Решение по дело №14816/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1890
Дата: 13 юни 2022 г.
Съдия: Марина Георгиева
Дело: 20213110114816
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1890
гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110114816 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Ж. Т. Р., ЕГН
**********, адрес: град Варна, бул. „*********** срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 с искане да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1182.26 лева, представляваща сбор от
платени без основание вноски за неустойка за непредставено обезпечение по договор за
паричен заем № 258519/14.01.2019 г., сключен между Ж. Т. Р., ЕГН ********** и „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от 13.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал.1, предл.1
ЗЗД.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за паричен заем №
258519/14.01.2019 г. с ответника като й е предоставена в заем сумата от 2000 лева. В т.6 от
договора е посочено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с едно от следните
обезпечения – банкова гаранция и/или поръчител, отговарящ на условията, разписани в чл.
9, ал.2 от ОУ. При непредставяне на обезпечение дължи неустойка в размер на 1 182.26
лева, която следва да се заплати на дванадесет вноски като първите две са в размер на
253.83 лева, а останалите десет в размер от по 67.46 лева всяка, за периода от 28.01.2019 г.
до 01.07.2019 г. Твърди, че клаузата, въз основа на която е предвидено заплащането на
неустойка за непредставяне на обезпечение е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезпечителна и санкционна
функция. Твърди, че уговорената неустойка представлява допълнителна печалба за
кредитора. Освен това посочва, че не е дадена възможност на заемателя да избегне
плащането на неустойка, тъй като вземането ще възникне в сферата на заемодателя във
всички случаи. Счита, че неустойката е уговорена при неравноправни условия, тъй като не е
уговорена като обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, а е послужила за
неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и увеличаване на заемната
тежест. Твърди, че клаузата за предоставяне на обезпечение цели да заобиколи нормата на
чл. 16 ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал.1 ЗПК се явява нищожна. Посочва, че към
датата на подаване на настоящата искова молба е изплатила изцяло задълженията си по
договора, включително и това за неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на
1
1182.26 лева Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че между страните е сключен
процесния договор за заем. Твърди, че само при условие, че се представи надлежно
обезпечение – поръчител или банкова гаранция, за него съществува интерес от сключване на
договора за заем. Неизпълнението на задължението води до непропорционално увеличиение
на поетия от заемодателя финансов риск – от невъзможност за събиране на необезпеченото
вземане, в случай на неизпълнение на договорните задължения. Поради тази причина
вредите от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение ще бъдат
ликвидирани чрез единствения възможен и нормативно допустим способ – включване на
клауза с неустойка в посочения размер. При неизпълнение на поетото задължение за
предоставяне на обезпечение, едностранно и без оглед волята на кредитора, се увеличава
носеният от него финансов риск и това се случва пост фактум – след сключване на договора.
Освен това се твърди, че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави
исканото обезпечение, поради което последният е договарял недобросъвестно, в нарушение
на изискванията на чл. 12 ЗЗД. Не е налице отправено искане за продължаване на срока за
предоставяне на обезпечение или да информира заемодателят, че 3- дневният срок е
недостатъчен или да предложи заместващо обезпечение. Оспорва твърдението, че
неустойката излиза извън присъщите й функции. Освен това оспорва и заплащането на
сумата от 1182.26 лева от страна на ищеца. По изложените съображения моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното
от фактическа страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти - че между Ж.
Т. Р., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* е сключен договор за паричен
заем № 258519/14.01.2019 г.
От представения и приет по делото договор за паричен заем № 258519 от 14.01.2019
г. се установява, че съгласно същия на ответника е предоставена в заем сумата от 2000 лева
като е договорено, че годишната лихва за ползване на кредита е в размер на 40.08 %. Прието
е, че кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения по
кредита – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.9, ал.2 от ОУ към
договора за заем. В погасителния план е отразено, че се дължи неустойка в размер на
1182.26 лева при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договор за заем.
От представените Общи условия, в сила от 01.05.2016 г., е видно, че поръчителството на
едно или две физически лица, които отговарят на следните условия – имат осигурителен
доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, в
случай на двама поръчители – осигурителният доход на всеки от тях да е в размер на поне 4
пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за
заем, сключени от заемодателя; да не са заематели по сключени и непогасени договори за
заем със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции, както и да
представят размера на получавания от тях доход.
От представения към договора погасителен план се установява, че дължимата
месечна вноска възлиза на 285 лева като същата включва главница, лихва и неустойка.
Приети по делото като писмени доказателства са шест разходни касови ордера, от
които е видно, че Ж.Р. е заплатила по кредит № 258519 сумите от по 285 лева за периода от
януари 2019 г. до април 2019 г., представляващи вноска 1, 2, 3, 4, 5 и 7.
По делото е приета ССчЕ, от която се установява, че Ж.Р. е заплатила сумата от 1710
лева като тези суми са отнесени за погасяване на главница и договорна лихва. Съдът не
следва да кредитира изготвеното заключение по ССчЕ, доколкото същото не е изготвено въз
2
основа на първични счетоводни документи, съобразно указанията на съда, а на извадка
/справка/, представена от ответника, без подпис и печат. Ответникът не е изпълнил
задължението си да осигури съдействие на вещото лице при изготвяне на експертизата като
представи справки от счетоводството подписана от главния счетоводител или от лице
оторизирано да изготви съответни счетоводни справки във връзка с поставените
първоначални и допълнителни задачи, както и да представи на вещото лице договор от
17.05.2019г. сключен между „Сити Кеш“ ООД и Ж.Р. и платежните нареждания и
счетоводните документи във връзка с него, както и всички счетоводни документи във връзка
с поставените по делото задачи и необходимостта на вещото лице да отговори на
поставените задачи. Съдът е предупредил ответника, че при неизпълнение на тези указания
СЪДЪТ ще приеме за доказани фактите и обстоятелствата за които „Сити Кеш“ ООД е
създал пречка по реда на чл.161 от ГПК. С оглед гореизложените мотиви, предвид липсата
на осигурено съдействие на вещото лице и на основание чл. 161 ГПК, съдът следва да
приеме за доказан фактът, че ищцата е заплатила дължимата сума, представляваща дължима
неустойка по договора за кредит в размер на 1182,26 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда
следните правни изводи :
Безспорно по делото се установява, че между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и Ж.
Т. Р., ЕГН **********. По възникналото облигационно правоотношение ответникът се е
задължил да върне горепосочената сума ведно със сумата, представляваща дължима
възнаградителна лихва в размер на 237,74 лева, дължима неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 1182,26 лева.
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на
ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за
неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради
което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и постановките на ТР №
1/2013г. ОСГТК на ВКС.
По отношение договореното между страните, в сключения между тях договор от
14.01.2019 г., относно предоставянето на обезпечение като в случай, че не изпълни
горепосоченото задължение, дължи неустойка в размер на 1182,26 лева, съдът намира от
правна страна следното: Член 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът
да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за кредит, съгласно
която неустойка се дължи, в случай, че заемателят (т.е. потребителят) не предостави
обезпечение на задълженията си посредством банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на точно определени изисквания, разписани в Общите условия. Съдът намира, че такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция
(цедент на процесното вземане) за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за
връщане на заетата сума, излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да
постигане неоснователно обогатяване, поради клаузата предвиждаща заплащане на
дължимата неустойка се явява нищожна поради накърнавяне на добрите нрави. Предвид
изложеното направеното възражение досежно дължимостта на неустойката се явява
основателно. Твърдението за нищожност на процесната клауза от договора е въведено с
възражение, поради което по него съдът следва да се произнесе само в мотивите на
решението, но не и в диспозитивната му част. Когато твърдението за нищожност се релевира
3
с предявяване на иск, тогава съдът дължи произнасяне по иска и в резолютивната част на
решението. В този смисъл решение № 788 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2009 г., I
г. о., ГК. Съдът не следва да излага допълнителни мотиви и по останалите възражения за
нищожност, доколкото разглеждането на същите е при условията на евентуалност,
съобразно гореизложените мотиви, а и не може една договорна клауза да е нищожна на
повече от едно основания. В този смисъл решение № 198/10.08.2015 г., Четвърто гражданско
отделение, гр.д. № 5252 по описа за 2014 година на ВКС.
От гореизложеното следва, че процесната клауза не поражда права и задължения за
страните, поради което сумите, заплатени от настоящия ищец в изпълнение на задълженията
за заплащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение, са били недължимо
платени от страна на ищеца като престирани при начална липса на основание.
Съдът не кредитира изготвената по делото ССчЕ, доколкото ответникът не е
представил необходимите документи за изготвяне на заключението по всички поставени
въпроси – първоначални и допълнителни такива като съдът го е предупредил за
неблагоприятните последици, които следват при неоказване на съдействие на вещото лице,
на основание чл. 161 ГПК. С оглед гореизложените мотиви, предвид липсата на осигурено
съдействие на вещото лице и на основание чл. 161 ГПК, съдът следва да приеме за доказан
фактът, че ищцата е заплатила дължимата сума, представляваща дължима неустойка по
договора за кредит в размер на 1182,26 лева.
С оглед гореизложените мотиви и при съобразяване, че клаузата предвиждаща
заплащането на неустойката за непредставяне на обезпечение е нищожна, както и при
съобразяване погасителният план към договора за заем, и приетият за доказан факт, че
ищцата е заплатила в цялост дължимата неустойка, следва изводът, че същата подлежи на
връщане, тъй като е заплатена при изначална липса на основание.
По отношение на разноските :
Претенция за присъждане на сторените в производството разноски е отправила
ищцовата страна, която претендира заплащането на сумата от 50 лева, представляваща
дължима държавна такса за исковото производство; 1050 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за исковото производство; сумата от 450 лева, представляваща
заплатен депозит за изготвяне на експертизата по делото. Направено е възражение за
прекомерност от страна на ответника за претендирано възнаграждение като съдът следва да
се произнесе по него. Процесуалният представител на ищеца е представил доказателства, че
претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 350 лева, с
представения договор от 14.12.2021 г., а в последствие претендира сумата от 700 лева,
съобразно представения договор от 10.05.2022 г. Съдът не следва да определя
възнаграждение съобразно правилата на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, доколкото е налице заплатено
възнаграждение от страна на ищеца в брой от дата 10.05.2022 г. Предвид този извод, съдът
следва да приеме, че възнаграждението, което се претендира от страна на ищеца е в размер
на 700 лева, съобразно договор за правна помощ от 10.05.2022 г. Направено е възражение за
прекомерност от страна на ответника относно претендираното адвокатско възнаграждение.
Съобразно нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение е в размер на 312,76
лева. Съдът намира, че претендираното такова е прекомерно, поради което следва да се
намали, но не до предвидения в закона минимум, а до сумата от 420 лева, предвид
обстоятелството, че процесуалния представител е предприел редица процесуални действия
за защита интереса на ищцата и е бил процесуално активен във всяко едно от двете
проведени съдебни заседания.
С оглед уважаване на претенцията на ищеца в тежест на ответника следва да се
възложат разноски в размер на 420 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, сумата от 50 лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата от
4
300 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице. Останалата внесена сума в размер на
150 лева е недължимо платено и подлежи на връщане на ищеца при представяне на изрична
молба и посочване на банкова сметка, по която същата да бъде преведена. Предвид
гореизложените мотиви в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на
770 лева.
Водим от гореизложеното, съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН **********, адрес: град
Варна, бул. „*********** сумата от 1182.26 лева, представляваща сбор от платени без
основание вноски за неустойка за непредставено обезпечение по договор за паричен заем №
258519/14.01.2019 г., сключен между Ж. Т. Р., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 13.10.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН **********, адрес: град
Варна, бул. „*********** сумата от 770 лева, представляващи сторени в заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
УКАЗВА на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, че може да заплати присъдените в полза на Ж. Т. Р.,
ЕГН **********, адрес: град Варна, бул. „*********** по нейна банкова сметка или чрез
друг начин на плащане
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд, град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5