Решение по дело №947/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на Община Варна, подадена чрез ю.к. С.Д., против Решение № 42/10.01.23г. по АНД № 897/2022г. на ВРС, 36 състав, с което е отменено НП № 516/03.11.2021г. на зам. – кмета на Община Варна, с което на М.Т.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

В касационната жалба се релевират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Касаторът сочи, че вмененото във вина на Х.нарушение е описано пълно и точно, както от фактическа, така и от правна страна, посочени са съставомерните му признаци и е индивидуализирано в достатъчна степен. Прави анализ на релевантните санкционни разпоредби. Счита, че случаят не е маловажен, предвид формалния характер на нарушението и значимостта на съответните обществени отношения. По изложените съображения, касаторът моли да бъде отменено решението на ВРС и потвърдено издаденото НП. Претендира сторените по делото разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – М.Т.Х., в депозиран отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на доводите, изложени в жалбата, и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Оспорва искането на касатора за присъждане на разноски, предвид липсата на сторени такива.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и пледира за потвърждаване решението на ВРС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М.Т.Х. против наказателно постановление № 516/03.11.2021г. на зам. – кмета на Община Варна, с което на Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 30.09.2021г., около 11:24 ч., Д.Д.- служител при „Общинска полиция" към ОД МВР Варна, установил, че л. а. „***" с рег. № ***, собственост на М.Х.,***, срещу ресторант „***", върху обособена до пътното платно площ с положена настилка от бетонови решетъчни елементи, имаща неправилна, приблизително трапецовидна форма със средна дължина 20 м и средна ширина 4.5 м, заключена между северния бордюр на улично платно, трафопост, имот №177 и градинка откъм източната страна. Съставил срещу Х. глоба с фиш №********** от 30.09.2021 г., в който отразил, че съответният автомобил е паркиран върху тротоар на ул. „***" до № 15 срещу р-т „***", с което е осъществено нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП. За съставения фиш Д.поставил уведомление на автомобила, с което Х. се запознал, и на 30.09.2021г., чрез система за електронно връчване, подал възражение, в което изтъкнал, че съответното място представлява паркинг и отправил претенция за отмяна на издадения фиш за глоба. С писмо въззивникът бил уведомен, че на лице, оспорващо извършеното нарушение или размера на наложената глоба, се съставя акт или съгласно чл.188 ЗДвП посочва лице, на което е предоставено управлението на превозното средство от собственика, и бил поканен да се яви за съставяне на акт. На 22.10.2021 г., въз основа на издадения фиш от 30.09.2021 г., спрямо Х. бил съставен АУАН №0005470 за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, за това, че на 29.09.2021г., около 15.15 ч., в гр. Варна, на ул. „***", срещу заведение „***", е паркирал л. а. „***" с рег.№ ***, върху тротоар, без разрешение от собственика на пътя или местната администрация, с което пречи за преминаване на пешеходците. Въз основа на съставения акт било издадено и оспореното НП № 516 от 03.11.2021 г.

Първоинстанционният съд приел в мотивите си, че изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените в хода на производството доказателства. Констатирал неясно и непълно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено. Отчел, че в съставения АУАН е посочено, че собственото на въззивника превозно средство е паркирано на ул. „***" до № 15 срещу заведение „***" върху тротоар, без разрешение от собственика на пътя или местната администрация, с което се пречи на преминаването на пешеходците, а в НП е описано, че същото превозно средство е паркирано „върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците". В така формулираното описание се съдържали данни за елементи от фактически състави на две отделни нарушения, включени в хипотезата на чл.94, ал.3 ЗДвП. Първото е паркиране върху тротоар, извън означените за това места от собственика на пътя или от администрацията, а второто е паркиране върху тротоар на определено за това място, но по начин, при който откъм страната на сградите не остава разстояние най-малко два метра за преминаване на пешеходците. Наред с това, в съответното описание липсва яснота за основното обстоятелство - дали с АУАН и с НП се счита, че паркирането върху тротоар е осъществено на определено за това място или е сторено извън означено за паркиране място. Действително в описателната част на НП е посочено, че с установеното паркиране „върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците" Х. виновно е нарушил чл.93, ал.3 ЗДвП като в скоби е възпроизведен част от текста на съответната норма, сочеща изискването за паркиране само на местата, определени от собственика/администрацията на пътя. ВРС намерил, че така възпроизведеното частично съдържание на посочената като нарушена норма не представлява и не може да се възприеме като описание на нарушението, защото този текст не представлява посочване на приети за установени поведение на дееца и фактическа обстановка при осъществяване на твърдяното нарушение. Така констатираната липса на индивидуализация на нарушението, чрез посочване на съставомерни факти в НП, съгласно изискването по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН е довела до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, поради невъзможност да се защитава срещу непълно и неясно твърдените факти по нарушението. Първостепенният съд счел, че установеното процесуално нарушение е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП. В заключение, съдът приел, че приобщените доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин процесното място да представлява тротоар по смисъла на §6, т.6 от ДР на ЗДвП.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.

В административнонаказателното производство пълното, точно и съответно описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП, е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова, и то при разминаване на описанието на нарушението по АУАН и по НП. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от ВРС подробни и мотивирани правни изводи за неясно описание на вмененото във вина на санкционираното лице административно нарушение, диктуващи отмяна на издаденото наказателно постановление, поради неспазване на императива на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсата на ясно описание на нарушението, и в частност на неговото изпълнително деяние, и несъответствието на това описание в съставения АУАН и издаденото НП, винаги представлява съществено процесуално нарушение. Тълкуването на изр. второ на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП води до извода, че по смисъла на този законов текст, паркиране на МПС върху тротоар е допустимо единствено и само при наличие на всички посочени там предпоставки, респективно – отсъствието на всяка от тях конституира отделно самостоятелно нарушение. Включването на две от предвидените хипотези на нарушение в съставения АУАН и неотразяването им по съответен начин в издаденото НП винаги накърнява правото на защита на санкционираното лице, респективно – препятства съда при извършваната проверка за законосъобразност.

Гореизложените съображения правят безпредметно обсъждането на наведените доводи за мястото на извършване на нарушението и неговото предназначение. Като е отменил наказателното постановление ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид липсата на претендирани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция, такива не следва да бъдат присъждани, независимо от изхода на спора.

Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42/10.01.23г. по АНД № 897/2022г. на ВРС, 36 състав, с което е отменено НП № 516/03.11.2021г. на зам. – кмета на Община Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: