Определение по дело №2657/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260297
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 6 ноември 2020 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20202330102657
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260297 /16.10.2020г.

гр. Ямбол , 16.10.2020 г.

Ямболският районен съд,                                              ХV- ти  граждански състав

На 16.10                                                                                                  2020 година 

В закрито заседание в следния състав:                                               

 

                                                                     Председател: Марина Христова

 

като разгледа докладваното от съдия Христова

гр.  дело № 2657 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Делото е образувано по искова молба на “Теленор България“ЕАд , с която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на П.С.Г.  съществуването на вземането на ищеца за сумите по  по ч.гр.д. № 1120/2020 год. на ЯРС. 

            След като се запозна с исковата молба и извърши служебна справка по ч.гр.д. № 1120/2020 год.съдът намери, че предявеният по делото иск е недопустим, защото за ищецът липсва правен интерес от същия, а мотивите за този правен извод са следните:

            С разпореждане от 04.09.2020 год., заповедният съд е разпоредил на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като го е уведомил и за последиците. В процесния случай обаче не е налице хипотезата на цитираната норма, според която съдът указва на заявителя възможността да предяви иск за съществуване на вземането си, когато длъжникът е уведомен при условията на чл. 47,ал. 5 от ГПК и   връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след съответната справка. Видно от върнатата в цялост призовка в заповедното производство връчителят не е събрал такива данни, а единствено е посочил, че длъжникът не е открит на адреса. В посочената хипотеза, след изтичане на срока за възражение заповедта за изпълнение е влязла в сила, и въз основа на нея е следвало да бъде издаден изпълнителен лист, поради което и липсва правен интерес от предявяване на иск. Следва да се има предвид, че съда в исковото производство по чл. 422 ГПК не  е обвързан от преценката на заповедния съд по отношение влизане в сила на заповедта за изпълнение , респ. допустимостта на иска.

С оглед на всичко изложен до тук, ЯРС приема, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска.

Водим от горните мотиви, ЯРС

 

                                              ОПРЕДЕЛИ:

 

Прекратява производството по гр.  дело № 2657/2020 год. по описа на ЯРС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред ЯОС.

 

След влизане в сила на определението, делото да се докладва на съда по заповедното производство за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: