№ 115
гр. Свиленград, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200598 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 584705-F616300 от
28.06.2021 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в
Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в
Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с
което на „Пи.Еф.Си” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Витоша, ж.к.„Драгалевци”, бул.„Черни връх”
№ 206, сграда „Аура”, ателие № 13, със съдебен адрес: град София, ул.„Цар
Асен” № 79, етаж 2, ап.№ 5, чрез адвокат Ц.П., представлявано от управителя
Б. Г. К., за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, вр.чл. 10, ал. 9 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година),
1
вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3
000 лв.
Дружеството-жалбоподател чрез законния си представител - управителя
Б. Г. К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като липсвало
административно нарушение (, т.е. деяние, с което да се нарушава
установения ред на държавно управление), било издадено от некомпетентен
орган (липсвало упълномощаване на Началника на Отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив от новоназначения Изпълнителен директор на НАП),
нямало укрити обороти (, тъй като дори и един от въведените в Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 година способи за защита интересите на фиска да не е
налице, то другите способи били достатъчни за гарантиране финансовите
интереси на Държавата), санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС била
неправилно приложена (следвало да се приложи ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС, тъй
като нарушението не водело до неотразяване на приходи), не било установено
нарушението води ли до неотразяване на приходи или не води, Актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) бил връчен на лице без
представителна власт (въпросното лице нямало право до получава АУАН) и
следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН (, тъй като нямало
настъпили вреди, деянието било с ниска степен на обществена опасност,
имало в проверявания обект и други устройства, които отчитали приходите,
съгласно законодателството на Съюза в областта на санкциите в
националното законодателство санкциите следвало да се съразмерни по
отношение на преследваните цели). Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза дружеството-жалбоподател, редовно призовано, респ.
уведомено, не изпраща представител. За тях се явява адвокат И.С., който
пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като извършеното деяние не било
довело до неотчитане на приходите, респ. до ощетяване на бюджета и тъй
като НП и АУАН били издадени от органи без необходимата представителна
власт. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, редовно призовани
2
на посочения съдебен адрес: град Пловдив, ул.„Скопие” № 106, респ.
уведомени, изпращат представител – Старши юрисконсулт Мария
Костадинова, която пледира за оставяне на Жалбата без уважение, респ.
редуциране размера на санкцията (без отмяна на обжалвания акт) в
светлината на Тълкувателно решение (ТР) № 8 от 16.09.2021 година на ВАС и
в Писмено становище сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са
допуснати процесуални нарушения при издаването му, както и че не са
налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като моли същото
да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък
на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 05.06.2021 година около 00.15 часа служители на АНО – свидетелите
М. Д. К. и Люб. Б. Б. започват да извършват във връзка с контрола по
спазване на осигурителното и данъчното законодателство и изискванията на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, оперативна проверка на търговски
обект (офис) – пункт за дезинфекция на леки автомобили и автобуси, влизащи
от Република Турция на територията на Република България, находящ се на
ГКПП „Капитан Андреево”, което е на територията на община Свиленград,
област Хасково и стопанисван от дружеството-жалбоподател (в този смисъл е
Декларацията, попълнена от управителя К.), в присъствието на управителя на
дружеството и двама служители; при която констатират след отваряне на каса
№ 2, че има в работен режим фискално устройство (ФУ) (фискален принтер),
което е регистрирано в НАП от дата 14.05.2016 година и е с № DT351738 и
фискалната памет е с № 02351738, от което ФУ се издават фискални касови
бележки за извършените в обекта продажби на услуги. Констатирани са
според данните от ФУ продажби на стойност 178.27 лв. (в този смисъл е и
извадения Дневен финансов отчет), а е установена фактическа наличност на
3
парични средства в размер на 1 896.80 лв., т.е. налична е разлика в размер на 1
718.53 лв. Установено е, че ФУ не подава до НАП по установена
дистанционна връзка на всеки 5 минути от регистриране на съответната
операция, данни от всички фискални бонове, регистриращи продажби или
сторно операции. Проверката приключва в 08.00 часа. За извършените
действия е съставен Протокол серия АА № 0070111, както и Въпросен лист.
За констатираната парична разлика управителят и един от присъстващите
служители в писмен вид сочат, че разликата в размер на 1 718.53 лв. е
оборотът от предната (дневната) смяна, който оборот се взема от управителя
при смяна на работниците.
Извършена е допълнителна проверка, при която се установява, че ФУ има
издадено Свидетелство от одобрен тип № 543 от 23.02.2011 година
(приложено в кориците на делото), което е валидно до 23.02.2021 година.
Предвид констатираното използване на ФУ, което не отговаря на
изискванията за одобрен тип, в кръга на службата си, М. Д. К. – Инспектор по
приходите при ЦУ на НАП, съставя против дружеството-жалбоподател
АУАН серия АN и № F616300 от 15.06.2021 година. Това процесуално
действие извършва и с участието на свидетелите Г. Ст. Н. и Т. Л. В. и в
присъствието на законния представител на дружеството-нарушител – Б. Г. К..
В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с констатираното използване на ФУ,
което не отговаря на изискванията за одобрен тип - ФУ не подава до НАП по
установена дистанционна връзка на всеки 5 минути от регистриране на
съответната операция, данни от всички фискални бонове, регистриращи
продажби или сторно операции и издаденото на ФУ Свидетелство за одобрен
тип е с изтекъл срок на валидност, както и на обстоятелствата по
извършването му. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, вр.чл. 10, ал. 9 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, които
вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на законния
представител на дружеството-нарушител – управителя Б. Г. К., който в
графата, касаеща възражения не вписва такива против констатациите в Акта
(в този ред на мисли са неоснователни наведените в Жалбата възражения, че
АУАН бил връчен на ненадлежно лице).
4
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „Оперативни дейности” –
Пловдив, издава процесното НП № 584705-F616300 от 28.06.2021 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 8, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, вр.чл.
10, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от
ЗДДС, като сочи, че нарушението е довело до неотразяване на приходи и
налага на дружеството-жалбоподател административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. НП е редовно връчено на
упълномощен представител на дружеството-жалбоподател – Х.С. Н. (с
Пълномощно от дата 23.06.2021 година, в което изрично е посочено, че има
право да получава НП, съставени на дружеството-жалбоподател), на
01.07.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана с посочване на имената и
качеството на лицето, получило документа. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1, вр.ал.
2, вр.чл. 10, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4, т.
1 от ЗДДС, тъй като използва ФУ, което не отговаря на изискванията за
одобрен тип. За това нарушение на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на
нарушителя е наложено административно наказание „Имуществена санкция”
в размер на 3 000 лв.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, АУАН по този закон се съставят от
органите по приходите, а НП се издават от Изпълнителния директор на НАП
или от оправомощени от него длъжностни лица. Материалната
компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗДДС е
установена предвид факта, че М. Д. К. заема (към датата на съставяне на
АУАН) длъжността „Инспектор по приходите в ЦУ на НАП”. Видно от
приетата като доказателство по делото Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020
5
година на Изпълнителния директор на НАП, Началниците на Отдели
„Оперативни дейности” в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна
дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, имат право съобразно
териториалната си компетентност да издават НП за нарушения,
регламентирани в чл. 185 от ЗДДС. Служебно известно е и персоналното
заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП. В този ред на мисли
е неоснователно наведеното в Жалбата възражение, касаещо некомпетентност
на АНО, тъй като всяка Заповед за упълномощаване важи до отмяната й, а не
до промяна (освобождаване от работа, длъжност) на Изпълнителния директор
на НАП.
Налична е по делото Справка от Търговския регистър относно
актуалното състояние на дружеството-жалбоподател.
По делото бе назначена и изслушана Съдебно-икономическа експертиза,
от Заключението на която става ясно, че регистрираните от дружеството –
жалбоподател в НАП ФУ притежават фискална памет, в която са записани
всички продажби. Тази информация е съхранена във фискалната памет.
Информацията е съхранена и в разпечатваните дневни отчети, разпечатваните
месечни отчети и самите фискални бонове. Вещото лице е посочило, че тази
информация, независимо от времето на получаването би следвало да е
получена в НАП. Посочил е още че не може да даде отговор дали върху
фискалната памет е извършвана нерегламентирана намеса. Също така
заключава, че няма разлика между Справката-декларация и сумите отразени в
счетоводните сметки, като видно от сравняваното на счетоводните сметки със
Справката-декларация няма открити значителни разлики. В съдебно заседание
вещото лице О.Б. поддържа представеното Заключение. Заключението е
прието без възражения.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприетата от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 09.09.2021
година свидетели – М. Д. К., Люб. Б. Б., Г. Ст. Н. и Т. Л. В.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
6
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на М.К., Л.Б., Г.Н. и
Т.В., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се
установява първият, третият и четвъртият от посочените свидетели да имат
личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на показанията на всички посочени свидетели не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на НАП, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел,
извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че
лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави
заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи
при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този
смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година
на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова).
Посоченото е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду
показанията на посочените четирима свидетели (както вече бе посочено), от
друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо,
според Съда показанията на тези четирима свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
дружеството-жалбоподател, с оглед установения факт, че използва ФУ, което
7
не отговаря на изискванията за одобрен тип. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението на
експертизата, назначена в хода на съдебното производство и изготвена от
Огн. Н. Б.., тъй като е изготвена след извършване на необходимите
проучвания и на базата на събраните по делото доказателства. Експертизата е
изготвена от специалист в съответната област, респ.включен в Списъка на
вещите лица за 2021 година за Хасковския съдебен район, поради което няма
основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на
специалист. С тези съображения, Съдът приема експертизата за извършена от
вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено
Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценка и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано,
в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Обратните доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите и Заключението на вещото лице, няма, поради което Съдът
намира за обоснована и правилна експертизата (както вече бе посочено) и
ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
8
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в куриерската фирма „Еконт” (съгласно Транспортния етикет),
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – законния представител в лицето на управителя К., при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
9
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на
наказаното дружество да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита.
Действително в АУАН не са посочени ЕГН на свидетелите В. и Н., но
този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите им имена, както адреса по местоработата им, е
налице пълно индивидуализиране на посочените лица и не е наличен проблем
с тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност, респ. призоваването
им в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
Нарушението е извършено в мястото, където е използвано процесното
ФУ. Т.е. мястото е ясно, точно и коректно посочено.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания закон, се съставят от органите по приходите. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 15.06.2021 година
актосъставителят М. Д. К. е заемала длъжността „Инспектор по приходите в
ЦУ на НАП”. Предвид изложеното актосъставителят М.К. безспорно се явява
орган по приходите, който има правомощията по чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, т.е.
да съставя Актове, с които се установяват нарушения по посочения закон.
Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на актосъставителя,
поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от
когото и да било. В тази насока е и изявлението на свидетеля К., направено в
открито съдебно заседание, проведено на 09.09.2021 година. Лицето,
10
подписало НП – Ж.Н.М., е заемала към момента на издаването му длъжността
„Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в Дирекция
„Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на
НАП”, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по чл.
185 от ЗДДС се доказва от приетата по делото № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020
година на Изпълнителния директор на НАП, т.е. тя се явява носител на
санкционна власт, делегирана й в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС – Изпълнителния
директор на НАП (към дата 25.08.2020 година – датата на издаване на
посочената Заповед Изпълнителен директор на НАП е била Г.П.Д. съгласно
Извлечение от Информационната система за правна информация на
Министерски съвет, ведно с Решение № 415/13.05.2021 година на Министър -
председателя на Република България, приети като доказателства по делото)
по надлежния ред с административен акт - Заповед и деянието е извършено в
зоната на отговорност на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив.
Персоналното заемане на длъжността от Ж.Н.М. е служебно известно на Съда
(както вече бе посочено).
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
11
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, вр.чл.
10, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерството на
финансите, вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Текстът на чл. 118, ал. 4, т. 1 от
ЗДДС гласи, че Министърът на финансите издава Наредба, с която се
определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
На основание чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е издадена цитираната Наредба,
която в чл. 8, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, вр.чл. 10, ал. 9 сочи, че ФУ трябва да
отговарят на функционалните изисквания съгласно Приложение № 1, че ФУ
от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и
функционалните изисквания и има издадено Свидетелство за одобрен тип и е
вписано в публичния регистър, воден от Българския институт по метрология
(БИМ), т.е. за да се приеме, че едно ФУ е одобрен тип, следва кумулативно
освен да е одобрен тип ФУ от БИМ (с издадено валидно Свидетелство за
одобрен тип и вписано в публичния регистър), то да отговаря и на
техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 година. Нормата на чл. 8 от цитираната Наредба е бланкетна
и препращала към други разпоредби на Наредбата, които са посочени в
АУАН и в НП, т.е. Съдът приема, че е налице яснота относно възприетото от
АНО нарушение. От фактическа страна НП е мотивирано с констатираното
използване на ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен тип - ФУ не
подава до НАП по установена дистанционна връзка на всеки 5 минути от
регистриране на съответната операция, данни от всички фискални бонове,
регистриращи продажби или сторно операции и издаденото на ФУ
Свидетелство за одобрен тип е с изтекъл срок на валидност. Ето защо, при
събраните доказателства, Съдът намира, че административното нарушение е
доказано. По тези съображения Съдът приема наведеното в Жалбата
възражение за липса на извършено нарушение за неоснователно.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
12
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна. По отношение твърдяната липса на вина – както вече бе
посочено касае се за отговорност на юридическо лице, като отговорността тук
е обективна, не е елемент от фактическия състав, обосноваващ налагането
или не на Имуществена санкция на юридическото лице, поради което и
повдигнатият въпрос е безпредметно да бъде обсъждан.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС,
преценката „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия
обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28
от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за
квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай. И това е така,
тъй като нарушението засяга важни обществени отношения с висок публичен
интерес, свързан с финансовата отчетност на стопанските субекти и
фискалния контрол. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране
на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и
в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона, респ. наведеното в Жалбата възражение в тази
насока – за неоснователно.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
1. От една страна анализът на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС налага извода, че, за да се ангажира отговорността на едно лице на
13
основание по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до
неотразяване на приходи – факт, който е елемент от фактическия състав на
административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване.
От друга страна предвидените в ал. 1 и ал. 2 на чл. 185 от ЗДДС санкции са в
размери, които разкриват съществени разлики, което на свой ред определя
абсолютното право на обвинения в нарушение субект да узнае кои
обстоятелства АНО приема като основание за налагане на едната или другата
санкция. Наличието на неотразяване на приходи не трябва да се предполага, а
трябва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин. В настоящия
случай наличието на неотразени приходи не е доказано, като това
обстоятелство не е изследвано от АНО и не са събирани доказателства в тази
връзка от негова страна. Следователно, неправилно отговорността на
дружеството-жалбоподател е ангажирана на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС,
тъй като е било ограничено правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Пропускът да се изясни дали
нарушението не е довело или е довело, но как, до неотразяване на приходи, е
съществен и по причина, че препятства и съдебната проверка относно
правилното приложение на закона, различен по отношение тежестта на
санкцията при наличието на обстоятелствата по ал. 2, изречение първо на чл.
185 от ЗДДС. Съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН доказването
в съдебното производство се осъществява по реда на НПК - чрез средствата
и способите за доказване предвидени в Кодекса, и се основава на принципите,
разписани в него. При субсидиарно приложение на правилата на НПК
в административнонаказателното производство нарушителят нито е длъжен
да доказва, че е невинен, нито могат да се правят изводи в негова вреда
поради това, че не е доказал възраженията си (чл. 103, ал. 2 и ал. 3 от НПК).
Именно АНО следва да докаже с конкретни факти и
доказателства съставомерната си теза за „неотразяване на приходи”, а не да се
основава на предположения и хипотези в опит за прехвърляне тежестта на
доказване върху другата страна в производството. Тежестта на доказване в
хода на административнонаказателното производство е на АНО, който следва
да докаже всички елементи от състава на вмененото на жалбоподателя
нарушение, в това число и основанията за ангажиране на отговорността му по
по-неблагоприятната санкционна норма. Никъде в хода на АНП и в съдебната
фаза на производството не са документирани неотразени приходи, респ.
14
техния размер – такива не са посочени и в НП. АНО не е ангажирал
становище, респ. не е представил доказателства дали вмененото на
дружеството-жалбоподател нарушение е довело до неотразяване на приходи.
По делото не са налични доказателства за това.
2. Независимо от изложеното по-горе в настоящото изложение, че
при субсидиарното приложение на правилата на НПК
в административнонаказателното производство нарушителят нито е длъжен
да доказва, че е невинен, нито могат да се правят изводи в негова вреда
поради това, че не е доказал възраженията си, Съдът назначи и изслуша
исканата от страна на дружеството-жалбоподател Съдебно-икономическа
експертиза, от която стана ясно, че за периода от началото на 2021 година до
30.06.2021 година не е налице укрит оборот, т.е. не е налице нарушаване
правата на фиска, респ. на Държавата, свързани с неотразяване на доходи, тъй
като всички приходи на дружеството-жалбоподател са станали известни на
органите на приходната администрация, а фискът не е ощетен с неплатените
публични задължения, т.е. наведеното в Жалбата възражение, касаещо липса
на укрит оборот е основателно. Тези изводи на Съдебния състав са на базата
на възприетото изцяло и кредитирано Заключение на посочената експертиза.
По отношение на констатираната от служителите на АНО разлика в
паричната наличност в каса № 2 към момента на проверката следва да се
посочи, че съгласно Заключението на вещото лице Б. липсва неотразяване на
приходите, а съгласно писмените изявления на управителя на дружеството-
жалбоподател и един от служителите, присъствали на проверката тя
представлява оборота от предната смяна и ФУ генерира автоматично отчет в
23.59 часа като сумата е натрупана от 19.40 часа до 23.59 часа. В подкрепа на
изложеното е и посоченото във Въпросния лист от служителя, присъствал на
проверката – посочено е че е започнал смяната без оборотни средства, тъй
като приходът от предходната смяна се взема от управителя и не се ползва
като оборотни средства при следващата смяна.
Ето защо настоящата инстанция намира, че описанието на
изпълнителното деяние, за което е ангажирана отговорността на дружеството-
жалбоподател, и което е установено от доказателствата, сочи на допуснато
нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, вр.чл. 10, ал. 9 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Доколкото посоченото
нарушение е установено, но неправилно е приложена санкцията по чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС, следва да се приложи санкцията, предвидена за случаите,
когато деянието не води до неотразяване на приходи – втората хипотеза,
предвидена в същата норма, която препраща към размера на санкциите,
предвидени по ал. 1 от същата норма. Т.е. следва да се наложи Имуществена
санкция в размер от 500 лв. – минималния размер, при предвидени граници от
500 лв. – 2000 лв. за юридическите лица, тъй като нарушението е извършено
за първи път, както изрично е посочено в НП.
Отделно от това съобразявайки обстоятелството, че при издаване на НП
АНО е определил наказание в минимален размер, както и при липсата на
обстоятелства отегчаващи отговорността на нарушителя, Съдебният състав
намира, че адекватно на извършеното нарушение е определяне на наказание в
минимален размер, а именно 500 лв., в какъвто смисъл следва да се измени
НП.
15
Приетата по горе в Мотивите на Съда квалификация съставлява
основание за изменение на оспореното НП съгласно ТР № 8 от 16.09.2021
година, постановено по тълкувателно дело № 1/2020 година по описа на ВАС
съгласно приетото по т. 1, че в производството по реда на раздел V, глава ІІІ
на ЗАНН, Районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
В случая не е налице процесуална пречка да бъде процедирано по този
начин, тъй като не се променят фактите, изложени в АУАН и НП, срещу
които се защитава дружеството-жалбоподател и правото му на защита не е
нарушено. При установяване липсата на един от елементите на състава – няма
неотразяване на приходи, на санкционираното лице следва да бъде наложен
свързания с това по-нисък размер на санкцията. В случая установяването, че е
извършено нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото
прилагане, винаги се наказва по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Различие съществува
единствено когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Тогава
санкцията пак е по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, но се налага по-леката санкция на
предходната ал. 1. В случая изобщо няма преквалифициране на нарушението,
а налагане на по-благоприятно за дееца наказание. Когато по едно дело, както
е в случая, бъдат установени такива факти, Районният съд следва да се
съобрази с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, приложима във връзка
с чл. 84 на ЗАНН, според която може да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо престъпление, в случая нарушение.
Така редуцираното наказание Съдът намира за справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение, както и за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание. Ето защо Съдът не споделя довода на дружеството-жалбоподател,
изложен в Жалбата за несъразмерност на наказанието спрямо преследваните
цели, което в този редуциран размер е в съответствие със законодателството
на Европейския съюз, в който България е Държава - членка.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на дружеството-жалбоподателя в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар
(независимо от факта, че в Договора за правна помощ е посочено, че е
договорена сумата от 550 лв., но реално е заплатена 500 лв. съгласно
представените Фактура и Платежно нареждане) и в размер на 400 лв. –
възнаграждение за вещо лице съобразно представените Договор за правна
защита и съдействие, Списък на разноските, Фактура и Платежно нареждане.
От страна на АНО се претендират разноски в размер на 120 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
16
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на дружеството-жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещото лице.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая от представените по делото документи става ясно, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
дружеството-жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 2 е 440 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата
на адвокатите по това дело се състои в явяване в две съдебни заседания,
написване на Жалба и представяне на писмени доказателства, т.е. налице е
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с
т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6
по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС,
следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 440 лв.
Фактът, че по делото участваха двама процесуални представители на
дружеството - жалбоподател не променя горните изводи на Съда.
17
Основателно е и искането, направено от страна на АНО, за присъждане
на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв.
до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в две съдебни заседания,
представяне на писмени доказателства и Становище, поради което
юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
изменено чрез намаляне размера на санкцията, следва в полза на дружеството
- жалбоподател да се присъдят част от направените по делото разноски в
размер на 700 лв., изчислени след съответното намаляне на адвокатския
хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а в полза на АНО – 13.33 лв., или по
компенсация следва АНО да бъде осъден да заплати на дружеството -
жалбоподател разноски в размер на 686.67 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на НАП, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът
намира, че следва да осъди именно НАП да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 584705-F616300 от 28.06.2021 година на Началник на
Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности”
в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с което на „Пи.Еф.Си”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
************, представлявано от управителя Б. Г. К., за нарушение на чл. 8,
ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, вр.чл. 10, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година,
18
вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, е наложено на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.,
КАТО на основание чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС, НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание „Имуществена санкция” на 500 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА НАП с адрес: град София,
ул.„Дондуков” № 52, ДА ЗАПЛАТИ на „Пи.Еф.Си” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град ************, сумата от 686.67 лв.,
представляваща част от извършени от последното разноски за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице по АНД № 598/2021
година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19