Решение по дело №2498/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „НАВИУС“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от Н. Л., чрез адв. А. Д. от *** против Решение № 1434/06.10.2023 г. по АНД № 3140/2023 г. на РС-Варна, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия Г № 0047356/19.10.2022г. на ОДМВР Варна, с който на „Навиус“ ЕООД със законен представител Н. Л. Л. е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл. 638 ал. 4, вр. чл. 638 ал. 1 т. 2, вр. чл. 461 т. 1 от Кодекса на застраховането КЗ/, за нарушение по чл. 483 ал. 1, т. 1 от същия кодекс. С касационната жалба решението на въззивната инстанция се оспорва като неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и поради явна несправедливост на наложената имуществена санкция като доводите на дружеството - касатор са изложени пространно и подробно. Направени са искания за събиране на нови доказателства. Настоява се касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на ВРС ведно с оспорения електронен фиш. В съдебно заседание представител на оспорващото дружество не се явява.

 

Ответникът по касация – ОД на МВР – Варна, също не се представлява. Липсва изразено становище по същество на повдигнатия касационен спор.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по повод на постъпила жалба от „Навиус“ ЕООД, със законен представител Н. Л. Л. срещу ЕФ серия Г № 0047356/19.10.2022г. на ОДМВР Варна, с който на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл. 638 ал. 4, вр. чл. 638 ал. 1 т. 2, вр. чл. 461 т. 1 от КЗ, за нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ. Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че на 19.10.2022г . около 12:45 часа в [населено място] по [улица], до автобусна спирка Акациите, е установено движение на лек автомобил [Марка] с peг. № [рег. номер], собственост на „Навиус“ ЕООД, със законен представител Н. Л., без за превозното средство да има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нарушението било установено е ATC №11743c9. Съставен бил електронен фиш, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Въз основа анализа на всички доказателства, представени с административнонаказателната преписка, в хода на първоинстанционното производство, съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспорения Електронен фиш. Приел е, че доказателственият материал категорично сочи на осъществен състав на посоченото в него нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането.

 

Решението е правилно. Не са налице наведените в жалбата касационни основания.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, и изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 изр. 2 АПК.

На първо място настоящият състав на съда намира, че изложените в касационната жалба основания нямат характер на касационни по смисъла на чл. 348 от НК, а са такива досежно законосъобразността на оспорения електронен фиш, каквито не са били наведени в жалбата пред въззивната инстанция. Съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл касационната инстанция е средство за проверка и контрол досежно правилността на въззивното решение, а не средство за отстраняване на пороци в процесуалното поведение на съответната страна пред въззивната инстанция.

Изводите на първостепенния съд, макар и лаконични ясно сочат на доказаност на извършеното административно нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането. Този извод на ВРС напълно се споделя и от настоящата касационна инстанция. Още повече, че независимо от пространно изложените доводи в касационната жалба, не са оспорени основните факти, релевантни за преценката дали е налице осъществен състав на посоченото в ЕФ административно нарушение: не се спори, че „Навиус“ ЕООД е собственик на превозното средство [Марка], с рег. № [рег. номер], не се оспорва, че на описаните в ЕФ ден, място и час автомобилът е бил в движение, както и най-важното – не е опроверган фактът, че са същия автомобил има валидно сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В разпоредбата на чл. 461 от КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 като такава е визирана застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

В този смисъл правилно нарушението е било квалифицирано като такова по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, а санкцията на дружеството е била наложена на основание чл. 638 ал. 1 т. 1 от КЗ, която именно норма предвижда санкция за ФЛ, което не е изпълнило задължението си по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ.

Съгласно чл. 638 ал. 4 от КЗ, предвидените в ал. 1 санкции се налагат на собственика на МПС, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство, а именно чл. 647 ал. 3 от КЗ, съгласно който, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. В случая на собственика – юридическо лице, е издаден ЕФ на основание чл. 638 ал. 4 от КЗ, поради което съдът не споделя възраженията, че е следвало да се състави АУАН.

За да е налице извършено такова нарушение от обективна страна, следва да е налице управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и това управление без застраховка да е установено с автоматизирано техническо средство или система, каквато е разглежданата хипотеза.

Съгласно разпоредбата на чл. 647 ал. 3 от КЗ "Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638 ал. 4 и 6. Член 189 ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага." Поради това, наведените в касационната жалба твърдения за нарушения на процесуалните правила относно невръчването по реда на ЗДвП не се споделят от съда, тъй като цитираната норма на чл. 647 ал. 3 от КЗ е специална.

След като в производството по обжалване не са ангажирани други доказателства, оборващи установеното с техническото средство нарушение, правилно районният съд е приел за безспорна отразената в електронния фиш фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушението. В хода на настоящото производство е недопустимо установяване на факти, поради което настоящият тричленен състав на Административен съд - Варна намира, че решението на въззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци и не са налице нарушения на материалния и процесуалния закон. Не се констатират такива и при извършената служебна проверка, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения касационният състав намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

 

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1434/06.10.2023 г., постановено по АНД № 3140/2023 г. на Районен съд – Варна.

 

 

Решението е окончателно.