№ 21199
гр. С., 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110109121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ю. Н. Г., чрез адв. Г., срещу „Мъни плюс
мениджмънт“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено, че ищецът Ю. Н. Г. не дължи на „Мъни
плюс мениджмънт“ АД сумата в размер на 895,80 лв., формирана като сбор от следните
задължения: 303,95 лв. – остатък от просрочена главница и 591,85 лв. – балансова
експозиция, представляващи непогасени вземания по договор за кредит от 14.07.2015 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че в периода
от средата до края на месец април 2023 г. получавал обаждания от служители при ответното
дружество във връзка с непогасени задължения към „Мъни плюс мениджмънт“ АД. Сочи, че
доколкото за пръв път е разбрал за наличието на задължения към ответника се снабдил със
справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-91682/14.08.2023 г., издадена от ЦКР на БНБ. От
съдържанието на справката установил, че считано от 31.08.2018 г. до настоящия момент
ежемесечно е подаван като длъжник на „Мъни плюс мениджмънт“ АД за задължения,
възникнали на 14.07.2015 г., с обща стойност на дълга от 895,80 лв., формирана, както
следва: 303,95 лв. – остатък от просрочена главница и 591,85 лв. – балансова експозиция.
Оспорва наличието на облигационни отношения с ответното дружество, като при условията
на евентуалност, в случай на сключен с ответника договор, счита същият за недействителен.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на посоченото
задължение. Моли съда да признае за установено, че не дължи на „Мъни плюс мениджмънт“
АД сумата от 895,80 лв., представляваща вземане по договор за кредит от 14.07.2015 г.
Претендира разноски.
Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. И., е подал отговор на исковата
молба, с който признава предявения иск, като поддържа, че никога не е предприемал
действия по принудително изпълнение за събиране на суми по процесния договор
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
1
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника
е да докаже пълно и главно факта на сключен договор за кредит от 14.07.2015 г., респ., че
разполага с изискуеми от ищеца вземания по договор за кредит от 14.07.2015 г.
В частност предвид изричното признание на страните (от ищеца в молба от 01.11.2024
г., а от ответника в отговора на исковата молба), съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че е бил сключен процесният договор за заем от 14.07.2015
г.
Предвид изложеното съдът следва да се произнесе по твърденията на ищеца за изтекла
погасителна давност. В отговора на исковата молба ответникът изрично е посочил, че не е
предприемал действия обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, като изрично е признал предявеният иск,
поради което СРС приема за несъмнено, че вземанията на ответника са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Относно разноските в производството:
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо
неоснователно правен спор. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната,
срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за
образуване на делото. В разглеждания случай не са представени доказателства и не може да
се приеме, че ответникът е претендирал процесната сума от Ю. Н. Г., респ. е предприел
каквито и да било действия за събирането й по принудителен ред от Ю. Н. Г.. Предвид
изложеното съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради
което и не следва да отговаря за направените от ищеца разноски. За да стигне до този извод
съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът, който има материалното качество на
длъжник по вземанията, които са предмет на предявения отрицателен установителен иск, е
признал в молбата от 01.11.2024 г. съществуването на облигационно правоотношение по
процесния договор за кредит от 14.07.2015 г. В този случай предявеният иск за установяване
недължимостта на процесните вземания се основава единствено на твърдения на ищеца, че
към момента те вече са погасени с изтичане на предвидената в закона погасителна давност.
Давността обаче не се прилага служебно от кредитора, като той не може да счете, че
вземането му е погасено след изтичане на предвидения в закона давностен срок, без да има
изрично позоваване на длъжника на изтеклата давност. Субективното право на погасителна
давност, което възниква в полза на длъжника, трябва да бъде надлежно упражнено от него
пред кредитора, за да породи правни последици, което става чрез изрично изявление в тази
насока, което да е достигнало до насрещната страна по материалното правоотношение. Това
е свързано и с регламентираната в чл. 118 ЗЗД възможност за длъжника да плати доброволно
задължението си и след изтичане на давността, без да има правото да иска връщане на
даденото обратно. Ето защо и при позоваване от ищеца единствено на изтекла погасителна
давност, като основание за установяване недължимостта на претендирано от ответника
вземане, за да се приеме, че последният е дал повод за завеждане на отрицателен
установителен иск с такъв предмет, трябва да се установи, че ищецът се е позовал пред своя
кредитор на изтекла давност по отношение на вземането и въпреки това последният е
продължил да претендира изпълнението му, което би направило наложително завеждане на
иск пред съда, с който да бъде признато със сила на пресъдено нещо, че това вземане вече не
2
съществува (в този смисъл са Определение № 12533 от 12.8.2024 г. по в.ч.гр.д. № 8992/2024
г. по описа на СГС, ЧЖ, VI-Е състав, Определение от 12.02.2018 г., постановено по ч.гр.д. №
4770/2017 г. по описа на ВКС, I гр.о., Определение от 22.02.2018 г., постановено по ч.гр.д. №
510/2018 г. по описа на ВКС, IV гр.о., Определение № 5778/16.04.2024 г. по в. ч. гр. дело №
2517/2024 г. по описа на СГС, Определение по в. ч. гр. дело № 2326/2022 г. по описа на СГС,
Определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. дело № 3063/2019 г. по описа на IV г. о. на ВКС, и
др.).
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ю. Н. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. „Ж.“ № ***, вх. „В“, ет. 7, ап. 13, срещу „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.П.К.“ № 4, ет. 6, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Ю. Н. Г. не дължи на „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД сумата в размер на 895,80 лв., формирана като сбор от
следните задължения: 303,95 лв. – остатък от просрочена главница и 591,85 лв. – балансова
експозиция, представляващи вземания по договор за кредит от 14.07.2015 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3