здравна инспекция, връчено му срещу подпис на същата дата при
пристигането му на Аерогара- София от рискова зона, и при полицейската проверка се
оказал извън дома си в с.К., ул. „Д.“ №*, като не е бил и на същия адрес, но в гр. Г. Д. /
последният, посочен от него във формуляра за събиране на данни на пристигащите пътници,
който той е попълнил/.
Доказаността на тези факти е напълно безспорна, поради безпротиворечието
между гласните доказателства, събрани чрез разпита на тримата полицейски служители,
контролирали спазването на изолацията, както и поради писмено материализираните
изявления в индивидуалния административен акт – предписанието за карантиниране.
Доказани са и фактите за състоянието на провоотношенията, че задължението на
поставеният под карантина да не напуска дома си за посочения в него срок е въз основа на
този индивидуален административен акт – предписанието изх. № 616/28.03.2020 г. на
Столична регионална здравна инспекция, който обаче не е самостоятелно издаден, а е
свързан с противоепидемичните мерки, въведени за цялата страна, по силата на общия
административен акт на министъра на здравеопазването- Заповед № РД- 01-130/17.03.2020 г.
Сигурно е убеждението за акта на определеното психическо състояние – знанието
на подсъдимия, че има конкретното задължение да се изолира в дома си, защото
документът – предписание за карантинирането му изх. № 616/28.03.2020 г. на Столична
регионална здравна инспекция, му е бил фактически даден на същата дата, като в него е
разяснена дори и последицата от неизпълнението му. Тъй като част от съдържанието му е и
основанието, на което то се издава - това е Заповед № РД- 01-130/17.03.2020 г., на
министъра на здравеопазването, защитният довод, че подсъдимият не е бил запознат с нея, е
лишен от фактическата си основателност.
Според въззивната инстанция правнорелевантен към предмета на делото е и
доказаният факт, който обаче не е бил взет предвид от районния съд, а той не е и сред
фактите, на които се основава обвинението, че след поставянето под карантина на
подсъдимия с предписанието от 28.03.2020 г. на Столична регионална здравна инспекция, от
04.04.2020 год. съществува и второ с № 589 от 02.04.2020 год., издадено от Регионална
здравна инспекция – Благоевград, но на основание Заповед № РД-01-158/26.03.2020 год. на
министъра на здравеопазването, с което той е поставен под карантина до 11.04.2020 год.
/включително/, т.е за същия период като на първото предписание.
Новоустановен факт, настъпил в хода на производството пред въззивната
инстанция, е този, че в производство по реда на чл. 145 и следващи от АПК
Административен съд –Благоевград с решение № 2065 от 26.11.2021 год. по а.д.№ 688 по
2

описа за 2021 год., образувано от жалба на подсъдимия от 26.07.2021 год. , е обявил
нищожността на предписание за поставяне под карантина № 616/28.03.2020 г. , издадено от
Д. В. А. - инспектор в Столична регионална здравна инспекция. Решението е влязло в сила
на 29.12.2021 год.
Възползването на подсъдимия от възможността да обжалва предписанието за
карантинирането му пред съответния административен съд и решението, че то е нищожен
индивидуален административен акт напълно лишава настоящия състав да се произнася и
инцидентно по валидността му в рамките на наказателното производство /като съгласно
съдебната практика такава възможност изобщо дори и липсва /. Поради това че в случая
има пряк правораздавателен контрол, защото жалбата против административния акт е
уважена и актът е отменен, това отменяване има действие по отношение на всички. Актът
престава да съществува и не може никой след това, в това число и съдът по други дела
/включително и наказателният/ да придава правна валидност и правна санкция на този вече
отменен административен акт. Липсата на материална законна сила, констатирана при пряк
съдебен контрол от компетентния съд, на процесното предписание води до отпадане с
обратна сила на неговата изпълняемост и задължителност, поради което и следва да се
приеме, че няма нарушение на предписанието за поставяне под карантина на подсъдимия №
616/28.03.2020 г. , издадено от инспектор при Столична регионална здравна инспекция,
поради което следва извод, че деянието, в което е обвинен подсъдимият не е извършено. Не
е допустимо въззивният съд да се произнася за това има ли нарушаване на издадено от
Регионална здравна инспекция-Благоевград второто предписание № 589 от 02.04.2020 год.,
защото фактът на съществуването на този индивидуален административен акт не е сред
тези, на които се основава обвинението, рес. тези срещу които, подсъдимият се е защитавал.
Същественото изменение на обстоятелствената част на обвинението е пречка и да се
обсъжда и въпросът, дали нарушаването на второто предписание може да се определи и
само като административно по Закон за здравето.
Поради правния извод, че не е извършено деянието, не се налага произнасянето
по основателността на довода за оправдаване, основан на липсата на обществена опасност
на престъплението, дължаща се на неговата малозначителност по критериите на чл.9, ал.2
НК.
Обратният резултат за виновността на подсъдимия води до отпадане на
отговорността му за разноските по делото.
По тези съображения се отмени осъдителната присъда и вместо нея оправда
подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Председател:
Членове:
3

Номер на акта:	2
Дата:	21 януари 2022 г.
Съдия:	Илияна Стоилова

Дело:	20211200600693
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 септември 2021 г.

Присъда по дело №693/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите