№ 178
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. П.
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20225000500331 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 57 /16.03.2022 г. ,постановено по гр.д.№ 119/2021г. по
описа на ОС – Смолян ,с което В. А. Г. е осъдена да заплати на Т. Б. К. сумата 65 844.28лв. ,
представляваща неплатен остатък от сумата, която Т. К., като ипотекарен длъжник, е
платила за погасяване на дълга на В. Г. по договор за банков ипотечен кредит от
26.02.2008год. с „БД“ЕАД гр.София, както и сумата от 11 319.11лв. ,представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от падежа
до датата на подаване на исковата молба в съда- 8.04.2021год., ведно със законните лихви
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане .Жалбоподателката Г. ,представлявана от адв.М. по
съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба и представената писмена
защита,счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно и заявява искане
същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което предявените от К. искове
бъдат отхвърлени.Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Т. Б. К. не е депозирала отговор на въззината
жалба като същата ,чрез процесуалния си представител адв. Х. - М. е взела
становище,че я оспорва и по съображенията ,изложени в писмените бележки
поддържа ,че ожалваното решение е правилно и заявява искане същото да
бъде потвърдено като претендира разноски .
Пловдивски Апелативен съд , след като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Гр.д.119 / 2021 г. по описа на ОС – Смолян е образувано по искова молба от Т. Б. К.
1
против В. А. Г. за осъждане последната да й заплати сумата от 65 844,28 лв.
,представляващ неплатен остатък от сумата ,която ищцата като ипотекарен длъжник е
заплатила за погасяване дълга на ответницата по договор за банков кредит с „БД „АД от
26.02.2008 г. ,както и сумата от 11 319 ,11лв. ,представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от падежа – 06.10.2011 г. до
завеждане на иска.Въвела е следните твърдения : ответницата В. Г. е сключила договор за
банков кредит от 26.02.2011 г. с „БД „АД за сумата от 110 000лв. ,за обезпечение на което
ищцата е учредила договорна ипотека върху собствения си недвижим имот ,представляващ
апартамент А ,находящ се в гр.П., бул. М. № **, ет. * ,ведно с 1 / 38 ид.ч. от поземления
имот ,в който е построена сградата. С цел да запази имуществото си и с оглед предстояща
сделка с имота в периода 17.08.2011 г. – 06.10.2011 г. заплатила всички дължими суми до
пълно погасяване на кредита общо в размер на 109 464,007 лв.,в резултат на което плащане
на 13.10.2011 г. ипотеката била заличена.Със заплащането на чуждия дълг ищцата се е
суброгирала в правата на кредитора и има право да претендира от длъжника това ,което е
платила ,както и законна лихва от пълното погасяване на дълга до окончателното изплащане
на сумата Така съгласно постигната договорка с ищцата същата лично ,чрез нейния съпруг
П. Г. ,чрез дъщеря си Р. В. и нейния съпруг В. В. и внука й Б. В. започнали да извършват
частични плащания по нейна сметка ,а считано от 22.10.2012 г. по настояване на ищцата
продължили да плащат по сметка на сина й К. Р. като последното плащане ,което
осъществили било на 02.10.2019 г. Към този момент ищцата е поддържала ,че е налице
остатък за плащане от около 70 000 лв. от главницата и 20 000 лв. от лихвата, които суми са
останали незаплатени и които са предмет на исковата й претенция. С протоколно
определение от 16.02.2022 г. тези искове са изменени като искът за заплащане на
неизплатената част от главницата е редуциран на 65 844.28лв. ,а този за законна лихва на
11 319.11лв.
Ответницата В. А. Г. оспорва исковете.Заявила е ,че сумата по кредита от 109 000
лв. е изтеглена от ищцата чрез пълномощно ,което ответницата й предоставила ,и била
разходвана изцяло от същата като за ответницата останало само задължението по кредита.
Признава обстоятелството ,че ищцата е погасила кредита като е заплатила сумата от 97 500
лв. като между тях било постигната съгласие да бъде платена в срок от 8 години без да се
дължат допълнителни плащания. Поддържа ,че договорените плащания са осъществени
посредством дъщеря й Р. В. ,съпругът й В. В. и сина им Б. В. в периода септември 2011 г.-
октомври 2019 г. като са заплатени суми в общ размер от 97 800 ,34 лв., с което
задължението към ищцата било изцяло изплатено.Оспорва дължимостта на сумата от 20 000
лв. законна лихва от погасяването на дълга до завеждане на делото като счита ,че такава
договорка между страните липсва ,доразвивайки това си становище с виждането ,че такава
лихва се дължи от поканата ,каквато преди завеждане на делото не е налице.Прави
възражение за прихващане с получената в брой от ищцата сума в размер на 109 000 лв. с
извършените от нея плащания за погасяване на кредита на ответницата.Прави възражение за
изтекла погасителна давност като доразвива това си становище с виждането ,че не е налице
признание на дълга от нейна страна ,нито такова се явяват извършените и посочени по-горе
плащания за периода септември 2011 г.- октомври 2019 г.
Съдът с обжалваното решение е приел за безспорно ,че на 26.02.2008год. е сключен
банков ипотечен кредит между „БД“ЕАД, като кредитор и ответницата като
кредитополучател, за сумата 110 000лв., със срок на издължаване на кредита- 240 месеца,
считано от датата на неговото усвояване ,който кредит е отпуснат на 13.03.2008год. по
открита банката сметка на кредитополучателката В. А. Г.. За безспорно е приел и че
банковия кредит е обезпечен с учредена договорна ипотека върху недвижим имот,
собственост на Т. Б. К., ЕГН**********, а именно: апартамент „А“, със застроена площ от
84кв.м., ведно с 1/38 идеални части от поземления имот, върху който е построена
четириетажната жилищна сграда, находяща се в гр.Пловдив, бул.“М., № **, ет. *. като с
2
учредяването на договорната ипотека върху собственият и недвижим имот, ищцата Т. К. е
станала ипотекарен длъжник за чужд дълг.Също за безспорно е прието ,че с цел запазване на
имуществото си и с оглед предстояща сделка с имота, ипотекарният длъжник Т. Б. К., в
периода 4.Х.2011год.-6.Х.2011год. е внесла общо сумата 99 164.31лв., с който предсрочно е
погасила кредита на В. Г. по договора за банков ипотечен кредит от 26.02.2008год., поради
което ипотеката е била заличена със съгласието на „БД“ЕАДгр.София на 13.Х.2011год.
Тази безспорна фактическа обстановка не е оспорена с въззивната жалба ,предмет на
разглеждане в настоящето производство.
По нататък и във връзка с възраженията на ответницата съдът е приел за недоказано
ищцата да е изтеглила сумата 109 000лв. по процесния договор за кредит за себе си, с
генерално пълномощно№ 1820/26.П.2008год„ и да го е разходила за себе си като е посочил
,че от една страна,от представеното извлечение от сметка от „БД“АДгр.София като
доказателство по делото е видно, че процесния кредит е усвоен по сметка, открита в банката
на името на кредитополучателя В. А. Г. От друга страна е изложил съображения,че ако
процесният кредит е бил усвоен от ищцата и предсрочно погасен от нея е житейски
нелогично след това сумите по предсрочно погасения кредит да се заплащат от близките на
ответницата на Т. К.. Посочил е ,че с плащането на обезпеченото с ипотека задължение,
ищцата Т. К., като ипотекарен длъжник за чужд дълг, се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор на основание чл.155ал.2 във връзка с ал.1 на ЗЗД ,поради което
има право да претендира от ответницата В. Г. сумата, която е платила, за погасяване на
дълга и законната лихва от деня на плащането, на основание чл.143ал.1 ЗЗД като съгласно
постигнатата уговорка между ищцата и ответницата, последната лично, чрез съпруга и П. Г.,
чрез дъщеря и РПВ и нейния съпруг ВБВ и чрез внука и Б. В. В., са започнали от месец
януари 2012год. да заплащат по банковата сметка на Т. К. , а впоследствие по нейно
желание по сметка на сина й К. Р. на части дължимата сума, но след 2.Х.2019год. са
преустановили плащането и въпреки проведените разговори между страните по делото,
повече плащания не са правени и до настоящия момент. От представените по делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ съдът е приел ,че
безспорно се установява ,че Т. К. е внесла общо сумата 99 164.31лв. за предсрочно
погасяване на кредита на ответницата В. Г., а нейните близки са внесли лично или по
банкови сметки на Т. К. и К. Р. общо сумата 94 800.13лв. или 48 298.47евро. Но както
ответницата, така и нейните близки не са отчели факта, че дължат не само внесената сума за
предсрочно погасяване на кредита, но и законните лихви върху сумата, считано от деня на
плащането- 6.Х.2011год. Приел е ,че ответницата не е доказала твърдението си, че с ищцата
са постигнали съгласие, внесената за предсрочно погасяване на кредита сума, да се издължи
в срок от 8 години, без допълнителни плащания /т.е. без лихви.Приел е въз основа на
допълнителното заключение на ССЕ ,че с внесените от ответницата и нейните близки и суми
в периода от 6.Х.2011год. до 2.Х.2019год. е погасена главница в размер на 33 320.03лв. и
лихви 65 230.13лв., при условията и в поредността на чл.76ал.2 ЗЗД като е останала
непогасена главница в размер на 65 844.28лв. и лихви в размер на 11 319.11лв., изчислени
върху неплатената част от главницата за периода от 2.Х.219год. /датата на последно
извършеното плащане/ до датата на подаване на исковата молба в съда- 8.04.2021год.
При така установеното съдът е приел ,че исковете са основателни и доказани като е
приел за неоснователно възражението на ответницата, че тя не е признала дълга на Т. К..
Напротив ,с направените от нейните близки-съпруг, дъщеря, зет и внук частични плащания
за погасяване на дълга същата е признала съществуването на този дълг поради
предсрочното прекратяване на договора й за ипотечен кредит от 26.11.2008год., който
кредит е бил необходим именно на нейните близки /дъщеря и зет/ ,а признание се съдържа
и в саморъчната разписка, съставена от нейната дъщеря, в която е посочено „“кредит на
мама“, „допълнителни плащания по голям кредит на Н.“.За неоснователно е прието и
възражението на ответницата за погасяване на вземанията по предявените искове по давност
3
,тъй като с така предявените искове се претендира плащане на неизплатената главница и
лихви, дължими от 2.Х.2019год. /датата на последното извършено плащане/ до датата на
подаване на исковата молба в съда- 8.04.2021год. ,поради което исковете не са погасени по
давност.
Обжалваното решение е правилно.Безспорно е ,както се каза по- горе
,сключването на договор за банков кредит между „БД „АД от една страна и
ответницата В. Г. ,обезпечен с договорна ипотека ,сключена между ищцата и
банката за обезпечение на същия този договор за кредит ,както и
обстоятелството ,че в периода 04.10.2011 г.- 06.10.2011 г. ищцата като
ипотекарен длъжник е погасила предсрочно и изцяло дълга по
кредита.Лицето ,което е ипотекирало свой имот като обезпечение за чужда
дълг ,удовлетворявайки кредитора ,се суброгира в правата му ,което
разрешение произтича пряко от закона и по –конкретно от нормата на чл.155
ал.2 от ЗЗД .Същата е специална по отношение на общата такава на чл.74 от
ЗЗД и за правния интерес на лицето ,платило чужд дълг ,необходима
предпоставка за настъпване на суброгацията ,е достатъчно обстоятелството
на извършеното плащане доколкото винаги е налице интерес от изпълнение
при положение ,че за обезпечение на чуждия дълг трето изпълнило дълга
лице е дало реално обезпечение ,ипотекирайки свой имот. Казаното до тук е
достатъчно ,за да се приеме ,че за ищцата ,изплатила според заключението на
ССЕ ,приета по делото ,сума в общ размер на 99 164,31 лв. ,с което е погасила
изцяло кредита на ответницата Г. ,са възникнали регресни права спрямо
последната.Неоснователно е възражението на ответницата ,че не дължи
заплащане на сумата по договора за кредит ,изцяло и предсрочно погасен от
ищцата – ипотекарен длъжник ,тъй като последната,бидейки упълномощена
от кредитополучателя , е усвоила сумата и разходвала за себе си ,а за
ответницата останал само дълга към банката доколкото събраните по делото
доказателства на сочат в тази посока.Кредитът е преведен по банкова сметка
именно на ответницата и усвоен на дата 13.03.2008г. като твърдяното от
последната,че ищцата е разходила сумата изцяло за себе си е в пълен
дисонанс с безспорното обстоятелство ,че ответницата лично и посредством
членовете на нейното семейство за периода от 2012 г. – 2019 г. за изплащали
суми за погасяване на задължението към ищцата ,предсрочно погасила
кредита ,както и с твърдението на самата ответница в отговора на исковата
молба ,че това е осъществено на база постигната с ответница изрична
уговорка в тази посока.
От заключението на първоначалното и допълнително заключение на
ССЕ е видно ,че ищцата за предсрочно погасяване на кредита на ответницата
към „БД „АД е заплатила сумата от 99 164 ,31лв. , а ответницата лично и
посредством нейния съпруг ,дъщеря,съпруга на последната и техния син са
заплатили на ищцата ,а впоследствие по нейно желание по сметка на сина й
сумата от общо 98 550,13лв. Тук е поставен следващия спорен въпрос
,свързан с това дължи ли ответницата длъжник на лицето ,ипотекарен такъв
,изплатил дълга и суброгирало се поради това в правата на удовлетворения
4
кредитор мораторна лихва и ако да ,от кой момент предвид претендираната
такава от ищцата за периода от пълното погасяване на дълга до завеждане на
делото.Тук отговорът е положителен и произтича от разпоредбата на чл.155
ал.2 от ЗЗД ,според която и независимо от противоречивата практика по този
въпрос ,собственикът на недвижим имот ,ипотекиран за чужд дълг има
правното положение на поръчител ,,което освен че следва от посочената
правна норма има и своята правна логика доколкото и поръчителят ,и
залогодателят ,съответно ипотекарният длъжник обезпечават изпълнението на
чужд дълг ,първият лично ,вторите реално.С оглед на така казаното и
изхождайки от разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗЗД лицето ,изплатило чуждия
дълг има право на законна лихва от деня на плащането каквато е втората
разглеждана тук претенция.На база на изложеното и видно от
допълнителното заключение на ССЕ ,отчитайки заплатеното от ответницата
лично и посредством членовете на нейното семейство и отнасяйки
плащанията за погасяване на главница и безспорно дължимата законна лихва
,съобразявайки разпоредбата на чл.76 от ЗЗД ,се установява ,че непогасената
дължима главница е в размер на 65 844,28лв., а дължимата лихва се явява в
размер на 11 319,11лв.Неоснователно е възражението на ответницата за
изтекла погасителна давност ,тъй като дългът по кредита е изплатен от
ищцата на 06.10.2011 г.,а искът е заведен на 08.04.2021г. като ответницата не
е признала задължението .Веднага следва отново да се подчертае ,че в
отговора на исковата молба ответницата е поддържала ,че след погасяване на
кредита между страните по делото било постигнато съгласие задължението
към ищцата да бъде изплатено в рамките на 8 години ,което пак по твърдения
на ответницата, е реализирано като безспорно плащанията са били
преустановени след 02.10.2019 г.Видно от доказателствата по делото за
периода 2012 г. – 2019 г.ответницата лично чрез членовете на нейното
семейство – съпруг ,дъщеря ,съпруг на дъщерята и внук са осъществявали
плащания в полза на ищцата- лично и чрез сина й ,които действия явно и
несъмнено се явяват признание на дълга , което прекъсва давността като в
случая е без значение ,че плащанията са извършани преимуществено от
членовете на семейството на ответницата доколкото е безспорно ,че са
осъществявани именно за погасяване на задължението й към ищцата.
Всичко изложено до тук сочи на основателност на предявените от К.
искове ,поради което първоинсатнционният съд като е стигнал до същите
фактически и правни изводи и е уважил заявените претенции ,е постановил
правилно решение ,което като такова следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата Т. Б. К. следва да бъдат присъдени разноски са
настоящата инстанция в размер на 1 900 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение .
Мотивиран от горното ,съдът ,
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 57 /16.03.2022 г. ,постановено по гр.д.№
119/2021г. по описа на ОС – Смолян .
ОСЪЖДА В. А. Г.,ЕГН********** от гр.З., ул.“О., * * да заплати на Т. Б.
К.,ЕГН********** с адрес гр.П., ул. Н. Г. № * разноски за настоящата инстанция в размер на
1 900 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6