М о т и в и
към присъда № 8 от 19.06.2020 година,постановена по н.о.х.дело №407 по описа за 2019 година на Районен съд
Велинград:
Обвинение против Б.А.Я. - роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, безработен
, женен, осъждан, с ЕГН **********, в това , че през месец ноември 2017 година
, в град Велинград , с цел да набави за себе си имотна облага , е възбудил и
поддържал у В.С.Т. *** заблуждение , че ще продаде за нейна сметка лек автомобил марка „Ауди А6“, с
регистрационен номер Х4545 АК за сумата 3000 лева, без поначало да е имал
намерение да се задължи по договореността , и с това й е причинил имотна вреда
в размер на 1640.00 лева, представляваща пазарната стойност на автомобила - престъпление по чл.209, ал. 1 от НК.
В.С.Т. ***, с ЕГН **********,
е конституирана като частен обвинител и
граждански ищец по делото. Същата е предявила граждански иск против Б.А.Я. ***, с ЕГН **********, за
заплащане на сумата от 1640.00 лева
- представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъпление по чл.209 ,ал.1 от НК,ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане
на сумата и разноски по делото,
Подсъдимият
Б.А.Я. ***, с ЕГН **********
не се признава за виновен,като твърди,че се е
виждал с В.Т. два пъти – когато е
закупил колата й е дал 1200 лева с уговорка ,че след три дни ще се върне от
Гърция и ще й даде останалата сума и тя ще му прехвърли колата,но когато й
заплатил същата – 1800 лева / уговорката
е била да му продаде колата за 3000 лева/,тя му казала,че не може да му прехвърли колата,защото има
задължения и му написала документ ,че му
е продала колата за 3000 лева,като първоначално му казала,че тя е собственик на
колата и едва впоследствие разбрал,че тя
няма право да продава тази кола.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
В.С.Т. живеела на семейни начала с Н.И.до датата на
неговата смърт – 02.09.2017 година. Преди товаИ.закупил от свой приятел - П.Б.Т., лек автомобил „Ауди А6,с рег. № Х 4545
АК,но сделката не била оформена по реда,предвиден в законодателството ни и МПС
не било регистрирано на името на починалия,който управлявал и ползвал МПС с пълномощно
с нотариална заверка на подписа. От момента на получаване на автомобила до
смъртта наИ.за него не са плащани данъци,а освен това имало и натрупани глоби ,като общия размер на
дължимата сума бил около 1800 лева.
След
смъртта на Н.И.свид. Т. решила да продаде лекия автомобил „Ауди А6,с рег. № Х
4545 АК,като споделила това свое решение със съседа си свид. С.Й. . Той й казал,че има
познат,който има автокъща и може да купи
автомобила и свид. Т. се съгласила да се срещне с него. Свид. С.Й. се обадил на
подс. Я. и му казал,че има едно „Ауди” ,което се продава и ако има интерес да
дойде във Велинград и да го види. След няколко дни - през месец ноември 2017 година подсъдимият дошъл във Велинград и се
срещнал със свид. Т. сам,като огледал автомобила и заявил,че
ще го вземе за сумата 3000 лева.Същият ден подс. Я. взел автомобила – свидетелката му
дала колата и ключовете,но не му дала документите,като тя твърди че в този
момент подсъдимият не й е давал пари,а само обещал,че ще стегне колата и след
няколко дни ще й даде уговорената сума 3000 лева. Подс. Я. от друга страна пък
твърди,че когато е взел колата е дал на свид. Т. сумата 1200 лева с уговорка,че ще й заплати
остатъка след няколко дни - като се
върне от Гърция –и че тогава й е
заплатил още 1800 лева,като тя му е подписала документ,че е продала колата за
3000 лева. Във връзка с последното свид.
Т. твърди,че подс. Я. дошъл при
нея на следващия ден,след като взел колата,казал й че човека се е
отказал да я вземе и може би ще разглоби колата
и ще я продаде на части и за това поискал да му подпише бележка,че му е
разрешила да разглоби колата,като тя му написала бележката – че е продала кола „Ауди „ с посочен рег. №
за 3000 лева на Б.Я. с ЕГН - той й
продиктувал текста ,не му е снимала личната си карта на нея. Подс. Я. е
категоричен,че свид. Т. е написала текста и е влязла в дома си и там е
преснимала личната си карта от двете страни върху същия лист. Относно тези обстоятелства свид. Й. твърди,че не знае за каква сума са
се разбрали Я. и Т. във връзка с продажбата на колата,но след първото идване на
Я. във Велинград и срещата му с Т., той се е върнал при него с лекия автомобил;
след това Т. му споделила,че имали уговорен ден,в който подсъдимият да дойде да
й плати колата,но не дошъл и за това
свидетелят му звъннал и Я. споделил,че е в Гърция и като се завърне ще си оправят сметките,като действително
дошъл след няколко дни във Велинград и след срещата с Т. споделил с Й.,че са си оправили сметките и му
показал документ – разписка,като на листа имало преснимана лична карта, текст,дата и подпис. Същият свидетел освен това
установява,че свид. Т. му казала,че Я. не е платил за автомобила,но не е
разбрал дали не е платил цялата сума или част от нея. Разпитан като свидетел Т.
- собственика на процесния автомобил,потвърждава,че
около година преди смъртта наИ.му продал колата,но не са я прехвърлили и че след
смъртта му се обадил на Веска да види какво ще правят и тя споделила,че е намерила купувач; отишъл
до дома й и видял,че колата я няма и тя му казала,че я е продала на Б. и
свидетелят настоял да я прехвърли на нея
и тя да си оправя отношенията с подсъдимия. Прехвърлили колата и в деня на
прехвърлянето се разбрали Т. да му
заплати дълга от 1800 лева по 100 лева месечно. Този свидетел първоначално
твърди,че към момента на прехвърляне на
колата Веска не му у казала,че не е
получила парите от Я.,а впоследствие,че тогава му е казала,че не е получила
пари за колата. Впоследствие същият свидетел е говорил с подсъдимия за колата и
за парите,но не си спомня при разпита в
ОСЗ Я. да го е псувал и след прочитане
на протокола за разпит от досъдебното п-во твърди,че тогава е казал,каквото си
спомня - че Б. му се обадил по телефона
и го псувал за това,че е ходил в полицията и е казал за колата.
В
края на 2017 година подс. Я. направил бартерна сделка със свид. С.Р.,като си разменили
леки автомобили марка „Сеат” и тъй като получения от свидетеля бил по-нов той заплатил и сумата 600 лева.
Впоследствие се оказала разлика между автомобила,който бил предаден на свид. Р. и описания
по документи и за това тогава се разбрали Р. да върне лекия автомобил „Сеат”,а Я. да му
даде процесния лек автомобил „Ауди” ,като Р. му доплати сумата 300 лева. След
като получил лекия автомобил „Ауди” свид. Р. се опитал да го продаде на свид. К.
,но последният се отказал от сделката,тъй като се оказало невъзможно да му бъде
прехвърлен по законоустановения ред. Относно обстоятелството къде се намира
процесния автомобил по делото са събрани противоречиви свидетелски показания –
свид. Р. твърди,че е върнал автомобила на подсъдимия, като вместо него той му
дал друг автомобил – „БВМ 318”,а
подс. Я. ,че е дал процесното МПС на „Чачо” / така наричат Р. / и повече не го
е виждал.
По
делото са представени писмени
доказателства, както следва:
- молба от В.С.Т. ***-3480 от 12.04.2018 година,в
която твърди че на 22.11.2017 година е дала за ползване лек автомобил „Ауди А6”
с рег. № Х 4545 АК на Б.Я. *** ,като същият е накарал да напише на бял лист,че
му я „Продава” под предтекст да не го закачат полицаите,докато приключат
сделката и че до момента той не се е свързал с нея да й плати колата и има
данни,че тази кола се управлява незаконно от лице от с.Драгиново;
- разписка със саморъчно написан текст „Продадох AUDI A6 на Б.А.Я. с ЕГН ********** за сумата 3000 лв.; 22.11.2017 г.
Велинград; В.С.Т. с ЕГН ********** и подпис,като отстрани е налице двустранно копие на личната карта на В.С.Т. ;
- Договор за покупко-продажба на МПС от 12.04.2018 година,сключен между П.Б.Т.
– продавач и В.С.Т. – купувач, на
следното МПС – лек автомобил „АУДИ А 6”
с рег.№ Х 4545 АК,са сумата 1800 лева,платими
по 100 лева месечно,с нотариална заверка на подписите;
- Пълномощно с нотариална заверка на подписите на
13.05.2015 година,по силата на което П.Б.Т. е упълномощил Н.И.И.да управлява
и да ползва на територията на Р
България,както и в чужбина собствения му
лек автомобил „АУДИ А 6”
с рег.№ Х 4545 АК;
- Препис извлечение от акт за смърт №
0816/03.09.2017 година,издаден от 5 р-н Южен,Пловдив,от който е видно че Н.И.И.е
починал на 02.09.2017 година в гр.Пловдив ;
- Складова разписка № 1 от 20.04.2015 година ,издадена от Н.И.–
изпращач и получател Пенко Б.Т.,за строителни блокчета ПСБ за 3300 лева,платено
с лек автомобил „АУДИ А 6” с рег.№ Х 4545 АК;
- Определение № 28 от 14.12.2018 година
,постановено по ч.н.дело № 534/2018 година на РС Велинград,с което на основание чл. 161,ал.1 от НПК съдът е уважил искането на РП Велинград и е разрешил претърсване и изземване в къща и прилежащите й постройки,находящи се
в гр.Септември и обитавани от Б.А.Я.;
- Протокол за претърсване и изземване с разрешение
на съдия от 19.12./20… г.,с който е
иззет оригинала на писмения документ – посочен по-горе с копието от лична
карта;
От изслушаната по делото техническа експертиза
е видно,че в документа – разписка
от 22.11.2017 година е видно,че има застъпване / пресичане/ на подписа с
контура на ксерокс копие на лична карта,като първоначално е положен ръкописния
текст,а впоследствие и ксерокопираната част.
От изслушаната по делото оценителна експертиза е видно,че пазарната стойност на лек
автомобил „АУДИ А 6” с рег.№ Х 4545 АК към
22.11.2017 година е 1 640 лева.
С
оглед на всичко изложено до тук съдът счита,че в настоящия процес не се установи по безспорен и несъмнен начин
:
- че
процесния лек автомобил е
преминал във фактическо владение на
подсъдимия на 21.11.2017 година,тъй като разписката – посочена
по-горе,подписана от свид. Т. е с дата
22.11.2017 година,а свид. Й. установява,че това е станало няколко дни
след като подсъдимият е взел лекия автомобил ;
- че един месец
след последната среща с подс. Я. свид. Т.
е подала жалба в полицията,тъй като разписката е с дата 22.11.2017 година ,а
сигнала до Началника на РУ Велинград Т. е подала на 12.04.2018 година;
- какъв е бил характера на договора,сключен
между подсъдимия и свид. Т. – да бъде продаден на него; той да го получи и да
го прехвърли на друго лице или да го разглоби и продаде на части;
- платена ли е
уговорената сума в размер на 3000 лв. от
подс. Я. на свид. Т. и ако е платена кога и изцяло или на части;
- къде се
намира в момента процесния автомобил и ако е отчужден по някакъв начин кой е
сторил това – подсъдимия или свид. Р.. В случая подсъдимият е заинтересован да
твърди,че лекия автомобил не е в негово владение,като същото се отнася и за свид. Р..
За да направи
посочените изводи съдът не дава вяра
на показанията на свид. Т. ,тъй като
показанията й са противоречиви,неправдоподобни и са в противоречие с представеното по делото писмено доказателство и заключението
на техническата експертиза. Безспорно е,че тази свидетелка саморъчно е написала
текста върху документа и е написала,че продава
лекия автомобил на обв.Я. за сумата 3000 лева,както и че
ксероксните копия на личната й карта са направени след надписа на ръкописния
текст. От използваните термини „продадох”
и за „сумата 3000 лева” безспорен е извода,че договора за покупко-продажба е
вече осъществен и че сумата 3000 лева е
получена от продавача – в случая свид. Т.. Поради това е неправдоподобно твърдението
на тази свидетелка,че е написала този текст под диктовка на подсъдимия и след
като той й поискал документ,за да може да разглоби колата,като се има предвид
че свид. Т. не е ниско образовано лице,а е с висше образование. Неправдоподобно е и твърдението
на свид. Т.,че първоначално е предала лекия автомобил и ключовете на подс. Я.,без
да получи от него каквато и да било сума,респ. да подпишат договор,като се има
предвид че в този ден за първи път е видяла това лице и че дори то не е било
съпроводено от неин познат. Освен това е налице противоречие между установеното от свид. Т. в ОСЗ,че е била
помолена от Я. да напише документ,за да може да разглоби автомобила и
посоченото от нея в молбата й до Началника на РУ Велинград – че Я. я накарал до
напише текста,да не го закачат полицаите,докато приключат сделката.Налице са
противоречия между показанията на свид. Т. и на свид. Й. – същата твърди,че
единия ден Я. е взел автомобила и на другия ден – 22.11.2017 година е дошъл уж
да й плати,но не е сторил това,а я накарал да напише и подпише
разписката,докато свид. Й. е категоричен,че между двете идвания на Я. за
автомобила е имало интервал и дори че по молба на Т. го търсил,той бил в
Гърция,дошъл след няколко дни и тогава след срещата с Т. му показал разписката.
Нещо повече – този свидетел е категоричен,че още при това показване на листа
вече е имало преснимана лична карта. Поради това обясненията на подсъдимия
относно начина на получаване на лекия автомобил и проведените срещи със свид. Т.
са по-правдоподобни и освен това се подкрепят от представеното по делото
писмено доказателство и показанията на свид. Й..
Подсъдимият Б.А.Я. е осъждан 6 пъти за периода от 1998 година до 2016 година за престъпления по чл. 130,ал.1
от НК,чл. 195,ал.1,т.4 от НК;по чл. 198,ал.1 от НК ,за които са му налагани наказания лишаване от свобода с
приложение на чл. 66,ал.1 от НК,за престъпления по чл. 152,ал.3 от НКчл. 216,ал.5
от НК,чл. 195,ал.1 от НК, за които са му
налагани наказания лишаване от свобода,които е изтърпявал ефективно и по чл. 343в от НК,за окето му е наложено
наказание пробация. Декларирал е,че семейството му се състои от него и
съпругата му,безработен е ,не притежава недвижимо имущество,притежава лек
автомобил БМВ . От приложената Характеристична справка е видно,че подсъдимият Я.
***,женен е и има две деца,срещу него има заведени 16 бр. ЗМ и се води на отчет
в РУ Септември. Представени са
Епикризи,издадени на подсъдимия от МБАЛ „Пълмед”ООД Пазарджик,от които е
видно ,че на 05.02.2016 г. му е
поставена диагноза декомпенсиран захарен диабет; на 14.04.2016 год. - едноклонова коронарна
болест и на 09.06.2017 год. - остра левокамерна сърдечна недостатъчност ІІ
клас. С Експертно решение № 3724 от 13.01.2017 година ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик е признала на
подсъдимия 65% трайно намалена
работоспособност за 1 година.
С
оглед на така възприетата фактическа обстановка, съдът счита,че Б.А.Я. - роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, безработен
, женен, осъждан, с ЕГН **********, следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН
в това , че през месец ноември 2017 година , в град Велинград , с цел да набави
за себе си имотна облага , е възбудил и поддържал у В.С.Т. *** заблуждение , че
ще продаде за нейна сметка лек автомобил
марка „Ауди А6“, с регистрационен номер Х4545 АК за сумата 3000 лева, без
поначало да е имал намерение да се задължи по договореността , и с това й е
причинил имотна вреда в размер на 1640.00 лева, представляваща пазарната
стойност на автомобила, като бъде оправдан по обвинението за
престъпление по чл.209, ал. 1 от НК.
За да приеме,че подсъдимия
не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението измама
по чл. 209,ал.1 от НК,съдът се съобрази със следното:
- в настоящия процес не се установи
по един безспорен и несъмнен начин , че между подсъдимия и свид. Т. е постигната уговорка, че той ще продаде за нейна сметка
лек автомобил марка „Ауди А6“, с регистрационен номер Х4545 АК ,за
сумата 3000 лева. Защо съдът не кредитира
показанията на свид. Т. – съображенията
са изложени по-горе.
- в настоящия
процес не се установи по безспорен и категоричен начин и обстоятелството ,че
подсъдимият не е заплатил уговорената
сума на свид. Т.. От подписаната от нея разписка може да се направи извода,че
тя е продала МПС за сумата 3000 лева,т.е сделката е осъществена с оглед
използваните термини,така както съдът е изложил съображения по горе, като това
осъществяване включва предаване на колата и заплащане на уговорената цена. За
това съдът не възприема тезата на
обвинението ,че след като не е отбелязано,че сумата е получена,то не е налице
заплащане на уговорената цена. Защо
съдът не кредитира показанията на свид. Т. – съображенията са изложени по-горе. Към това
следва да се добави и това,че при двете срещи между съдоговорителите не е имало
друго лице,което да установи по безспорен начин постигнатата между тях
договорка,респ. заплащане или не на цената на МПС.
- поради това обстоятелство – липса на категорични доказателства за
сключване на договор ,така както е посочено по-горе, между подсъдимия и частната
обвинителка,съдът не обсъжда
обстоятелствата дали този договор е сключен с измамлива цел от страна на
подсъдимия . Освен това – дори и да се излезе извън рамките на така
повдигнатото и поддържано обвинение относно характера на сключения договор и се
приеме,че се касае за договор за покупко-продажба на лекия автомобил от свид. Т.
на подсъдимия,то отново не са налице
категорични доказателства,че Я. поначало
не е имал намерение да се задължи по договореността. В тази насока обяснението
му,че е дал при получаване на лекия автомобил и ключовете сумата 1200
лева,което е правдоподобно и житейски оправдано,води до противоположния извод.Нещо
повече – не е без значение и обстоятелството,че свид. Т. не е била собственик на процесното
МПС към месец ноември 2017 година,а е
станала собственик едва през м. април 2018 година. За това се поставя и въпроса
към този момент била ли е тя в
състояние да прехвърли собствеността върху лекия автомобил,така както се е
договаряла с подсъдимия и каква е действителната причина ,за да се оформи
сделката по реда,предвиден в законодателството ни – дали че купувачът не е
заплатил цената или,че продавачът не е собственик на МПС.
- писмените доказателства,техническата експертиза и показанията на свид. Й. подкрепят отчасти тезата на защитата и
установяват значителни противоречия и неправдоподобност в показанията на свид. Т.
.
- трудно може да се възприеме тезата на обвинението,че в точно определен
момент се възбужда заблуждение и за
около 10 дни след това се поддържа същото
/ от 22.11.2017 година до края на м. ноември т.е през м. ноември 2017 г./. Последното е един
продължителен процес,продължаващ в определен период от време,който не е
конкретизиран от обвинението.
Следователно, в настоящият процес не се
установиха по безспорен начин обективните и субективни признаци на състава на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Една осъдителна причина би противоречала на
разпоредбите на чл.303, чл.2 от НПК, тъй като обвинението не е доказано по
несъмнен начин. Съображения в тази насока са изложени по-горе,като към тях
следва да се добави и това,че е без значение за този извод обстоятелството къде се намира в момента
процесния автомобил – дори и да се приеме ,че се намира във владение на подсъдимия,респ.
че той е отчуждил същия,то това не е в подкрепа на обвинителната теза. Същият
би могъл да демонстрира нежелание да върне автомобила на действителния
собственик,както и при измамливи действия,така
и ако е заплатил цената му Нещо
повече – една осъдителна присъда би противоречала и на разпоредбата на чл.303
ал.1 от НПК ,тъй като ще почива на предположения относно : момента на
осъществяване на деянието – не се сочи точна дата,а само месец ноември 2017
година,така и относно характера на сключения договор .
Предявения иск от В.С.Т. ***, с ЕГН **********, граждански иск против Б.А.Я. ***, с ЕГН **********, за
заплащане на сумата от 1640.00 лева
-представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъпление по чл.209 ,ал.1 от НК,ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане
на сумата и разноски по делото, следва да бъде ОТХВЪРЛЕН, като неоснователен. Касае се за иск за непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД – поправяне на вредите причинени противоправно
и виновно другиму. В настоящия процес не се установи ,че подсъдимия Я. е осъществила състава на престъпление по
чл.209,ал.1 от НК , т.е. че през месец ноември 2017 година
, в град Велинград , с цел да набави за себе си имотна облага , е възбудил и
поддържал у В.С.Т. *** заблуждение , че ще продаде за нейна сметка лек автомобил марка „Ауди А6“, с
регистрационен номер Х4545 АК за сумата 3000 лева, без поначало да е имал
намерение да се задължи по договореността , и с това й е причинил имотна вреда
в размер на 1640.00 лева, представляваща пазарната стойност на автомобила.Поради
това, съдът приема ,че не е налице от негова страна противоправно и виновно поведение,
вследствие на което гражданската ищца е
претърпяла вреди, за които следва да
бъде обезщетена. Съображенията на съда за това ,че не е осъществен
състава на престъплението измама по чл. 209,ал.1 от НК от обективна и субективна
страна,са изложени по-горе във фактическата обстановка при мотивиране на
оправдателната част на присъдата.
По горните съображения
бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :