Определение по дело №828/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 203 и сл. От АПК, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано по повод на жалба, подадена от И. Г. П. с посочен адрес в затвора в [населено място] против Министерство на здравеопазването ЦСМП Хасково, клон Тополовград и ГД «ИН» с искане за солидарно осъждане на тримата ответници да заплатят обезщетение в размер на 33 750 лева за «настъпило трайно увреждане на ляв малък пръст и не възстановени нерви и сухожилия, резултат от порезна рана, лекувана в периода 25.09.2019г. – 08.09.2019г. в ЦСМП Хасково, клон Тополовград, но без насоки за лечение или преглед от специалист», както и претърпени неимуществени вреди поради настъпила трайна инвалидизация на левия малък пръст на ръката, съпътставана с болки и страдания, загуба на работоспособност, резултат на лишаването му от адвекватни медициниски услуга в поделенията на ГД»ИН» - следствения арест в [населено място] и в [населено място], съотв. в периода 08.10.2019г. – 27.02.2020г. и 27.02.2020г. – 05.08.2020г., както и в Затвора в [населено място] за периода 05.08.2020г. – 25.06.2022г.

Административен съд Стара Загора, седми състав, при съобразяване на фактите от исковата молба и нейния петитум, намира, че същата в частта й, в която се иска да се осъдят солидарно Министерство на здравеопазването и ЦСМП Хасково, клон Тополовград да заплатят обезщетение на ищеца за нанесени неимуществени вреди на осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е недопустима.

Според чл.128 от АПК подведомствени на административните съдилища са и исканията за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица /чл.128, ал.1, т.6, предл. първо/. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК, чл.203 – 207.

Горните правни норми предпоставят приложимостта на този специален ред за търсене на обезщетения, само когато претендираните вреди са пряк и непосредствен резултат от правни актове на административен орган, които са обявени за незаконосъобразни, както и/или от незаконосъобразно фактически действия/бездействия на длъжностни лица, извършени при или по повод изпълнение на административна дейност от тези органи /съотв. длъжностни лица/. Т.е., вредата, чиято обезвреда може да иска едно лице, следва да е следствие на акт на административен орган или на действие/бездействие на длъжностно лице при този орган и да е при или по повод на изпълнявана административна дейност.

В конкретният случай, видно от обективираните данни от ищеца, на които той оповава своето искане за обезвреда и изричния петитум в нея, И. П. претендира обезщетение против тези двама ответници и иска тяхното солидарно осъждане с доводи за причинена му телесна вреда, като резултат на не проведено медицинско лечение от служители на ЦСПМ Хасково, клон Тополовград в посочения период. ЦСМП, макар и да е лечебно заведение по см. на чл.5, ал.1 от ЗЛЗ и да е в състава на Министерството на здравеопазването няма качество на административен орган, нито извършва административна дейност по см. на АПК, още по-малко се сочи, че вредата е следствие на такава административна дейност, за да се приеме, че искът е процесуално допустим, като основан на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Искът е недопустим и против вторият заявен като ответник субект – Министерство на здравеопазването, тъй като в искова молба не се съдържат данни, че от административна дейност на същото или на неговите служители е причинена телесната повреда на левия малък пръст на лявата ръка на И. П.. Т.е., жалбоподателят не сочи факти, чрез които да обоснове настъпила за него вреда, като пряк резултат от административната дейност, която да е била извършвана Министерството на здравеопазването или негови служители.

При така очертания кръг от тези двама ответници, както и като се съобрази изложената фактология, на която се основава исковата претенция за присъждане на обезщетение, че първият субект няма качеството на административен орган /ЦСМП Хасково, клон Тополовград/, а за втория - Министерство на здравеопазването не се сочат факти, че болките и страданията /вкл. и последвалата инвалидизация/ са резултат на извършвана административна дейност от това лице, съотв. от негов служител /и, при изпълнението на която е постановен незаконосъобразен административен акт в пряка причинно следствена връзка с настъпилите вреди, нито е налице твърдение за извършено незаконосъобразно деяние /действие или бездействие/ от длъжностни лица при Министерство на здравеопазването във връзка с твърдяното „не вземане на мерки за насочването на Пачелиева за лечение и преглед при специалист“.

Ето защо, така предявеният пред Административен съд Стара Загора иск от И. П., против ЦСМП Хасково и Министерство на здравеопазването за солидарно осъждане на тези ответници да заплатят обезщетение в размер на 33 750 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди от «настъпило трайно увреждане на ляв малък пръст и не възстановени нерви и сухожилия, резултат от порезна рана, лекувана в периода 25.09.2019г. – 08.09.2019г. в ЦСМП Хасково, клон Тополовград, но без насоки за лечение или преглед от специалист», следва да се остави без разглеждане, като неподведомствен на този съд.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, подадена от И. Г. П. с посочен адрес в затвора в [населено място], против ЦСМП Хасково, клон Тополовград и Министерство на здравеопазването с искане за солидарното осъждане на тези ответници да заплатят сума в размер на 33 750 лева за претърпени неимуществени вреди от «настъпило трайно увреждане на ляв малък пръст и не възстановени нерви и сухожилия, резултат от порезна рана, лекувана в периода 25.09.2019г. – 08.09.2019г. в ЦСМП Хасково, клон Тополовград, но без насоки за лечение или преглед от специалист» и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в седмодневен срок от съобщаването му на ищеца.