О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………/…..04.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №594 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.
№19715/18.03.2019г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, п.к. 1527, срещу разпореждане от 25.02.2019г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Е.Б.Х., ЕГН **********,***, за сумата от за сумата от
189.00 лева, претендирана като такса за експресно
разглеждане на документи; 189.00 лева,
претендирана като неустойка за неизпълнение на
задължение за представяне на обезпечение, начислена за периода от 11.12.2017г.
до 03.09.2018г., 195.00 лева, претендирана като разходи и такси за извънсъдебно събиране,
и за разликата над 35.55 лева до претендирания размер от 75.00 лева, претендирани
като разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В частната
жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Сочи се, че в рамките на заповедното
производство не се извършва проверка дали вземането съществува, тъй като
неговата основна функция е да се установи дали това вземане е спорно между
страните. Твърди се също, че не са налице сочените от заповедния съд основания
да се приемат за нищожни договорните клаузи, въз основа на които са начислени претендираните вземания, поради което липсва основание за
отказа на съда да бъде издадена заповед за изпълнение. В обобщение се твърди, че
като е обсъдил по същество обстоятелство,
което седи извън предмета на проверка в настоящото
производство, заповедният съд е превишил правомощията си. Моли да бъде
отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник,
срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това,
поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по
ч.гр.д. №2940/2019г. на Районен съд - Варна е образувано
по заявление, подадено от заявителя
„Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“
№ 29, ет.3, п.к. 1527, срещу длъжника Е.Б.Х., ЕГН **********,***, за вземания
по по договор за паричен заем № 5401026/07.12.2017г.,
сключен с „Вива кредит“ ООД, прехвърлени на заявителя
на 01.12.2016г. чрез договор за цесия.
Районният съд
е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че договорните
клаузи, предвиждащи заплащане на неустойка за неизпълнение задължение за
предоставяне на обезпечение след сключване на договора, заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи, заплащане на разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения, са нищожни.
Съобразно
разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се
в него факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова молба.
В процесното заявление претендираните вземания за неустойка, разходи и такси са
посочени като размер, относно неустойката е посочен и период.
В
обяснителната част на заявлението заявителят е посочил, че с подписване на
договора кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси за
допълнителни услуги – такса за експресно разглеждане на заявката и такса за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения, както и неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на договорно обезпечение.
При
анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с
оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице и липсата на противни
твърдения по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски
кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на
кредитополучателя на "потребител" приложими са и нормите на Закона за
защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК,
във вр. чл. 143
– 148 ЗЗП,
като чл. 146, ал.
1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко
противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в
икономическо отношение страна.
С оглед
на това въззивният съд не възприема изложените в
жалбата доводи, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да
констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е
превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по
същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство /така
Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на
Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено
задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК
и чл. 267 от
ДФЕС на реципираната в националното ни
законодателство Директива 93/13/ЕИО/.
Разпореждането
на заповедния съд в отхвърлителната част е правилно и
законосъобразно. С оглед качеството на заемателя се
налага извода, че е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на
ЗЗП, като към настоящия договор за финансова услуга намират приложение
съответно разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Възможността
кредиторът да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана, съгласно чл.10а,
ал.2 от ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита.
С твърденията за въведени с договора за паричен заем клаузи за начисляване
на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за извънсъдебно
събиране, както и такси за експресно разглеждане на заявка при определени
условия след настъпване на падеж на главните задължения, по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на
чл. 33 от ЗПК,
тъй като преследват забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. Поради това те не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.
На следващо място допълнителен аргумент за отхвърляне на претенцията на
заявителя за сумата, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, съдът намира в нормата на чл.26, ал.1 от ЗЗД – противоречие с
добрите нрави. От изложеното в т.12 от заявлението става ясно, че задължението
на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на поръчител не е определено
като предварително условие за сключване на договора. Това противоречи на
принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване
на неустойка, което води до оскъпяване на кредита. Тази неустойка по своя
характер е санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение,
но същата не зависи от
вредите от това неизпълнение и по никакъв начин
не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира
към погасителните вноски, като по
този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито
оскъпяване на кредита. Неустойката не е обявена по
този начин на потребителя. Изложеното обуславя извода, че неустойката излиза извън присъщите й по
закон обезпечителна и обезщетителна функции и цели
неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Като е достигнал до
същите изводи, районният съд е постановил законосъобразно и правилно
разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Въз основа на изложените мотиви
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.02.2019г.
по ч.гр.д. №2940/2019г. на ВРС В
ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3,
п.к. 1527 за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Е.Б.Х., ЕГН **********,***, за сумата от за сумата от 189.00 лева, претендирана като такса за експресно разглеждане на
документи; 189.00 лева, претендирана като неустойка за неизпълнение на задължение
за представяне на обезпечение, начислена за периода от 11.12.2017г. до
03.09.2018г., 195.00 лева, претендирана като разходи и такси за извънсъдебно събиране,
и за разликата над 35.55 лева до претендирания размер от 75.00 лева, претендирани
като разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: