№ 126
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело
№ 20223001000107 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „УП България 13“ ЕООД,
гр.София, чрез адв.М., срещу решение №373/19.10.2021г. по т.д.№1186/2020г.
на Варненски окръжен съд, ТО.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на
процесуалните правила и разрешенията, дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на
ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице висящо преюдициално
производство, до приключване на което делото е следвало да бъде спряно по
реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани на
административен акт, който не е влязъл в законна сила. Постановеното
решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В
същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юли
2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С
последния е въведено понятието „нетно специфично производство на
ел.енергия“, което да се заплаща по преференциални цени, но не предвижда
изменение на пазарните механизми или нова регламентация на пазара, респ.
преуреждане на съществуващите договори и пазарни практики. Твърди се
още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение СП
-1/31.07.2015г., като не е съобразил, че следващото решение е постановено
при липса на компетентност и е явно незаконосъобразно, а с невлязло в сила
решение е обявена и неговата нищожност. В решението съдът е следвало да
обсъди и разгледа възраженията за незаконосъобразност на Решение СП – 5.
1
Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като не са обсъдени всички
въведени в производството възражения. По същество се претендира отмяна
на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира
се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен
отговор, чрез адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че
решението на първостепенния съд е валидно, допустимо, правилно и
обосновано, постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
Излага, че при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и
такива на ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания
за спиране на производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е предварително
изпълняем индивидуален административен акт, като съобразно чл.13, ал.9 от
ЗЕ обжалването не спира изпълнението му. Дори да не се зачете
предварителното изпълнение на решението, нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ е
еднозначна – преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия,
произведени до достигане на размера на нетното специфично производство
на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на КЕВР. Отмяната на решението не е преюдициален
факт, тъй като след него няма да възникне ново основание за изкупуване на
по-големи обеми, докато не се постанови ново решение, което да увеличи
преференциално изкупувания обем енергия. В този смисъл са и
постановените определения по ч.т.д.№2114/2020г. на ВКС, ІІ т.о. и по ч.т.д.
№196/2019г. на ВКС, ІІ т.о. Неоснователно е и оплакването за неосъществен
от съда инцидентен контрол на решение СП – 5 по реда на чл.17, ал.2 от ГПК.
Такова задължение за съда би съществувало при наличие на изрично искане,
каквото не е направено в хода на производството. В обжалваното решение,
съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на заварените
дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна
уредба, как същата изменена сключените договори. Изводите на съда за
приложение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както
и на неговите цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на
закона. Отмяната на акта, с който се определя НСП има за последица
единствено възобновяване на задължението на административния орган да
извърши отново установяването му по предвидения в закона ред, което е
сторено с постановеното Решение СП-5/28.03.2019г. По същество се
претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и
присъждане на направените поделото разноски.
Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез
ст.ю.к.А., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е
допустимо, правилно и постановено въз основа на събраните по делото
доказателства. Твърди, че съдът правилно е преценил, че по преференциални
цени подлежи на изкупуване част от произведената ел.енергия за процесните
месеци, а останалото количество подлежи на изкупуване по цена за излишък
на балансирания пазар. Изводът е в съответствие с разпоредбата на чл.31, ал.5
2
от ЗЕВИ и Решение СП – 5/28.03.2019г. на КЕВР. С извършените от
ответника плащания същият е изпълнил поетите по договора задължения.
Предявените искове са неоснователни. По същество моли съда да отхвърли
жалбата и потвърди решението на Варненски окръжен съд.
Постъпила е частна жалба от „Енерго-про Продажби“ АД срещу
определение 1702/15.12.2021 година по т.д.1186/2020 година по описа на
ВОС, ТО, с което е изменено решение 373/19.10.2021 година по т.д.1186 по
описа за 2020 година на ВОС. Моли съдът да постанови определение, с което
присъди на „Енерго-про продажби“ АД пълният размер на сторените
разноски в размер на 9780 лева.
Ответникът по частната жалба „УП България 13“ ЕООД не е депозирал
отговор.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството е образувано по предявени искове от "УП България
13“ ЕООД срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр. Варна, с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер 2444,21 лева, цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2017 г. на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 720.43 лв.
(седемстотин и двадесет
лева и четиридесет и три стотинки) представляваща обезщетение за забава за
плащане на сумата от 2 444,21 лв. за периода от 24.11.2017 г. до датата на
предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената
главница от подаване на настоящия иск до окончателното плащане; (2) сума в
размер 87 591,00 лв. (осемдесет и седем хиляди петстотин деветдесет и един
1лева), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2017 г. на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 24 963,45 лв.
(двадесет и четири хиляди деветстотин шестдесет и три лева и четиридесет и
пет стотинки) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от
87 591,00 лв. за периода от 29.12.2017 г. до датата на предявяване на
настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената главница от
подаване на настоящия иск до окончателното плащане; (3) cyма в размер
92 637,07 лв. (деветдесет и две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и
седем стотинки), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
декември 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в
размер 25 706,87 лв. (двадесет и пет хиляди седемстотин и шест лева и
осемдесет и седем стотинки) представляваща обезщетение за забава за
плащане на сумата от 92 637,07 лв. за периода от 25.01.2018 г. до датата на
предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената
главница от подаване на настоящия иск до окончателното плащане.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
3
В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че ищецът "УП
България-13 ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми
енергийни източници, присъединен към електроразпределителната мрежа на
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД и собственик на централа
"Пролезки път 3", състояща се от един ветрогенератор тип VESTAS V90, c
обща инсталирана мощност 3 MW, находящ се в поземлен имот с кадастрален
номер No 83017.24.235 в землището на град Шабла, местност "Пролезки път",
община Шабла, област Добрич, съгласно нотариален акт No 037, том VII Per.
No 4432, дело 960/2008 г., Разрешение за строеж No 138 от 06.10.2008 г.,
издадено от главния архитект на Община Шабла и сключен договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
No 896/16.06.2008-3061-ВГ-22.07.2008-4021-ВГ-27.05.2009 и Разрешение за
ползване СТ-05-
1683/30.12.2009 г. За изкупуване на произведената енергия бил сключен с
ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия No 137 от
20.04.2010 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува
ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение No Ц-010/30.03.2011 г.,
и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба No1 от 14.03.2017г. за
регулиране на цените на електрическата енергия.
Твърди, че за месец октомври, 2017 г. ищецът е произвел и доставил
на ответника електрическа енергия в размер на 692,899 MWh, за която е издал
фактура № 113/31.10.2017 г. на стойност 156559,14 лева с ДДС, като
продажната цена е приложимата цена за излишък на балансиращия пазар).
Произведените количества енергия са при работа на централите, когато е
надхвърлен прагът от 2 000 MWh/инсталиран 1 kW мощност, но без да са
достигнати 2250 ефективни часа.Към настоящия момент е заплатена
единствено стойността по фактурата и остава за доплащане сума в размер на
2444,21 лева с ДДС.
За месец ноември, 2017 година е издадена фактура 114/30.11.2017
година на стойност 96788,22 лева с ДДС, като количеството електроенергия
от 428,365 MWh е подлежало на изкупуване по цена от 188, 29 лева/ MWh.
Към настоящия момент е заплатена сума от 9197,21 лева като остава за
доплащане сума в размер на 87591 лева с ДДС. Освен заплащането на
дължимата сума се дължи и обезщетение за забава в размер на 24963,45 лева ,
считано от 29.12.2017 година до датата на подаване на исковата молба.
Твърди се още, че през м. декември 2017 г. ищецът е произвел и
доставил на ответника електроенергия в размер на 457,406 MWh, за която е
издал Фактура N 116/31.12.2017 г. на обща стойност 100 624,62 лева с ДДС,
като продажната цена за количеството от 309,354 MWh е 188,29 лв./MWh
(преференциалната цена по т. 1.7 от Решение СП-1) до достигане на 2250
ефективни часа. Твърди, че продажната цена за количеството 148,052 MWh е
172,95 лв./MWh (преференциалната цена по т. 1.8 от Решение СП-1) след
4
надхвърляне на 2250 ефективни часа. Ищецът издал фактура по тази цена, тъй
като през месец декември количеството електроенергия от 309,354 MWh било
произведено докато централата е работила при надхвърлен праг от 2 000
MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW
мощност, и до достигане на 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага
от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност. За количеството електроенергия от 148,053 MWh
произведено през същия месец декември 2017 г. централата вече била
надхвърлилa с тези количества 2250 ефективни часа, но без да е достигнала
прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност.
Твърди, че количеството произведена електрическа енергия през месец
декември 2017 г. в общ размер на 457,406 MWh (309,354 MWh при работа на
централата до 2250 ефективни часа плюс 148,052 MWh при работа на
централата над 2250 ефективни часа), е подлежало на изкупуване
последователно по двете преференциални цени по т. 1.7 и т.1.8 от Решение
СП-1, защото през целия месец декември централата не била достигнала прага
от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност. Към настоящия момент ответникът бил заплатил
единствено сумата от 7987,56 лева, като се дължи и обезщетение за забава в
размер на 25262,41 лева за периода от 25.01.2018 година до датата на
подаване на исковата молба.
Сумите счита, че са дължими по следните съображения: Към момента
на сключване на договора за изкупуване за процесните централи са се
прилагали преференциални цени, определени в Решение Ц-010/30.03.2010 г.
на ДКЕВР. Същите са приложими за период от 15 години.
С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници
/ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание пар.7 от ПЗР на същия, договорът за
изкупуване, сключен между страните, запазва действието си, като
преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в
сила на закона, т.е. тази по решение Ц-10. В последното са определени две
цени за изкупуване в зависимост от това колко работни часа е достигнала
централата: до 2250 часа – 188,29лв./МВтч и над 2250 часа – 172,95лв./МВтч.
С изменението на закона е предвидено, че на изкупуване по преференциални
цени подлежи цялото произведено количество енергия от възобновяеми
източници, но не се изменя срока на договора за изкупуване, т.е. до
08.07.2024г. и до 18.10.2024г.
С изменение на ЗЕВИ /в сила от 01.01.2014г./ е въведена промяна в
количествата ел.енергия от възобновяеми източници, които подлежат на
изкупуване по преференциална цена, без последната да се променя. Това
количество е определено за енергията произведена до размера на
средногодишната продължителност на работа, определена от КЕВР за
конкретните типове производители, а за количествата над това, по утвърдена
5
от КЕВР цена. С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015 г. са
ограничени количествата енергия, подлежащи на изкупуване по
преференциална цена, без същата да се променя, като е предвидено, че се
заплащат по преференциалната цена количествата енергия до размера на
„нетното специфично производство на ел.енергия” /“НСП“/, а количествата
енергия, надхвърлящи нетното специфично производство, следва да се
изкупуват по цена за излишък на балансирания пазар. Понятието „нетно
специфично производство” е определено в пар.1, т.29 от ЗЕВИ. Въз основа на
същото с Решение СП-1/31.07.2015 г. е определено нетното специфично
производство на ВяЕЦ, което е определено на 2000kwh за вятърни
ел.централи, работещи до 2 250 часа и на 2300 kwh за вятърни ел.централи,
работещи над 2 250часа, както и цената за изкупуване на ел.енергията от
същите в размер на 188,29лв. за първите и 172,95лв. за вторите, като цялото
произведено количество следва да бъде изкупено на тези цени.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и моли
същите да бъдат уважени.
Ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД с писмени отговори и в
съдебно заседание, чрез пълномощника си оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва фактите, както следва: 1/ ищецът е производител
на електрическа енергия от възобновяем източник, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД /с
предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание Договор
за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия и 2/ между страните е сключен Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник.
Съгласно чл. 18 от Договора цената за продажба на електрическа енергия е
регулирана и се определя от ДКЕВР.
Излага, че спорен по делото е единствено въпросът за начина на
определяне и размера на цената за изкупуване на произведената електрическа
енергия след достигане на определеното „нетно специфично производство“
/“НСП“/ за съответната година. Твърди, че същата е определена с Решение Ц-
10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като тя се дължи за количествата електрическа
енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното
специфично производство по цена за излишък на балансиращия пазар.
Твърди, че за месец ноември и декември е извършил плащане по цена за
излишък на балансиращия пазар, а за месец октомври произведеното до НСП
по преференциалната цена по т.8.
Твърдението на ищеца, че с Решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и
Решение СП – 1/31.07.2015г. се определят две различни преференциални
цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на една година
противоречи на императивните разпоредби на закона.
6
По същество моли исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат
заплатени направените по делото разноски.
С определение като трето лице-помагач на страната на ответника е
конституирана „НЕК“ ЕАД, гр.София. Същото с писмени становища оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че съобразно измененията
на закона и издадените въз основа на същия решения на КЕВР
преференциалната цена се дължи за електрическата енергия произведена от
възобновяемите енергийни източници до достигане на определеното „НСП“, а
за количествата произведени след достигането му се дължи заплащане по
цената за излишък на балансиращия пазар. Именно по този начин е
определена и заплатена цената на произведената от централите на ищеца
ел.енергия, като правилно са приложени правилата на Решение №СП-
1/31.07.2015г. на КЕВР и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
По същество моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът намира за установена между страните следната фактическа
обстановка, доколкото във въззивната жалба не се съдържат оплаквания
относно фактите, а именно, че ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД /с
предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание Договор
за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия, че страните са сключили Договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, както и, че
процесните суми, които се претендират са определени от доставчика на база
преференциална ценова категория.
Спорен е въпросът дали след достигането на т.нар. „нетно спесифично
производство“ заплащането се извършва по цена за излишък на
балансиращия пазар или приложение ще намерят преференциалните цени.
Процесният договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник е сключен въз основа на чл.94а, ал.3 от ЗЕ и
Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата, който е
предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по
преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара с добавка за
стимулиране на този вид производство, определяна периодично от ДКЕВР по
критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник(чл. 16 и 21
от ЗВАЕИБ). Законът е отменен с приемане на Закона за енергията от
възобновяеми източници ( в сила от 3.05.2011 г.), според който общественият
доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество
електрическа енергия от възобновяеми източници, за която има издадена
гаранция за произход съгласно наредбата по чл. 35, ал. 4, с изключение на
количествата, които производителят: 1. ползва за собствени нужди; 2. по свой
избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове,
предприятия и обекти; 3.продава по свободно договорени цени по реда на
7
глава 9, раздел 7 от ЗЕ и/или на балансиращия пазар /чл.31, ал.5/, по
определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на
съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния
обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията /чл.31,
ал.1/. В пар.7, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗЕВИ е предвидено, че за енергийните
обекти, с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана
мощност над 10 MW, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила
на закона, дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия
от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната
цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона.
Цените са били определени с Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г. в два
варианта: в размер на 188,29 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи до 2250 часа и
172,95 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи над 2250 часа годишно.
С изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014г. е предвидено крайният
снабдител да изкупува произведената ел.енергия по преференциална цена за
количествата до размера на определената средна годишна продължителност
на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а
над това количество – по утвърдени цени за крайни потребители.
С ново изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е
предвидено, че общественият доставчик/крайните снабдители изкупуват
произведената енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1.
по преференциална цена за количествата енергия до размера на нетното
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите по чл.24, т.3
определеното „НСП“ на ел.енергия не се прилага и 2. по нетна цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи
производството по т.1. Понятието „НСП“ е определено в пар.1, т.29 от ДР на
ЗЕВИ, а в пар.17 от ПЗР на закона е предвидено задължение за КЕВР да
приеме решение, с което да определи „НСП“ на ел.енергия за отделните
видове централи.
Въз основа на същото е прието Решение №СП – 1/31.07.2015г. на
КЕВР, с което е определено нетното специфично производство на ел.енергия,
въз основа на което енергията се заплаща по преференциални цени, съобразно
решение №Ц-10/30.03.2011г., както следва: т.1.7 2000 КВтЧ по цена
188,29лв., без ДДС за вятърни централи работещи до 2250 часа и т.1.8 – 2300
КВтЧ по цена 172,92лв., без ДДС за централи работещи над 2250часа.
От друга страна, в чл.18 от договора за изкупуване на ел.енергия е
предвидено, че цената за продажба на ел.енергия по чл.1, ал.3 е регулирана и
се определя от ДКЕВР. В случай, че с решение на компетентния орган
преференциалната цена за изкупуване на ел.енергия от производителя бъде
променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на
решението в сила, без да е необходимо подписване на допълнително
споразумение по договора. Към момента на подписването му цената е
8
определена по реда Решение №Ц-04/30.03.2009г.
С оглед на горното съдът намира, че единият от съществените
елементи на сключения между страните договор – цената на изкупуване на
произведената ел.енергия не подлежи на свободно договаряне, а се определя
от регулаторния орган, в рамките на неговите правомощия и по предвидения
в закона ред.
В конкретния случай с изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в сила от
24.07.2015г./ е наложена промяна на изкупуваното количество енергия по
преференциални цени, като същото е обвързано от нетното специфично
производство определено с решението на КЕВР.
С решение №1777/23.02.2018г. по адм.д.№8522/2015г. на АС София –
град, потвърдено с решение по адм.д.№5284/2018г. на ВАС е отменена т.1.7
от Решение СП – 1/31.07.2015г. на КЕВР.
След решението на ВАС е постановено Решение №СП-5/28.03.2019г.
на КЕВР, с което е установено „НСП“ на ел.енергия в размер на 2000КВтЧ за
централи работещи до 2250часа по т.8 от Решение №Ц-10/30.03.2011г. С
решение по адм.д.№4422/2019г. на АС София – град същото е прогласено за
нищожно. С решение 6355/29.10.2019 година по адм.д.2016/2020 година на
ВАС е отменено решението на АССГ, като понастоящем решение
окончателно влязло в сила, което съдът да съобрази не е налице.
Съдът съобразява даденото разрешение по т.д.1184 по описа за 2020
година на ВКС, ТК, I т.о., с което е даден отговор на въпроса налице ли са
предпоставки за спиране на производството, както и мотивите към решение,
постановено по т.д.1219 по описа за 2020 година на ВКС, II т.о., в което е
прието, че този спор не е преюдициален.
При съобразяване на изложеното, съдът намира, че с изменението на
ЗЕВИ през 2015г. е променено количеството енергия, произведено от
възобновяеми източници, което се изкупува по преференциални цени, като
същото е ограничено до размера на „НСП“ за централите работещи до 2250
часа. Произведеното количество енергия над този размер се остойностява по
цена за излишък на балансиращия пазар. Така приетото изменение води до
промяна в ценообразуването в сключения между страните договор, която
промяна е продиктувана от изменените пазарни условия. В изпълнение на
закона, за КЕВР е възникнало задължение да определи размера на „НСП“ за
всяка една от централите, което е и направено с постановените решения,
подлежащи на предварително изпълнение, независимо от оспорването им.
Нито в закона, нито в издадените въз основа на него решения на КЕВР е
предвидено, че централите могат да преминават от една ценова категория в
друга в зависимост от продължителността на часовете работа, поради което е
и недопустимо разширителното им тълкуване по отношение начина на
определяне на цената за изкупуване на енергия на регулиран пазар. Целта на
изменението на закона е постигане баланс между разходите на обществения
доставчик и нормата на възвращаемост на производителите заложена в
9
преференциалните цени, без да се достига до възможност за неоснователно
обогатяване.
Ето защо, въведеното ограничение в изкупуването на произведената
ел.енергия по преференциална цена и липсата на предвидена в закона
възможност за преминаване от една в друга ценова категория, изключва
задължението на ответника, като краен снабдител и титуляр на лицензия за
дейността крайно снабдяване с ел.енергия да заплати стойността на енергията
произведена над „НСП“ по претендираната от ищеца цена. Посоченото
обстоятелство, както и предварителната изпълняемост на решенията на КЕВР,
съобразно императивната разпоредба на чл.13, ал.9 от ЗЕ, води до извод за
липса на основание за спиране на производството до приключване на спора
по адм.д.№4422/2019г. на АС – София, респ.произнасяне по възражението за
нищожност на решението на КЕВР /чл.17 от ГПК/. Основание за заплащане
на допълнителни количества енергия по преференциални цени би
съществувало единствено, ако с ново решение КЕВР промени прага на
„НСП“, което по естеството си би представлявало ново основание на
претенцията. Отмяната на решението на КЕВР, респ. прогласяването му за
нищожно не води до възникване на право на ищеца да получи плащане на по-
висока цена. Още повече, че решението е породило действие към процесния
период и неговата отмяна ще бъде нов факт /в този смисъл е и определение по
ч.т.д.№1628/2019г. на ВКС, 2-ро т.о./.
Предвид изложеното и доколкото по делото е установено от
фактическа страна, че на производителя е заплатено по преференциална цена
произведеното количество енергия до достигане на „НСП“ на собствените му
централи, ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на
гарантираната от закона цена, а остатъкът коректно е заплатен по цена за
излишък на балансиращия пазар, което обосновава неоснователност на
претенцията.
Неоснователността на иска за главница води до неоснователност и на
претенцията за заплащане на мораторна лихва за забава, както и на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК въззивникът "УП България 13“ ЕООД
следва да бъде осъден да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД сумата
от 10035 лв. с ДДС, представляваща направените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение, тъй като минималният размер, определен по реда на чл.7,
ал.2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., съответства на заплатения, поради което и
договореното и заплатено възнаграждение не се явява прекомерно.
По частната жалба намира следното:
10
В представения списък за разноски /л.162/ се претендира сумата от
9780 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение, като адвокатското
възнаграждение е определено за три периода, за главница и лихви общо.
Цената на произведената енергия е в общ размер от 182672,28 лева, а за
обезщетението за забава в размер на 51390.75 лева .
Предмет на разглеждане са два обективно съединени искове за
главница и лихви. На основание чл.2 ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един по отделно. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да бъде определен зачитайки свободата
на договаряне между страните, като уговорката е в рамките на правилото на
чл.2 ал.5 от Наредбата, поради което и следва да съобразено от съда при
определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, като не
следва да бъде намалено от съда по направеното възражение за прекомерност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №373/19.10.2021г. по т.д.№1186/2020г. на
Варненски окръжен съд, ТО.
ОСЪЖДА "УП България 13“ ЕООД да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, сумата от 10 035
лв. /десет хиляди лева и тридесет и пет стотинки/ с ДДС, представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОТМЕНЯ определение № 1702 от 15.12.2021г. по търг.дело №
1186/20г. по описа на Варненски окръжен съд, с което молбата на „Енерго –
Про Продажби“ АД по чл.248 от ГПК е оставена без уважение и вместо него
ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение № 373 от 19.10.2021г. по търг.дело №
1186/20г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта му за разноските като
ОСЪЖДА "УП България 13“ ЕООД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, пл.“Позитано“ № 2, ет.5, ЕИК *********, да заплати на
„Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна, ЕИК ********* още и
сумата 1074.80лв. / хиляда и седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/,
представляваща направени разноски – адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Триадица“, № 8 като трето лице –
11
помагач на ответника "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс-Г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването
на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12