№ 10236
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110135663 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Депозирана е искова молба, уточнена с молба вх.№26014/12.07.2021 г. /л.15 от
делото/ на Л. Г. М. ЕГН ********** срещу „............. качеството му на цесионер
/конституиран по реда на чл.228 ал.1 ГПК с определение от 08.04.2022 г./, с която е
предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване, че
ищцата в качеството си на наследник на ................. ЕГН **********, поч. на 09.11.2020
г., не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 29.08.2013 г. по ч.гр.д.
№21665/2013 г. по описа на СРС, 54 състав, в размер на 2770,07 лв. главница по
договор за потребителски паричен кредит ................ г., както и сумата в размер на
902,41 за периода от 30.09.2012 г. – 30.12.2013 г., представляваща възнаградителна
лихва, въз основа на който било образувано изпълнително дело № ........... на ЧСИ
............. в КЧСИ. Поддържа, че в периода от 03.06.2013 г. – 03.06.2018 г. спрямо ищцата
и нейния наследодател не са били извършвани валидни изпълнителни действия, поради
което давността за вземанията е изтекла. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете, като навежда, че по изпълнителното производство са
извършвани регулярно изпълнителни действия, като вземанията не били погасени по
давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдът намира предявените искове за допустими,
тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в изпълнителното
основание факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл.439 ГПК /изтекла погасителна давност/. Дори в хипотезата на
прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите, когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен/
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния
лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с
оглед осуетяване възможността за иницииране на ново такова.
Установява се от събраните писмени доказателства, че въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.06.2013 г. по ч.гр.д.№21665/2013 г. е
издаден изпълнителен лист от 29.08.2013 г. в полза на цедента ........... ЕАД, с който е
осъден наследодателят на ищцата ................. да му заплати сумата в размер на 5540,14
лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски паричен кредит
№ ................ г., ведно със законната лихва за периода от 17.05.2013 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 1804,81 лв. за периода от 30.09.2012 г. до
30.12.2013 г., мораторна лихва в размер на 1804,81 лв. за периода от 29.10.2010 г.до
25.04.2013 г. и 275,45 лв. разноски по делото, а именно: 175,45 лв. държавна такса и
100 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Не се спори и от представеното
удостоверение за наследници №............. от СО – р-н „........... /л.217 от делото/, се
установява, че ................. е починал на 09.11.2020 г., като негови наследници са ищцата
Л. Г. М. – съпруга, и ............... – син. Между страните не се спори и от представеното
копие от изпълнително дело се установява, че по молба вх. №9228/26.09.2013 г. на
........... ЕАД за събиране на вземането въз основа на посочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №1252/2013 г. по описа на ЧСИ .............. КЧСИ.
В съдебната практика се приема, че определението на съда по молбата по чл. 242
ГПК /отм./, както и заповедта по чл. 410 и чл. 417 ГПК и издаденият изпълнителен лист
нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на
вземането по кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Подаването на
молбата/заявлението за изпълнителен лист не води до промяна на давностния срок, с
който се погасява задължението, за което тези съдебни актове са издадени - срокът на
новата погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство по чл. 242 ГПК /отм./ и чл. 417 и сл. ГПК, като
2
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Това е така, защото
изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства, се издава, без да се
провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено
съществуването на вземането на кредитора. С тези съдебни актове се разпорежда и
издава изпълнителен лист на посочено от молителя/заявителя основание, поради което
не се променя характерът на задължението. Вземането на кредитора произтича от
несъдебното изпълнително основание. Съществуването на вземането би могло да се
оспорва, както по отношение на действителността на основанието, така и относно
погасяването му. Издаденият изпълнителен лист в тази хипотеза няма последиците на
съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като влизането на заповедта в сила не създава сила
на пресъдено нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а
единствено поражда изпълнителната й сила. Срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство /така решение № 94/27.07.2010 г. по т. д., т. д. № 943/2009 г. на ВКС, І-во
т. о./.
Основният спорен по делото въпрос е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист. В
случая изпълнителното основание е влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК и при липса на данни за по-ранна дата на влизане в сила на заповедта, съдът
приема, че това е датата на издаване на изпълнителния лист – 29.08.2013 г. От тази
дата длъжникът може да се позовава на изтекла погасителна давност.
В решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о. и
решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., по описа на ВКС, IV г. о. е прието,
че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление № 3/18.11.1980 г.
на Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. разрешение
се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Посочено е, че съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е застъпено
противоположното становище, като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото тълкувателно решение тълкуване за
3
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не
са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността
ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Посочено е, че даденото с
отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт,
като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.
В настоящия случай към момента на образуване на №1252/2013 г. по описа на
ЧСИ .............. КЧСИ е действало ППВС № 3/1980 г. Съответно следва да се прецени
какво значение имат двата съдебни акта по отношение на това производство и
твърдяната от ищеца погасителна давност. С подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство давността за вземането е била прекъсната, съгласно
чл.116 ал.1 ЗЗД, и същата не е текла, докато производството е било висящо. В хода на
посоченото изпълнително производство на 26.09.2013 г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника ................. в 28 търговски банки, действащи на
територията на страната. Със запорно съобщение от 12.10.2013 г. ЧСИ е наложил запор
върху дружествения дял на длъжника от капитала на „.................. Постъпила е молба
вх.№9379/16.06.2016 г. от ответното дружество с искане за конституиране по
процесното изпълнително дело в качеството на взискател, като със същата е възложено
на основание чл.18 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител извършването на всички
необходими изпълнителни действия. Постъпила е на 13.06.2017 г. молба от взискателя
с искане за налагане на възбрана върху посочен в молбата недвижим имот, собственост
на длъжника. Видно е от представеното по делото постановление от 01.09.2017 г., че
ЧСИ е наложил възбрана върху посочения от взискателя недвижим имот на длъжника,
като същата е вписана в Служба по вписванията по местонахождението на имота на
13.09.2017 г. под № 1632. Със запорно съобщение от 24.10.2017 г. е наложен запор на
банковите сметки на длъжника в „..................... Със запорно съобщение от 27.03.2018 г.
е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „..................... На 28.06.2019 г. е
депозирана молба от взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия-
публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Видно е от
депозираната на 16.03.2021 г. молба от взискателя, че същият е релевирал искане за
снабдяване с удостоверение за наследници на длъжника ................., като ищцата е
конституирана в качеството на длъжник по изпълнителното дело на 25.05.2021 г.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
4
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
От приетото дотук следва изводът, че завареното като висящо от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС процесно принудително
изпълнение, до 26.06.2015 г. се урежда съгласно задължителното тълкуване в ППВС №
3/1980 г., според което през времетраенето му от 26.09.2013 г. до 26.06.2015 г.
погасителната давност е спряла и не тече, а от 26.06.2015 г. е приложимо приетото с
тълкувателното решение, а именно, че давността се смята за прекъсната с поискването
на всяко изпълнително действие и съответно от този момент започва да тече нова
давност. Преди изтичане на двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК взискателят е
депозирал молба от 13.06.2017 г. с искане за извършване на нови изпълнителни
действия – налагане на възбрана на недвижим имот. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. Погасителната давност за вземането е прекъсната отново на
24.10.2017 г. с изпращането от ЧСИ на запорно съобщение, както и на 28.06.2019 г. с
депозираната от взискателя молба с искане за извършване на изпълнителни действия-
насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се
в дома на длъжника. Със смъртта на длъжника на 09.11.2020 г., на основание чл. 432,
ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, изпълнителното производство се спира по
силата на закона. Докато производството е спряно на това основание и до издирването
на наследниците, взискателят не може да иска от съдебния изпълнител извършването
на изпълнителни действия, поради липсата на правосубектен длъжник. Тъй като
давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор,
5
когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си, следва
изводът, че ако не е задължен и няма правна възможност да действа, давност не тече.
Докато производството е спряно поради смърт на длъжника, взискателят е длъжен да
прояви активност за издирването и конституирането на неговите наследници, което е
сторил с молба от 16.03.2021 г. Производството следва да се счита за възобновено едва
на 25.05.2021 г., с изпращане на покана за доброволно изпълнение до конституираните
наследници на длъжника, от който момент са започнали да текат сроковете за
предприемане на изпълнителни действия.От тази дата към момента на провеждане на
устните състезания в настоящото производство на 22.06.2022 г. не е изтекъл
двугодишен срок, поради което и по изложените съображения вземанията на
кредитора, за които е издаден процесният изпълнителен лист от 29.08.2013 г., не са
погасени по давност. Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК на ответника се дължат сторените от него
разноски за производството в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Г. М. ЕГН **********, със съдебен адрес
....................... съдебен адрес гр................... иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.
439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите в
размер на 2770,07 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит ................
г., както и сумата в размер на 902,41 лв. възнаградителна лихва за периода от
30.09.2012 г. – 30.12.2013 г., за които е издаден изпълнителен лист от 29.08.2013 г. по
ч.гр.д.№21665/2013 г. по описа на СРС, 54 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № ........... по описа на ЧСИ ............. в КЧСИ и район на действие
СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК Л. Г. М. ЕГН ********** да
заплати на .............. сумата от 100 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6