РЕШЕНИЕ
№1039/20.5.2021г.
гр.
Пловдив, 20.05.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3039 по
описа за 2020год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Х
от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5
от Закона за
движението по пътищата.
Образувано е по жалба
на М.И.Г., ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0432-000196 от 02.11.2020г. на началник РУ 01 към ОД
на МВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на
въпроса за отговорността,но не повече от
18 месеца.
Жалбоподателят моли да
се отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Твърди, че при извършената му
проверка действително била отчетена положителна проба за амфетамин
и тъй като не е употребявал наркотични вещества,а само бил пил болкоуспокоително, поискал да му се направи кръвна проба.
При отиване в болницата му поискали 450лв.,с каквито не разполагал и по тази
причина не дал кръвна проба. Оспорва да е извършвал нарушение. Твърди,че не е
имало външни признаци,поведение или реакция,които да са дали основание да се
извърши проверката. Представя писмени и
гласни доказателствени средства.
Ответникът- Началник РУ
01 към ОД на МВР, гр.Пловдив, редовно призован не се явява и не взема становище
по жалбата.
Съдът, като разгледа
направените възражения и приложената административна преписка, намери за
установено следното:
За допустимостта:
Жалбата е подадена в
предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
По същество:
Приобщен по делото е
Актът за установяване на административно нарушение № 607868 от 02.11.2020г.
Констатациите, изложени
в акта се свеждат до следното: На 02.11.2020г.,
около 11,00
часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.“Н.Й.Вапцаров“ с бул.“Македония“ в
посока запад-изток, М.Г., като водач на МПС лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ***, е употребил наркотични вещества или
техни аналози, установено с техническо средство дрегер
DRUGCheck 3000
с фабр.№ ARNK-0961,
който отчел наличие на амфетамин.
Водачът не приел показанието на техническото средство и пожелал да даде кръвна
проба. за хим.-токс. Лабораторно
изследване. Издаден му бил талон за медицинско изследване № ***.
Въз основа на така
съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки , с която на основание чл. 22
от ЗАНН
и чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление.
Представени по делото
са още Заповед № 1317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив,
издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на
вътрешните работи, с която на основание чл.172,ал.1 от ЗДвП началниците на РУ
на МВР са оправомощени да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни марки; Във връзка с
компетентността на органа, издал оспорваната заповед е представен и акт за всъпване в длъжност и Заповед № 8121К-902 от 30.03.2015г.
за преназначаване на П.И.Т.на длъжност началник на РУ 01.
Представен е талон за
изследване и справка за водача.
Не са налице възражения
относно годността на техническото средство,с което е извършена проверката.
Оспорваната заповед е
издадена в деня на съставяне на АУАН, като в нея е отбелязано издаването на талон
за медицинско изследване, но не и данните дали е проведено такова и с какъв
резултат.
Не се установява
водачът в указания срок и място да се е явил да даде кръвна проба. Разпитаният
в тази връзка свидетел заяви в показанията си, че не си спомня дали нарушителят
сам е отишъл до болницата или те са го закарали.
Не се представят
доказателства и относно резултатът по образуваното срещу жалбоподателя
наказателно производство.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира,че оспорваната заповед за прилагане на ПАМ е
законосъобразна.
Според нормата на чл. 171
от ЗДвП,
принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от
категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Съответно, на основание
чл. 171, т.1
от ЗДвП,
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство" се налага на водач, който
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
или с тест, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да
даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на медицинско изследване от
кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Такова медицинско изследване не е направено, като твърдението за изискване
заплащането на такса за същото в посочения размер остана недоказано.
Волеизявлението за
прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по реда на глава
пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП,
е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с
АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.
При произнасянето на
компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна
отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок,
принудителната мярка се счита за отпаднала.
В случая, съобразно
възприетото от ответника в мотивната част на заповедта, предпоставките за налагане на ПАМ е
управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози
установено с тест.
Показанията на
техническото средство са били оспорени,но не е дадена кръвна проба.
Представеното по делото
лабораторно изследване от следващия ден не опровергава констатациите на
административния орган. Съгласно чл.11 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози медицинското изследване
и вземането на проби за химическо
и химико-токсикологично лабораторно
изследване се извършва в спешните отделения на многопрофилните
лечебни заведения за болнична помощ
и във филиалите на центровете за
спешна медицинска помощ (ЦСМП), които се намират извън
областните градове, както и в лечебните заведения, в които лицата са транспортирани
за оказване на медицинска помощ
или са настанени
за лечение.
В случая така представеното изследване не отговаря на изискванията по наредбата,
защото не е извършено в едно от определените по наредбата лечебни заведения.
Относно възражението
във връзка с наличието на външни признаци,поведение или реакции на водача
следва да се отбележи,че те не са поставени нито в наредбата,нито в ЗДвП, като
задължителна предпоставка за извършването на проверка.
Съставения АУАН,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена
сила до доказване на противното. Приложеният АУАН по делото доказва както
датата на извършване на деянието, така и обстоятелствата, при които е
извършено.
Поради това и се налага
извод, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява наличието
на условията, с възникването на които относимата правна норма в случаи като
процесния свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се
във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.
Ето защо съдът намира, че
са осъществени материалноправните предпоставки, при
които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане
на процесната принудителна административна мярка в хипотезата на чл.171 т.1
б."б" от ЗДвП.
Предвид изложеното,
съдът намира, че жалбата е неоснователна,
а оспорената Заповед е законосъобразна.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ оспорването на
М.И.Г., ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0432-000196 от 02.11.2020г. на началник РУ 01 към ОД
на МВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на
въпроса за отговорността,но не повече от
18 месеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: