Р Е Ш Е Н И Е №438
гр. Русе, 12.03.2020г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, ІІ-ри
граждански състав, в публично
заседание на 25-ти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, в присъствието на прокурора………, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. № 6488 по описа за 2019 год. за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
с правно основание чл.50 ЗЗД.
Ищецът Д.Н.Г.
***, в качеството
му на баща и законен представител на малолетното дете М.Д.Г.твърди,
че на 05.10.2019г., около 21.50ч., дъщеря му си
играела заедно с други деца пред ж.б.“Б.“ в гр.Р.. По същото време ответницата Е.
разхождала своето куче, порода „питбул“ без намордник. Твърди и че кучето на
ответницата се спуснало и захапало в областта на лявата длан
детето М., което от уплахата се разкрещяло и паднало на земята. Заедно със съпругата
си закарали детето в спешно отделение УМБАЛ-Русе, където обработили раната.
Заявява, че кучето на ответницата е нападало и други хора. С допълнителна молба
от 05.11.2019г./л.13/ уточнява, че в болницата детето плачело, притеснявало се
дали не му е счупена ръката и дали ще й бият инжекция, а през нощта се будила и
казвала, че ръката й я боли. Детето се тревожело дали ще може да пише домашните
си, отказвало да излиза и играе с другите деца пред блока, имало уплаха от
кучета.
Моли съда да постанови решение с което да
осъди ответницата да заплати на малолетната М.Д.
Г., действаща чрез своя
баща и законен представител, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка, страдание и стрес, в размер на 5000.00 лв. лева, както и направените по делото разноски.
В законоустановения
едномесечен срок ответницата Е.С.Е. *** е
депозирала
отговор на ИМ, в който оспорва иска както по основание, така и по размер.
Не отрича факта,
че на посочената дата се е случил някакъв инцидент, с участие на нейното куче и
детето М., но счита, че е налице съпричиняване, т.к. детето било оставено без
надзор от родителите си след 20.00ч.-нарушение на чл.8, ал.3 ЗЗДет. Оспорва и размера на претендираните
неимуществени вреди като прекомерно завишен. Моли
иска да се отхвърли, претендира разноски.
От фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие от удостоверение за
раждане/л.6/, ищецът е баща на малолетното дете М.Д. Г., родено на ***г.
Представено е
съдебномедицинско удостоверение от 08.10.2019г., според което детето е
прегледано от съдебен лекар, който установява наличие на разкъсно-контузна рана
на лява гривнена става, охлузвания, одрасквания и повърхностни наранявания на
лява предкитка/0,3 и 0,2 см./ и лява предмишница/0,3 см., 0, 1 см. и 1, 5 см./.
Посочено е, че установеното увреждане е резултат на действието на твърди ръбести
предмети и по давност може да бъде получено както се съобщава в предварителните
сведения /ухапване от домашно куче по лява ръка на 05.10.2019г г. около
21.50ч./. По медико-биологичния признак установените увреждания се преценяват
като разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Приложен е лист
за преглед на пациент от 05.10.2019г.,22.35 ч., издаден от надлежен лекар, в
който, в графа „Обективно състояние“ за детето е отразено „Рана от ухапване в
областта на лява длан.Умерено кървяща“. Направена е стерилна превръзка.
От правна страна:
Съобразно разпоредбата на
чл.50 ЗЗД за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор то се намира. За да се уважи искът по чл.50 ЗЗД,
следва да се установят безспорно следните кумулативни предпоставки: настъпили
вреди - имуществени и неимуществени; вредите да са причинени от животно;
животното да е собственост на ответника и/или последният да е лице, под чийто
надзор се намира животното; бездействие от страна на собственика и/или лицето,
под чийто надзор се намира то; причинна връзка между бездействието и вредите.
Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното е
безвиновна. При отговорността по реда на чл.50 ЗЗД не трябва да се изследва
наличието на вина у деликвента, като необходим елемент от субективната страна
на деянието, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен характер.
По делото не се
спори, че ответницата Е. е собственик, упражнявала е надзор и е
полагала грижи за процесното куче. Не се спори, че на 05.10.2019г., около 21.50ч., кучето е захапало детето М.. В случая, достатъчен е факта на нападението, за да се обуслови отговорността на
лицето, под чийто надзор се намира животното. Това лице би се освободило от
отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие, непреодолима
сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица, както и ако
увреждането се дължи на изключителната вина на пострадалия. Трайно установената
практика на ВКС сочи, че под изключителна вина на пострадалия, следва да се
разбира такава, която да показва, че умишлено или при груба небрежност
пострадалият е преодолял пречките за увреждане. От доказателствата по делото
такива обстоятелства не се установиха.
Съдът намира, че не са
били предприети необходимите мерки от страна на лицето, собственик на животното за предотвратяване на инцидента. Не се
представиха пред съда категорични доказателства, че ответницата е осъществила
контрол върху кучето
при излизането му извън дома й. Неизпълнението на тези задължения само
по себе си създава риск за случайните минувачи по улицата. В този смисъл не е
нужно да е настъпило увреждане на някое лице, макар, че такова вече е факт, за
да има доказателства за риск от неправилното отглеждане на кучето. Достатъчно е
този риск да съществува и това е едно формално изискване, облечено в законова
форма, която, ако не е изпълнена, се презумира, че този риск е налице. Ето защо
съдът счита, че с това си фактическо действие – неполагане на грижите на
„добрия стопанин” ответницата е нарушила императивна правна норма от ЗЗД, заради което
следва да понесе санкция по реда на чл.50 ЗЗД.
Предвид установяване по
безспорен начин на всички предпоставки, съдът намира иска за неимуществени вреди срещу Е. за доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида,
характера и тежестта на увреждането. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики -характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие./в т.см. Решение № 69
от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдия
М. Първанов/.
Следва да се
отбележи, че тази категория
вреди макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по количество
и размер също подлежат на установяване посредством допустимите в процеса
доказателствени средства, т.е. същите не се презюмират /а подлежат на доказване, както по основание, така и
по размер/.
От представените писмени
доказателства/
съдебномедицинско удостоверение и лист за
преглед на пациент от 05.10.2019г./ се установят конкретните наранявания,
които е получило
детето, а именно лека телесна повреда. Същите са с малък обем, повърхностни и причинената от тях болка и
страдание не е била с голям интензитет и продължителност, не повече от 10 дни.
Същевременно по делото не се установява непосредствено след инцидента и дните
след това детето да е изпаднало
в емоционален стрес и да е изпитвало
значителни болки и страдания/ищецът не се възползва от предоставената му от съда възможност за разпит
на свидетел и назначаване на съдебно-медицинска експертиза/.
Ненуждаещо се от доказване е обаче обстоятелството, че при причинени
разкъсно-контузни рани се налага ежедневна смяна на превръзките и обработка на
раните, макар и за кратък период, което от
своя страна обуславя неудобство и дискомфорт на пострадалия. Ноторно е и
страданието, стреса
и уплахата, които може да приживее едно малолетно дете при посочения инцидент. Като съобразява тези обстоятелства,
характера на телесното увреждане, причинените от него болки и страдания, възрастта на детето, липсата на настъпили усложнения, съдът намира, че справедливия размер
за обезщетяване на причинените в случая неимуществени вреди е в размер на 1000.00лв., до която сума следва да бъде уважен иска, а до
пълния предявен размер от 5000.00лв. отхвърлен,
като неоснователен.
В отговора на
ИМ, ответницата е направила възражение за съпричиняване, т.к. детето било
оставено без надзор от родителите си след 20.00ч.-нарушение на чл.8, ал.3
ЗЗДет. Същото е изцяло неоснователно.
Принос по смисъла на чл. 51,
ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Дори и в случая да се приеме, че не
е упражнен достатъчен родителски контрол, не може да се приеме родителско
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото съпричиняването е
поведение на самия пострадал, с което той обективно е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки предпоставки или улеснявайки настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. В случая пострадал е самото дете М., на което са били причинени телесни повреди при
произшествието, за обезщетяване на неимуществените вреди от които претендира, а
не неговите родители, поради което релевантно за евентуално съпричиняване е
лично неговото поведение, а не това на родителите. Въпреки дадените с изготвения в о.с.з. на
28.01.2020г. доклад по делото указания, ответницата не доказа, че са налице
предпоставките на чл. 51,
ал.2 ЗЗД.
И двете страни по спора са претендирали
разноски. Ищецът е направил разноски в общ размер на 200.00
лв. – заплатена държавна такса. Тук следва да се отбележи,
че не следва да се присъжда, като разноски претендираната
от ищеца в списъка по чл.80 ГПК/л.37/ сума от 40.00 лв.-такса за съдебномедицинско
освидетелстване, т.к. същата не представлява разноски по делото. Сумата е
следвало да се претендира, като имуществени вреди при предявяване на иска, което
обаче не е сторено. На
ответницата също се полагат разноски на
осн.чл.78,ал.3 ГПК. Последната е упълномощила редовно адвокат, на който е заплатила сумата
от 300.00лв. по договор за
правна защита/л.25/. Съразмерно с уважената/ отхвърлена
част от иска и извършена от съда компенсация ищеца следва да заплати на ответницата сумата от 200.00
лв.-разноски по делото.
Мотивиран от изложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е.С.Е., ЕГН: ********** *** да заплати на Д.Н.Г. ЕГН: ********** ***, в качеството му на баща и законен
представител на детето М.Д. Г., ЕГН:
********** обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 1000.00 лв., изразяващи се в претърпени
болки и страдания от малолетното дете вследствие
ухапване от куче на 05.10.2019г. в гр. Русе, като ОТХВЪРЛЯ иска над
сумата 1000.00 лв. до претендираните 5000.00
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Н.Г. ЕГН: ********** ***, в качеството му
на баща и законен представител на детето
М. Д. Г., ЕГН: ********** да заплати на Е.С.Е.,
ЕГН: ********** *** сумата
от 200.00 лв.-разноски по делото на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: