№ 216
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Ивелина С.а
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100514605 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 30.07.2021г., гр.д. 25040/18г., СРС, 54 с-в признава за
установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.
В. Т. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 983.00 лева, представляваща продажна
цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот -
апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. „******* за периода от м.
06.2011г. до м. 04.2015г., сумата от 3.54 лева, представляваща цена на
предоставена през същия период услуга дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 21.07.2016г. до окончателно
погасяване на задълженията, сумата от 160.11 лева, представляваща законна
мораторна лихва, начислена за периода от 31.07.2011г. до 13.07.2016г. върху
цената на потребената в периода от м. 06.2011г. до 11.03.2014г. топлинната
енергия, за които парични притезания по ч. гр. дело № 40712/2016г. по описа
на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, отхвърля предявените с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
1
иска за обезщетение за забава върху цената на потребената в периода от
12.03.2014г. до 30.04.2015г. топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 213.49 лева, както и изцяло иска за обезщетение за забава
върху цената на услугата за дялово разпределение в размер на 0.46 лева за
периода от 31.07.2011г. до 13.07.2016г.; признава за установено по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. П. Т. дължи на
„Т.С.” ЕАД сумата от 3043.49 лева, представляваща продажна цена на
доставена, но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот -
апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. „******* за периода от м.
06.2013г. до м. 04.2015г., сумата от 8.85 лева, представляваща цена на
предоставена през същия период услуга дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 21.07.2016г. до окончателно
погасяване на задълженията, сумата от 211.26 лева, представляваща законна
мораторна лихва, начислена за периода от 31.07.2013г. до 13.07.2016г. върху
цената на потребената в периода от м. 06.2013г. до 11.03.2014г. топлинна
енергия, за които парични притезания по ч. гр. дело № 40712/2016г. по описа
на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, отхвърля иска за цената на топлинната енергия за разликата
до пълния предявен размер от 4 915.00 лева и за периода от м. 06.2011г. до м.
05.2013г., иска за цената на услугата дялово разпределение за разликата до
пълния предявен размер от 17.70 лева и за периода от м. 06.2011г. до м.
05.2013г., иска за обезщетение за забава, дължимо върху цената на
потребената в периода от м. 06.2011г. до м. 05.2013г. и от 12.03.2014г. до
30.04.2015г. топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1
067.45 лева и за периода от 31.07.2011г. до 30.07.2013г., както и изцяло иска
за обезщетение за забава върху цената на дяловото разпределение в размер на
2.29 лева за периода от 31.07.2011г. до 13.07.2016г., като осъжда П.Т. да
заплати на ищеца 19.82 лева - разноски за заповедното производство и 70.83
лева за исковото, К.Т. да заплати на ищеца 99.08 лева - разноски за
заповедното производство и 354.13 лева за исковото, а ищеца да заплати на
П.Т. 26.90 лева - разноски за исковото производство и на К.Т. 273.77 лева -
разноски за исковото производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответниците по тях П. В. Т. и К. П. Т.. Считат за
2
неправилно определени дяловете им в топлоснабдения имот, които следва да
са 3/4 ид.ч. за съпругата и 1/4 ид.ч. за съпруга. Неточно е определено
количеството на доставена топлинна енергия. Експертизите са основани на
едностранно съставени документи от ищеца. Иска се отмяна на решението в
тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД не изразява становище.
Третото лице помагач на ищеца – „МХ Е.“ ООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
Безспорно е и от доказателствата се установява, че ответниците са
съпрузи, като от преди брака ответницата П. В. Т. притежава в индивидуална
собственост 1/6 ид.ч. от топлоснабдения апартамент № 15 в гр. София, ж.к.
„*******. Останалите 5/6 ид.ч. от имота ответниците през време на брака
придобиват при условията на съпружеска имуществена общност с договор за
покупко-продажба от 17.05.2006г., обективиран в нот. акт № 60, том I, дело
№ 49/2006г., н-с рег. № 437 НК. Съпрузите през исковия период живеят
3
съвместно в друг имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.
При липса на изрично оспорване и проведено доказване, че
задълженията за топлоснабденият имот не са поети за задоволяване нуждите
на семейството по смисъла на чл.32, ал.2 СК, отговорността на съпрузите е
солидарна за придобитите 5/6 ид.ч. през време на брака в хипотезата на
бездялова семейна имуществена общност. След като кредиторът с исковата
молба претендира вземанията си в тази част единствено спрямо солидарния
длъжник – ответникът К.Т., само последният следва да отговаря за
солидарния дълг. Отделно искове са предявени спрямо разделната
отговорност на ответницата П.Т. съразмерно притежаваната от нея 1/6 ид.ч.
от топлоснабдения имот, която съответства на обема от правата й на
индивидуална собственост, поради което ответницата следва да отговаря за
задълженията до този размер.
Неоснователни са оплакванията по жалбата, че експертизите са
основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е
съобразено количеството на доставена топлинна енергия. Видно от приетите
СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и
от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и
технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени
прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване
отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на
действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово
разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в
абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и
разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата
нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно
методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на
изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната
стойност на неплатените и дължими главница и лихва. Исковете за
признаване съществуване на вземанията за главница и мораторна лихва са
основателни до уважените размери.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК
следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
4
Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло
в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетно становище,
представяно и в други дела, в което липсва каквато и да било фактическа или
правна конкретика относно настоящото дело.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.07.2021г., гр.д. 25040/18г., СРС, 54 с-в
в частта, с която се признава за установено по предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. В. Т. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 983.00 лева,
представляваща продажна цена на доставена, но незаплатена топлинна
енергия до топлоснабден имот - апартамент № 15, находящ се в гр. София,
ж.к. „******* за периода от м. 06.2011г. до м. 04.2015г., сумата от 3.54 лева,
представляваща цена на предоставена през същия период услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
21.07.2016г. до окончателно погасяване на задълженията, сумата от 160.11
лева, представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от
31.07.2011г. до 13.07.2016г. върху цената на потребената в периода от м.
06.2011г. до 11.03.2014г. топлинната енергия, за които парични притезания по
ч. гр. дело № 40712/2016г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК; признава за установено
по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. П. Т. дължи на
„Т.С.” ЕАД сумата от 3043.49 лева, представляваща продажна цена на
доставена, но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот -
апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. „******* за периода от м.
06.2013г. до м. 04.2015г., сумата от 8.85 лева, представляваща цена на
предоставена през същия период услуга дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 21.07.2016г. до окончателно
5
погасяване на задълженията, сумата от 211.26 лева, представляваща законна
мораторна лихва, начислена за периода от 31.07.2013г. до 13.07.2016г. върху
цената на потребената в периода от м. 06.2013г. до 11.03.2014г. топлинна
енергия, за които парични притезания по ч. гр. дело № 40712/2016г. по описа
на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„МХ Е.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6