О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Велико
Търново, 22.11.2023
г.
Административен съд Велико
Търново – Четвърти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори
ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Йорданка Матева
като разгледа
докладваното от съдия Маринова адм. д. №
710/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Я.Х.Б., изтърпяващ наказание в
Затворническо общежитие гр. В. Търново, в която е посочено, че се подава срещу
ГД „Изпълнение на наказанията“, в качеството й на възложител на дейността на
ОЗ, гр. Ловеч с цена на иска общо 100 00 лева за обезщетение за неимуществени
вреди от унизително отношение на затворническата администрация, което се е
изразила в различни по вид действия и бездействия.
В
исковата молба, наред с редица други фактически твърдения, се претендира изземване
на разрешени вещи, като се твърди, че това изземване се извършвало най-вече от
Георги Дойчинов, представлява грабеж по НК и в тази връзка ищецът иска да се
приложи чл. 276 от ЗИНЗС.
Именно
производството във връзка само с изземването на вещите и искането за прилагане
на чл. 276 от ЗИНЗС е отделено от първоначално образуването дело с предмет искови
производство за обезщетение на неимуществени вреди от унизително отношение на
затворническата администрация и е предмет на това дело.
За
съда обаче твърденията и исканията на Б. остават неясни.
Преди
всичко, подателят следва да уточни дали подадената молба е такава по чл. 276 от ЗИНЗС действително или е искова молба за обезщетение.
В
случай че подадената искова молба представлява искане по реда на чл. 276 от ЗИНЗС, то тя е нередовна, а от съдържанието й не може да се направи и извод
дали е допустима. Защитата срещу нарушаване на забраната по чл.
3 от ЗИНЗС се осъществява по реда и при условията на чл.
276 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба, всеки лишен от свобода или
задържан под стража може да иска: 1. прекратяване на действията и бездействията
на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, с които се
нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и 2. извършване на действия с цел
прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.
3 от ЗИНЗС. Нормата е аналогична на тази по чл.
250 от АПК, като по установения с част
шеста от ЗИНЗС ред се реализира защита срещу фактически действия и/или
бездействия на орган по изпълнението или длъжностно лице, представляващи
нарушение на забраната по чл.
3 от ЗИНЗС. В молбата до съда на Б. не са изброени ясно и изчерпателно действията
и бездействията на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, с
които се нарушава забраната по чл.
3 от ЗИНЗС – твърди се изземване на вещи при обиск – т.е. вероятно
еднократно действие, а от друга страна се твърди, че тези действия – явно
системни, преобладаващо извършвал Георги Дойчинов, но очевидно не само той ( и
също очевидно не веднъж). Т.е. не е ясно конкретизирано действието/та или бездействието/та
на органа/ите по изпълнението на наказанията или на длъжностното/ите лице/а,
което представлява нарушение на забраната по чл. 3.
Не е
посочено и какво е конкретното искане спрямо това действие – да се върнат само
вещите и/или, да се плати и обезщетение за това, като не е ясно и в какъв
размер е то конкретно, защото генерално искането по чл. 276 е предявено не
отделно и самостоятелно, а за обосноваване на обща искова претенция, като не е
ясно какъв е размерът на претендираното обезщетение само за това действие, ако
се търси такова именно.
После,
както се посочи, предпоставка за допустимост на искането по чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС, респективно за наличие на правен интерес от търсената
защита, е действията или бездействията, нарушаващи забраната по чл.
3 от ЗИНЗС да не са прекратени или да са очевидно и обективно предстоящи.
Правният интерес трябва да е личен и непосредствен и да съществува към момента
на искането и произнасянето на съда. От съдържанието на исковата молба/жалба не
става ясно нито кога действията за извършени, нито дали продължават и в този смисъл
дали е налице правен интерес от делото.
На
края, не са изпълнени изискванията по чл. 151, т. 3 и т. 4 от АПК – да се внесе
държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на съда /доколкото молбата за
освобождаване от ДТ е по исковото дело/ и да се приложи препис от жалбата за
останалите страни в производството.
Същевременно
подадената молба не е и редовна искова такава, тъй като не отговаря на
изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, а именно
– не е посочена цена на иска конкретно във връзка с претендираното незаконно действие/бездействие,
произтичащо от иззетите вещи на лицето; не е посочено в какво се състои
искането, което се отправя до съда, доколкото претенциите за репатриране на
вещи и търсене на отговорност от конкретни служители не е в правомощията на
съда; не е внесена дължимата държавна такса от 10 лв. и не е приложен препис от
исковата молба за ответника.
Ето
защо подадената жалба следва да се остави без движение, като се укаже на
подателя му да отстрани посочените нередовност в 7-дневен срок от получаване на
съобщението, ако желае подадената жалба да се счита за редовна такава пред
административния съд. В противен случай производството по делото ще бъде
прекратено.
На
настоящият състав е служебно известно наличието и на други производства (вкл. това
по АД № 689/2023 г.), където Я.Б. изявява сходни претенции въз основа на едни и
същи обстоятелства. Поради това следва да се иска удостоверение досежно
страните, предмета и движението по АД № 689/2023 г.
Воден
от горното и на основание чл. 158, ал. 1 от АПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената искова
молба от Я.Х.Б., изтърпяващ наказание в Затворническо общежитие гр. В. Търново,
в която е посочено, че се подава срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, в
качеството й на възложител на дейността на ОЗ, гр. Ловеч.
УКАЗВА на подателя, че първо следва да
уточни каква е претенцията му от съда – искова молба за обезщетение или молба
за преустановяване на действия на администрацията.
УКАЗВА на подателя, че ако подадената
искова молба е жалба по чл. 276 от ЗИНЗС, следва ДА ПОСОЧИ ясно и изчерпателно:
действията и бездействията на орган/и по изпълнение на наказанията и/или на
длъжностно/и лице/а, с които се нарушава забраната по чл.
3 от ЗИНЗС, както и дали става въпрос за едно или повече действия/бездействия
и кой/кои е/са техния автор/и; какво е конкретното искане спрямо това действие
– да се върнат само вещите и/или да се плати обезщетение за това, като не е
ясно и в какъв размер е то конкретно и за имуществени или неимуществени вреди е
то. Подателят следва и да ВНЕСЕ държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на
съда и да ПРИЛОЖИ препис от жалбата за останалите страни в производството.
УКАЗВА на подателя, че в случай, че подадената
молба е искова следва да УТОЧНИ цена на иска конкретно за обезщетението от действията
и бездействията на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, с
които се нарушава забраната по чл.
3 от ЗИНЗС във връзка с изземването/та; както и в какво се състои искането,
което се отправя до съда, доколкото претенциите за репатриране на вещи и
търсене на отговорност от конкретни служители не е в правомощията на съда; И в
този случай следва да се ВНЕСЕ дължимата държавна такса от 10 лв. и да се ПРИЛОЖАТ
преписи от исковата молба за ответника и за ВТОП.
УКАЗВА на подателя, че в 7-дневен срок от
получаване на уведомлението следва да отстрани посочените нередовности с
писмена молба с препис за ответника и ВТОП.
УКАЗВА на подателя, че при неизпълнение на
посочените указания в дадения срок, исковата молба ще бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.
Препис
от разпореждането ДА СЕ ИЗПРАТИ на
молителя.
ИЗИСКВА удостоверение относно страните,
предмета и движението по АД № 689/2023 г. по описа на АСВТ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: