РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 807
гр. Пловдив, 02.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ
състав в открито заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА и прокурор ТОДОР
ПАВЛОВ, като разгледа
докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 1777
по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) .
Производството по делото е образувано по
искова молба от „АИВА 81“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Раковски, ул.
„Пеньо Пенев“ № 12. представлявано от А.И.В.,
против Областна Дирекция по безопасност
на храните /ОДБХ/ гр. Пловдив.в която се претендира обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 12 134.20 лв. - обезщетение за
причинени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед № 183 от
21.04.2020 г. на Директор на Областна
дирекция по безопасност на храните - Пловдив
Ответникът - Областна
Дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив чрез процесуалния си
представител ю-т Ц. оспорва исковата претенция. Претендира възнаграждение за
юрисконсулт.
Прокурорът счита
исковата молба за основателна, а претенцията за доказана по основание и размер.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
от фактическа страна намира следното:
На 02.03.2020 г. Изпълнителния директор на БАБХ е
издал Заповед № РД 11-605/02.03.2020 г. , с която е били обявено първично
огнище на Инфлуенца А (грип) по птиците в животновъден обект № 4132-0110 за
отглеждане на патици, стопанисван от „АЙВА 81“ ЕООД.
Въз основа на тази заповед Директорът на ОБДХ -гр. Пловдив е предприел
мерки за убиване на всички
засегнати и контактни птици в посочения животновъден обект.
На 23.03.2020 г птиците са били умъртвени, като това е
било документирано с Протокол за убиване на животни № 006/23.03.2020 г. и
Протокол за загробване на животни № 007/23.03.2020 г съставени от комисия
определена със Заповед № 135/02.03.2020 г. на Директора на ОДБХ - Пловдив.
На 25.03.2020 г. от ищецът е подал до ОДБХ - Пловдив
искане за изплащане на обезщетение за умъртвените птици с вх.№ 1257/25.03.2020
г.
В отговор на това искане е била издадена Заповед № 183 от 21.04.2020г. на Директора ОДБХ - Пловдив, с която на ищеца е било отказано изплащане на обезщетение за
умъртвените 3 600 броя патици мюлари.
Горепосочената заповед и била обжалвана по съдебен
ред, като съдът с Решение № 2095 от 19.11.2020 г.
постановено по адм. дел № 1243/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив
е отменил същата като незаконосъобразна.и и е върнал преписката , за ново произнасяне.
Директорът на ОДБХ Пловдив е обжалвал решението на
административния съд, като ВАС с Решение № 4588 от 12.04.2021 г., постановено по адм.
дело № 1894/2021г. е
оставил решението на първоинстанционния съд в сила.
Директорът на ОДБХ Пловдив е издал Акт за обезщетение на
умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход,
фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 06.01.2022г. с който е е определено обезщетение в размер на 69887.40 лв. Този акт е влязъл в законна сила на
25.01.2022г.
Според ищеца доколкото
с незаконосъобразния административен акт е било отказано да бъде определено
парично обезщетение, съответно същото да бъде получено в срок, то ответникът
дължи законната лихва върху дължимата сума /обезщетението/, за период от
момента на издаване на незаконосъобразния акт – 21.04.2020г. до момента на
издаване на законосъобразен такъв, /Акт за обезщетение на умрели/убити животни,
унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини,
фуражни добавки и инвентар - 06.01.2022 г./.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Искът е предявен от надлежна страна и в срок, поради
което същият е процесуално допустим.
Искът е частично основателен поради следното:
Съгласно чл. 203 от АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Разпоредбата на
чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че Държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в
АПК.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта,
действието или бездействието на държавния орган. Специалният закон определя
специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, като за
неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Обезщетение
за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната
отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на
нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила
на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че
вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. При
незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното
преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече
погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Законна лихва за забава на
плащане /мораторна, закъснителна лихва/ се дължи за забавено изпълнение на парично
задължение. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл.86, ал.1,
изречение първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно
уеднаквената от ВКС практика неизпълнението на едно парично задължение е винаги
забавено, и кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение,
което съгласно общото прав чл. 86, ал.1 от ЗЗД е в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след
изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на
същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които
неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.С други думи разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
приравнява дължимата законна лихва на обезщетение. Важно е да се подчертае, че
т.нар. „законна лихва“, имаща обезщетителен характер, се дължи от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Когато се касае за т.нар. „деликт“, то
лихвата, имаща обезщетителен характер, се дължи от момента на самото увреждане
на пострадалата страна. В случая не са налице елементите от фактическия състав
на чл. 86 ал.1 от ЗЗД. След издаването на процесната заповеда, между страните е
възникнал спор, който е бил разрешен по съдебен ред, следователно за
административния орган не е възникнало задължение за изпълнение на парично
задължение, респ. не е налице неизпълнение на същото, съответно за ищеца не е
възникнало право на обезщетение, представляващо законната лихва за забава на
плащане. Едва след разрешаването на спора
административният орган е следвало в законоустановените срокове да се
произнесе повторно и в полза на ищеца, спазвайки дадените му задължителни
указания в съдебното решение, с което първоначалния акт е отменен.
В конкретния случай началната дата на която е започнала
да тече мораторната лихва е 12.04.2021г. /датата на постановяване на Решение № 4588 от 12.04.2021 г.,
по адм. дело № 1894/2021г.
по описа на ВАС/, като срокът изтича
на 06.01.2022г. /датата на издаване на Акт за обезщетение
на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход,
фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар/.
Ето защо за периода 12.04.2021г. - 06.01.2022г. исковата претенция се явява
основателна, поради което на ищеца следва да се присъди обезщетение за причинени имуществени
вреди /законна лихва/ в размер на 5241,97 лв.
За останалия период и
за претенцията над 5241,97лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на правния спор на ищеца следва да му
бъдат присъдени сторените от него разноски съразмерно с уважената част от иска които са в размер на 734,40лв.
Неоснователно е възражението на ответната страна за
прекомерност на претендираното от ищеца
възнаграждение за адвокат, тъй като същото е под минималния размер
регламентиран в чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №
1 от
9.07.2004 г. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ на
ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт съразмерно с
отхвърлената част от иска , което е в размер на 540 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив
да заплати на АИВА 81“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Раковски, ул. „Пеньо Пенев“
№ 12. представлявано от А.И.В. обезщетение за причинени имуществени
вреди /законна лихва/ за периода 12.04.2021г. - 06.01.2022г.в размер на 5241,97 лв.
ОСЪЖДА Областна
дирекция по безопасност на храните – Пловдив да заплати на АИВА
81“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул. „Пеньо
Пенев“ № 12. представлявано от А.И.В. разноските по делото съразмерно с
уважената част от иска в размер на
734,40лв./седемстотин тридесет и четири лева и четиридесет стонки/.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск иск за периода от
21.04.2020г. до 12.04.2021 г., и за
претенцията над 5241,97лв.
ОСЪЖДА АИВА 81“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул. „Пеньо Пенев“ № 12 да заплати на Областна дирекция по
безопасност на храните – Пловдив възнаграждение за юрисконсулт съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 540/петстотин и четиридесет лева/.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: