РЕШЕНИЕ
№ 2119
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110172583 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на С.С. П., ЕГН **********,
жив. АДРЕС спрямо М.Т. „Н. Б.“, ЕИК ********* със седалище в АДРЕС,
представлявано от Директора В.Л..
Излага се, че с ответника е бил в трудово правоотношение по
тр.договор с № 04/ 28.02.2020г. на длъжност ‚сценичен работник“ с код по
НКПД 96290011 за периода до 13.12.2021г., когато със заповед №12/
09.12.2021г. договорът му е бил прекратен на основание чл.188, т.3 от КТ във
вр. с чл. 190, ал.1, т.2 от КТ – наложено дисциплинарно наказание
‚уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина, а именно: на
датите именно 09.11.2021г., 10.11.2021г., 11.11.2021, 12.11.2021 г., 15.11.2021
г.,
16.11.2021 г., 17.11.2021, 18.11.2021, 19.11.2021, 22.11.2021г. ищецът не се е
явил на работното си място.
Излага се, че така случилото се прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразно като се твърди, че не е било налично
това основание за прекратяване на ТД. Излага се, че на посочените в
заповедта дати в присъствието на други служители на
ответника, той не е бил допуснат изобщо да влезе в сградата на Т., въпреки
1
изричното му настояване. Излага се, че за да стигне до работното си място е
търсил вкл. и помощ от органите на реда чрез тел. обаждане. Излага се, че
уволнението е незаконосъобразно и на процедурно основание – в нарушение
на чл.193 ал.1 от КТ без да е изслушан за обяснения.
Навежда се, че уволнението е незаконосъбразно и като такова с
наложно най-тежко наказание и при липсата на нарушенията по заповедта.
При горното се желае решение, с което извършеното със заповедта уволнение
да бъде установено като незаконосъобразно на соченото основание и да бъде
отменено; ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за времето, в което е останал
без работа. Ангажират се доказателства.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорва наличието
на трудово правоотношение между страните на сочената в исковата молба
длъжност. Излага се, че е спазена процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ като са
искани обяснения от работника с писма
от 08,.11.2021г. и от 22.11.2021г., по които са дадени обяснения от ищеца
чрез мейл. Излага се, че заповедта е мотивирана, а нарушенията са за това, че
работодателят е издал заповеди с № А-13/ 21.10.2021г. и с № А-15/
08.11.2021г. въз основа на Заповед с № РД-01-856/19.10.2021г. на МЗ, а
именно за достъп в сградата на Т. след проверка с ПСР или предоставяне на
зелен сертификат. Сочи се, че на 27.10.2021г. ищецът е дошъл на работа, но
не е показал сертификат или отрицателен тест, поради което не бил допуснат
да влезе. Това се случило и на 03.11.2021г., когато пак не бил допуснат, но
въпреки това нахлул с чужди и неработещи в Т. лица и отправил закани към
охранителя. След 03.11.2021г. ищецът изобщо не се явявал на работа вкл. и на
датите, посочени в заповедта. При горното и спазена процедура по чл.193,
ал.1 от КТ като се ангажират доказателства се желае решение за
отхвърляне на заявените искове като се претендират разноски.
Исковете са с правно основание по чл.344, ал. 1, т.1, предл. първо и
второ и чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ – за
признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
2
материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор по фактите, а те се установяват и от ТД с №
04/28.02.2020г., искане за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ за
извършени нарушения на трудовата дисциплина – нарушаване на реда за
влизане в сградата на МТ на 27.10.2021г., за нахлуване без разрешение в
кабинета на Директора на Т. на същата дата, за дърпане и бутане на входната
врата на Т. на датата 03.11.2021г. около 14.30 часа и нахлуване в фоайето
около 16.50 часа на същата дата, както и за отправяне на заплахи и закани
към друг служител на Т.; искане за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ
за това защо ищецът не се е явявал на работа на датите 09.11.2021г.,
10.11.2021г., 11.11.2021г., 12.11.2021г., 15.11.2021г., 16.11.2021г.,
17.11.2021г., на 18.11.2021г. , на 19.11.2021г. и на 22.11.2021г., както и от
дадени чрез мейл обяснения от С. за случилото се и най-сетне от заповед с №
12/ 09.12.2021г. за наложено наказание на трудовата дисциплина. От тази
заповед се установява още, че работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ във връзка с няколко нарушения на трудовата дисциплина: не
явяване на работа на гореописаните дати - 09.11.2021г., 10.11.2021г.,
11.11.2021г., 12.11.2021г., 15.11.2021г., 16.11.2021г., 17.11.2021г., на
18.11.2021г. , на 19.11.2021г. и на 22.11.2021г.; за нарушаване реда за влизане
в сградата на МТ, определен със заповед А13/ 21.10.2021г. и с № А-
15/08.11.2021г. – не е представил нужните за достъп до сградата зелен
сертификат или отрицателен тест за Ковид 19; за неизпълнение на законни
разпореждания на работодателя, за нарушаване на реда за влизане в сградата
отново на 27.10.2021г. и за действия на упражнена сила – бутане и дърпане на
входната врата на 03.11.2021г. , както и за отправени закани към директора и
за неизпълнение указания на охраната. Или за нарушения по чл.187, ал.1, т.5
от КТ - неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на
труда и по чл.187, ал.1, т.7 от КТ - неизпълнение на законните нареждания на
работодателя, както и за неявяване на работа без основателна причина
ответникът е наложил дисциплинарно наказание на работника ‚Уволнение“ и
е прекратил на това основание трудовото правоотношение със служителя.
Събрани са показания и на свидетелите М.Б., Я.Г., Ц.Л. и Р.М., чийто
3
показания съдът кредитира, и които свидетели установяват случилото по
делото, а именно, че ищецът не е допускан до работа поради липсата на зелен
сертифкат и PCR тест, които са били изисквани за достъп до сградата на Т.
във връзка със заповед на работодателя и МЗ, че ищецът е бил агресивен –
повредил е бравата на външната врата, и не е желаел нито да представи
сертификат, нито да представя отрицателен тест за Ковид.
Или при горните факти и по процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание съдът намира, че работодателят преди да
наложи наказанието за описаните в заповедта нарушения на трудовата
дейност, е спазил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ като е поискал обяснения
от ищеца, по които са дадени такива по мейл кореспонденция.
Според текста на чл.186 от КТ за виновно неизпълнение на трудовите
си задължения, което е нарушение на трудовата дисциплина,
работникът/служителят носи дисциплинарна отговорност, която се
санкционира чрез предвидените в КТ дисциплинарни наказания. Със
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ‚уволнение“ на ищеца е
било наложено визирано от законодателя наказание за три от лимитативно
изброените в разпоредбата на чл.187 от КТ нарушения на трудовата
дисциплина и те са следните: не явяване на работа- нарушение по чл. 187,
ал.1, т.1, предл. второ от КТ; по чл.187, ал.1, т.5 от КТ - неспазване на
правилата за здравословни и безопасни условия на труда и по чл.187, ал.1, т.7
от КТ - неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Установи се,
че тези действия на ищеца са извършени виновно от С. и попадат в обхвата на
законовоопределените нарушения на трудовата дисциплина, както и са
санкционирани от работодателя с предвидени от закона наказание.
Досежно преценката по чл.189 от КТ, съгласно която в задължение на
работодателя е при определяне на дисциплинарното наказание да вземе в
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя, в който смисъл е практика
на ВКС, която дава насоки какво следва да се преценя при тази
дисциплинарна процедура, то настоящият състав намира следното: в
постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 167/ 14.05.2013г. по
гр.дело № 1102/ 2012г. на ВКС е застъпено становището, че тежестта на
допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната
4
работа, с оглед характера на възложените трудови функции и доколкото те
сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, доколко са свързани с
по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се
съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези
последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на
работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да
настъпят неблагоприятни последици.
В конкретния случай ищецът, въпреки че е запознат със заповед № А
15/ 08.11.2021г. на работодателя, издадена на основание Заповед РД -01-890/
03.11.2021г. на Министъра на здравеопазването относно мерките във вр. с
Ковид кризата, за което страните не спорят, а и се установи от показанията на
свидетелите, демонстративно не е изпълнявал изискванията на работодателя
за предоставяне на валиден документ за преболедуване, сертификат за
ваксиниране или отрицателен резултат от PСR тест или антиген такъв, като
не само не ги е предоставял при поискване – което се установи по делото от
показанията на свидетеля Л. , но се е държал грубо спрямо служители на Т.
във вр. с изпълнение на тяхната дейност. Ищецът е оспорил чрез действия на
незачитане разпорежданията на работодателя негови такива, които са по
повод изпълнение на дълг на работодателя към здравето на останалите
членове на обществото, а и по повод изпълнение заповед на държавен орган
т.е правомерни и целесъобразни такива, което е поставило в риск не само
здравето на останалите служители в Т., а и авторитета на работодателя пред
останалите членове на работния екип. Установи се, че П. се е
противопоставил чрез действията си на правила, които са въведени за всички
служители в Т., а не само спрямо него, и тези правила са били в зачитане на
обществения интерес и здраве, което безспорно е нарушение с тежки
последици за авторитета на работодателя- ответник пред останалите
служители, а и рисково такова за здравето на околните. При налагане на
наказанието „уволнение“, което е най-тежкото дисциплинарно такова,
работодателят е съобразил вредите за предприятието от самоволното
неспазване на утвърдените в Т. правила, касаещи живота и здравето на
служителите му, поради което съдът приеме, че наложеното наказание за
извършените от С. нарушения на трудовата дисциплина - ‘дисциплинарно
уволнение” е съразмерно на извършените от него нарушение на трудовите
правила и норми и като такова е законосъобразно.
5
С тези мотиви съдът приема, че атакуваното уволнение е
законосъобразно и следва исковете по чл.344, ал.1, т.1, предл. първо и второ и
по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ като неоснователни да бъдат отхвърлени.
Поради неоснователност на главните искове, следва да бъде отхвърлен
и иска по чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане
без работа.
Претендират се разноски от страна на работодателя-ответник за
възнаграждение на адвокат в размер от 840 лева, които следва да бъдат
присъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СВ. СВ. П., ЕГН **********, жив.
АДРЕС спрямо МТ Н.Б., ЕИК ********* със седалище в АДРЕС,
представлявано от Директора В.Л. искове с правно основание по чл.344,
ал.1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и чл. 344, т.3 във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ – за признаване на извършеното със Заповед с № 12/
09.12.2021г. на Директора на МТ уволнение за незаконно и неговата отмяна;
за възстановяване на СВ. СВ. П., ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност ‚сценичен работник“ с код по НКПД 96290011 и за
присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението и
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 83, ал.1 от ГПК СВ. СВ. П.,
ЕГН **********, жив. АДРЕС да заплати на МТ Н.Б., ЕИК ********* със
седалище в АДРЕС, представлявано от Директора В.Л. сумата от 840 лева за
възнаграждение за адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6