Решение по дело №1431/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 579
Дата: 2 юни 2023 г.
Съдия: Симона Пламенова Кирилова
Дело: 20231720101431
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 579
гр. Перник, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720101431 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на В. Н. К. срещу Б. Б. И., с която се иска при условията на
чл. 32, ал. 2 ЗС да бъде разпределено ползването помежду им на съсобствения им недвижим
имот, съставляващ семейното им жилище, находящо се в с. *******. Изложени са подробни
съображения, че страните са се намирали във фактическо съжителство и имат две деца, с
искане общото жилище да бъде предоставено за ползване изключително на ищцата, която
упражнява и родителските права върху непълнолетните деца на страните, тъй като с
поведението си ответникът има основна вина за влошаване на взаимоотношенията им.
Развити са доводи за упражнявано от ответника насилие спрямо ищцата, поради което
същата се страхува и към настоящия момент живее под наем в различно жилище заедно с
децата.
В срока за отговор ответникът посочва, че жилището съставлява два самостоятелни
обекта, закупени общо от страните по време на съвместното им съжителство в режим на
обикновена съсобственост, като същите на практика се ползват по отделно от страните и
отговарят на изискванията за самостоятелен обект. Моли да бъде постановено решение, с
което ползването на имуществото бъде разпределено в идентичен смисъл, съгласно
установеното фактическо положение, като в хода по същество пред съда са развити
съображения, че собствеността на физическите лица е конституционно гарантирана и не би
могла да бъде разпределена изключително на молителката в производство като настоящото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран по реда на спорната съдебна администрация с искане
по чл. 32, ал. 2 ЗС за съдействие за определяне начина на ползването на съсобствените
между страните самостоятелни обекти, използвани като семейно жилище.
Според дефинитивната норма на § 1 от ДР на СК, „семейно жилище“ е жилището,
1
което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, като по
въпроса за ползване на семейното жилище съдът се произнася при допускане на развод
между съпрузите на осн. чл. 56, ал. 1 СК. В конкретния случай, въпреки използваната от
страните терминология, макар закупените от тях самостоятелни обекти да са използвани за
жилищни нужди на семейството, доколкото страните са се намирали във фактическо
съжителство, а не в брачно правоотношение, процесните обекти нямат характера на
„семейно жилище“ по см. на § 1 ДР на СК с произтичащите от това последици по чл. 56 СК.
В настоящия случай е неприложима възможността „семейното жилище“ да се предостави
изключително на молителката като родител, упражняващ родителските права върху децата,
доколкото процесният случай не касае последиците на развод, а уреждане на имуществени
взаимоотношения между лица, намирали се във фактическо съжителство. Разпределението
на ползването недвижимото имущество, придобито от фактическите съжители в състояние
на обикновена съсобственост, би могло да се осъществи в рамките на производство по реда
на чл. 32, ал. 2 ЗС.
Разпределението на ползването на съсобствената вещ по принцип следва да се
извърши като всеки съсобственик получи за ползване реална част, съответстваща на
квотата му в съсобствеността. По реда на чл. 32, ал. 2 ЗС може да се разпредели ползването
на две или повече съсобствени вещи, при което е възможно всеки съсобственик да получи за
изключително ползване отделна вещ. Предоставеното по този ред ползване представлява
реализация на правото на съсобственика да ползва общата вещ съобразно предназначението
й.
В рамките на производството от приобщените писмени доказателства – нотариални
актове за дарение и продажба, както и заключение на СТЕ, се установиха твърденията, че
страните са обикновени съсобственици на СОС с идентификатор ****** и СОС ********,
при равни квоти по ½ ид.ч., дарени общо и закупени заедно от страните по време на общото
им съжителство и използвани за жилище на страните и общите им деца. Доколкото в
актовете за собственост не е уговорено друго, квотите на страните са равни по арг. чл. 30,
ал. 2 ЗС. Съгласно кредитираното като компетентно изготвено заключение на СТЕ, двата
обекта са разположени на един и същи – първия, етаж от двуетажна жилищна сграда със
сутерен, като неправилно кадастърът е отразил, че са отделни сгради и Сграда 1 и Сграда 2
са една сграда. Двата самостоятелни обекта могат да се ползват отделно, имат
самостоятелни входове, помещения и санитарни възли, като ги дели една обща стена на
етажа. Установено е, че ищцата фактически ползва СОС ****** с площ 55 кв.м., а
ответникът фактически ползва СОС ******** с площ 54 кв.м. В идентичен смисъл е и
предложения от вещото лице вариант за разпределение на ползването.
При установената фактология, при съобразяване на броя, вида и предназначението на
самостоятелните обекти, както и установеното фактическо ползване, съдът намира, че
ползването на самостоятелните обекти следва да разпредели именно по начина, по който
същите фактически се ползват и към настоящия момент, предложен и от вещото лице.
Както бе посочено, възможността семейното жилище да се предостави изключително
на родителя, упражняващ родителските права върху децата, съществува при развода, но не и
в хипотеза на прекратено състояние на фактическо съжителство. Искането на молителката
ползването на двата обекта да бъде предоставено изключително на нея не би могло да се
реализира в рамките на настоящия процес, тъй като съществува друг правен ред
доброволен и съдебен, за прекратяване на състоянието на съществуваща съсобственост,
респ. възможност за реализиране на конкретното й искане за изключително ползване на
имуществото.
Същевременно въпросът за начина на използване на общата вещ от съда по реда на
чл. 32, ал. 2 ЗС може да бъде пререшаван при настъпило изменение на фактическото
положение. Настоящото съдебно решение, с което се разпределя ползването, не формира
2
сила на пресъдено нещо между страните по въпроса за собственическите им права, тъй
като не решава спор за собственост.
По разноските:
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна администрация, като
съдебното решение ползва всички страни и затова в първоинстанционното производство
същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а
разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в
съсобствеността. Доколкото депозитът за вещо лице в размер на 200 лв. е бил внесен
единствено от ищцата, ответникът следва да репарира на молителката 100 лв. – разноски за
вещо лице, съобразно квотите на страните в съсобствеността.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *******.2.1, разположен на първия етаж в сграда № 2 в поземлен имот с
идентификатор ******* находящ се в с. *******, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
14-300-5-1/09.08.2004 г. на началник на СГКК – Перник, с площ 55 кв.м., с предназначение
жилище, на В. Н. К..
РАЗПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *******.1.2, разположен на първия етаж в сграда № 1 в поземлен имот с
идентификатор ******* находящ се в с. *******, съгласно Заповед за одобрение на КККР
№ 14-300-5-1/09.08.2004 г. на началник на СГКК – Перник, с площ 54 кв.м., с
предназначение жилище, на Б. Б. И.
ОСЪЖДА Б. МОГОМИЛОВ И., ЕГН********** да заплати на В. Н. К., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100,00 лева – разноски пред Районен
съд Перник за депозит за вещо лице, съобразно квотите в съсобствеността.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3