№ 464
гр. П., 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500509 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260031/21.06.2022г., постановено по гр.д.№415/2020г. по
описа на РС- П. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от
„Б.- СОД“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С. бул.„Б.“ №207, представлявано от управителя Н.И.С., със съдебен адрес:
гр.П., ул.„И.В.“ №12Б, ет.1, офис 1- чрез адв.Р. В. от АК- П., срещу Л. Д. К., с
ЕГН **********, от гр.П., ул.„Ст. П.“ №22, за заплащане на сума, в общ
размер на 342,53лв., представляваща неизплатена сума за такса по договор в
размер на 250лв. и дължима по договора неустойка в размер на 92,53лв., по
сключен Договор №1434 от 26.02.2014 г. за охрана с технически средства на
обект №6526 в сС., общ. Стрелча, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 27.05.2020г. до окончателно изплащане на сумата.
Осъден е „Б.- СОД“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С. бул.„Б.“ №207, представлявано от управителя Н.И.С., със
съдебен адрес: гр.П., ул.„И.В.“ №12Б, ет.1, офис 1- чрез адв.Р. В. от АК- П.,
да заплати на Л. Д. К., с ЕГН **********, от гр.П., ул.„Ст. П.“ №22, сторените
1
съдебно- деловодни разноски в размер на 600лв.- за адвокатско
възнаграждение.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Б.- Сод“ ЕООД,
представлявано от Н.И.С.- управител, чрез пълномощника му адв.Р. В. от АК-
П..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е необосновано, не
кореспондира със събраните по делото доказателства, като в изложението се
правят противоречиви изводи на база едни и същи представени факти.
Визира се, че постановеното решение, с което се отхвърля предявения
установителен иск се основава на заключението на решаващия съд, че „Б.
Сод“ ЕООД, в качеството на изпълнител не е изпълнил своите задължения по
сключения договор, за целия претендиран период от време и съответно не
дължи плащане по сключения между страните договор.
Сочи се, че от една страна в обстоятелствената част,
първоинстанционният съд приема, че през процесния период е имало
инсталирана сигнално охранителна техника и фирмата- изпълнител е
осъществявала връзка с тази техника- има наличие на редовни тестови
сигнали от оперативния център към обекта. От друга страна се приема, че
изпълнителят е в положение на пълно неизпълнение по договора /искът се
отхвърля изцяло/, като за този извод не се сочат доказателства.
Визира се, че от една страна се приемат изцяло свидетелските
показания, че ответникът е извършвал ремонти в жилището си, прекъснал е
самоволно захранването на охранителната система, без да уведоми по
надлежния ред изпълнителя, а от друга се явява изправна страна по договора.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства е видно, че за част
от периода, подаването на електричеството е спряно. Също така за определен
период, от време, възложителят- ответник е извършвал ремонтни работи по
обекта- предмет на охрана, като самоволно е прекъснал кабели. Цитира се
разпоредбата на чл.17 от Договора, като се сочи, че нито при прекъсването на
захранването, което е било за продължителен период от време, нито за
извършвания ремонт, дружеството е било уведомено по съответния ред.
Визира се, че се касае и за разминаване между събраните по делото
доказателства и изводите на първоинстанционния съд, касаещо
възприемането и тълкуването на задълженията по сключения договор.
2
Счита се, че при наличието на валидно сключен договор и при липса на
уведомяване от страна на възложителя, при негови самоволни действия и
съществени интервенции по системата, възложителят не е в правото си да
претендира неизпълнение и да откаже изплащане на дължимите по договор
суми.
Искането е да се отмени обжалваното решение и се постанови друго
такова, с което да се приеме за установено, че по отношение на ответника Л.
Д. К., съществува изискуемо вземане на ищеца- „Б. Сод“ ЕООД, в размер на
342,53лв., представляващи: неизплатена сума по договора в размер на 250лв.
и дължима по договора неустойка в размер на 92,53лв. по сключен между тях
Договор №1434/26.02.2014г. за охрана с технически средства на обект №6526
в сС., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
заповед за изпълнение- 27.05.2020г. до пълно издължаване на сумите.
Моли се, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да се осъди Л. Д. К., да
заплати на „Б. Сод“ ЕООД, всички разноски направени в настоящото
производство- платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и
разноските сторени в първоинстанционното производство- сумата от 75лв.-
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.,
както и разноските в производството по издаване на заповед за изпълнение, а
именно: сумата от 25лв.- платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
В срок не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Л. Д.
К..
В съдебно заседание, за жалбоподателят „Б. Сод“ ЕООД се явява
процесуалния му представител адв.В.. От страна на последния се поддържа
подадената въззивна жалба. Искането е да се отмени обжалваното решение по
съображенията изложени във въззивната жалба.
Моли се за присъждане на разноските, направени в заповедното
производство и пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата- Л. Д. К., редовно призован не се явява. Същият
се представлява от упълномощеният от него адв.Ч., която оспорва подадената
въззивна жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
Моли за присъждане на разноските по делото, пред настоящата
3
инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си
визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното
решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед
изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод
на подаден искова молба от „Б. Сод“ ЕООД, срещу Л. Д. К., с която е
предявен иск, с правно основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.280 от
ЗЗД.
Твърди се в исковата си, че на 26.02.2014г. между „Б. СОД“ ЕООД и
ответника К. е сключен Договор №1434/26.02.2014г. за охрана с технически
средства на обект №6526- къща в селоС..
Твърди се, че определената месечна цена за охрана е уговорена в размер
на 22,00лв., съгласно чл.21 от Договора, като при забава е уговорена
неустойка в размер на 0,2% върху дължимата сума за всеки ден просрочие,
съгласно чл.23 от същия договор. Договорено е, че с изтичането на срока на
договора, същият се подновява автоматично за още една година.
Сочи се, че ответникът е спрял заплащането на дължимите такси,
считано от 01.02.2019г., като е подал заявка. От 08.04.2020г. е снета охраната
на обекта и е демонтирана охранителната техника, за което е съставен
надлежен протокол.
Твърди се, че въпреки, че е снета охраната за периода от 01.05.2019г. до
08.04.2020г., ответникът К. не е заплатил нито една месечна такса за охрана,
като са просрочени общо 12 вноски на обща стойност от 250лв. и върху тях е
начислена договорна неустойка, като за всяка една от дължимите вноски са
отчетени дните на просрочие от датата на дължимостта на вноската до датата
на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК.
Посочено е, че неустойката възлиза на сума в общ размер на 92,53лв.
Искането на ищецът „Б. СОД“ ЕООД е съдът, да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника Л. Д. К., че
същият дължи на дружеството- ищец сума в общ размер на 342,53лв., която
представлява сбор от сумата от 250лв.- неизплатена сума по договор за
4
охрана с технически средства на обект, ведно с дължима по договора
неустойка в размер на 52,53лв. и ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК- 27.05.2020г., до окончателно
изплащане на вземането.
Претендират се сторените съдебно- деловодни разноски, както по
настоящото гражданско дело, така и по ч.гр.дело №51/2020г. по описа на
настоящия съд.
В законоустановения срок от страна на ответникът Л. Д. К. е представен
писмен отговор на исковата молба. В него се сочи, че предявените обективно
кумулативно съединени искове са допустими, но по съществото си са
неоснователни. В тази насока се сочи, че претендираните вземания по
Договор №1434/26.02.2014г. са вземания по негоден да породи задължения
договор между страните, тъй като същият е нищожен.
Според ответникът, целият договор е основан на неравноправни клаузи,
злепоставящи правата на К., като потребител по смисъла на закона.
Сочи се, че подписването на този договор през 2014г. е станало „на
коляно“ в „охранявания обект“ в сС., като му е предоставена от И. (с
неизвестни за ответника презиме и фамилия, който се е представил за
отговорник за фирмата- ищец в района), като бланката вече е била попълнена
и нищо не е обяснявано на ответника по нея, още по- малко му е предоставяна
преддоговорана информация.
Визира се, че е даден само телефонен номер, на който да се свързва в
случай на нужда, като е посочена и връзка с техника от селото- Я.Ш. който е
вписан в договора като пълномощника на дружеството- ищец.
Твърди се от страна на ответникът К., че не знае къде се намира офиса
на ищеца, като в сС. няма такъв, макар, че първия е бил задължен да
кореспондира с дружеството- ищец само писмено за всичко- за уведомяване,
за съгласуване, за прекратяване и др., въпреки че плащането се извършва на
място в сС..
Сочи се, че монтажът и подмяната на части от охранителната система,
както и демонтажа на тази система, са извършени от Я.Ш. който и сега работи
за ищците.
Твърди, че именно него, К. е уведомил през май 2018г., че не желае да
5
охраняват къщата и същият е демонтирал системата. К. е уведомил и Г.М.,
която работи в читалището на сС. и е вписана в договора, като представител
на изпълнителя. Според ответникът, именно тогава му се обадил по телефона
и И., пред когото К. е потвърдил желанието си да не се продължава с
охраната. И. му заявил, че ще изпрати Я.Ш. да я демонтира, което е сторено
едва на 08.04.2020г., въпреки многобройните покани за това, отправени в
дома на Ш. и на работното място на М..
Твърде се, че къщата е „снета“ от охрана от „изпълнителя“ още през
2015г., защото имало чести задействания на охранителната система. Поради
неизпълнение на договора, според ответника, в „охранявания“ обект са
извършени редица кражби, за което К. е уведомил своевременно РУ П. при
ОД на МВР П., но извършителят не е открит. В същото време, според
твърденията на ответника К., изпълнителите въобще не са узнавали за
прониквалия в обекта.
Сочи се, че от 2015г. до демонтажа на системата през 2020г., къщата на
ответника не е охранявана, но защото е предплатил, демонтажът е извършен
толкова късно. Изразява се становище, че това е с цел да не му бъдат връщани
пари.
Твърди се от ищецът, че е извършил плащане, за което има издадена
квитанция, но в нея не е отбелязано, за какво е заплатено и за какъв период.
До момента няма информация, до коя дата е предплатил охраната на къщата.
Сочи се, че през 2018г., електрозахранването на къщата е изключено от
EVN, като това електрозахранване е възстановено едва на 18.06.2019г.
Ищците дори не са знаели, че системата не функционира поради липса на
захранване. Според ответникът, това не им пречи да претендират
възнаграждение за охрана на обекта.
Визира се, че поради цялостна подмяна на инсталацията в къщата,
охранителната система е била без електрозахранване и същото не е било
възстановено след ремонта, тъй като техникът не се е явил, нито да я
присъедини, нито да я демонтира до месец април 2020г.
Твърди се от страна на ответникът, че не дължи такса за охрана през
претендирания период. Нещо повече, договорът е фактически прекратен
много преди началната му дата- 01.05.2019г., като ищците сами твърдят
неизпълнение на договора от страна на ответника от 01.02.2019г. и „снемане
6
от охрана“ през периода от 01.05.2019г. до 08.04.2020г.
Сочи се от К., че с искането за заплащане на такава такса, ищеца цели
неоснователно обогатяване за негова сметка, като се възползва от удобството
на собствения им бланкетен договор, сами да определи за кой период се
отнася извършеното от К. плащане, както и да определи, кога ответникът е
заявил „сваляне от охрана“, тъй като приложената към исковата молба заявка
не е оформена надлежно и е съставена едностранно от Я.Ш. който сам е
определил кога да демонтира инсталацията.
Твърди се от К., че не дължи неустойка за неизпълнение на парично
задължение, тъй като законът предвижда заплащане на обезщетение в размер
на законната лихва, но не и неустойка, която прикрито надхвърля трикратния
й размер.
Искането е да се постанови решение, с което се приеме за установено,
че ответникът не дължи претендиралите по реда на заповедното производство
вземания на дружеството- ищец.
От фактическа страна, съдът приема за установено от следното:
Видно от Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, с вх.№1526/27.05.2020г. се установява, че ищецът „Б. Сод“ ЕООД- в
качеството си на заявител/кредитор, със законен представител Н.И.С., чрез
пълномощника му адв.Р. В. е поискал издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника Л. К.а, в качеството й на длъжник.
Видно от издадената от районния съд, Заповед №125 от 01.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е разпоредено
ответникът- длъжник да заплати на ищеца- заявител и кредитор сумата от
250лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 27.05.2020г., до окончателното изплащане на
задължението, 92,53лв.- неустойка по договора, както и 325лв.- съдебно-
деловодни разноски, от който 25лв.- държавна такса и 300лв.- адвокатско
възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за охрана с технически
средства на обект №6526 от 26.02.2014г., по които не са платени месечни
вноски за периода от 01.05.2019г. до 08.04.2020г.
От Възражение с вх.№1955/22.06.2020г. се установява, че срещу така
издадената заповед от страна на ответника К. е направено възражение в
7
законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК, че не дължи изпълнение
на вземането по издадената заповед за изпълнение, като е посочено, че е
собственик на помещение- метален павилион.
Видно от приложения по делото Договор №1434/26.02.2014 г. за охрана
с технически средства на обект №6526, сключен на 26.02.2014г. в сС., общ.
Стрелча се установява, че ответникът К. е възложил на дружеството-ищец
срещу възнаграждение, да осъществяват охрана с помощта на сигнално-
известителна техника на обект, описан като къща в сС., кв.27, парцел II.
Посочени са лица за контакти- ответникът Л. К. и Т. К.а. Описано е, че
възложителят ползва радиопредавател, телефонна линия и комбиниран радио
и GSM- предавател.
Съгласно договорът, сигнално- известителната техника, монтирана в
обекта, възлиза на стойност от 364 щатски долара. Посочено е, че
дружеството-ищец са се задължили да извършват наблюдение, регистрация,
инспекция на място с патрулни автомобили на сигнали, получени от
мониторинг- центъра на дружеството и от монтираните технически средства
за защита, като предприемат необходимите действия за прекратяване на
проникването и/или залавяне на нарушителя, който се предава незабавно на
органите на МВР. Посочено е, че съгласно договора, времето за пристигане
на дежурния патрул на обекта от момента на получаване на сигнала в
мониторинг- центъра е 4 минути през периода от 22,00 до 06,00ч., а за
времето от 06,00 до 22,00ч., дежурният патрул следва да пристигне в обекта
възможно най- бързо, съгласно пътната обстановка. Страните са уговорили
всеки път, когато е регистрирано проникване или опит за проникване в
обекта, да предоставят при поискване безплатна разпечатка от компютъра за
действията на дежурния оператор и на автомобила за реакция. В случай, че е
осъществено проникване и констатирана от кражба чрез взлом в обекта с
настъпили вреди, дружеството- ищец са уговорили, че ще дължи неустойка
(имуществена отговорност), в размер до 1000евро. Посочено е, че следва
ответникът, във връзка със сигурността на обекта, да осъществи
допълнително физическо укрепване на обекта, като следва да бъдат
усъвършенствани и охранителните съоръжения, с цел подобряване на
степента на сигурност на обекта. Визирано е, че ищецът няма право да
преустановява охраната на обекта при всякакви случай на съмнение за
8
проникване в обекта.
Съгласно договорът, К. се е задължил да осигури възможност за
периодично инспектиране на обекта, в присъствието на упълномощен
представител на ищците, във връзка с уговореното в чл.101, ал.2 от Договора
за задължение. В случай, че „Б.- СОД“ ЕООД, не успеят да се свържат с К.
или с някой от членовете на семейството му, то охранителите имат право да
действат така, както намерят за добре, с оглед на изпълнение на задълженията
си по договора. В задължение на ответника К. е визирано, че следва да
изплаща договорената сума по определения начин, да опазва в тайна
условията и начина на техническа охрана и да съгласува своите действия с
ищците, в случай на отклонение от предмета на договора. Уговорена е такса
за пускане в експлоатация на обекта в размер на 80лв. и месечна такса за
охрана на обекта в размер на 22лв., платима до 20-то число на съответния
месец. Съгласно договорът, ключовете за достъп до охранявания обект се
съхраняват от К., който осигурява проверка и други действия при
необходимост и извън работно време. Прекратяването на договора е
уговорено по взаимно съгласие на страните, с едномесечно писмено
уведомление, отправено към другата страна и едностранно от ищците- при
просрочие на плащането на дължимата такса за повече от един месец и ако
след писмено уведомление до ответника, същия не я заплати в 5- дневен срок.
В този случай, ищците са договорили възможността да демонтират
техническите си средства и да изключат обекта от централизираната система
за охрана.
Съгласно П. протокол за техниката на „Б.- СОД“ ЕООД под
№6526/26.02.20114г. се установява, че охраняемия обект представлява къща с
мазе на Л. К.- А., находяща се в сС., кв.27, парцел II- срещу А.. Посочено е, че
охранителните съоръжения са монтирани към улицата вдясно; на коридор по
средата; пом. отзад вдясно; пом. отзад вляво; на вратата на мазето под къщата
и на алуминиева входна врата. Посочено е, че е монтиран един брой
акумулатор- 12 волта, обемен датчик- 4бр.; трансформатор - 220/16 V;
централа PC 1616- 1 бр.; клавиатура 1555- 1 бр. и GPRS UNIVERSAL- 1 бр.
Съгласно Протокол за извършени дейности от 25.05.2017г. е видно, че
ищецът е извършили ремонтни дейности, състоящи се в смяна на GPRS-
14487909-0894 с предавател -983353.
9
Видно от Заявка за сваляне от охрана- л.85, без посочена дата и подпис
на заявителя, ответникът Л. К. е поискал от ищците да бъде демонтиран
предавател версия 25S2 със сериен номер 983353 и вписани в нарочна
таблица технически елементи на съоръженията, като снемането е извършено
на 08.04.2020г.
Видно от Квитанция към Приходен касов ордер без номер и дата на
издаване се установява, че в нея е отразена сума от 110,00 лв., като под графа
„за срок“ е вписано само „5 месеца“, без да са фиксирани дати за начало и
край на този 5- месечен период.
Видно от Уведомително писмо с изх.№8842109-1-1/18.08.2020г.,
изпратено до ответника К. от отдел „Връзки с клиенти“ на
„Електроразпределение Юг“АД, във връзка с негово запитване с вх.
№8842109/11.08.2020г. се установява, че заявлението за временно прекъсване
на електрозахранването е подадено на 24.08.2018г. и услугата е изпълнена на
28.08.2018г., като захранването е възстановено след монтиране на
електромерно табло на уличната регулация на 18.06.2019г.
Съгласно приложеното по делото извлечение за докладите на
охранителната система, през периода от 01.05.2019г. до 31.12.2019г. за имота
на ответника се установява, че е имало дни в които не е получаван тест
сигнал, на 18.06.2019г. електронната система отчита извършен периодичен
тест, слаба акумулаторна батерия и увреждане на някой от кабелите на
системата. От 25.08.2019г. отново не е получаван тест сигнал. От
04.09.2019г. е констатирано слаба батерия, периодичен сигнал, липса на
външно захранване. От 25.09.2019г. отново са налице данни за липса на
получен тест сигнал.
От приложеното извлечение за докладите на охранителната система,
през периода 01.01.2020г. до 08.04.2020г. се установява, охранителните
съоръжения не са предавали тест- сигнал.
В показанията си св.Д.Р.Г. излага данни, че същият познава ответника
Л. К. от 2012 г., когато е измазвал кухнята в процесното жилище. Твърди се
от негова страна, че отново е работил в жилището на ответника през месец
април 2019г. когато е установил, че СОД- охранителната система на
жилищната сграда не е работила, жиците са били извадени и е била
изключена, заради ремонтните работи. Същият установява, че ремонтът е
10
продължил около една седмица, когато в сградата е нямало
електрозахранване. Визира данни, че поддръжката на охранителната система
се осъществява в гр.П., но Я. жител на сС., следи за кражби, отговаря за
охраната на селото. Сочи, че е научил от ответникът К., че въпреки
охранителната система, от двора му са изчезнали кошери с пчели.
В показанията си св.И. М. С. установява, че същият е осъществил
арматурирането при строително- монтажните работи в жилището на
ответника К.. Сочи, че строителни материали- греди, оставени пред къщата по
време на строително-монтажните работи през 2018г., които са ползвани от
предишно строителство са изчезнали, въпреки наличието на електронна
система за охрана. Свидетелят изяснява, че в мазето на жилищната сграда,
ответникът е бил прибрал кошер за отглеждане на пчели, който е изчезнал,
въпреки охранителната система. Твърди се от негова страна, че още през
2018г. К. е помолил Я. който координира охранителната дейност на
дружеството- ищец за сС., общ.Стрелча, да прибере цялата апаратура,
осъществяваща охранителната дейност. Съгласно показанията на св.И. С.,
през лятото на 2018г., К. уведомил ищците по телефона, че следва да
приберат апаратурата си, тъй като през 2018г. сградата е била с прекъснато
електроснабдяване, заради ремонтни работи. С. твърди, че знае от К. за
изчезнали предмети, въпреки охранителната система, която е действала в
жилището на ответника.
От показанията на св.И. В.М. се установява, че след проблеми в
електрозахранването на жилищната сграда на К., при което са пристроени в
обекта допълнителни сгради, Л. К. е престанал да заплаща услугата на
ищците. Сочи, че апаратурата е прибрана след телефонен разговор със
съпругата на К.. Свидетелят установява, че охранителната система сочи дали
недвижимия имот има електрозахранване и при липса на ток, тя не излъчва
сигнал, затова тя се тества, но при излъчване на сигнал, операторът
установява, че охранителната система е изправна, може да се установи колко
клетки от централата я „чуват“ и по този начин се проследява годността на
охранителната система. Съгласно показанията на М., сигналът за демонтаж на
системата е получен на 8- ми април, без да посочва през коя година е
извършен демонтажа на апаратурата за охрана. От свидетелските показания
се установява как се осъществява самата охранителна дейност. Установява, че
системата е програмирана сама да се зарежда с акумулатор, за който на 12-ти
11
ноември, без да се констатира годината, е установено, че е за смяна и
системата е престанала да излъчва сигнал. М. сочи, че в този случай, оператор
се свързва с клиента и после отбелязва кога, на кого е позвънено и какъв е
резултатът. Изяснява, че дружеството правят опити да се свържат с клиента и
възлагат на охранителите в района да наблюдават съответния недвижим имот,
като дружеството носят отговорност при кражби и всеки имот има
застрахователна полица, която покрива евентуалните кражби. Съгласно
свидетелските показания, М. лично е ходил в имота на К. и е изместил датчик
на вратата, като това е практика на дружеството-ищец- да се съставят
констативни протоколи, кога и какво е извършено в конкретния недвижим
имот. Според свидетеля, сигналът който се излъчва от прекъснат кабел е
заострящ вниманието и много отвратителен, като в случай на прекъсване на
електрозахранването, липсва какъвто и да било сигнал в системата. Изяснява
също, че когато акумулаторната батерия падне под 10 волта, самата аларма не
може да отчете целостта на кабелите, понеже няма захранване, докато в
случай, че има прерязване на кабел от човек или гризач, сигналът е увреждане
и окъсяване на съответния кабел, но не и сигналът за слаба акумулаторна
батерия. Сочи, че в случай на липса на сигнал, системата сочи липса на
електричество в недвижимия имот и тогава не се обръща внимание на
акумулаторната батерия. Съгласно показанията на М., той е преместил
централата на охранителната система при посещение в недвижимия имот на
ответника К., от пристройката, тъй като в предишното й положение я мокрел
дъжд. Твърди се от последния, че на датата на извършване на ремонтните
дейности е имало електроподаване в имота на К. и той е прикачил
охранителната система към системата на енергозахранване.
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира
следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е
редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
12
валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.
Подадената въззивна жалба, в случая се явява неоснователна.
В конкретният казус за настоящата инстанция се приема като съществен
момент за решаване по съществото на спора, коя е изправната страна по
сключения Договор №1434/26.02.2014г. за охрана с технически средства на
обект 06526, конкретизиран в предмета на договора, а именно: „къща, сС.,
кв.27, парцел 2“.
Действително по делото не се спори, че ответникът Л. К. е собственик
на този недвижим имот. Не е спорно, че съгласно този договор е монтирана
система в сС. от служителя на ищците Я.С. Ш., който е описал имота като
къща, в кв.127, парцел Втори. Налице е П. протокол, с който охранителната
система е въведена в експлоатация, ведно със схема- конфигурация на зоните
и помещенията в обекта. По делото се установи, че тази система е
демонтирана на 08.04.2020г., като по нея е осъществен само един ремонт на
25 май 2017г.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.2, ал.1 от процесния
договор, изпълнителят- в случая- „Б. Сод“ ЕООД има задължения да
извършва наблюдение, регистрация и инспекция на място с патрулни
автомобили на сигнали, получени в Мониторинг центъра на изпълнителя.
Съгласно чл.3 от договора, ищецът следва да осъществява изпълнението
на услугата по договора 24 часа в денонощието, а при нужда да ползва
лицензиран подизпълнител, който се явява трета страна по договора, с цел
подобряване на условията за възложителя.
В случая, настоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл.3 от
процесния договор не е изпълнявана от ищецът, което е основание да се
приемат доводите на ответника изложени пред първоинстанционния съд в
насока, че не е налице осъществявана охрана на въпросния негов обект,
респективно, че е поискал прекратяване на договора. Съответно е и основание
да се приеме, че същия не дължи претендираните суми.
За да изведе този си извод, съдът се позовава на изложените извлечения
от доклади за периодите: 01.05.2019г до 31.12.2019г. и от 01.01.2020г. до
08.04.2020г.
Установява се от изложеното в същите, че в големи периоди от време,
включващо и процесния период за които се претендират вземанията на ищеца
13
не е получаван тест сигнал. Според разясненията на св.М., при такава
ситуация следва да се приеме „че нещо не е наред и трябва да се види.“.
Фактите по делото се безспорни, че в инкриминирания период от време,
ищцовото дружество не е предприело каквито и да е било действия в насока
отстраняване на проблема. Не са налице, както писмени, така и гласни
доказателства в тази насока. Т.е. на практика не е осъществявана по
надлежния ред поетата охрана на обекта, собственост на К., съгласно поетите
задължения по договора за охрана.
Следва да се посочи, че по делото са налице данни, че е налице
прекъсване на захранването на охранявания обект в период от 28.08.2019г. до
18.06.2019г. от ЕVN. Факт е, че в периода на липса на захранване, системата е
показвала липса на тест сигнал, но от охранителното дружество не са
предприети каквито и да е било действия за да се установи причината за
проблема. А такова задължение, той има и не следва да се вменява, че това е
задължение на ответника.
Действително установяват се данни от показанията на св.Г., че при
посещение при ответника в дома му в сС. през месец април 2019г., че има
извадени жици и Сот-ът не е работел, но същите не могат да бъдат основание
да се вменява задължение на К., че е следвало да сигнализира охранителната
фирма, че именно той е прекъснал същите, респективно на база предприети
ремонтни дейности, да уведомява последната. Факт е, и че в този период от
време системата установява в продължителни периоди от време липса на тест
сигнал, а е налице отново бездействие от въпросното дружество.
Не може да се игнорира, че заявката подадена от ответникът за сваляне
от охрана е без дата, като същата е свалена официално на 08.04.2020г., но
реално с оглед констатираното по- горе, касаещо липса на охрана
осъществяване по надлежния ред, съобразно сключения договор, то този
порок не следва да се вменява в тежест на първия.
При тези съображения, въззивният съд не намира основание да не
приеме крайните правни изводи на първата инстанция в насока, че
предявения установителен иск, с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за
съществуване на вземане за наемна цена по договор за наем на движима вещ е
недоказан и неоснователен. Съответно няма основание да счете за
основателни наведените възражения изложени във въззивната жалба, който
14
да дадат основание за промяна на тези изводи.
В този смисъл, правилно е отхвърлен предявения от „Б. СОД“ ЕООД
установителен иск срещу Л. Д. К., като неоснователен и недоказан, тъй като
по делото не се събрани достатъчно доказателства за това, че през периода от
01.05.2019г. до 08.04.2020г. е осъществявана активна охрана на недвижимия
имот на К. и същия дължи 12 месечни вноски на обща стойност от 250лв. по
автоматично подновения договор за охрана с технически средства, сключен
на 26.02.2014г.
С оглед този изход на делото, в тежест на въззивника следва да се
присъдят и претендираните от страна на К. разноски в размер на 400лв.-
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260031/21.06.2022г., постановено по гр.д.
№415/2020г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА „Б.- СОД“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.С. бул.„Б.“ №207, представлявано от управителя Н.И.С.,
със съдебен адрес: гр.П., ул.„И.В.“ №12Б, ет.1, офис 1- чрез адв.Р. В. от АК-
П., да ЗАПЛАТИ на Л. Д. К., с ЕГН **********, от гр.П., ул.„Ст. П.“ №22,
сторените съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер
на 400лв.- за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15