№ 726
гр. Варна, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Нина Ив. И.
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223100100302 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно и кумулативно
съединени искове на В. Г. В., ЕГН**********, с посочен адрес гр. Варна, бул.
****, с правно основание чл.240, ал.1 вр. ал.4 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на Г. И. Д., ЕГН**********, с посочен адрес гр. Варна, ул. „****,
да заплати на ищеца сумата 500 000 лева - невърната главница по писмен
договор за заем от 11.11.2019г., прекратен на 07.12.2021г. поради пълно
неизпълнение, ведно със законната лихва от предявяване на иска на
09.02.2022г. до пълно изплащане, а също и сумата 9 027 лева - законна лихва
за забава върху невърнатата пълна главница за периода 08.12.2021г. -
09.02.2022г.
Ищецът твърди, че на 11.11.2019г. страните по делото сключили писмен
договор за паричен заем, по силата на който ищецът В. В. се задължил да
предостави на ответницата Г. Д. в заем сумата от 500 000лв., чрез банкови
преводи до 13.11.2019г. и 15.11.2019г. В изпълнение на договора, В. Г. е
превел на ответницата по нейна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД съответно 200
000лв. на 13.11.2019г. и 300 000лв. на 15.11.2019г., с което изпълнил изцяло
задълженията си по сделката.
Съгласно чл.3 от договора заемната сума следвало да бъде върната в
средните срокове: 50000лв. през 2020г., 50000лв. през 2021г., 50000лв. през
2022г., 50000лв. пред 2023г. и 300 000лв. през 2024г. В чл.6 ал.1 от договора
било предвидено, че заемодателят може да прекрати едностранно договора в
пет конкретни случая, вкл. по т. „в" - при неиздължаване в срок на дължима
вноска. А съгласно чл.6 ал.2 от договора в случаите по т. „в" и други, заетата
сума става изискуема с писмено предизвестие от заемодателя към заемателя.
В договорения срок до края на 2020г. предвидената вноска от 50 000лв.
не била върната, за което на 12.01.2021г. В. писмено поискал от ответницата
обяснение. Д., в деня на получаване, писмено отговорила, че забавянето се
1
дължи на извънредни обстоятелства и обещавала да погаси вноската за 2020г.
при първа възможност. Което обаче не се случило.
С уведомление от 07.12.2021г., връчено на Г. Д. лично в същия ден, В.
В. я уведомил, че прекратява сключения между тях договор за заем от
11.11.2019г. на основание чл.6 ал.1, б. „в" от същия, с което заетата на
ответницата сума от 500000 лв. станала изискуема изцяло, заедно със
законната лихва, считано от датата на връчване на уведомлението за
прекратяване на договора.
По горните причини се претендира за присъждане на исковата главница
и на законната лихва за забава, в посочените размери, както и съдебни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира отговор, в който не
оспорва единствено оформянето на договора от 11.11.2019г. като заем с
подписването му от страните, както и отговора си от 12.01.2021г. по
запитването за забавяне (като фактически данни). Исковете обаче оспорва
категорично и изцяло, като в тази връзка въвежда следните обобщени групи
възражения и твърдения:
Договорът за заем от 11.11.2019г. между страните твърди да е нищожен,
на следните основания, подредени служебно от настоящия състав съобразно
тежестта на порока и практиката на ВКС, а именно: 1/ липса на съгласие
за сключване на договора за заем за 500 000 лева; 2/ абсолютна симулация,
защото страните не са желали настъпването на правните последици на
сделката; 3/ противоречие с добрите нрави; 4/ противоречие с чл.152 ЗЗД,
доколкото прикрива съглашение, с което се уговаря предварително начин на
удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закон. Евентуално
(ако договорът се приеме за действителен) твърди, че сумата от 500 000 лева
изобщо не била предоставена на ответницата и затова не подлежи на връщане;
че единствено предоставена в заем била сума от 200 000лв., за която бил
издаден запис на заповед от 12.11.2019г., като тази сума от 200 000лв. е била
върната от ответницата на ищеца, за което той издал и декларация от
11.12.2021г.
Възраженията за нищожност на заема обосновава с подробни твърдения
относно усложнени и фиктивни отношения между ищеца В. В., ответницата
Г. Д. и третото лице И. И. чрез дружеството на последния „Иля строй" ЕООД,
в следния смисъл:
През м. ноември 2019г. ищецът В. В. имал нужда да докаже
платежоспособност чрез изкуствено създаване на оборот по банковата си
сметка в банка „Пиреос" АД с IBAN: ***. Към този момент той нямал
контрагенти, които да направят големи обороти от търговски сделки, поради
което се обърнал за помощ към дългогодишните си приятели Г. Д. и И. Н. И..
В. В. предложил на Г. Д. да сключат договор за паричен заем с вписване на
сумата от 500000 лева, както и да сключи с дружество на И. И. - „Иля строй"
ЕООД предварителен договор за покупко - продажба на земеделска земя -
нива с площ от 17 702 кв.м. в с. Енево, община Нови Пазар, област Шумен за
сумата от 938 206.00 лева, като реално вноските по договора за покупко -
продажба да бъдат 500 000 хиляди лева, каквато е посочената като заемна
сума в договора за заем с Г. Д.. След което В. В. да преведе на Г. Д. на
траншове суми, които тя да превежда по банковата сметка на „Иля строй"
ЕООД, фиктивно като вноски по сключения между тях договор за
строителство, съответно „Иля строй" ЕООД да ги връща обратно на В. В., уж
2
като продажна цена по предварителен договор за покупко -продажба на
земеделска земя. Към този момент В. В. не е разполагал със сума в размер на
500 000лв, а е разполагал само с 200 000лв. В изпълнение на това, в един и
същи ден в офиса на „Иля строй" ЕООД, в гр. Варна, ул. ****, били създадени
следните документи, които имат една обща цел - доказване на
платежоспособност на В. В., а именно: предварителен договор за покупко -
продажба на земеделска земя с посочена в него датата 06.11.2019г., договор за
паричен заем с посочена в него дата 11.11.2019г. и запис на заповед с издател
Г. Д. и с кредитор В. В. с посочена в него дата 12.11.2019г. Предварителният
договор за покупно - продажба на земеделска земя обаче бил нищожен поради
пълна симулация, защото страните не искали правните му последици, а също
и поради липса на еквивалентност на описаните престации, тъй като
стойността на земеделската земя била в размер на 1505.56лв., но в договора -
договорена за цена от 938 206.00лв. От друга страна в записа на заповед от
12.11.2019г. е била отразена сума от 200 000лв, защото това бил реалният
размер на парите на ищеца, които излезли от неговата банкова сметка; от тях
„след превъртане" В. В. щял да си върне обратно дадената в заем сума в
размер на 200 000лв., а дадените от Г. Д. на „Иля Строй" ЕООД 100 000лв.
покривали част от задължението й по договор за строителна услуга на
оборите в село Петров дол. Целта на всичко това била да се докаже
платежоспособност на В. В. на значителна стойност.
След това се описват всички транзакции между посочените лица, които
били извършени в периода 12.11.2019г. - 25.11.2019г., като последната от тях
била финален превод от „Иля строй" ЕООД към В. В. на сума от 200 000лв., с
което начално дадените от В. на Г. Д. 200 000лв. били върнати на ищеца, а
разликата от 100 000лв., платена от Г. Д. на „Иля строй" ЕООД, оставала по
договора за строителна услуга. Точно заради това и ищецът е издал и
цитираната по - горе декларация, с дата в нея 11.12.2021г., с която реално е
признал, че не може да има претенции към Г. Д. за дадената в заем сума от
200 000лв. За постигане на целта на ищеца, „Иля строй" ЕООД издало и три
броя фактури № ********** от 12.11.2019г, №**********/14.11.2019г. и
№**********/22.11.2019г., но които касаели строителните услуги от
дружеството в полза на Г. Д..
Със заповед за възлагане № Р-03000320005028-020 - 004805.04.2021г. на
органа по приходите на В. В. била извършена ревизия, при която бил
установен недостиг на парични средства, т.е. превишение на разходи над
доходи за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. Били открити още и други
несъответствия, във връзка с които В. помолил Г. Д. да му даде отговора от
12.01.2021г., като същият бил съставен много по-късно от посочената дата, за
да бъде представен пред органа по приходите. Като цяло с ревизията било
потвърдено, че за В. не е разполагал с цялата нужна му сума от общо 700
000лв. за да изпълни задълженията си през проверявания период, което
потвърждавало липсата и на налични 500 000лв., които да може да е
предоставил в заем на ответницата въз основа на процесния договор.
Въз основа на тези обобщени от съда доводи ответницата моли да бъдат
изцяло отхвърлени предявените искове, както и за съдебни разноски.
С молба от 05.04.2022г., след подадения отговор на исковата молба,
ищецът оспорва доводите в отговора. Сочи, че твърденията за договорености
между отв. Д. и третото лице „Иля строй" ЕООД са недопустими и
неотносими към делото, съответно твърдяните от ответницата нищожности
3
на други договорености, извън процесния заем, са извън предмета на делото.
Освен това те са и неверни, за което излага доводи.
По възраженията на ответницата конкретно по процесния заем ищецът
твърди, че при извършена през 2021г. от ТД на НАП - Варна ревизия на Г. Д.
били включени и осчетоводените от проверяваното лице средства от 500
000лв. по заема от 11.11.2019г. с ищеца по делото, с осчетоводяване и на
получаването на преводите. Отделно били отразявани транзакции по други
сделки на Д., включително по възлагане строителство на краварници в с.
Петров дол и плащания по тях. В писмени обяснения по ревизията отв. Г. Д.
признала отново задълженията си отделно по заема и отделно по повод
строителството на обекти, възложено на „И. строй". Отделно преводът и
притежанието у заемодателя на 500 00лв. към 11.11.2019г. се извеждали и от
движението по сметките му за процесния период.
Издаденият запис на заповед от 12.11.2019г. твърди, че няма връзка с
исковия, с оглед разликите в датите, денят на заверка сметките на
ответницата и падежът за менителничния ефект на 12.02.2020г., много
различен от падежа на първата вноска от заема (до края на 2020г.). А
декларацията за сумата от 200000 била без значение за задълженията по
спорния заем от 11.11.2019г.
Със становище от 28.04.2022г. по повод молба на ищеца от 05.04.2022г.
ответницата поддържа доводите си от отговора; оспорва молбата на ищеца, в
това число счита, че твърденията в последната не опровергават възраженията
в отговора за генералната цел - доказване на фиктивна платежоспособност на
В. В. и „превъртането" на средства до връщането обратно на всичко дадено (в
размер на 200 000лв.).Възложените строителни услуги от Г. Д. на „Иля строй"
ЕООД били факт, но реално цената била 100 000лв., а останалите суми били
заради фиктивното „превъртане" на средства. От друга страна ако, както
ищецът твърди да нямало връзка между записа на заповед от 12.11.2019г. и
спорния заем от 11.11.2019г., следвало към този момент ищецът да имал
налични общо 700 000лв., което било напълно изключено от ревизията от
НАП,като отново се повтарят финансови показатели от нея в насока налични
към 11-12.11.2019г. само около 200 000 лева у ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представен по делото е договор за паричен заем от 11.11.2019г., по
силата на който ищецът в качеството му на заемодател се е задължил да
предаде на ответницата в качеството й на заемател сумата от 500 000 лева, със
задължение на последната да върне същата при уговорени в договора
годишни вноски: 2020г. – 50000 лева, 2021г. – 50000 лева, 2022г. – 50000 лева,
2023г. – 50000 лева и 2024г. – 50000 лева. Уговорена е възможност в полза на
заемодателя да прекрати едностранно договора при посочени в същия
основание, вкл. и при неизпълнение в срок на анюитетните вноски.
Уговорено е обезпечение на предоставените средства с три брой недвижими
имоти ведно с прилежащите им сгради намиращи се в село Петров дол,
община Провадия.
Представено по делото е платежно нареждане от 13.11.2019г. за сумата
от 200000 лева, по което наредител е ищецът, а получател ответницата, като
посоченото основание в същото е „заем по договор“.
4
Представено по делото е платежно нареждане от 15.11.2019г. за сумата
от 300000 лева, по което наредител е ищецът, а получател ответницата, като
посоченото основание в същото е „по договор“.
Представено по делото е писмено уведомление от ищеца да ответницата
от 12.01.2021г. във връзка изпълнението на задълженията на ответницата по
договор за паричен заем от 11.11.2019г., което уведомление видно от
посоченото в него е получено на 12.01.2021г.
Представено по делото е писмено уведомление от ответницата до ищеца
от 12.01.2021г., с което същата потвърждава намеренията си да изпълни
задълженията си по договора за заем, който е сключен между страните.
Представено по делото е уведомление от 07.12.2021г., с което ищецът
уведомява ответницата, че прекратява сключения договор за заем от
11.11.2019г., на осн. чл. 6, ал.1, б.“в“. В уведомлението е посочено, че същото
е получено от ответницата на 07.12.2021г.
Приета по делото е ГДД по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ на ищеца за
данъчната 2019г., ведно с Приложение №11 към нея, в което е декларирана
сумата от 500000 лева, като предоставена в заем на ответницата.
Представен по делото е запис на заповед с дата на издаване 12.11.2019г.,
по силата на който ответницата безусловно се е задължила при представяне
на записа на заповед на дата – 12.02.2020г. да заплати на ответника сумата от
200000лева.
Приет по делото е договор за строителна услуга от 07.11.2016г. същия
сключен от Земеделски производител Г. И. Д. в качеството й на възложител и
търговското дружество „Иля Строй“ ЕООД в качеството му на изпълнител с
предмет преустройство и пристрояване на 3 бр. краварници в сгради за
отглеждане на бройлери, намиращи се в село Петров дол, община Провадия,
при уговорено възнаграждение в размер на 1876186,21 лева без вкл. ДДС.
Приет е анекс №3 от 10.10.2020г. към договор за строителна услуга, с
който е уговорено, че срокът за изпълнение на СМР следва да бъде
приключен на 15.03.2021г. Представен е анекс към договор за строителна
услуга от 28.05.2021г., с който срокът за завършване и въвеждане в
експлоатация се уговаря на 06.10.2021г.
Представен е предварителен договор за покупка на земеделска земя от
06.11.2019г. сключен между ищеца в качеството му на продавач и
търговското дружество „Иля строй“ ЕООД, като купувач, по силата на който
ищецът се е задължил да продаде на търговското дружество имот с площ от
17702 кв.м. намиращ се в землището на село Енево, община Нови Пазар,
област Шумен при цена от 938206 лева. Уговорено е, че заплащането на
продажната цена следва да бъде осъществено авансово до достигане на
сумата от 500000 лева, след което да бъде изповядана сделката пред нотариус,
а следващите вноски уговорени в нотариалния акт.
Представено по делото е уведомление от 22.04.2020г. от ищеца до
търговското дружество „Иля строй“ ЕООД, получена от последното на
22.04.2020г., в което се посочва, че с оглед платения аванс от 500000 лева по
предварителен договор за покупко – продажба на земеделска земя от
06.11.2019г. следва да бъде осъществено прехвърляне на собствеността върху
имотите по нотариален ред.
Представено е писмо изх. № 48/30.04.2020г. от търговското дружество
„Иля Строй“ ЕООД до ищеца, с което търговецът уведомява В. В., че не се е
5
отказал от намерението си за закупуване на земеделската земя, но изпитва
финансови затруднения предвид пандемията от „корона“ вирус, при което
посочва, че сделката следва да бъде реализиран след нормализиране на
положението.
Представена по делото е телеграма от 04.01.2022г. с подател „Иля строй“
ЕООД, която е адресирана до ищеца В., с която се релевира изявление за
разваляне на предварителния договор за покупко – продажба на земеделска
земя от 09.11.2019г.В поканата се съдържа и уведомление за възстановяване
на заплатената по договора сума.
Представена е телеграма от 10.02.2022г. с подател ищеца В. В. и
получател „Иля строй“ ЕООД, с който ищецът излага, че направеното от
търговското дружество изявление за разваляне на договора не е породило
действие, като същевременно е отправена и покана да бъде сключен
окончателен договор, което действие да се състои на 25.02.2022г. в кантората
на нотариус Т. С., гр. Нови Пазар.
Представен е констативен протокол №6, том І, 2022г. от 25.02.2022г. по
описа на нотариус Т. С., с район на действие РС – Нови пазар, в който е
удостоверено, че в кантората на нотариуса са се явили В. В. и И. И., в
качеството му на управител на „Иля строй“ ЕООД, като В. е представил
документи удостоверяващи правото му на собственост досежно имот предмет
на сключен предварителен договор за покупко – продажба на земеделска земя
от 06.11.2019г. с площ от 17702 кв.м. намираща се в землището на село
Енево, община Нови пазар, като и изявление, че желае да бъде сключен
окончателен договор. Удостоверено е изявление на управляващия
търговското дружество, съобразно което същия е посочил, че договорът е
недействителен и същия не е породил правно действие. Получената сума от
ищеца по договора била получена без правно основание. В условията на
евентуалност се излага, че договорът е бил развален.
Представена по делото е препис от искова молба вх. № 1318/25.02.2022г.,
по която е образувано гр. дело № 249/2022г. по описа на РС – Нови пазар с
предмет иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор от
06.11.2019г. за окончателен с предмет имот с идентификатор 27471.45.1, с
площ от 17702 кв.м. в землището на село Енево, община Нови пазар.
Представено по делото е платежно нареждане от 12.11.2019г., по силата
на което Земеделски производител Г. Д. е наредила по сметка на търговското
дружество „Иля строй“ ЕООД сумата от 100000 лева, на основани „аванс по
договор/07.11.2016г.“ С платежно нареждане от 14.11.2019г. е преведена
сумата от 200000 лева на същото посочено основание.
Приет по делото е договор №03/04/1/0/00110/21.11.2018ж. за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ със страни ДФ „Земеделие“ и ответницата Г. И. Д., в
качеството й на ползвател с предмет предоставяне на финансова помощ в
размер на 1 135 152,25 лева.
Приет по делото е ревизионен доклад изготвен от НАП – ТД – Варна №
Р-03000321000355-092-001/05.03.2021г., с оглед извършена ревизия на
ответника Г. И. Д., с период на ревизията 01.10.2018г. – 31.12.2020г., в който е
констатирано, че съгласно представена оборотна ведомост от 2019г., ЗП има
привлечени средства в размер на 500000 лева, осчетоводени по сметка 499 –
„Други кредитори“ съгласно договор за паричен заем от 11.11.2019г. сключен
6
между В. Г. В. и проверяваното лице. Посочва се, че сумата е получена по
банкова сметка с титуляр проверяваното лице на 14.10.2019г. – 200000 лева и
на 22.11.2019г. – 300000 лева.
Представен е договор за срочен депозит от 09.07.2021г. сключен между
„Юробанк България“ АД и ищеца В. Г. Д. за сумата от 200000 лева, за срок от
6 месеца.
Приет по делото е ревизионен акт изготвен от НАП –ТД – Варна №Р-
03000320005028-091/001/23.07.2021г., с оглед извършена ревизия на ищеца В.
Г. В. за периода 01.01.2016г. – 31.12.2019г. по отношение на данъка по чл. 17
ЗДДФЛ, за периода 01.01.2016г. – 31.12.2019г. по отношение на годишен
авансов данък и за периода 01.01.2016г. – 30.06.2020г. ДДС.
Прието по делото е заключение по назначена съдебно – счетоводна
експертиза на вещото лице Е. Т.. В заключението се посочва, че ответницата в
качеството и на земеделски производител е декларирала банкова сметка, по
която е получила от ДФ „Земеделие“ сумата от общо 650450,99 лева. Така
посочената сума е поучена с оглед издаване на акт обр.19 във връзка с обект
„преустройство и пристрояване на 3 бр. краварници в сгради за отглеждане на
бройлери“ в село Петров дол, община Провадия. Издал фактури в качеството
му на доставчик във връзка с осъществената дейност по СМР е търговското
дружество „Иля строй“ ЕООД. Общата стойност на СМР по акт обр.19
възлизали на 739037,92 лева, която сума се получавала след приспадане на
аванс от 500000 лева. За авансовите средства посочва, че са били издадени
фактури №213/12.11.2019г., №214/14.11.2019г. и №217/22.11.2019г.При
проверка с счетоводството на ответницата посочва, че всички издадени
фактури на получател – ответница са декларирани в дневниците за покупки.
Предмет на поставената на експерта задача е проверка дали в
счетоводството на ответницата като земеделски производител и в качеството
й на физическо лице са декларирани заемните средства по процесния договор
за паричен заем. При преглед в счетоводството установява, че ответницата в
качеството й на физическо лице притежава банкова сметка в „Банка ДСК“
ЕАД, като по тази сметка на 13.11.2019г. получава сумата от 200000 лева, а на
15.11.2019г. получава сумата от 300000 лева, като наредител и на двете суми
е посочен в банковите документи ищецът В.. Посочва се, че в качеството си
на земеделски производител, ответницата е титуляр и на друга банкова
сметка също в „Банка ДСК“ ЕАД, при което установява, че на 14.11.2019г. от
банкова сметка с титуляр физическото лице Г. Д. се осъществява превод на
сумата от 200000 лева в банкова сметка на ответницата като земеделски
производител, а на 22.11.2019г. отново от банкова сметка с титуляр
физическо лице в банкова сметка с титуляр земеделски производител също на
ответницата се превежда сумата от 300000 лева. В счетоводството на
ответницата в качеството й на земеделски производител е осчетоводено, че
получената сума е от заем от физическото лице Г. Д.. В счетоводството на
ответницата в качеството й на земеделски производител няма данни да е
осчетоводен заем от ищеца В..
С оглед поставената й задача, вещото лице осъществи и проверка на
декларираните от ответницата обстоятелство в ГДД по чл. 50 за 2019, 2020 и
2021г. При проверка констатира, че за 2019г. не е деклариран получен заем от
ищеца. За данъчната 2020г. е деклариран непогасен паричен заем от ищеца В.
на стойност от 500000 лева. Тази обстоятелство по получен заем са
декларирани и в следващата данъчна декларация за данъчната 2021г.
7
Прието е заключение по допълнителна съдебно – счетоводна експертиза,
по която на експерта е поставена задача с оглед проверка плащанията във
връзка с фактури № 213/12.11.2019г., № 214/14.11.2019г. и № 217/22.11.2019г.
В тази връзка посочва, че общата стойност на СМР по повод издадения акт
обр. 19 възлиза на 739037,92 лева без вкл. ДДС (886845,50 лева с вкл.
ДДС).Плащанията по посочените три авансови фактури, както и
окончателното плащане в размер на сумата от 886845,50 лева е осъществено
по банкова сметка на земеделски производител Г. Д. по банкова сметка на
търговското дружество „Иля строй“ ЕООД.
Разпитан по искане на ответника се свидетелят В. А. А. – служител в
търговското дружество „Иля строй“ ЕООД, считано от 2019г. и по настояще.
Свидетелят споделя за възприети от него факти във връзка с осъществени
действия на 12.11.2019г. в офиса на търговското дружество „Иля Строй“
ЕООД. На среща на посочената дата и място присъствали представляващият
търговското дружество „Иля строй“ ЕООД – И., ответницата и ищецът.
Последният донесъл в офиса на дружеството 100000 евро в брой, като
поискал за тях от ответницата да му бъде издадена запис на заповед. Такава
била подписана от ответницата. Свидетелят посочва, че е видял в посочения
ден два договора един между ответницата и ищеца за заем и друг между
ищеца и търговското дружество „Иля Строй“ ЕООД за покупко – продажба
на земеделска земя.На свидетеля било наредено от представляващия
търговското дружество при получаване на сумата от 100000 лева от
ответницата същите да бъдат преведени на ищеца на посоченото в договора
основание. Излага, че договорът за заем е бил на стойност от 500000 лева, а
договорът за закупуване на земя в размер на 960000 лева. Свидетелят излага,
че му е известно, че ищецът е имал сключен договор по европейски проект на
стойност около 2 мил. лева, по който „Иля строй“ ЕООД следвало да бъде
изпълнител. Този договор не бил реализиран доколкото В. не било
одобрен.Излага, че в качеството му на счетоводител на търговското
дружество, при постъпване на парични средства от ответницата по сметка на
търговеца „Иля строй“ ЕООД, парични средства в същия размер са били
нареждани от „Иля строй“ ЕООД на ищеца на основание договор за покупко
на земя. Общата постъпила от ответницата сума възлизала на 600000 лева, от
които 100000 лева представлявали ДДС, при което посочва, че на В. били
преведени 500000 лева. Посочва, че по повод данъчна проверка на ищеца през
2020г. „Иля строй“ издал писмо до ищеца, че не се е отказвал от договора за
продажба на земеделска земя. Посочва, че предварителният договор за
покупко – продажба на земя е написан на 06.11.2019г., а на 12.11.2019г.
същия е подписан, като на бланката на договора останала обозначена датата
06.11.2019г.
По искане на ответника е разпитан свидетелят Г. А. А.. Свидетелят
посочва, че на 12.11.2019г. се е намирал в офис на „Иля строй“ ЕООД където
се намирала и ответницата, на която среща по-късно се присъединил и ищеца,
който донесъл документи. Посочва, че е възприел как ищецът дава пари на
ответницата, а същата разпечатала запис на заповед, която връчила на В.. На
свидетелят е известен договор между ответницата и „Иля строй“ ЕООД, който
се е изпълнявал.
Разпитана по искане на ищеца е свидетеля Д. Н. И. – служител на ЕТ „В.
В.“, считано от 2000г. От ищеца й е известно за договор за заем, който той
предоставил на ответницата в размер на 500000 лева, който съобразно
уговорките на страните следвало да бъде безлихвен. Средствата, които били
8
предоставени на ответницата били с оглед договор, който тя имала с ДФ
„Земеделие“, по който договор следвало да осъществи изпълнение по проекта.
Заемните средства били с цел изпълнение на задълженията по проекта.
Излага, че лично е присъствала на срещи, при които ответницата и нейния
съпруг Е. Б. се обърнали към ищеца с оглед предоставяне на парични
средства за започване дейност по проекта. Съпругът на ответницата споделил,
че времето ги притиска, а те не могат да намерят необходимите средства.
Такава среща била проведена през ноември 2019г., при която ответницата и
съпругът й помолили ищеца В. да им предостави в заем сумата от 500000
лева. На така проведената среща свидетелят присъствала, като ищецът заявил,
че следва да вземе решение за предоставяне на поисканите средства. На
следваща среща, на която свидетелят не присъствала знае, че В. се е съгласил
да предостави паричните средства. За целта на 11.11.2019г. ищецът поискал
от свидетеля да изготви договор за заем. На този ден по-късно договорът бил
донесен в офиса му, като същевременно бил подписан от двете страни. На
подписването на самия договор свидетелят не е присъствала. През 2021г. по
нареждане на ищеца, свидетелят написала писмо до ответницата с оглед
допуснатото неизпълнение на плащанията по договора. Това писмо било
връчено на 12.01.2021г., като на 13.01-14.01.2021г. в офиса на ищеца
пристигнали ответницата и нейният съпруг. Състояла се среща, на която
присъствала и свидетеля. Ответницата споделила на свидетеля, че забавянето
е в резултат на пандемията обявена в страната. Ответницата уверила, че
задълженията за плащане по договора щели да бъдат изпълнени. Споделя, че
на 07.12.2021г. по указания на ищеца е написала писмо за прекратяване на
договора за заем.
На свидетеля не й е известно ответницата да е подписвала запис на
заповед в полза на ищеца.По време на провежданите разговори между
страните не е чула да става дума за изготвяне на запис на заповед.
Известно й е, че между ищеца и търговското дружество „Иля строй“
ЕООД е сключен договор за покупко – продажба на земеделска земя, същия
от лятото на 2019г. По този повод по указание на ищеца, тя предприела
действия по снабдяване с необходимите документи за продажба - данъчна
оценка и скица на земята. Договорът бил донесен на 06.11.2019г. от
представляващия „Иля строй“, свидетелят се запознала с договора, като
посочва, че този договор бил подписан на 06.11.2019г.Договорът е известен
на свидетеля, като същото при предявяване на документ посочва, че това е
същия договор, за който свидетелства. По договора са постъпили плащания в
размер на 500000 лева.
Свидетелят посочва, че ищецът през 2019г. не е кандидатствал по проект
на ДФ“Земеделие“, участие по такъв е взел през 2021г.
Разпитан по искане на ищеца е Е. С. М.. На свидетеля е известно от
ищеца, че е взел решение да предостави на ответницата сумата от 500000
лева, при което бил помолен да бъде изготвен договор за заем.
Счетоводителят на ищеца била подготвила договора за заем, свидетелят се
запознал с проекто – договора, при което били осъществени съответните
редакции в него. Договорът бил одобрен от ищеца, който заявил че следва да
бъде подписан в офиса на ответницата. Свидетелят не е присъствал на
подписване на самия договор. На свидетеля му е известно от ищеца, че
последния нямало да претендира обезщетение по договора предвид липсата
на време с оглед необходимостта от изпълнение на задълженията на
9
ответницата, които тя поела към ДФ „Земеделие“.
На свидетеля е известен договор за покупко – продажба на земеделска
земя от 2019г., като е присъствал на разговор, при който представляващия
„Иля строй“ е изразил намерение да закупи имот с площ от 20 дка, като
ищецът посочил, че той осъществявал сделки с негови имоти на цена от 30000
евро на декар.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Договорът за заем е реален, каузален и неформален - за валидността му
не е необходимо спазването на някаква форма - той ще произведе действие,
но с оглед доказване сключването на договор за заем над 5 000 лв. е
необходима писмена форма, тъй като нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не
допуска свидетелски показания за стойност над 5 000 лв.
Ищецът в исковата си молба поддържа твърденията, че страните се
намират обвързани във валидно облигационно правоотношение по договор за
паричен заем, по силата на който е предоставил на ответницата парични
средства в размер на 500000 лева, при уговорен между страните начин и срок
за връщане на предоставената сума. Поддържа се предвид реалния характер
на договора за заем, че е изпълнил задължението си, като е предал на
ответницата процесната сума, за която е сключен договора за заем. В
подкрепа на твърденията си представя писмен договор за паричен заем от
11.11.2019г. за сумата от 500000 лева, като съобразно уговорка в договора
посочената сума следва да бъде предоставена на 13.11.2019г. и 15.11.2019г. С
оглед изпълнение на задължението си за предаване на сумата представя
платежни нареждания от така посочените дати, от които се установява, че
сумата от общо 500000 лева е преведена от банкова сметка на ищеца в
банкова сметка на ответницата. От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза на вещото лице Е. Т., която съдът напълно кредитира, като
обективно и компетентно дадена следва да бъде прието, че ответницата е
титуляр на по сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, както в качеството си на
земеделски производител, така и в качеството си физическо лице. Сумата от
500000 лева е преведена от ищеца по банкова сметка на ответницата, която
банкова сметка е с титуляр ответницата в качеството й на физическо лице.
При проследяване движението на банковите сметки на ответницата се
посочва в експертизата, че след постъпване на средствата по нейна банкова
сметка, същата на 14.11.2019г. инициира превод в размер на 200000 лева към
другата си сметка в същата банка, като земеделски производител, съответно
на 22.11.2019г. инициира превод отново от сметка физическо лице към
сметка земеделски производител в размер на 300000 лева.
В отговора на исковата си молба ответницата оспорва валидността на
договора за паричен заем, като излага възражения за неговата нищожност, на
различни основания, които съобразно тежестта на порока са подредени от
съда.
На първо време се поддържа, че договорът е нищожен поради липса на
съгласие.
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗЗД винаги е свързана със
съзнавана липса на воля. При липсата на съгласие едната или двете страни по
договора осъзнават, че външно правят изявления, които формално
осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за
10
обвързване по него. Съзнавана липса на воля ще бъде налице при
волеизявление направено при упражняване на насилие, при волеизявление
под формата на шега и пр. С Тълкувателно решение № 5/30.05.2022г.,
постановено по тълкувателно дело №5/2020г. на ОСГТК на ВКС се дадоха
задължителни указания при приложение на закона, като в същото се посочи,
че липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато
външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно
поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение.
Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но
някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без
намерение за обвързване.
Представеният по делото договор за паричен заем е подписан от ищеца и
ответницата. Подписите на страните по договора не се оспорени, поради
което следва да бъде прието, че волеизявленията на страните по него
принадлежат на лицата, които са посочени в частния диапозитивен документ.
Няма данни по делото, че волеизявлението на ответницата е релевирано при
съзнавана липса на воля за да бъде прието, че е изпълнен фактическия състав
на разпоредбата на чл. 26, ал.2 ЗЗД, при което да бъде направен и извод, че
договорът е сключен при липса на съгласие от коя и да е страна по него. От
доказателствата по делото се установява противното, а именно, че договорът
е целен резултат. В тази връзка се събраха свидетелски показания, като съдът
кредитира показанията дадени на свидетеля Д. Н. И., които се кредитират от
съда, като обективно и компетентно дадени. Следва да бъде посочено, че
свидетелят лично и непосредствено е възприела релевантни за спора факти
досежно преддоговорните отношения между страните. Лично е възприела, че
ответницата, придружена от нейния съпруг се са обърнали към ищеца с
искане за предоставяне в заем на парични средства в размер равен на
процесния с оглед поето от тях задължение по европейски проект. Свидетелят
макар и да не е присъствал на подписване на самия договор е възприел
ясното, категорично и целенасочено желание на ответницата да й бъдат
предоставени заемни средства от ищеца. Така осъществените преддоговорни
разговори между страните не могат да обосноват извод, че коя и да е от тях
при полагане на подпис в договора е релевирала волеизявление, което да бъде
отнесено като съзнавана липса на воля.
На следващо място, ответницата в отговора на исковата си молба излага
възражения, че договорът е нищожен поради абсолютна симулация,
доколкото страните по него не са желаели настъпването на правните
последици на облигационната сделка.
Принципното указание в практиката на ВКС, изразена в решение №
163/2011г. по гр.д № 1536/2009г І. г.о, е, че в тежест на страната, която
претендира привидна сделка е да докаже симулацията, а в тежест на
страната,която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже
неговото съдържание. Привидната сделка е винаги нищожна, независимо дали
нищожността е абсолютна или относителна и съдът прогласява тази
нищожност по иск или възражение съгласно чл. 26 ал.2 ЗЗД , независимо дали
има да разглежда и иск по чл. 17 ал.1 ЗЗД.
Страната, която иска да разкрие симулацията на документа, който
изхожда от нея може да го направи преди всичко с обратен документ, ако
такъв е съставен. Документът може да бъде подписан от двете страни или
само от страната, на която той се противопоставя, като няма пречка той да
11
бъде съставен и след съставяне на документа за симулативната сделка, за да
се признае това, което е било уговорено преди нейното сключване.
Нарочният обратен документ, без значение кога във времето е съставен, дали
едновременно със съставяне на явния, преди него или след това (без
ограничения във времето), има за цел да установи действителните вътрешни
отношения между страните по сделката, при което да бъде разкрита
симулацията.
Съдът в мотивите си прие, че подписите в представения по делото
писмен договор за паричен заем принадлежат на страните по спора. Не е
съставено между страните обратно писмо, което да разкрие действителното
им вътрешно отношение към момента на сключване на процесния договор.
Липсва такъв документ, който да изхожда включително и единствено от
ответницата, който да бъде разгледан като начало на писмено доказателство,
което да обуслови възможност на страната да се ползва от свидетелски
показания, с които да докаже възраженията си за симулативността на
сделката, по която самата тя е страна.Предвид липсата на посочения
документ, то не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
ангажирани по почин на ответницата – В. А. А. и Г. А. А., в частта им относно
разкриване на действителните намерения на страните по сделката.
По делото се събраха доказателства посредством разпита на свидетеля Д.
И. за преддоговорните отношения, които са се развили между страните. От
тези показания по категоричен начин следва да бъде прието, че намеренията
на ищеца и ответницата е било свързано с обвързването им в облигационно
правоотношение по договор за паричен заем.Паричните средства получени в
банковата сметка на ответницата, по която тя е титуляр в качеството й на
физическо лице в последствие са прехвърлени в сметката й в качество на
земеделски производител. Обстоятелствата при които след постъпване по
сметка на ответницата с тези средства тя извършвала други плащания в полза
на трети лица са без отношение към договора за паричен заем. Последният
валидно обвързва ответницата в лично качество, а не в качеството й на
земеделски производител. Наред с изложеното следва да бъде посочено, че от
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза съдът
приема, че в годишната си данъчна декларация подадена пред органа по
приходите за данъчната 2020г., ответницата е декларирала дължимостта на
процесната сума от 500000 лева, както и произходът на същата, а именно като
непогасен паричен заем към ответника В.. Последното по своята правна
същност представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната
факт. Признанието на неизходни за страната факти може да се направи пред
съда или пред друг орган (в случая пред НАП), възможно е да бъде направено
пред насрещната страна или трето на спора лице. Когато признанието не е
пред съда, то е извънсъдебно, поради което и ако бъде доказано, то
представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе в
предвид по същество на спора. Извънсъдебното признание подлежи на
доказване с всички доказателствени средства, включително и с документа, в
който е то материализирано. Доказване на този факт е допустимо и с помощта
на специални знания, в случая посредством приемане заключение по съдебно
– счетоводна експертиза, в която вещото лице излага констатации след
преглед на данъчните декларации на ответница.Така направеното в годишната
данъчна декларация признание за неизгоден за страната факт се установява и
от писмените доказателства по делото и в частност писмено уведомление от
ответницата от 12.01.2021г., с което същата потвърждава намеренията си, че
12
ще изпълни ангажиментите си по договора за паричен заем, което само по
себе си следва да бъде разглеждано също като извънсъдебно признание на
неизгоден за страната факт, който в случая е направен пред насрещната
страна по договора за паричен заем. Изявленията в посоченото и прието по
делото писмено доказателство са в унисон с събраните по делото гласни
доказателства събрани посредством разпита на свидетеля И.. Последната
категорично заяви пред съда, че по повод писмено изявление от ищеца до
ответницата във връзка с допуснато неизпълнение на задължението й за
връщане на заетата сума, е била проведена среща между ищеца и
ответницата, на която е присъствала и свидетелят, на която среща
ответницата Д. е заявила, че забавянето допуснато от нейна страна за
погасяване на задължението по договора за заем се дължи на влошената
икономическа обстановка свързана с пандемията от „Ковид 19“. На тази
среща Д. е потвърдила ангажиментът си по договора, който е поела към
ищеца. Изложеното в писмения документ, който произтича от ответницата,
последният съставен на 12.01.2021г., чийто подпис не е оспорен, напълно
кореспондира с личните впечатления на свидетеля И., които тя
непосредствено е възприела при водените разговори между страните, поради
което тези й свидетелски показания следва да бъдат кредитирани от съда,
като обективно и безпристрастно дадени. Подписаното от ответницата
изявление от 12.01.2021г. обсъдено с другите събрани по делото писмени
доказателства – гласни и специални знания, обосновават извода, че
извънсъдебното признание за наличното задължение на ответницата към
ищеца по договор за паричен заем на стойност от 500000 лева е веднъж е
обективирано в Приложение №11, което представлява неразделна част от
Декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за данъчната 2020г., което изявление е сторено
пред органа по приходите с подаване на годишната данъчна декларация.
Наред с това изявление, повторно пред самия ответник с изрично писмено
изявление от 12.01.2021г. ответницата е препотвърдила наличието на валидно
възникналата облигационна връзка по договор за паричен заем и
задължението си по него да възстанови получената от ищеца в заем парична
сума.
От изложеното следва, че възраженията на ответницата за наличието на
пълна симулация, при която е сключен процесния договор за паричен заем за
недоказани. Не следва да бъдат изследвани и възраженията на страната, които
са насочени към възможната обвързаност на процесното облигационно
правоотношение с други облигационни правоотношения, които са възниквали
във времето между ищеца и третото на спора лице „Иля Строй“ ЕООД,
съответно ответницата и така посоченото дружество, включително и между
страните по спора и ДФ „Земеделие“, доколкото тези възраженията с в
подкрепа на твърденията за симулативност на договора за паричен заем,
която симулация не се доказа в хода на настоящото производство.
Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД нищожни са сделките,
които накърняват добрите нрави. В цитираната норма не е дефинирано
понятието "добри нрави", но тъй като законодателят е придал правно
значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение
на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в
посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми,
които бранят правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички
правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са
13
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми.
Нарушение на добрите нрави при сключване на един договор е налице,
когато страните по него съзнават, че сключването му противоречи на
общоприети етични норми или морални ценности.
От доказателствата по делото не може да бъде да бъде направен краен
извод, че договорът за паричен заем е нищожен, като общоприетите правила
и норми. С него не се нарушават принципите на справедливостта и
добросъвестността, не се доказва несправедливо облагодетелстване на страна
по него. Предмет на договора е парична сума, която ищецът в изпълнение на
задълженията си е предал на ответницата. Паричната сума е постъпила в
патримониума на ответницата, с който размер имуществената й сфера се е
обогатила, като наред с получените от нея средства за последната е
възникнало насрещно задължение да върне паричните средства в уговорен
между страните срок за това.Процесният договор не разкрива съдържание,
което да обуслови извода, че с него са накърнени добрите нрави, поради
което и възраженията в тази насока са неоснователни.
Забраната по чл. 152 ЗЗД се отнася само до съглашения, които се
сключват преди или едновременно със сделката, от която възникна главното
вземане. В конкретния случай се поддържат възражения, че с процесния
договор за паричен заем се прикрива друго съглашение, с което се уговаря
предварително начина на удовлетворяване на кредитора различен от
предвидения в закона. При така релевираните в отговора на исковата молба
възражения следва да бъде прието, че ответникът в евентуалност подържа, че
между страните е възникнало правоотношение по една прикрита сделка, по
която те са желали да бъдат обвързани – относителна симулация, с което вече
прикрито съглашение е уговорен предварително начина на удовлетворяване
на кредитора, който е различен от предвидения в закона. За да бъде предмет
на изследване на това друго – прикрито съглашение, то на първо време
страната по това симулативно съглашение следва да разкрие симулацията,
доколкото се позовава на правоотношения, които са породени от прикритата
сделка.Няма как да бъде изследван въпросът за нарушението на изрична
законова забрана, която въвежда разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, без да бъде
разкрито какво е действителното положение между страните.
Доказателствената тежест при установяване относителната симулация на
сделката е идентична с тази при абсолютната такава, посочена в мотивите по-
горе. Няма спор между страните, че между същите не е подписано обратно
писмо, което по един безспорен, еднозначен и непротиворечив начин да
разкрие какво е било тяхното намерение, към момента на сключване на
облигационното правоотношение. Липсва по делото и т.нар. начало на
писмено доказателство, което да произхожда от страната по облигационната
връзка, който документ да породи възможността да бъдат допустими
събирането на гласни доказателства за установяване на действителните
отношения между страните към момента на възникване на облигационната
връзка.При тези съображения свидетелски показания в тази насока не следва
да бъдат обсъждани от съда при формиране на крайния извод в насока
разкриване на действителната воля на страните по договора за паричен заем.
По никакъв начин договорът за строителна услуга от 07.11.2016г., който
е сключен между ответницата и търговското дружество „Иля строй“ ЕООД,
14
съответно предварителният договор за покупко – продажба на земеделска
земя от 06.11.2019г. сключен между ищеца и същото търговско дружество, не
разкриват взаимна свързаност с процесния договор за паричен заем. При това,
че съдът не разглежда гласни доказателства за установяване на
симулативните отношения между страните, то от съдържанието на приетите
по делото писмени доказателства, не може да бъде направен извод за тяхната
връзка помежду им. Възраженията в тази насока на ответника остават
недоказани, при което съдът не може да приеме за доказано наличието на
едно действително но прикрито съглашение, което да бъде поставено на
изследване, че съдържа уговорен начин на удовлетворяване на кредитора,
различен от този, който е предвиден в закона, от което да последва и извода
за недействителността му.
В условията на евентуалност се излагат възражения, че сумата от 500000
лева не е получена, а единствено е придадена в заем сумата от 200000 лева, за
която сума тя била издала запис на заповед, и която сума била върната от
ответницата.
Възражението, че сумата предмет на предявения иск по договор за
паричен заем не е получена от ответника по своята същност е наведено
възражение за отрицателен факт, а при разместената тежест на доказване,
страната, която се ползва от установяване на този факт следва да докаже
неговата, че той се е осъществил. Ищецът в случая следва да докаже, че е
изпълнил задължението си по договора за паричен заем, като е предоставил
на ответника процесната сума.
От доказателствата по делото и в частност платежните нареждания от
13.11.2019г. и 15.11.2019г. на обща стойност от 500000 лева, същите
обсъдени с оглед заключението на съдебно – счетоводната експертиза на в.л.
Т., следва да бъде прието, че на така посочените от банкова сметка на ищеца
са преведени в банкова сметка на ответницата в „Банка ДСК“ ЕАД, като
титуляр по сметка – физическо лице посочените парични средства, чието
основание за получаване е по договор за заем.
В подкрепа на възраженията си ответницата, че е получила единствено
200000 лева, за които е издала в полза на ищеца запис на заповед, същата
ангажира писмени и гласни доказателства.В тази насока се представя запис на
заповед от 12.11.2019г., по силата на която ответницата поема безусловно
задължение да заплати на ищеца на представянето на записа на заповед на
12.02.2020г. сумата от 200000 лева, разпитани си и свидетелите В. А. и Г. А..
В разпитът си свидетеля А. посочва, че на 12.11.2019г., на която дата е
издаден посочения запис на заповед в офиса на третото на спора лице „Иля
строй“ ЕООД са се намирали ответницата и ищеца, който в този ден донесъл
в брой сумата от 100000 евро. Сумата била предадена на ответницата, като за
същата ищецът поискал да му бъде издаден запис на заповед. В тази насока са
и показанията на свидетеля А., който също посочва, че срещу предадени пари
в брой от ищеца на ответницата, последната е издала в полза на последния
запис на заповед.
При съпоставка на така събраните гласни и писмени доказателства с
останалите такива, следва да бъде направен извода, че изпълнението на
задължението по договора за паричен заем за предаване на сумата предмет на
договора, съобразно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от същия е уговорено да бъде
осъществено чрез банков превод. По този начин и в изпълнение на поетото си
задължение ищецът на горепосочените дати е превел сумата от общо 500000
15
лева от своя банкова сметка в банкова сметка на ответницата. Осъществената
среща на 12.11.2019г. в офис на „Иля строй“ ЕООД и предадените на същата
тази среща парични средства от ищеца на ответницата имат отношение към
предадени в брой парични средства, какъвто начин и способ за изпълнение на
договора за паричен заем страните не са уговаряли. Ищецът е поел
задължение на точно посочен в договора момент – 13.11.2019г. и 15.11.2019г.
да осъществи паричен превод в банкова сметка на ответницата, което
задължение от доказателствата по делото следва да бъде прието, че е
изпълнил. Това, че на 12.11.2019г. е предал в брой парични средства на
ответницата, за които последната е издала запис на заповед не може да
обоснове извода, че така предадените в брой парични средства представлява
предаване на средства по процесния договор за паричен заем. Преведените по
банкова сметка на ответницата суми са в размер какъвто е уговорен между
страните в договора, а не такъв намален с разликата между уговореното в
договора и предаденото в брой на посочената дата. При изложените
съображения съдът не приема, че е доказана връзката между сумата предмет
на издадения в полза на ищеца запис на заповед от 12.11.2019г. и процесния
договор за паричен заем.
От доказателствата по делото съдът приема, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем. Това
правоотношение е възникнало на посочената дата в самия договор, който е
подписан от двете страни. Ищецът е изпълнил задължението си по договора
за заем, като е предал на ответницата сумата, която е предмет на договора. Не
се доказа по делото, че ответницата е изправна по договора страна, поради
което за ищеца е възникнала възможността, която страните са предвидили в
разпоредбата на чл. 6, ал.1, б.“в“, която дава право на изправната страна
едностранно да упражни потестативното си право да развали договора.
Установява се, че това изявление на ищца е достигнало знанието на
ответницата на 07.12.2021г., от който момент следва да бъде прието, че
облигационното правоотношение породено от процесния договор за заем е
прекратено. Прекратяването на същото поражда задължението на заемателя
да върне полученото по договора.
По изложените съображения предявения иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен, като ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 500 000 лева - невърната главница по писмен
договор за заем от 11.11.2019г., прекратен на 07.12.2021г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска на 09.02.2022г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни
лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за
изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да
изпълни, според чл.84, ал.2 ЗЗД.
В разпоредбата на чл. 6, ал.2 от договора страните са уговорили, че при
едностранно прекратяване на договора, на някои от основанията по чл. 6, ал.1
договора, заетата сума става изискуема с отправяне на писмено
предизвестие.В случая писмено предизвестие е отправено от ищца на
07.12.2021г., на която дата същото е достигнало знанието на ответницата, при
което същата от този момент дължи връщане на получената по договора за
16
паричен заем сума. От деня следващ деня на писменото предизвестие –
08.12.2021г. длъжникът изпада в забава, поради което претенцията за
присъждане на лихва за забава е основателна до депозиране на исковата
молба в съда – 08.02.2022г. Съдът служебно с помощта на изчислителна
система „Апис - Финанси“ осъществи изчисление, като приема, че
предявеният иск е основателен за сумата от 8750 лева, като и за периода от
08.12.2021г. до 08.02.2022г. Исковата молба е депозирана на 09.02.2022г.,
поради което от момента на депозиране на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на задължението съдът присъди законна лихва върху
главницата, при което предявеният иск следва да бъде отхвърлен за разликата
над уважения размер от 8750 лева до пълно предявения размер от 9027 лева,
като и за периода 09.02.2022г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца се дължат съдебно – деловодни
разноски съразмерно уважената част на предявените искове, като съдът
следва да се произнесе по възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, с оглед възражението по чл. 78, ал.5 ГПК от
ответника. Към делото са представени доказателства за заплатено в полза на
процесният представител на ищеца възнаграждение в размер на 14400 лева с
вкл. ДДС, за което обстоятелство е съставена фактура № 1054/09.02.2022г.
При определяне на възнаграждението за процесуално представителство с
оглед направеното възражение за прекомерност, съдът намира, че следва да
вземе в предвид посочения размер на адвокатските възнаграждения, като
съобрази същите към момента на възникване на представителната власт. С
исковата молба е представено пълномощно за учредена представителна власт,
в което не е посочена дата, при което съдът приема за достоверна дата –
датата на депозиране на исковата молба в съда (09.02.2022г.), с която
документът се представя. При тези мотиви следва да бъде приложен размера
на предвидени възнаграждения в Наредба №1/09.07.2004г. в редакция
съобразно предвиденото в ДВ бр.68/31.07.2020г. или преди последното й
изменение с ДВ бр.88/4.11.2022г. Съобразно чл. 7, ал.2, т.5 от цитираната
наредба, минималното възнаграждение за процесуално представителство
възлиза на 11710,54 лева, а доколкото в посочената стойност не се включва
ДДС, при начисляване на дължимия такъв минималното възнаграждение
възлиза на 14052,64 лева. Производството по делото е протекло в общо 4
съдебни заседания, при което възнаграждението за процесуално
представителство в минимален размер възлиза на 14292,64 лева с ДДС. Като
бъде взета в предвид фактическата и правна сложност на спора, уговореното
и заплатено възнаграждение от 14400 лева с вкл. ДДС не следва да бъде
прието, че е прекомерно завишено. Изложеното мотивира съдът да приеме, че
възражението за прекомерност е неоснователно. Уговорената и заплатена
сума от 14400 лева следва да бъде взета за база при съразмерно присъждане
на дължимите разноски в полза на ищеца, като бъде съобразен размера на
уважените искове. По изложените съображения в полза на ищеца са дължат
разноски в размер на 35172,86 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника се дължат разноски съразмерно отхвърлената част
на предявения иск или сумата от 6,39 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
17
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН**********, с посочен адрес гр. Варна, ул.
„**** ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. В., ЕГН**********, с посочен адрес гр. Варна,
бул. **** сумата от 500 000 (петстотин хиляди) лева - невърната главница
по писмен договор за заем от 11.11.2019г., прекратен на 07.12.2021г. поради
пълно неизпълнение, ведно със законната лихва от предявяване на иска на
09.02.2022г. до окончателно изплащане на задължението, като и сумата от
8750 (осем хиляди седемстотин и петдесет) лева – мораторна лихва за
периода 08.12.2021г. до 08.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в
частта за разликата над уважения размер от 8750 лева до пълно предявения
размер от 9027 лева, като и за периода 09.02.2022г., на осн. чл. 240, ал.1 и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН**********, с посочен адрес гр. Варна, ул.
„**** ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. В., ЕГН**********, с посочен адрес гр. Варна,
бул. **** сумата от 35172,86 (тридесет и пет хиляди сто седемдесет и два
лева и 86 ст.) лева – съдебно – деловодни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство съразмерно уважената част на предявените
искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН**********, с посочен адрес гр. Варна, бул.
**** ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Д., ЕГН**********, с посочен адрес гр. Варна,
ул. „**** сумата от 6,39 (шест лева и 39 ст.) лева съдебно – деловодни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство съразмерно
отхвърлената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18