№ 669
гр. Варна , 29.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20203100503723 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:10 часа се явиха:
на второ четене се явиха:
Въззивникът „ХОУМ ТУ Ю БЪЛГАРИЯ“ АД , редовно призован по
електронна поща, не се представлява.
Въззивникът Р. А. А., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат М.Т. , редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Въззивникът М. В. А., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адвокат М.Т. , редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Адв. Т.: Не са ми известни пречки, поради което моля да дадете ход на
делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
съгласно Определение № 162 от 13.01.2021г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. №20273/10.03.2020 г. от „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Димитър
Хаджикоцев № 6, ет. 1, ап. 1, представляван o от управителя М.Б.С., подадена
чрез пълномощника адв.Т.Д., против решение № 198/13.01.2020г.,
постановено по гр.д.№ 14697/2019г. по описа на ВРС, 42–ри състав, както и
по частна жалба вх.№ 43561/06.07.2020г. на Р. А. А. и М. В. А., двамата от гр.
Варна, чрез пълномощника им адв. М.Г., против определение № 7163/
08.06.2020г. по чл.248 ГПК, постановено по гр.д.№ 14697/2019г. по описа на
ВРС , 42–ри състав, в частта, с която е оставено без разглеждане искането им
за присъждане на разноски.
Съдът, в рамките на извършената проверка досежно допустимостта на
производството и редовността на жалбата, констатира следното:
Първоинстанционният съд е приел за разглеждане и се е произнесъл с
решението си по предявен от „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
иск срещу ответниците Р. А. А. и М. В. А., двамата от гр.Варна, за
осъждането им да заплатят на ищеца сумата от 1 000 лева, представляваща
неустойка по Договор за гаранция с продавач от 17.12.2018г., на осн. чл. 92
ЗЗД.
В диспозитива на постановеното по гр.д.№ 14697/2019г. по описа на ВРС
решение обаче първоинстанционният съд при изписване на
идентификационните данни на страните, е допуснал техническа грешка, като
вместо да изпише правилния единен идентификационен код на ищеца и
настоящ жалбоподател - „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, е
изписал ЕИК на заличения търговец „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ООД -
*********. Посочената грешка е допусната и в диспозитива за разноските,
както и в постановеното определение по реда на чл. 248 ГПК.
След дадени от съда указания, с решение №260530 от 05.10.2020г. съдът
е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№198/13.01.2020г. по отношение погрешно вписания ЕИК на ищеца Хоумтую
България АД, а с определение №261569/05.10.2020г. е отстранена и допусната
2
идентично очевидна фактическа грешка в определението по чл.248 ГПК,
постановено на 08.06.2020г.
В жалбата се излагат следните оплаквания срещу постановеното
решение на ВРС, с което е отхвърлен изцяло предявения от „ХОУМТУЮ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.Димитър Хаджикоцев № 6, ет. 1, ап. 1, представляванo от
управителя М.Б.С., срещу Р. и М. А.и иск за сумата от 1 000 лева,
представляващи неустойка по договор за гаранция с продавач от 17.12.2018г.,
платими разделно от ответниците, всеки по ½, на основание чл.92 ЗЗД.
Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие с процесуалните правила.
На първо място се твърди, че съдът не е преценил в съвкупност всички
събрани по делото доказателства като е кредитирал единствено показанията
на свидетелите на ответниците. Сочи, че свидетелските показания на св.Н. и
св.К. са били ясни, конкретни и непротиворечиви, за разлика от показанията
на св.Т. и св.В., които са общи. Съдът не е преценил, че съществените
условия по договора са били вече договорени, поради което са били налице
основания за подписване на предварителен договор , а поведението на
ответниците сочи на недобросъвестно попречване това са се случи.
Коментират се показанията на свидетелите на ищеца както и установеното
намерение да не се заплаща възнаграждение на посредника. Прави се
твърдение, че не е имало основание ответниците да откажат да подпишат
предварителния договор. Прави се оплакване, че съдът погрешно е
кредитирал част от показанията без да ги обсъди и прецени във връзка с
останалите доказателства и правилата на формалната логика. Твърди се, че по
делото се установява неизпълнение на задълженията по договора за гаранция
от страна на ответниците и техния адвокат, а именно да бъде подписан
предварителен договор на конкретна дата. Купувачите са имали желание да
закупят имота. Установено било и посредничеството на дружеството ищец.
Твърди се, че през целите преговори е бил очевиден стремежът към отмятане
от договора, преговорите са били водени изцяло от адв.Т., който нанасял
корекции в собствения си екз. от договора.
На второ място, въззивникът твърди, че по делото е установено
3
изпълнение на договора от страна на брокерите на ищеца дори в по-голяма
степен от необходимото по договора за гаранция с продавача.
Оспорва се изводът на съда, че страните не са постигнали съгласие по
съществените условия на договора. Твърди се, че при преговорите е имало
пълно съгласие относно намерението за продажба и цената.
Отделно, в жалбата се оспорва присъдения в полза на адв.Т. адв.хонорар
като прекомерен. Излагат се съображения в тази връзка.
Моли за отмяна на решението и уважаване на иска изцяло ведно с
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
В срока за отговор е постъпило становище по жалбата на Р. и М. А.И
чрез адв.М.Т., за неоснователност. Считат постановеното от ВРС решение за
валидно, допустимо и правилно. Не е доказано наличието на основание
ответниците да подпишат предварителен договор на определена дата, поради
което и искът правилно е отхвърлен. Поддържа се, че посредникът не е
изпълнил задължението си да разясни на двете страни по сделката
съществените условия по договора, а изпълнението му се ограничава
единствено до оглед на имота и договаряне на продажна цена. Твърди се, че
купувачите късно са били уведомени за изготвения от адвокат Т. проект на
предварителен договор, което е наложило изчитане на всички клаузи от
същия и коригирането им при преговорите на 03.01.2020г. Страната
възразява, че твърдение за умишлено водене на преговорите в посока
незаплащане на възнаграждение по сделката, е нововъведено с въззивната
жалба като поради това е недопустимо. Такова твърдение не се включва в
предмета, който е концентриран единствено в заплащането на обезщетение за
вреди от неизпълнение задължението за сключване на предварителен
договор. Не се касае за възнаграждение по договора за посредничество.
Твърди се и поддържа, че е налице неизпълнение от страна на посредника да
проучи и съдейства на страните за установяване на взаимните им интереси за
да постигнат пълно съгласие по договора. Като естествен завършек от това
неизпълнение, страните са установили данните на адвоката, пълномощник на
продавачите и са сключили договор за покупко-продажба.
Претендира се потвърждаване на съдебното решение като правилно и
4
законосъобразно ведно със сторените в производството разноски.
Предмет на производството е и ЧЖ на Р. и М. А.и срещу определение на
ВРС, постановено по реда на чл.248 ГПК, каквото искане се установява, че е
обективирано във ВЖ на Хоумтую България АД. /при администриране на
ВЖ/ С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искането на
ответниците чрез адв.М.Т., по чл.248 ГПК, за присъждане на всеки от двамата
по 200 лева разноски за проц.представителство в производството по чл.248
ГПК. Претендира се отмяна на определението и вместо това уважаване на
молбата за присъждане на разноски в производството по чл.248 ГПК.
Претендират се самостоятелно и сторените във въззивното производство по
обжалване на определението, разноски съгласно списък.
Постъпил е отговор на ЧЖ от ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ АД, за
неоснователността . Оспорва се дължимостта на такива разноски предвид
несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК
/цит.съд.практика/ Отново се поддържа възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение. Моли за отхвърляне на частната жалба.
Съдът намира и двете жалби – ВЖ и ЧЖ – за редовни и производството
по същите за допустимо. Жалбите са подадени от страни в
първ.производство, чрез упълномощени проц.представители, при наличие на
интерес от обжалване като и двете жалби са подадени в преклузивните
срокове.
Въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните,
въззивният състав следва да насрочи производството в открито заседание.
Твърденията в жалбата за нарушение принципите на обсъждане на част от
събраните доказателства /свидетелски показания/, доколкото тази преценка е
част от решаващата дейност на съда съгл.чл.12 ГПК, не представлява
оплакване на допуснато проц.нарушение, още по-малко такова, което да
изисква даване насоки от въззивния съд. Преценката на събраните
доказателства е част от суверенната дейност на съдията при осъществяване на
правоприлагане спрямо конкретния спор.
Страните не правят обосновани твърдения за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения, които са изискват служебното
5
правомощие на въззивния съд да укаже възможността за събиране на
допълнителни доказателства. Не се иска събиране на нови доказателства. Не
се навеждат нови фактически твърдения/възражения.
Адв. Т.: Оспорваме жалбата. Поддържаме отговора и подадената от нас
частна жалба. Не сочим доказателствени искания.
Няма да претендираме разноски в настоящото производство.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Т.: Моля да потвърдите оспорваното пред Вас решение като
валидно, допустимо и правилно. Съображения сме изложили в депозирания
от на отговор. Моля да ми позволите да обърна внимание на нашите
виждания по два основни въпроса. Считаме, че задължение за сключване на
предварителен отговор не може да възниква. Същият се сключва само и
единствено при наличие на съгласие на страните. Евентуално дори и да
приемете, че може да възникне такова, то ответниците са направили всичко
необходимо за да сключат договор, по силата на който да се задължат да
прехвърлят процесния недвижим имот, включително и поставени в ситуация
без да имат представа за конкретно съдържание на предварителен договор, са
положили усилия да изготвят такъв, съобразен разбира се единствено с
техните интереси, защото към този момент те никога не са се виждали с
другата страна, нито са знаели какви са техните очаквания и условия. При
явяването на уговорената дата, забележете 03.01.2020г. - по мои спомени
януари месец след празниците са се явили и са направили необходимото да
обсъдят предложенията с другата страна, да направят съответните промени,
съобразени с интереса на отсрещната и в крайна сметка дори в момент, в
който вероятно са постигнали съгласие за сключването му, самият ищец не е
осигурил възможността всъщност за подписване на такъв предварителен
договор, поради което считаме, че дори и да е било налице задължение,
ответниците нямат вина за не подписването на тази среща на предварителен
договор между тях и предложения от ищеца купувач, поради което моля да
потвърдите първоинстанционното решение.
6
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:14
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7