РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000501457 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищeцът в първоинстанционното производство Й. С. Д. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 24.04.2024 г., а
въззивната жалба е подадена на 29.04.2024 г.) обжалва Решение №
2278/17.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 892/2023 г. по описа на СГС, ГО, І-
19 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил искът му за неимуществени
вреди за сумата от 18 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума
от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 28000 лв., ведно със законната
лихва.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Я.
С.-А. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно
приложено към въззивната жалба. Въззивникът-ищец е внесъл дължимата
държавна такса с вносен документ от 29.04.2024 г., приложен към въззивната
жалба.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
1
Въззивникът - ищец счита, че решението в обжалваната му част е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон, касаещо присъдения размер за обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на нанесен деликт. Твърди се, че при
обсъждането на относимите обстоятелства, е отдадено изолирано или
прекомерно значение на едни от тях за сметка на други, следствие на което
неправилно е приложен материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа се, че
при определяне размера на дължимото обезщетение, не са отчетени в пълен
обем следните факти: че ищецът е бил обвинен в извършване на деяние, което
е „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, бил е задържан за срок от 24 часа,
арестуван е на работното му място, на което е бил с полицейската си
униформа, наложена му е мярка за неотклонение „Парична гаранция“,
отстранен е от работа, след това уволнен. Счита, че СГС не е отчел
продължителността на наказателното дело в двата му стадия, както и че
Прокуратурата е протестирала оправдателната присъда, не е отчел и
интензитета на наказателната репресия. Твърди се, че съдът не е отчел в
достатъчна степен и разгласяването чрез медиите, конкретните преживявания,
както и че не е извършил нужния анализ на събраните по делото гласни
доказателства. Поддържа се, че присъденото обезщетение е ниско и
неоправдано с оглед наличието на обективни фактори, неотчетени и
пренебрегнати от съда. Развиват се подробни съображения по съществото на
спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което уважи исковата претенция в пълния й размер.
Претендират се сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
от ответника.
Ответникът в първоинстанционното производство Прокуратурата на
Република България и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е
връчен редовно на 24.04.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 29.04.2024
г.) обжалва Решение № 2278/17.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 892/2023 г.
по описа на СГС, ГО, І-19 състав, в частта, с която съдът е уважил искът на
Й. С. Д. за неимуществени вреди за сумата от 10000 лв., ведно със законната
лихва
2
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимна страна, която не
дължи държавна такса в производството по аргумент от мотивите на ТР №
7/2014 от 16.11.2015 г., т.д. № 7/2014 г. ВКС, ОСГК, в които е прието общо
правило за недължимост на държавна такса по всяко гражданско дело по
ЗОДОВ, по което държавата е представена като институция от държавния
орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивникът – ответник счита, че постановеното първоинстанционно
решение е порочно в частта относно несправедливо завишения размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се, че наказателното
производство в досъдебната фаза на процеса е проведено ритмично, добре
организирано, не са допуснати нарушения и събраните доказателства
установяват фактическата обстановка и разкриват обективната истина. Твърди
се, че в съдебната фаза нито едно заседание не е отложено по вина на
представителите на държавното обвинение и в този смисъл ответникът не е
станал причина за продължителността на наказателното производство, в която
и да е фаза на процеса. По повод медийните публикации, се твърди, че липсват
данни Прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за
наказателното производство и не може да носи отговорност за начина, по
който делото е медийно отразено, тъй като не е дала публично изявление за
разследването или обвинението. Поддържа се, че в хода на образуваното
гражданско производство не е била назначена съдебно-медицинска
експертиза, която да установи здравословното състояние на ищеца и дали е
налице причинна връзка между влошаването му и повдигнатото обвинение.
Поддържа се, че съдът е кредитирал безкритично свидетелските показания по
отношение на преживените емоционални и психически страдания в хода на
образуваното наказателно производство. Поддържа се, че в обжалваното
решение не са обсъдени с необходимата задълбоченост възраженията на
ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба, с което съдът е
допуснал нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, което от своя страна е довело до
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които не са доказани да
са в пряка причинно-следствена връзка с обвинението. Твърди се, че съдът не
е обсъдил правилно вида, характера и интензитета на неимуществените вреди.
3
Във връзка с така въведените възражения ответникът развива подробни
съображения по съществото на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като намали
присъденото обезщетение, съответно размерът на присъдените разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ищеца чрез процесуалния му представител адвокат Я. С.-А., с който оспорва
въззивната жалба на ответника по подробни съображения изложени в
отговора. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ответника.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
2278/17.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 892/2023 г. по описа на СГС, ГО, І-
19 състав се обжалва в неговата цялост.
В открито съдебно заседание въззивникът - ищец чрез процесуалния си
представител моли съда да уважи въззивната му жалба по подробните
съображения изложени в нея. Поддържа, че първоинстанционният съд е
установил правилна фактическа обстановка, изследвал е твърдените от ищеца
неимуществени вреди, но не е приложил правилно принципа на
справедливостта. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от
ГПК.
В открито съдебно заседание въззивникът - ответник Прокуратурата на
Република България чрез своя представител поддържа своята въззивна жалба
и моли съда да я уважи. Поддържа също, че спорът е само досежно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ предявен от Й. С. Д. против Прокуратурата на Република
България за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с
вляза в сила присъда.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и
4
обстоятелства, които и двете страни заявяват, че са установени правилно от
първоинстанционния съд:
Досъдебно производство № 13/2014 г., пр.пр. № 93/2014 г. по описа на
Специализирана прокуратура (СП), Следствен отдел, е образувано с
постановление от 17.03.2014 г. на прокурор при СП срещу неизвестни
извършители-държавни служители в МВР, за това, че в периода от 01.11.2013
г. и понастоящем на територията на гр.София участвали в организирана
престъпна група-структурирано трайно сдружение на повече от три лица,
създадено с цел да вършат съгласувано в гр.София престъпления по чл.301 от
НК-получаване на подкупи, като групата е създадена с користна цел и в нея
участват длъжностни лица, престъпление по чл.321, ал.3, т.2 във връзка с ал.2
от НК.
Между страните не е спорно, че към месец юли 2014 г. ищецът Д. е бил
командир на отделение в 02 група на 02 сектор „Моторизиран сектор за бързо
реагиране - Сигма“ към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР.
На 30.07.2014 г. със заповед за задържане на лице, ищецът Д. е задържан
за 24 часа. Задържането му е станало на работното му място.
С постановление от 31.07.2014 г. ищецът Д. е привлечен като обвиняем
за това, че в периода от 01.01.2013 г. до 30.07.2014 г. на територията на гр.
София участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно
сдружение на повече от три лица, ръководена от И. М. В., с участници: С. М.
М., Л. К. Л., В. Г. Н., Ф. Г. М. и Г. С. Б., създадено с цел да вършат съгласувано
в гр.София престъпления по чл.213а от НК и чл.214 от НК-изнудвания и по
чл.301 НК-получаване на подкупи, като групата е създадена с користна цел и в
нея участват длъжностни лица - държавни служители в МВР, престъпление по
чл.321, ал.3, т.2 във връзка с ал.2 от НК. Спрямо ищеца е взета и мярка за
неотклонение: „Гаранция в размер на 500 лв.“ Същият ден е разпитан в
качеството му на обвиняем.
С протоколно определение от 06.08.2014 г., постановено по н.ч.д. №
939/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 15-ти състав и по
искане на Прокуратурата, ищецът е отстранен от заеманата длъжност
„командир на отделение“ в 02 група 02 сектор моторизиран сектор за бързо
реагиране „Сигма“ към отдел „Специализирани полицейски сили“ към СДВР.
Това определение е отменено с протоколно определение от 21.08.2014 г.,
5
постановено по в.н.ч.д. № 149/2014 г. по описа на Апелативен специализиран
наказателен съд.
На 02.07.2015 г. на ищеца за втори път му е повдигнато прецизирано
обвинение.
На 03.08.2015 г. прокуратурата внася обвинителен акт, въз основа на
който е образувано н.о.х.д. № 987/2015 г. по описа на СпНС, 17 състав,
съдебното производство по което е прекратено с Разпореждане от 07.08.2015
г., поради допуснати в хода на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения. Това разпореждане е протестирано от ответника,
образувано е в.ч.н.д. № 174/2015 г. на АСпНС. Разпореждането е потвърдено с
Определение № 59/15.09.2015 г.
След отстраняване на процесуалните нарушения, на 23.11.2015 г.
Прокуратурата внася за втори път обвинителен акт въз основа на който е
образувано н.о.х.д. № 1451/2015 г. по описа на СпНС, 17-ти състав. По това
дело са насрочени общо 16 открити съдебни заседания, на които ищецът е
присъствал лично, съответно на: 23.12.2015 г., 19.01.2016 г., 29.02.2016 г.,
29.03.2016 г., 26.04.2016 г., 30.05.2016 г., 11.07.2016 г., 06.10.2016 г., 10.11.2016
г., 13.12.2016 г., 26.01.2017 г., 29.03.2017 г., пренасрочено за 27.04.2017 г.,
29.05.2017 г., 30.05.2017 г., 14.09.2017 г., 04.10.2017 г. С присъда от 04.10.2017
г. ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.
Тази присъда е протестирана от прокуратурата, въз основа на което е
образувано в.н.о.х.д. № 33/2018 г. по описа на АСпНС. С определение № 11 от
29.01.2018 г. съдът е прекратил производството по образуваното въззивно
дело и върнал делото на първоинстанционния съд, като е приел, че протестът
е бланкетен. С Разпореждане от 30.01.2018 г., редовно връчено на ответника на
31.01.2018 г., съдията-докладчик по н.о.х.д. № 1451/2015 г. по описа на СпНС,
17-ти състав е дал възможност на прокуратурата да отстрани нередовностите
и да представи допълнителни съображения към протеста, което не е сторено в
определения от съда 7-дневен срок, поради което протестът е върнат на
прокуратурата с разпореждане от 09.02.2018 г., постановено по н.о.х.д. №
1451/2015 г. по описа на СпНС, 17-ти състав. Разпореждането на съда не е
обжалвано, поради което и оправдателната присъда е влязла окончателно в
сила на 20.02.2018 г.
Със заповед № 513-629/05.12.2014 г. на Директора на СДВР и заради
6
образуваното срещу ищеца наказателно производство, му е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.
Не се спори между страните, че към момента ищецът е възстановен на
работа, но заема друга длъжност.
Така образуваното наказателно производство е получило широка
медийна известност, както в сайтове в Интернет (Mediapool.BG, Седем
полицаи от моторизираното звено „Сигма“ отиват на съда за корупция,
iNews.bg, 7-членната престъпна група е изнудвала шофьори година и
половина, OFFNEWS от 04 август 2015 г.,), така и в статии във вестник „24
часа“, „Уикенд“, „Телеграф“, „България днес“, като навсякъде е споменато и
името на ищеца в качеството му на командир на отделение.
Пред първоинстанционния съд за установяване на търпените от ищеца
неимуществени вреди са събрани свидетелските показания на И. Н. П. и А. Л.
Б..
Свидетелят П. установява, че познава ищеца от повече от 20 години.
Установява, че във връзка с образуваното срещу него наказателно
производство, бил задържан в 4-то РУ за 24 часа, като задържането на ищеца
станало на работното му място. Заради повдигнатото обвинение бил
отстранен от длъжност. Ищецът се затворил в себе си, а след възстановяването
му на работа, работи на „Пирогов“.
Свидетелят Б. установява, че също познава ищеца от 20 години, от
когато са съседи. Внучките на свидетеля отраснали с децата на ищеца. Много
общували до момента, до който се разбрало че има проблеми с прокуратурата.
Тогава ищецът се затворил в себе си, когато се видели само се поздравявали и
бързал да отмине, не му се говорело. Отношението на съседите към ищеца не
се променило.
От приетата пред първоинстанционния съд съдебно психиатрична
експертиза се установява, че и към момента при ищеца е налице протрахирана
депресивна реакция на дезадаптация. Обвинението повдигнато спрямо ищеца
в престъпление, което поведение на полицай за него е крайно недопустимо и
за това, че той такова престъпление не е извършвал, за ищеца е довело до
възникването на дезадаптационна реакция с прояви на депресивитет, чувства
на вина за това, че не може да се грижи за семейството си, чувство на
7
онеправданост за неправилното обвинение и воденото дело. Неприятните
преживявания по задържането на ищеца и воденото дело, са причинили и
промените и влошеното психично състояние на ищеца. Към момента
психичния дисбаланс е отслабнал след оневиняването му и връщането му на
работа, но все още остават усещане за онеправданост и чувство на вина
спрямо близките му.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд
е приел, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди е основателна,
доколкото е доказал наличието на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, като е счел, че
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. в
най-пълна степен ще компенсира вредите от неоправданата наказателна
репресия.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни - ищецът и ответникът в
първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди против
Прокуратурата на РБ е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, в
редакцията на нормата след изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
С оглед ангажираните от ищеца доказателства, обсъдени подробно по-
горе в мотивите на настоящото решение, въззивният съд намира, че същият е
доказал главно и пълно пасивната материалноправна легитимация на
ответника и правопораждащите субективното право на ищеца факти, както
следва:
1.субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен
8
орган.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу
органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника. Прокуратурата на Република България е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище р. София - чл. 137 ЗСВ.
2. факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в
извършване на престъпления, за които ищецът е оправдан с влязла в сила на
20.08.2018 г. Присъда от 02.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1451/2015 г.
по описа на Специализиран наказателен съд, 17 състав. Установено е, че
процесното наказателно производство е продължило от 30.07.2014 г., когато
ищецът е задържан за 24 часа до 20.02.2018 г., когато e окончателно е влязла в
сила оправдателната присъда, т.е. същото е продължило 3 години, 6 месеца и
21 дни. Спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ и е
отстранен от работа.
Така безспорно доказаните обстоятелства следва да се вземат предвид от
съда при определяне на дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди.
3.причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове
на държавния орган.
Спорът е само досежно размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
С ангажираните гласни доказателства ищецът е установил фактът на
причинените му в пряка причинна връзка от незаконосъобразно повдигнатото
му обвинение обичайни в тази ситуация неимуществени вреди (касае се за
вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи),
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от
факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения
непрекъснат средно ниво на стрес и нервно напрежение, нарушени социални
контакти.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за
9
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се
определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на ВКС, в понятието "неимуществени
вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само
отрицателно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен
период от време.
Съгласно трайно установената съдебна практика-конкретно при иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от значение за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления-умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по
всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; по какъв начин последното се е отразило на
ищеца- има ли влошаване на здравословното му състояние, ако да-в каква
степен и от какъв вид, конкретните му преживявания, както и цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му-семейство, приятели, професия и професионална реализация,
обществен отзвук и пр.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя
глобално-за всички претърпени неимуществени вреди, като в мотивите към
решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел
предвид, както и значението им за определения от него размер на
обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл решения по гр.д. №
582/2018 г. на ІV г. о., гр.д. № 4641/2015 г. на ІV г.о., гр.д. № 1381/2010 г. на ІІІ
г.о.
По делото са установени следните обстоятелства, които са от значение за
определяне на справедливия размер на обезщетението:
10
На 31.07.2014 г. и на 02.07.2015 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем по досъдебно производство № 13/2014 г., пр.пр. № 93/2014 г. по
описа на Специализирана прокуратура (СП), Следствен отдел за извършено
престъпление по чл.321, ал.3, т.2 във връзка с ал.2 от НК, а поддържаното от
прокуратурата пред съда обвинение е за извършено престъпление по чл.321,
ал.3, пр.2 и пр.4, т.2 във връзка с ал.2 от НК, наказуемо с лишаване от свобода
от три до десет години, т.е. тежко умишлено престъпление от общ характер по
смисъла на чл.93, т.7 от ДР на НК.
Спрямо ищеца в качеството му на обвиняем, е взета мярка за
неотклонение (парична гаранция), която не го е извела от обичайната му
семейна и социална среда и е отстранен от работа. Бил е задържан за срок до
24 часа, което задържане е осъществено по унизителен начин на работното му
място пред всичките му колеги. Повдигнатото обвинение срещу ищеца е за
извършено престъпление в областта на неговата професионална реализация, в
която връзка въззивният съд съобразява и Решение № 319 от 17.11.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК
и др., с което съставът на ВКС е приел, че „по отношение на някои професии,
към които обществото дължи респект и уважение, и поради това има
завишени изисквания за почтеност и професионализъм, естествено и логично
е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и
професионален живот на лицата, които ги упражняват. В тези случаи, с
повдигането на обвинение за извършено престъпление в областта на тяхната
професионална реализация се засягат не само личната чест и достойнство на
лицата, но и професионалните им качества поради уронване на авторитета им
в съответната област. По тази причина, създадените при наказателното
преследване неудобства и притеснения имат по-силно отражение върху
отделните негативни изживявания на упражняващите такива професии и
пряко значение за размера на обезщетението.“ Дискредитирането на ищеца в
обществото като професионалист в неговата област, без съмнение се е
отразило на психическото му състояние и бъдещото му кариерно развитие.
Несъмнено повдигнатото му обвинение е за извършено престъпление като
длъжностно лице - държавен служител в МВР. Образуваното наказателно дело
било е било широко отразено по медиите.
При определяне на едно общо обезщетение съдът следва да се съобрази
11
и с обстоятелството, че в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ съдебната практика е
извела като значими обстоятелства още данните за предишни осъждания,
начина на живот, ценностна система и обичайната среда на ищеца-така
например Решение № 60277 от 06.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 9/2021 г., IV г.
о., ГК, Решение № 60 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2018 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК,
Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2018 г., IV г. о., ГК и
др.
По делото безспорно се установява, че ищецът е с чисто съдебно
минало.
Установява се, че към момента, когато е образувано воденото срещу него
наказателно производство, ищецът е бил на 42 години. Наказателното
производство срещу него е продължило три години, шест месеца и 21 дни,
което не представлява неразумно дълъг срок, предвид броя на обвиняемите,
съответно подсъдимите, както и фактическата и правна сложност на делото.
От друга страна и ответникът с поведението си е станал причина за
разглеждането на делото в този срок, с оглед прекратяване на съдебното
производство по делото и връщането му на Прокуратурата за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното
досъдебно производство. При определяне на справедливо обезщетение съдът
следва да вземе предвид и доказаното в процеса значимо, интензивно и
трайно въздействие и отражение на воденото наказателното производство
срещу ищеца върху психическото му здраве. И към момента при ищеца е
налице протрахирана депресивна реакция на дезадаптация, имало е и прояви
на депресивитет, чувства на вина за това, че не може да се грижи за
семейството си, чувство на онеправданост за неправилното обвинение и
воденото дело. Безспорно по делото е установено, че неприятните
преживявания по задържането на ищеца и воденото дело, са причинили и
промените, и влошеното му психично състояние, като към момента
психичният дисбаланс е отслабнал след оневиняването му и връщането му на
работа, но все още остават усещане за онеправданост и чувство на вина
спрямо близките му. Установява се, че в досъдебното производство и с
участието на ищеца са извършени три процесуално-следствени действия-на
два пъти му е повдигано обвинение, съответно два пъти е разпитван в
качеството на обвиняем в същия ден, предявено му е разследването. Взел е
12
лично участие в общо 16 открити съдебни заседания, проведени по
образуваното пред първоинстанционния съд наказателно дело. Участието в
толкова на брой открити съдебни заседания обуславят по-тежкото психическо
и емоционално натоварване на ищеца от обвинявянето му в извършване на
престъпление. Установява се, че същият е уволнен от заеманата длъжност,
заради воденото срещу него производство.
Въззивният съд, предвид доказаните по делото релевантни факти,
официалните данни за стандарта на живот в страната и покупателните
възможности на гражданите към датата на деликта, а още и разрешението по
аналогични случаи (при сходна фактическа обстановка на другите двама
подсъдими Ф. Г. М. и С. М. М.-също командир на отделение, са им определени
обезщетения в размер на по 10 000 лв. Решение № 30/08.03.2022 г., гр.д.№
2300/2021 г., ВКС, ІІІ ГО, Определение № 60674/04.10.2021 г., гр.д.№
1526/2021 г., ВКС, ІІІ ГО, с което не е допуснато до касация въззивно решение
№ 12482 от 11.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1678/2020 г., Софийски
апелативен съд, с което е потвърдено решение № 8408 от 10.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 2097/2019 г. на СГС, I ГО, 17 състав, с което на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на Ф. Г. М. сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
обвинение в престъпление, за което е била постановена оправдателна присъда,
ведно със законната лихва от 20.02.2018 г. до окончателното изплащане, а за
горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен)
намира, че причинените глобално вреди на ищеца в пари се равняват на 20 000
лв. При определяне на този размер съдът съобразява и Решение № 762 от
19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 856/2024 г., IV г. о., ГК, с което при почти
сходна фактическа обстановка и заемана длъжност от ищеца-пътен полицай,
съставът на ВКС е присъдил обезщетение в размер на 25 000 лв. Също така
взема предвид и Решение № 1358/27.12.2024 г., в.гр.д.№ 1326/2024 г. по описа
на Апелативен съд-София, не влязло в сила, с което на другия подсъдим В. Г.
Н. е присъдено обезщетение в размер на 20 000 лв.
Ищецът не доказва обем и интензитет на вреди, оправдаващ от гледна
точка на справедливостта присъждане на обезщетение в претендирания
размер от 28 000 лв.
13
Предвид горното въззивната жалба на ответника се явява изцяло
неоснователна, а тази на ищеца частично основателна, поради което
обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която искът на
ищеца е отхвърлен за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над
присъдената от 10 000 лв. до сумата от 20 000 лв., която настоящият съдебен
състав намира за едно справедливо обезщетение с оглед конкретните
обстоятелства по делото обсъдени подробно по-горе.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция, съдът ще
следва да преразпредели разноските направени пред първата инстанция,
съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Първостепенният съд е приел, че ищецът е направил общо разноски в
размер на сумата от 2 910 лв., от която: 10 лв.-ДТ и 2900 лв. адвокатско
възнаграждение. Предвид липсата на молба по чл.248 ГПК, респ. частна
жалба от ответника Прокуратурата на РБ, въззивният съд е обвързан от тази
сума.
При общ материален интерес от 28 000 лв., искът е уважен за сумата от
20 000 лв., съобразно която се дължат и разноски на ищеца. Същите възлизат
на сумата от 2078,57 лв., поради което ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати допълнително още сумата от 1 032,86 лв., разноски пред първата
инстанция, представляваща разликата над присъдените от 1045,71 лв. до
дължимите от 2078,57 лв.
Пред въззивната инстанция въззивникът ищец претендира разноски в
размер на 5 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение определено
служебно от съда на адвокат А. по реда на чл.38, ал.2 от ЗА с оглед
осъществената от нея безплатна правна помощ на въззивника-ищец пред
настоящата инстанция съобразно представения договор за правна защита и
съдействие 055860 от 29.04.2024 г.
Съдът определя същото в размер на 2 890 лв., съобразявайки
обжалваемия интерес от 28 000 лв. и положения труд от адвокат А., включващ
изготвяне на въззивна жалба, изготвяне на отговор на въззивна жалба на
ответника, процесуално представителство и защита в едно съдебно заседание.
14
От тази сума на адвокат А. се дължи възнаграждение в размер на 1 032,14 лв.,
което е съответно на уважената част от въззивната жалба в размер на 10 000
лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2278/17.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 892/2023
г. по описа на СГС, ГО, І-19 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил искът
на Й. С. Д. за неимуществени вреди за сумата от 10 000 лв., представляваща
разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до сумата от 20 000 лв., ведно
със законната лихва и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ на Й.
С. Д., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, бл.**, вх.*, ет.*, със съдебен адрес:
гр.София, бул. „Шипченски проход“ № 18, бл.Д, ет.1, офис 107, адвокат Я. С.-
А. допълнително още сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лв.), представляваща
разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лв.
до дължимото от 20 000 лв. обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди от незаконното обвинение по досъдебно производство
№ 13/2014 г., пр.пр. № 93/2014 г. по описа на Специализирана прокуратура
(СП), Следствен отдел в извършване на престъпления по чл.321, ал.3, т.2 във
връзка с ал.2 от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила на 20.02.2018
г. Присъда от 04.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1451/2015 г. по описа на
СпНС, 17-ти състав, заедно със законната лихва върху тази сума от 20.02.2018
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати допълнително още сумата от 1 032,86 лв. (хиляда тридесет и два и
0,86 лв.), разноски пред първата инстанция, представляваща разликата над
присъдените от 1045,71 лв. до дължимите от 2078,57 лв., както и разноски в
размер на 5 лв. за внесена държавна такса за въззивно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2278/17.04.2024 г., постановено по гр.д.№
892/2023 г. по описа на СГС, ГО, І-19 състав в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
на адвокат Я. С.-А. гр.София, бул. „Шипченски проход“ № 18, бл.Д, ет.1, офис
15
107, адвокатско възнаграждение в размер на 1 032,14 лв. (хиляда тридесет и
два и 0,14 лв.) за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство пред настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16