Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 13.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: радослава йорданова

 

               при участието на секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдия Йорданова гр. д. № 212/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

          Постъпила е  молба от А.А.А. ЕГН *********** *** в лично и в качеството на баща и законен представител на малолетната А.А.  ЕГН ********** срещу А.В. З. ЕГН ********** и Р.  Е.З. ЕГН ********** и двете с адрес ***Боровец“ № 73 за защита от домашно насилие.

          В молбата се твърди, че на 14.02.2020 г. е бил извършен акт на психическо и физическо насилие, тъй като А. З. е стиснала силно детето за ръката над лакътя и е обиждала молителя А.. По отношение на Р.З. се твърди, че е осъществен акт на психическо насилие, тъй като е възникнал скандал между нея и А.З. в присъствието на детето.

           Ответниците по молбата отричат фактите, изложени в молбата. Излагат се твърдения за това, че скандалът е предизвикан именно от страна на молителя.

          Съдът, като взе предвид становищата на страните, и във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

А.А. и Р.З. не спорят, че двамата са бивши съпрузи и родители на малолетната А. А.. Страните не спорят и че А. З.е леля на Р.З., като двете живеят в едно домакинство в с. Костенец, обл. Софийска.

От представеното по делото решение № 48 от 14.03.2014 по гр. дело № 66/2014 го по описа на РС-Ихтиман се установява, че бракът между Р.З. ри А.А. е бил прекратен, като на З. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.А.. На бащата А.А. е определен съответен режим на лични отношения  с детето.

От събраните по делото писмени доказателства /Протокол № 1/07.02.2020 г. от проведен координационен механизъм, сигнали от А.А., междинни доклади, изготвени от Център за обществена подкрепа гр. Долна баня във връзка с проведения координационен механизъм от 19.05.2020 г. и други/ се установява, че взаимоотношенията между Р.З. и А.А. са силно влошени, като спрямо детето са предприети мерки за закрила и на родителите са предоставени социални услуги от Дирекция „Социално подпомагане“.

Видно от присъда № 107 от 07.10.2019 г. по НЧХД № 170/2019 г. по описа на РС-Ихтиман А.З. е била призната за виновна за това, че на 03.03.2019 г. е обидила А.А., наричайки го „циганин“ и „мангал“, като за извършеното престъпление по чл. 146, ал. 1 НК е била освободена от наказателна отговорност и й е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Присъдата е обжалвана и не е влязла в сила.

От изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ихтиман се установява, че към настоящия момент основните грижи за детето се полагат в семейна среда от Р.З., която е подкрепяна от своите роднини – А.З. и Д.Зм.Социалните работници са посочили, че от 2018 г. А.А. е подал шест сигнала в Отдел „Закрила на детето“ за упражнено физическо и психическо насилие на детето, недостатъчни грижи от страна на майката, както и за родителско отчуждение от страна на детето спрямо бащата. В социалния доклад е отразено, че съобразно предоставената от личния лекар на детето информация към настоящия момент няма констатирано насилие на детето. Според социалните работници от момента на започване на работата с детето Анабел не са били наблюдавани признаци на занемаряване или неглижиране . При извършеното социално проучване е установено, че диалогът между родителите е силно влошен, като на социалния работник му е направило впечатление при срещите на 11.05.2020 г. и на 20.05.2020 г. детето е поставено в конфликт на лоялност предвид влошената комуникация между родителите. И двамата родители сътрудничат на Отдел „Закрила на детето“ и проявяват загриженост за него.

От приобщената по делото  пр. пр. № 254/2020 г. по описа на РП-Ихтиман се установява, че на 14.02.2020 г. е бил получен сигнал на телефон 112, подаден от А.А. във връзка с възникнал спор относно упражняването на режима на лични отношения, определен от съда със съдебното решение за развод..

От показанията на св. Е.К., който е полицейския служител пристигнал на мястото на инцидента, се установява, че там са били А.А., Й. В. /негов дядо/, Р.З. и А.З., като към момента на пристигането на полицията детето е било в автомобила на баща си, който заявил, че ще подаде жалба на по-късен етап, но е нямало данни за насилие над детето.

По преписката са били снети сведения на детето от страна на Инспектор ИДПС , като при разпита си в съдебно заседания св.  Е.М. твърди, че .е споделила, че не е искало да тръгне с баща си, след което той се обадил на полицията. Тогава А. се съгласила да тръгне с него, качила се до къщата, за да си вземе телефона и когато се върнала леля й, майка й и баща й се карали и тя се разплакала. А.З. я хванала за ръката, за да спре да плаче. Р.З. казала на леля си да я пусне и да влезе в къщата.

От разпита на социалния работник Ан. А., която е работела по случая,  установява, че няма данни за системно физическо или психическо насилие над детето. То е отворено и към двамата си родители, но е много объркано и натоварено Пред социалния работник А. е отрекла да е била бита или дърпана, като е споделила, че леля й я е хванала за ръката.

В показанията си св. Й.н В., който е дядо на А.А. и е присъствал на случилото се на 14.02.02020 г. твърди, че е възникнал спор между А.З. и А.А., като лелята не е пускала детето да тръгне с баща си.

От своя страна св. Д. Зм.който е съпруг на А.З., твърди, че също е  бил свидетел на случилото се, като е бил на терасата на къщата, като сочи, че А.А. е започнал да обижда Р., което накарало жена му да слезе при тях. А. хванала А. за да я вкара в къщата, за да не слуша разправията между майка си и баща си.

От изслушания по делото звукозапис на подадения от страна на А.А. сигнал на телефон 112 се установява, че  в сигнала не се съдържат данни за упражнено насилие над малолетната А. .

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

  Молбата на А.А. за издаване на заповед за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН пред Ихтиманския районен съд от надлежна страна и е процесуално допустима, но  разгледана по същество е неоснователна.

Защита по реда на ЗЗДН се предоставя от съда, когато по делото се установи акт на физическо, психическо или сексуално насилие, съответно опит за такова насилие, както и принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от лице, посочено в чл. 3 от ЗЗДН спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. В случая А.А. и Р.З. са бивши съпрузи, а А.З. е леля на Р.З. и живее в едно домакинство с малолетната А.А. и следователно са сред лицата, които  могат да търсят, съответно срещу които могат да се предприемат мерки за защита срещу домашно насилие.

Съдът приема, че с оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Когато има подобна декларация доказателствената тежест се прехвърля на ответника, който следва да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията или разколебаване относно нейната доказателствена сила.

В случая в подадената от А.А. декларация има индивидуализация на времето, мястото и начина на извършеното спрямо него и малолетната А. А. домашно насилие.

От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели се установи, че първоначално между Р.З. и А.А. е възникнал конфликт по повод отказа на А. да тръгне с баща си в изпълнение на определения от съда режим на лични отношения, като впоследствие в този конфликт се е включила и А.З..

Съдът при преценката на всички обстоятелства приема, че няма достатъчно доказателства за това, че е ивършен акт на физическо и психическо насилие от страна на А.З. и на Р.З. както спрямо молителя А., така и спрямо  малолетната А. А.

В трайната практика на съдилищата се приема, че "насилие" е такова поведение, което представлява антихуманен акт, проявяващ се с висока интензивност и засягане на физическия и психическия интегритет на човешката личност. Това е травматично събитие, което намира и конкретно обективно отражение върху психиката на пострадалото лице - психическо или физическо страдание, като в случая такива обстоятелства по делото не са установени. Напротив - и писмените, и гласните доказателства, установяват само, че Р.З. и А.А. след развода си са във влошени отношения, породени от установилата се между тях нетърпимост, която е довела с течение на времето до пълна липса на комуникация.

Очевидно е за съда, че конфликтът на 14.02.2020 г. е бил провокиран от самия молител след отказа на детето да тръгне с него, като от страна на Р.З. не ся предприети конкретни действия, които да възпрепятстват упражняването на режима на лични отношения между А.А. и детето А..

Липсата на разбирателство между родителите във всички случаи говори за занижен родителски капацитет и на двамата, доколкото влошените им отношения неминуемо въздействат негативно върху правилното емоционално и психическо развитие на детето. Това обстоятелство обаче, не може да обоснове извод да упражнен конкретен акт на домашно насилие от страна на майката Р.З. спрямо детето.

От друга страна поведението на А.З. също не може да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие, доколкото е очевидно, че тя е хванала детето за ръката, целейки да го отдръпне от мястото, където е възникнал скандал между родителите му и да го предпази от допълнителни  негативни емоции.

Ето защо, настоящият състав приема, че в хода на производството не се събраха достатъчно доказателства за това, че на 14.02.2020 г бил извършен акт на психическо и физическо насилие от страна на А. З.а и Р.З. спрямо А.А. и детето А. А.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителят А.А.  следва да бъде осъден да заплати на ответниците  сторените по делото разноски. В случая се претендира адвокатско възнаграждение както по отношение на представителството на всяка една от страните по делото, така и като осъществена защита срещу А.А.. Съдът приема, че следва да бъде уважена претенцията на ответниците само по отношение на предоставената защита срещу А.А., доколкото макар и молителят да е процесуален субституент на малолетната си дъщеря, той е упражнил права в общ интерес и отделно възнаграждение по молбата за защита, предявена от А.А. от името на А.А. не се дължи. Ето защо съдът приема, че А.А. дълги на Р. А. и А.З. сумата от по 530 лева разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.

            Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗЗСДН и с оглед изхода на делото, съдът следва да възложи на молителя да заплати и държавна такса за производството в размер на 50.00 лева, както и изплатените пътни разноски на свидетел в размер на 10,00 лева..

 

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

             ОТХВЪРЛЯ молбата А.А.А. ЕГН *********** *** в лично и в качеството на баща и законен представител на малолетната А. А. ЕГН ********** срещу А.В. З.а ЕГН ********** *** за защита от домашно насилие, осъществено на 14.02.2020 г.

            ОТХВЪРЛЯ молбата на А.А.А. ЕГН *********** *** в лично и в качеството на баща и законен представител на малолетната А.А.  ЕГН ********** срещу Р.  Е.З. ЕГН ********** *** за защита от домашно насилие, осъществено на 14.02.2020 г..

            ОСЪЖДА А.А.А. ЕГН *********** *** да заплати на Р.  Е.З. ЕГН ********** *** сторените разноски в производството в размер на 530,00 лв. /петстотин и тридесет лева/.

          ОСЪЖДА А.А.А. ЕГН *********** *** да заплати на А.В. З. ЕГН ********** *** сторените разноски в производството в размер на 530,00 лв. /петстотин и тридесет лева/.

          ОСЪЖДА А.А.А. ЕГН *********** *** да заплати в полза на държавата по сметка на ИРС държавна такса за производството, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, както и сторени разноски в размер на 10,00 /десет/ лева

 

Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от днес.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                             /Р. Йорданова /