Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На двадесети февруари две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена
Данаилова 2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Елена Воденичарова
Прокурор: Владислав Томов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №2153 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на И.П.Т. ***
против Решение №1243/20.06.2019г. на Варненски районен съд, постановено по НАХД
№1480/2019г., с което е отменено НП №19-6252-000242/18.02.2019г. на Началник
група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, с което за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че Решението е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на ВРС, че НП е правилно и
законосъобразно. Касаторът счита, че тъй като нямал защитник пред ВРС, не могъл
да даде допълнителни пояснения, да добави други факти, обстоятелства и
документи. В съдебно заседание поддържа касационната жалба. Счита, че е глобен
неправилно, че вината не е негова, защото когато си взел свидетелството за
управление не му дали контролния талон. По това време той обжалвал глобите. Когато
обяснил това на полицаите, те му казали, че няма нито акт, нито талон и като го
глобели го узаконявали. Заявява, че все още няма контролен талон, че не си го е
взел от КАТ, защото трябвало или да плати глобата или тя да отпадне. Моли
Решението на ВРС да бъде отменено, както и НП.
Ответната страна – ОД на МВР-Варна чрез
юрисконсулт депозира писмени бележки със становище за неоснователност на
жалбата. Намира Решението на ВРС за правилно и законосъобразно, постановено
след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. ВРС
обсъдил всички събрани доказателства и достигнал до правилните изводи, че АУАН
и НП са издадени с изискуемите реквизити, от компетентни органи, в сроковете по
чл.34 от ЗАНН, с правилно описание на нарушението, в съответствие с което е
правната му квалификация. Правилно ВРС преценил, че деянието не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност и не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. В
заключение молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а Решението на
ВРС да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН и правят възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура–
Варна намира касационната жалба за допустима. Предлага Решението на ВРС да бъде
отменено, както и издаденото НП.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост
и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата доводите и твърденията
са за наличие на основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
ВРС е постановил валидно и допустимо
решение.
При проверката му не се установява от ВРС
да допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Т. не е
оспорвал установеното при проверката, че на посочената дата, час и място е управлявал
МПС без контролен талон. В жалбата му срещу НП той е изразил становището си, че
не е виновен за случилото се, тъй като при подновяване на свидетелството си за
управление на МПС е получил новото свидетелство без контролен талон към него.
Поради това заявил, че не е виновен за случилото се и претендирал за отмяна на НП.
С жалбата той не е представил доказателства, нито е имал искания за събиране на
такива. За откритото съдебно заседание Т. е бил редовно призован, както и
ответната страна – ОД на МВР-Варна. С оглед редовното призоваване на страните,
правилно ВРС дал ход на делото, разпитал като свидетел актосъставителя и приел представените
с административно-наказателната преписка доказателства. Правилно съдът отчел
липсата на доказателствени искания от страните и като намерил делото за
изяснено от фактическа страна със събраните доказателства, дал ход на съдебните
прения. В Решението е направена преценка по отделно и в съвкупност на
доказателствата, изложил установеното от тях за деянието, по фактите и
обстоятелствата свързани с което не е имало спор и формирал изводи за
законосъобразността на НП и на производството по издаването му. С оглед на това
касационният състав намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба,
че тъй като не е бил представляван от защитник пред ВРС, не е могъл да даде допълнителни
пояснения, да добави други факти, обстоятелства и документи. Както в жалбата
срещу НП, така и в касационната жалба Т. не оспорва установеното за нарушението
в акта и в НП, нито твърди други обстоятелства, поради което правилно ВРС
преценил, че делото е изяснено от фактическа страна със събраните доказателства
и въз основа на тях извършил проверка за законосъобразност на НП. Поради това ВРС
не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело
до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, не
е налице липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по
което е постановено Решението, нито е постановено от незаконен състав и не е
налице основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за неговата отмяна.
Във връзка с искането за отмяна на
Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, касационният състав взе предвид
чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно приложение на материалния закон е
налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е
трябвало да бъде приложен. Съгласно чл.220 от АПК проверката за приложението на
материалния закон бе извършена въз основа на установеното от предходната
инстанция: на 11.02.2019г. в с.Каменар при спиране за проверка от контролните полицейски
органи в 23:15часа на л.а. „Нисан Алчера“ с рег.№В**** РМ, собственост на К. М. М., който се движел по ул.
„Васил Левски“ в посока с.Куманово, водачът му И.П.Т., който представил
свидетелството си за управление на МПС не носел контролния талон към него. Установено
е, че на място на Т. е съставен АУАН за нарушението, квалифицирано по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП; че актът е връчен на извършителя Т., който се запознал с него
и го подписал без възражения. От ВРС е установено, че въз основа на АУАН от Началник
група в отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна е издадено НП № 19-6252-000242
на 18.02.2019г., с което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на водача
И.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10лв., за това, че
управлява МПС без да носи контролния талон към свидетелството си за управление,
с което виновно нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Правилно ВРС установил, че в обстоятелствената
част на НП е възприета описана в акта фактическа обстановка; че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и с необходимото съдържание.
Правилна е преценката, че конкретния АУАН и НП са законосъобразни.
В чл.100 ал.1 от Закона за движение по
пътищата конкретно и изчерпателно е изброено кои са документите, които всеки е
длъжен да носи, когато осъществява управление на МПС, т.е. когато е водач на
МПС. В съответствие с доказателствата и
закона в ВРС е посочил, че Т. при спирането му за проверка е правоспособен
водач, който има издадено свидетелство за управление на МПС от съответната категория,
за получаване на което е преминал курс на обучение и изпит, включващи правилата
и изискванията в ЗДвП и подзаконовите актове към водачите на МПС. В качеството
му на правоспособен водач на МПС той е запознат със задълженията си, сред които
и това да носи свидетелството си за управление на МПС от съответната категория
и контролния талон към него при управление на МПС, както и че неспазването на
това императивно изискване на закона е нарушение, за което се налага
административно наказание.
Правилно в Решението ВРС е посочил, че са
без значение причините, поради които водачът Т. управлява МПС без да носи
контролния талон към свидетелството си за управление. В чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП
е разписано, че се наказва с глоба в размер на 10лв. всеки водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното МПС. В чл.100, в чл.183 от ЗДвП или в друга разпоредба не са
предвидени хипотези, при които с оглед причините поради които водача не носи
някой от изброените документи, да не му се налага наказание. При тази правна
уредба правоспособно лице, което не носи някой от документите посочени в чл.100
ал.1 от ЗДвП не следва да предприема управление на МПС, за да не извърши
административното нарушение посочено в чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В съответствие с тези правила законово е
уредено кой документ замества контролния талон на водача, когато той се отнема
в предвидените нормативно случаи. При съставяне на акт за нарушение по ЗДвП, връченият
на водача екземпляр от акта замества контролния талон за срок от един месец,
съгласно чл.26 ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002г. за
условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина,
като в акта изрично се изисква да се запише номера на отнетия контролен талон. Съгласно
чл.26 ал.5 от Наредба № I-157/01.10.2002г. наказателното постановление заменя
контролния талон за период един месец след влизането му в сила, съответно
решението или определението на съда при обжалване. В случаите по ал.6 за
установени нарушения, за които е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС, след изтърпяване на наказанието и изпълнение на задължението по
чл.190, ал. 3 от ЗДвП /заплащане на глобата/, на водача се издава контролен
талон по чл.25, ал.1, съгласно чл.26, ал.7 от Наредба № I-157/01.10.2002г.
В конкретния случай водачът Т. не твърди,
да е носел такъв АУАН, който по закон замества контролния му талон, нито НП или
др. от визираните заместващи документи. Поради това правилно актосъставителят и
административно-наказващият орган са заключили, че той е извършил нарушението
предвидено в чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП. Това обосновава законосъобразност на
извода на ВРС, че НП е постановено при правилно установяване фактите и
обстоятелствата, които са от значение за правилната преценка, че Т. е извършил
нарушението посочено в чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което се налага
административно наказания глоба в размер на 10лв.
Изтъкнатата от Т.
причина в жалбата до ВРС, поради която той управлява МПС без да носи контролен
талон - в нарушение на изискването
на закона сочи на обществената му опасност
като деец. Това, че има издадено валидно свидетелство за управление на МПС,
след като няма издаден контролен талон към него не го освобождава от
задължението по чл.100 ал.1 от ЗДвП, нито от административна отговорност по
чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, ако предприеме управление на МПС без контролен талон.
В Наредба № I-157 /01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, е посочени условията и реда, по който
се издават на водачите контролни талони, в случай, че им бъдат отнети заради
нарушение при съставяне на акта, заради отнемане на контролните точки и т.н. От
приетата по делото справка за Т. е видно, че преди датата на проверката той е
водач със съставени актове за нарушение на ЗДвП, по повод на което са му
отнемани контролни точки. Поради това той е следвало да предприеме необходимото
по закон, за да му бъде издаден контролен талон. Обясненията и твърденията му
за случилото се свидетелстват, че той не е предприел никакви действия, за да му
бъде издаден контролен талон и е решил, че ще управлява МПС без да носи този
задължителен документ. Налице е виновно нарушение на изискването на закона от извършител,
чиято обществена опасност не е явно незначителна, поради което правилно в
случая не е приложен чл.28 от ЗАНН.
С оглед
изложеното основателен и законосъобразен е извода на ВРС, че жалбата е
неоснователна, а НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В
случая основание за отмяна на Решението на ВРС като незаконосъобразно не е
налице, поради което касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а Решението на ВРС - да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, своевременно
направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено, тъй като съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по чл.63 ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143 ал.4
от АПК когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един
адвокат, ако другата страна е ползвала такъв. В случая в производството пред
настоящата инстанция не са направени разноски за държавна такса, вещи лица и
др., а ответната страна - ОД на МВР-Варна е юридическо лице, което е
представлявано от юрисконсулт. Поради това приложим е чл.63, ал.5 от ЗАНН и
касаторът следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в
диапазона от 80 до 120лева за възнаграждение за защита в производства по ЗАНН,
предвиден в чл.27а от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ. От юрисконсулта представляващ ответника по
делото са депозирани писмени бележки, без явяване в открито съдебно заседание,
с оглед на което и като взе предвид, че спора не се отличава с фактическа и
правна сложност, касаторът И.П.Т. следва да заплати на ОД на МВР-Варна сумата
от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1243/20.06.2019г. постановено
по НАХД №1480/2019г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА И.П.Т. с ЕГН ********** *** да
заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв./осемдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.