Мотиви към
присъда по НОХД № 2285
по описа за
2016г. на ШРС
Подсъдимият
Б.П.Д. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б” от НК във вр.
с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 16.01.2015г. на главен път II-73 /Бургас – Шумен/ в близост до с. Радко Димитриево, обл. Шумен при
управление на товарен автомобил, марка „Скания R420“ с рег. № РВ57 99РН с прикачено полуремарке с рег. № РВ89 58ЕН нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2 и
т.3 от ЗДв.П, които задължават водача, който изпреварва и при изпреварването
навлиза в пътната лента, предназначена за насрещното движение да не създава
опасност или пречки на превозните средства, движещи се по нея и да се убеди, че
като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко
време; разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДв.П, според която при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория С е
забранено да превишава 80 км/час извън населено място и разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДв.П, която задължава водачите на превозни средства да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.Д.Г.,
изразяваща се в счупване на хълбочната кост в дясно, което е причинило
затруднение в движението на десния, долен крайник за срок по-голям от 1 месец.
В провнорелевантният момент,
пострадалата Г.Д.Г. поиска конституирането й в качеството на частен обвинител,
поради което и на основание чл.77 и сл. от НПК, съдът я конституира като частен
обвинител с повереник адв. С.С..
В
съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да освободи подсъдимия Д.
от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба“ на
основание чл.78а от НК, тъй като са
налице всички предпоставки за това. Представителят на ШРП предлага на
подсъдимия Д. да бъде наложена минималната предвидена глоба в размер на
1 000 лева предвид наличието на смекчаващи вината, обстоятелства. По
отношение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС, предлага на съда
да бъде за минималния срок от три месеца, предвид обстоятелството, че
подсъдимия изкарва прехраната си с управление на товарен автомобил.
Подсъдимият Б.П.Д. не оспорва описаната в обвинителния акт, фактическа
обстановка, като се възползва от диференцираната процедура по Глава 27 от НПК и
бе даден ход по реда на чл.371,т.1 от НПК. Защитникът на подсъдимия Б.Д.
изказва съгласие с представителя на обвинението за наличието на предпоставките
по чл.78а от НК по отношения на неговия подзащитен, като моли съда да го
освободи от наказателна отговорност и да му наложи минималния предвиден размер
на глобата от 1 000 лева. Доколкото в разпоредбата на чл.78а от НК е
предвидено като възможност, а не като задължение за съда, моли да не бъде
налагано наказание „ лишаване от право да управлява МПС“, предвид много добрите
характеристични данни, изминалия двугодишен период от извършване на деянието,
както и факта, че от приложените ксерокопия на трудова книжка се установява, че
през целия си трудов път Д. е работил като шофьор и това единствения източник
на доходи за него и семейството му.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: подсъдимият Б.П.Д. бил правоспособен водач на МПС и работел като
професионален шофьор.
На 16.01.2015г.
около обяд по път II – 73 /Бургас – Шумен/ в дясната
пътна лента в посока към гр. Шумен се движел лек автомобил „Тойота Ландкрузер“
с рег. № В35 00РХ, управляван от свидетеля Г.И.Д.. В автомобила пътували
свидетелите С.Й.С. и Г.И.Й.. По същото време, в същата пътна лента,
непосредствено зад л. а. „Тойота Ландкрузер“ се движел товарен автомобил
„Ситроен С4“ с рег. № СА72 18ТМ, управляван от свидетеля О.Т.Д.. В товарния
автомобил пътували свидетелите И.Л.И. и Г.Д.Г.. Свидетелят И. седял на предната
дясна седалка до водача, а свидетелката Г.Г. – на задната седалка на
автомобила. Пътното платно било сухо и без неравности, а видимостта – добра.
Двата автомобила преминали през с. Радко Димитриево. Когато излезли от
населеното място и се насочили към с. Дибич, разстоянието между двата автомобил,
които пътували един след друг било около 40 метра. В този участък, пътят бил
двупосочен, с по една пътна лента за всяка от посоките. По същото време, по
същия път в посока от с. Дибич към с. Радко Димитриево се движел товарен
автомобил „Скания R420“ с рег. № РВ57 99РН с
прикачено полуремарке с рег. № РВ89 58ЕН. Товарният автомобил бил управляван от
Б.П.Д.. Превозното средство се движело със скорост от 80 км/час. Водачът на
товарния автомобил предприел изпреварване на неустановено превозно средство,
движещо се в неговата пътна лента. При реализиране на тази маневра, товарния
автомобил напуснал пътната лента, в която се движел и навлязъл в насрещната
лента, където се движели л. а. „Тойота Ландкрузер“ с рег. № В35 00РХ и т. а.
„Ситроен С4“ с рег. № СА72 18ТМ, При движението си в насрещната пътна лента,
товарният автомобил увеличил скоростта си до 93,3 км./ч. Изпреварваният
автомобил обаче също увеличил скоростта си на движение и това попречило на
товарния автомобил да приключи безопасно предприетата маневра и да се завърне в
своята пътна лента. Водачът на товарния автомобил – подс. Д. не се отказал от
изпреварването, не предприел завръщане в своята пътна лента за движение, нито
предприел намаляване на скоростта или спиране, а продължил да се движи в
пътната лента за насрещно движение, успоредно с изпреварваното МПС. Това
разположение на пътното платно на товарния автомобил било възприето от водача
л. а. „Тойота Ландкрузер“. Свидетелят Г.Д. аварийно употребил спирачки и
предприел завиване на дясно, за да изведе автомобила извън пътя и да
предотврати челен удар с товарния автомобил, който се движел срещу него с
превишена скорост. В момента, когато л. а. „Тойота Ландкрузер“ започнал
аварийно намаляване на скоростта, водачът на т. а. „Ситроен С4“ също възприел
насрещно движещия се в неговата пътна лента, товарен автомобил. „Скания“. В
този момент т. а. „Ситроен С4“ се движел със скорост 84,9 км./ч. и между него и
т. а. „Скания“ разстоянието било 116,46 метра. Водачът на т. а. „Ситроен С4“-
свидетелят О.Д. незабавно предприел аварийно спиране и завил волана надясно в
опит да изведе автомобила на банкета и да предотврати челен удар с товарния
автомобил „Скания“. В следствие на предприетата маневра, л. а. „Тойота
Ландкрузер“ напуснал пътната лента и навлязъл в десния банкет на пътя, като
едновременно с това, лекия автомобил се разминал с управлявания от подсъдимия,
товарен автомобил, който продължавал да се движи в пътната лента, предназначена
за насрещно движение. След лекият автомобил „Тойота Ландкрузер“, към десния
банкет на пътя се насочил и т. а. „Ситроен С4“. В участъка от пътя, където
свид. О.Д. предприел излизане на
банкета, пътното платно било оградено с две мантинели, като всяка от тях била
разположена на разстояние от 0,70 метра от съответния край на платното. При
разминаването си с товарния автомобил, управляван от подс. Д., т. а. „Ситроен
С4“ се приближил плътно до мантинелата, разположена на десния край на платното.
Автомобилът се плъзнал по съоръжението, станал неуправляем и се преобърнал. При
настъпилото ПТП, свидетелката Г.Д.Г. получила фрактура на хълбочната кост в
дясно, а на т. а. „Ситроен С4“ и на пътното съоръжение /мантинела/ били
нанесени материални щети.
От
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че Г.Г. е
получила следните травматични увреждания – счупване на хълбочната кост в дясно,
което може да се получи при ПТП по начина, описан от пострадалата и свидетелите
по делото, което е затруднило движението на долния десен крайник за срок от 2
месеца и половина до 3 месеца.
Видно от изготвените по делото
две съдебно - автотехнически експертизи, извършените от подс. Б.П.Д. в
качеството му на водач на т. а. „Скания“, нарушения на правилата за движение се
намират в пряка причинно следствена връзка с настъпилия престъпен резултат. От
писмените заключения е видно, че при започване на маневрата „изпреварване“,
товарния автомобил „Скания“ се е движел с 80 км./ч., а по време на самата
маневра, скоростта му се е увеличила до 93,3 км./ч., като е надхвърлила максимално
допустимата за движение, скорост на превозното средство от тази категория за
посочения пътен участък, а именно 80 км./ч. Този факт води до извода, че
водачът на товарния автомобил е нарушил едно от задълженията, вменени му в
разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗДв.П, а именно това, че който изпреварва е
длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време. Непозволената от закона скорост не може да бъде
считана за безопасна такава. Въпреки, че изпреварваното превозно средство не му
е позволявало да извърши изпреварването, безопасно, подсъдимия е продължил
предприетата маневра „изпреварване“. В момента, когато между т. а. „Скания“ и
т. а. „Ситроен С4“ разстоянието е било 200,38 метра, подсъдимият е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако в този момент е бил
предприел намаляване на скоростта и спиране или прекратяване на изпреварването,
тъй като разстоянието между двете МПС-та тогава е било по-голямо от общата им
опасна зона за спиране. С решението си да продължи изпреварването и да не
предприеме връщане в своята пътна лента или спиране, подсъдимият е нарушил
задължението, вменено му от разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДв.П, а именно
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно
движение да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се
по нея. В случая от момента, в който разстоянието между двата товарни
автомобила, движещи се насрещно е станало равно на общата им опасна зона – 176,27
метра, т. а. „Скания“ се превърнал в реална опасност за движението на т. а.
„Ситроен С4“. Тази реална опасност е било непреодолима за правомерно движещия
се в лентата си т. а. „Ситроен С4“, чрез изпълнението на задълженията на водача
му – да намали или да спре при възникването на опасност за движението. От
допълнителната автотехническа експертиза е ведно, че дори водачът на т. а.
„Ситроен С4“ да е бил предприел спиране в най-ранния момент, в който
разстоянието между двата автомобила е било равно на 200,38 метра, той нямало да
предотврати челния удар с товарния автомобил „Скания“, тъй като последния е
продължавал да се движи насрещно, в платното за движение на т. а. „Ситроен С4“,
без подсъдимия да съобразява поведението си със задълженията, произтичащи от ЗДв.П.
Следователно при извършените от подс. Д., в качеството му на водач на т. а.
„Скания“, нарушения на чл.42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДв.П, предприемането на
спасителна маневра е била единствената възможност за водача на т. а. „Ситроен
С4“ да избегне настъпването на челен удар с т. а. „Скания“, движещ се с
превишена скорост от 93,3 км./ч.
Изложената
по-горе
фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че обвиняемият
че Б.П.Д. нарушавайки правилата за движение – чл.42,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗДв.П и чл.21, ал.1 от ЗДв.П, при управление на МПС и
причинявайки по непредпазливост средна телесна повреда на постр. Г.Д.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ
характер, наказуемо по чл.343, ал.1, б.“б” от НК във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемият Б.П.Д. от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, а именно:
-
за престъплението, което е непредпазливо е
предвидено наказание “лишаване от свобода” от една до три години или „пробация“;
-
деецът не е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК и не е осъждан за
престъпление от общ характер;
- с
деянието не са били причинени имуществени вреди, причинените несъставомерни
щети са били възстановени..
При определяне на наказанието по отношение на обвиняемият
Б.Д., съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която намира за
висока. Степента на обществена опасност на дееца – неосъждан, женен, с
полувисше образование, работещ, т.е степента на обществена опасност на дееца е твърде
ниска. За да определи наказанието, съдът взе предвид изказаното съжаление в
хода на досъдебното производство, добрите характеристични данни, добро
процесуално поведение, отдалечеността на деянието от датата на налагане на
наказанието –по независещи от дееца, причини, възстановени от подсъдимия щети
за мантинелата, както и обстоятелството, че видно от Справка за нарушител –
подсъдимият, който полага труд именно като професионален шофьор от 2008г. до
2015г. – процесната дата няма регистрирани актове за административни нарушения
по ЗДв.П. Съдът счита, че наказание в минималния размер, а именно 1 000 лева ще
породи възпитателната и превантивна функция на наказанието и ще бъде достатъчно
да му повлияе поправително, както на обвиняемия, така и на останалите членове
на обществото.
Съдът намира, че целите на
наказанието биха били постигнати като не бъде наложено и предвиденото в чл.37, ал.1,
т.7 от НК административно наказание
“лишаване от право да управлява МПС“, с оглед гореизложените смекчаващи, вината
обстоятелства, както и от факта, че подс. Д. през целия си трудов път е работил
само като шофьор и това е единствения източник на доходи за него. Налагането на
наказание „лишаване от право да управлява МПС“, макар и за минималния срок би
го оставило без работа и съответно трудови доходи.
По този начин и с това
административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски за изготвянето на експертизите в размер на
685,90 /шестстотин осемдесет и пет лв. и деветдесет ст./ лева.
Водим от горното и на основание
чл.378,ал.4,т.1 от НПК, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: