Р Е Ш Е Н И
Е
№ ................../28.01.2020г., гр.
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5211/2019г. по описа на СГС, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „М.Б.“
АД – София, ЕИК ********, срещу С.Ю.М. ***, иск с правно основание чл.79 ал.1
от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
29 149,99лв. - главница по Договор за банков кредит № 4367/16.01.2008г.,
сключен между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и „ЮСС М.“ ЕООД, Анекс № 1 от 25.08.2009г. и
Анекс № 2 от 26.05.2011г. към него, вземанията по който са цедирани от банката
на ищеца, представляваща сбора от 59 падежирали и предсрочно изискуеми
непогасени вноски за главница за периода от 21.02.2014г. до 17.01.2019г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.04.2019г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.08.2017г. „Ю. Б.“
АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка” АД/„Ю.И Е.Д.Б.“ АД –
съгласно решение № 61/01.11.2007г. на СГС относно заявление с вх.№
47250/17.10.2007г. се вписва промяна в наименованието на дружеството „Ю.И Е.Д.Б.“
АД в „Ю. Б.“ АД/, действаща като Цедент, е прехвърлила всички свои вземания и
права по Договор за кредит № 4367/16.01.2008г., сключен с кредитопалучателя
„ЮСС М.“ ЕООД, заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите
им принадлежности в полза на Цесионера - „М.Б.“ АД, съгласно Договор за
прехвърляне на вземания/цесия/ от 21.06.2017г., като вземанията, произтичащи от
Договора за кредит фигурират под сделка № 825890, отразена в приложението към
договора за цесия. Съгласно Анекс № 1/25.08.2009г. към договора за кредит, като
съдлъжник за задълженията на „ЮСС М.“ ЕООД по договора за кредит встъпва
ответницата С.Ю.М..
Твърди се от ищеца, че ответницата е уведомена за
прехвърляне на вземането по договора за кредит на „М.Б.“ АД след залепване на
уведомление на настоящия й адрес на 14.01.2019г. чрез ЧСИ С.П., рег.№ 921 към
КЧСИ, с район на действие СГС, като в двуседмичния срок по чл.47 ал.1 от ГПК
ответницата не се е явила да получи документите, както и че считано от
03.08.2017г. цедентът „Ю. Б.“ АД не е носител на вземането и от същата дата
всички права по договора за кредит са преминали към цесионера - „М.Б.“ АД.
Излага се, че между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, като кредитор и „ЮСС
М.“ ЕООД, представлявано от С.Ю.М., в качеството му на кредитополучател е
сключен Договор за банков кредит /продукт „Бизнес овърдрафт”/ №
4367/16.01.2008г., по силата на който банката е предоставила и
кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит в размер на
30 000лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Съгласно Анекс №
1/25.08.2009г. към договора за кредит, като съдлъжник за задълженията на „ЮСС М.“
ЕООД по същият договор встъпва ответницата, като с анекса се предоговаря също и
начина на погасяване на кредита, а именно чрез равни месечни анюитетни
погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от Анекс № 1 и
краен срок за погасяване – 17.01.2019г. С Анекс № 2/26.05.2011г. към договора
за кредит се приема нов погасителен план, представляващ неразделна част от
Анекс № 2 и договора за кредит. Поддържа се, че кредитът не е обслужван в
сроковете и по начините, уговорени в договора за кредит, като напълно усвоеният
от кредитополучателя банков кредит, считано от 21.06.2012г. е в просрочие към
03.08.2017г. включително. Излага се, че към датата на подаване на исковата
молба вземането по договора за кредит възлиза на общата сума от
29 149,99лв., представляваща сбора от 59 падежирали и предсрочно изискуеми
непогасени вноски за главница за периода от 21.02.2014г. до 17.01.2019г.,
дължими, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба, като размера на всяка една от дължимите вноски е посочен подробно в
исковата молба, както и датите, на които те са падежирали. Прави се искане за
уважаване на предявения иск и се претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответницата, в депозираните по делото отговор и
допълнителен отговор на исковата молба, оспорва предявения иск. Навежда възражение
за погасяване на вземането по давност, за липсата на прехвърляне на вземанията
от банката на ищеца по горепосочения договор за кредит, за ненадлежно
уведомяване за извършената цесия и за неуведомяване за предсрочната изискуемост
на кредита.
Съдът, като съобрази
доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори между страните, а и от събраните
по делото доказателства се установява, че
между „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД, като кредитор и „ЮСС М.“ ЕООД, представлявано от С.Ю.М., в
качеството му на кредитополучател е сключен Договор за банков кредит /продукт
„Бизнес овърдрафт”/ № 4367/16.01.2008г., по силата на който банката е
предоставила и кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит в
размер на 30 000лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Съгласно
чл.3 ал.1 изр.1 от Договора, договореният кредит се предоставя за срок от 240
месеца, а в чл.4 от Договора е уговорено, че погасяването на всички усвоени
суми по кредита се извършва ежедневно, служебно от банката със средставата,
осигурени по разплащателната сметка на кредитополучателя, посочена в договора.
В разпоредбата на чл.26 от Договора са посочени хипотезите, при наличието на
които банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно
задължение, а в чл.27 б.“в“ от Договора е предвидено, че при неизпълнение от
кредитополучателя на което и да е от поетите договорни задължения, банката има
право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем.
Съгласно Анекс № 1/25.08.2009г. към Договора за банков
кредит /продукт „Бизнес овърдрафт”/ № 4367/16.01.2008г., като съдлъжник за
задълженията на „ЮСС М.“ ЕООД по същият договор встъпва ответницата С.Ю.М.,
като съгласно т.15 от Анекс № 1, в раздел IV Специални условия от дотговор за
банков кредит № 4367, се добавят нови разпоредби – от чл.9а до чл.9д
включително . С Анекс № 1 страните се договарят, че считано от сключването му –
25.08.2009г., размера на предоставения на кредитополучателя кредит ще бъде
намален до размера на усвоените към същата дата суми от кредитния лимит.
Уговорен е период на облекчено погасяване на кредита от 12 месеца, като с Анекса
се предоговаря начина на погасяване на кредита, а именно: чрез равни месечни
анюитетни погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от
Анекс № 1 и краен срок за погасяване – 17.01.2019г.
С Анекс № 2/26.05.2011г. към договора за кредит се
приема нов погасителен план, представляващ неразделна част от Анекс № 2 и
договора за кредит, посочен по-горе. Съгласно чл.2 от този анекс, страните се
съгласяват, че оставащата сума на просрочените към датата на анекса –
26.05.2011г. главница и лихва по кредита се преоформя чрез натрупване към
редовната главница, както и че общият размер на дълга включва сбора от: 1/
усвоената е непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит,
възлизаща на 29 357,93лв., 2/ всички просрочени главница и лихви по
договора за кредит в размер на 5397,21лв. и 3/ всички дължими такси, комисиони,
застрахователни премии и други разноски, съгласно договора за кредит в размер
на 195,61лв. По чл.3 от Анекс № 2 е договорен облекчен ред за погасяване на
дълга за срок от 12 месеца, а след изтичането му, съгласно чл.4 от Анекс № 2, е
договорено на всяко 21-во число, следващо датата на подписване на анекса
кредитополучателят/съдлъжниците да дължат лихва. Уговорено е дългът,
включително лихвата, да се погасяват съгласно погасителен план, неразделна част
от анекса, на равни месечни анюитетни погасителни вноски, в срок до
17.01.2019г./чл.5 от Анекс № 2/. Съгласно чл.12 от Анекс № 2, страните изрично
са се съгласили, че този анекс не води до погасяване на съществуващите
задължения на кредитополучателя/съдлъжниците към банката по договора за кредит
и анексите към него, а само преурежда първоначално договорените условия на
съществуващия кредит.
Видно от Договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от
21.06.2017г. е, че „Ю. Б.“ АД /с предишно наименование „Българска пощенска
банка” АД/„Ю.И Е.Д.Б.“ АД – съгласно решение № 61/01.11.2007г. на СГС относно
заявление с вх.№ 47250/17.10.2007г. се вписва промяна в наименованието на
дружеството „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в „Ю. Б.“ АД/, в качеството си на Цедент, е
прехвърлила всички свои вземания и права по Договор за кредит №
4367/16.01.2008г., сключен с кредитополучателя „ЮСС М.“ ЕООД, заедно с
привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в
полза на Цесионера/ищеца/ - „М.Б.“ ЕАД, като вземанията, произтичащи от
Договора за кредит фигурират под сделка № 825890, отразена в Приложение № 1 към
договора за цесия.
Видно от приложеното по делото пълномощно рег.№
3095/31.08.2017г. /л.29 от делото/, подписите върху което са заверени от Н.К.–
помощник-нотариус по заместване при нотариус В.К.– Т. с рег.№ 444 на НК е, че
във връзка със сключения между „Ю. Б.“ АД и „М.Б.“ ЕАД Договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ № 5300/1946/21.06.2017г. цедентът е упълномощил
цесионера/ищеца/, в изпълнение на изискванията на чл.99 ал.3 от ЗЗД, да уведоми
длъжниците, в това число кредитополучатели, основни длъжници, съдлъжници,
поръчители и авалисти по договорите за кредити за извършеното прехвърляне към „М.Б.“
ЕАД на вземанията на „Ю. Б.“ АД, както и да обяви кредитите за предсрочно
изискуеми.
Съгласно приложените по делото документи – констативен
протокол № 3191/01.02.2019г. от ЧСИ С.П., рег.№ 921 на КЧСИ с район на действие
СГС, уведомление изх.№ 28663/11.12.2018г., придружително писмо изх.№
28663/11.12.2018г. от същия ЧСИ, ищецът „М.Б.“ ЕАД е депозирал чрез посочения
ЧСИ уведомление до ответницата С.Ю.М.. Видно от същото е, че посредством него и
на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД ответницата е уведомена, че на 03.08.2017г. „Ю. Б.“
АД, действаща като Цедент, е прехвърлила всички свои вземания и права по
Договор за кредит/продукт бизнес овърдрафт/ № 4367/16.01.2008г., сключен с
кредитополучателя „ЮСС М.“ ЕООД, представлявано от С.Ю.М., заедно с
привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в
полза на цесионера „М.Б.“ ЕАД, съгласно Договор за прехвърляне на
вземания/цесия/ от 21.06.2017г., както и че по същия договор, ответницата се е
задължила в качеството й на съдлъжник, съгласно Анекс № 1/25.08.2009г. към
Договора за кредит. В уведомлението е посочено, че в резултат на трайното
неизпълнение на условията по Договора за кредит и поради непогасяване на
формираните задължения, които са в просрочие, за „М.Б.“ ЕАД, на основание чл.8
б.“а“ от Анекс № 1/25.08.2009г. към Договора за кредит № 4367/16.01.2008г. се
поражда правната възможност за обявяване на кредита за изцяло предсрочно
изискуем преди предвидения в Договора за кредит краен падеж. Посочено е в
уведомлението, че просрочените задължения по договора за кредит, които трябва да
бъдат платени на „М.Б.“ ЕАД са в общ размер на 55 101,77лв., от които:
главница в размер на 34 951,75лв., просрочени договорни и наказателни
лихви в размер на 14 824,25л., изчислена законна лихва върху просрочена
главница към 03.08.2017г. в размер на 4826,23лв. и задължения за такси във
връзка с Договора за кредит в размер на 499,54лв., като ответницата е поканена,
в 5-дневен срок от получаване на уведомлението доброволно да плати задълженията
си към „М.Б.“ ЕАД в пълен размер, уведомена е, че в деня, следващ деня на
изтичането на дадения й срок и ако не е постъпило плащане на задълженията и/или
не е сключено доброволно споразумение за разсрочено плащане и без да бъде
изпращано повторно уведомление, ползваният кредит се обявява за изцяло и
предсрочно изискуем.
Видно от отразеното в констативен протокол №
3191/01.02.2019г., съставен от ЧСИ С.П., рег.№ 921 към КЧСИ с район на действие
СГС е, че уведомление с изх.№ 28663/11.12.2018г. е било залепено на
14.01.2019г. на входната врата на апартамента, по настоящия адрес на
ответницата, доколкото преди това връчителят С.Р./призовкар при ЧСИ С.П./ е
посетил адреса на четири дати, в рамките на един месец и три дни/описани в КП/,
но не е открил лице, на което да връчи писмото, както и че до 29.01.2019г.,
когато е изтекъл двуседмичния срок от залепване на уведомлението, адресатът не
се е явил, като е посочено в протокола, че уведомлението относно извършената
цесия и предсрочна изискуемост по договора за кредит, е връчено на
29.01.2019г., на основание чл.47 ал.5 вр.ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа
страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба, възраженията в
отговора на същата и направените в последното по делото съдебно заседание уточнения
от пълномощника на ответницата, намира, че между страните по делото липсва спор
относно наличието на валиден договор за кредит, изменен с посочените по-горе
два анекса досежно крайния срок на погасяване на кредита – 17.01.2009г. и
начина на погасяване на задълженията - чрез равни месечни анюитетни погасителни
вноски, съгласно погасителен план. Представеното от ищеца извлечение от
счетоводните книги на банката не е оспорено, поради което и доколкото
ответницата не ангажира доказателства, че размера на дължимите по договора за
кредит месечни вноски, посочени в исковата молба и погасителния план, са
различни от претендираните, съдът счита за доказано обстоятелството, че сумата
от 29 149,99лв. - главница по Договор за банков кредит №
4367/16.01.2008г., сключен между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и „ЮСС М.“ ЕООД, Анекс № 1 от
25.08.2009г. и Анекс № 2 от 26.05.2011г. към него, представлява сбора от 59
падежирали към датата на подаване на исковата молба непогасени вноски за
главница за периода от 21.02.2014г. до 17.01.2019г.
Спорът по делото е досежно следните обстоятелства:
налице ли е прехвърляне на вземанията по договора за кредит и двата анекса към
него от „Ю. Б.“ АД на „М.Б.“ ЕАД, уведомена ли е надлежно ответницата за
извършената цесия и за предсрочната изискуемост на кредита и дали вземането е
погасено по давност.
В случая, с Договора за прехвърляне на
вземания/цесия/ от 21.06.2017г., сключен от ищеца , в качеството му на цесионер, с кредитодателя
по Договор за
банков кредит № 4367/16.01.2008г. - „Ю. Б.“ АД, в качеството му на цедент,
страните по договора за цесия са постигнали съгласие по предмета на договора при
посочените в него условия относно съдържанието на престациите. Налице е
съвпадение на волеизявленията им досежно съществените клаузи на договора, вкл.
и тази, относима към предмета на цесията, като в Приложение № 1 е посочен
договора, сключен с „ЮСС М.“
ЕООД. Цедирани
са съществуващи вземания, произтичащи от сключените от ответницата с цедента
договор за кредит и анексите към него, като прехвърлимостта на тези вземания е
допустима от закона и следва от тяхното естество – чл.99 ал.1 от ЗЗД. По силата
на договора за цесия прехвърленото вземане е преминало върху цесионера/ищеца/ с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности.
Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД, по отношение на длъжника,
каквато е ответницата, цесията произвежда действие от момента на нейното
съобщаване. Това е предвидено в полза на длъжника условие с цел да го предпази
от двойното плащане на едно и също задължение. Неизпълнението на задължението
за уведомяване за цесията, макар в случая същата да е съобщена на ищцата, в
хода на исковото производство, предвид невъзможността уведомления за предсрочна
изискуемост и за прехвърляне на вземания да бъдат връчвани от ЧСИ, доколкото
последният може да осъществява връчване на книжа не изобщо, а само във връзка с
образуваните пред него изпълнителни дела /решение № 25/03.05.2017г. по т.д.№
60208/2016г. на ВКС, II г.о./, не се
отразява на действителността на договора за цесия,
а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато
съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на
досегашния кредитор. По делото не се твърди и липсват доказателства ответницата
да е погасила задължението си по договора за кредит, по отношение на което е
ищцовата претенция, и да е престирала на цедента.
Законът не поставя специални изисквания
за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, поради което и получаването
му в рамките на исковото производство не може да бъде игнорирано. Изходящото от
цесионера, по силата на изрично пълномощно от цедента уведомление, както е в
случая, връчено посредством връчване на исковата молба и доказателствата към
нея, сред които са пълномощното и уведомлението, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл.99
ал.3 пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99
ал.4 от ЗЗД, поради което и съдът намира за неоснователни възраженията на
ответницата досежно валидността на цесията и неуведомяването й за извършеното
прехвърляне на вземанията.
Съгласно постоянната практика
на ВКС, обективирана в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и че кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната му изискуемост, като разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ
намира приложение за всички видове договори за кредит.
Обстоятелството, че банката не е обявила
кредита за предсрочно изискуем веднага след като са били налице условията за
това, доколкото считано от 21.06.2012г. ответницата е престанала да плаща
дължимите месечни вноски по кредита, е ирелевантно за спора, тъй като
обявяването на кредита за предсрочно изискуем е право, а не задължение на
кредитора и не освобождава ответницата – съдлъжник по договора за кредит и
анексите към него, от задължението да плаща месечните погасителни вноски на
съответните им падежи.
В случая, както бе посочено по-горе
относно невъзможността на ЧСИ да връчва книжа, освен във връзка с образуваните
при него изпълнителни дела, съдът намира, че с връченото по реда на чл.47 ал.5
от ГПК уведомление от ЧСИ, на което се позовава ищецът, ответницата не е била
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Това е сторено с депозиране
на исковата молба в съда, като съгласно установената съдебна практика,
уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
Доколкото към датата на подаване на
исковата молба – 15.04.2019г., крайният срок за погасяване на кредита /17.01.2019г./ е изтекъл, ирелевантен за спора е
начина на уведомяване на ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй
като предсрочната изискуемост няма отношение към основанието на претенцията, а
и настъпването й не променя момента на изискуемост на вече падежираните преди
обявяването й на длъжника вноски. В случая, към датата на подаване на исковата
молба падежът на всички задължения е настъпил, предвид изтичане на срока на
действие на договора, поради което и вземането на ищеца е изискуемо.
Възраженията на ответницата за погасяване
на вземането по давност съдът намира за неоснователно, по следните съображения:
При разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става
изискуема с настъпването на съответния падеж, поради което, ако искът беше
предявен за плащане поотделно на всяка месечна погасителна анюитетна вноска, то
той би бил погасен по давност само по отношение на неплатените дължими главници
за периода преди 15.04.2014г. В случая обаче предявеният иск е за вземанията за
главница по договора за кредит в общ размер въз основа на твърдение за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на исковата молба,
но при изискуемост на цялото неплатено задължение по договора, поради изтичане
на крайния срок, до който задължението е следвало да бъде платено, към датата
на подаване на исковата молба. Съгласно трайно установената съдебна практика,
разсроченото погасяване на цялото задължение за връщане на кредита на отделни
части не трансформира договора за кредит в договор за периодични плащания на
отделни самостоятелни задължения, като от мотивите на ТР № 3/2011г. от
18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС във връзка с определяне
белезите на периодичното плащане не би могъл да се изведе различен извод.
С оглед изложеното и данните за
извършвани плащания, съдът намира, че до датата на подаване на исковата молба –
15.04.2019г., не е изтекла предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност.
Предвид горното, съдът счита предявения осъдителен иск за основателен, поради
което и същият следва да бъде уважен, като ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца, претендираната, на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, сума от 29 149,99лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба –
15.04.2019г.
С оглед изхода на спора и направеното
искане от пълномощника на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски,
като съобрази, че дружеството е било представлявано от юрисконсулт, съдът
счита, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в
размер общо на 1316лв., от които: 1166лв. – заплатена държавна такса и 150лв. –
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Ю.М., ЕГН **********,***, да
заплати на „М.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.и П.В., на основание чл.79
ал.1 от ЗЗД, сумата от 29 149,99лв./двадесет и девет хиляди сто
четиридесет и девет лева и 99ст./ - главница по Договор за банков кредит №
4367/16.01.2008г., сключен между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и „ЮСС М.“ ЕООД, Анекс № 1 от
25.08.2009г. и Анекс № 2 от 26.05.2011г. към него, вземанията по които са
цедирани от банката на ищеца, представляваща сбора от 59 падежирали и
предсрочно изискуеми непогасени вноски за главница за периода от 21.02.2014г.
до 17.01.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.04.2019г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Ю.М., ЕГН **********,***, да
заплати на „М.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.и П.В., сумата от 1316лв./хиляда
триста и шестнадесет лева/, представляваща направени по делото разноски, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: