№ 28634
гр. София, 27.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110119346 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „К.“ ЕООД,
ЕИК ...... срещу Собственици на самостоятелни обекти в Етажна собственост на адрес:
гр.София, бул. ......., представлявана от управителя на етажната собственост - К. Д. Л., с
която е предявен конститутивен иск с пр. осн. чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения по т.
6, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 14 и т. 16, приети на проведеното на 28.03.2022 г. общо
събрание на ЕС.
При извършена служебна проверка редовността на исковата молба съдът
констатира, че същата е редовна.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат допуснати и приети като доказателства по делото.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно
уреждане на спора между тях.
Съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито
съдебно заседание.
Ето защо, на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.11.2022 г.
от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.
2. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ІІІ. 1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът „К.“ ЕООД твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в
режим на ЕС, а именно - апартамент № 36, находящ се в гр.София, бул. ......., вх. Г.
Твърди, че на 28.03.2022 г. е проведено общо събрание на етажните собственици, за
което е съставен протокол от тази дата. На същото били взети решения по т. 6, т. 8, т.
9, т. 10, т. 11, т. 14 и т. 16 от дневния ред. Твърди се, че оспорваните решения на
1
общото събрание, обективирани в протокола от 28.03.2022 г. подлежат на отмяна,
поради незаконосъобразно свикване и провеждане на събранието, както и поради
нарушение на императивни правни норми. Поддържа да не е спазена процедурата по
чл. 13, ал. 1 ЗУЕС за свикване на ОС, доколкото поканата за свикване на ОС не била
подписана от всички членове на УС, а само от един. Наред с това сочи, че процесното
събрание било проведено в противоречие на правилата по чл. 16, ал. 1 ЗУЕС, а именно
– че ОС се провежда в сградата на ЕС, прилежащата й площ или на друго място в
близост до нея, доколкото процесното ОС било проведено на друг адрес, а именно –
хотел „Фиеста“, находящ се на бул. „България“ № 83А. Сочи също, че не бил налице
изискуемия от закона кворум за провеждане на ОС. Навежда твърдения, че е нарушена
и разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС, доколкото ОС е приело решения № 6, 8, 9, 10 и
11, които не били включени в предварително обявения дневен ред на събранието. На
следващо място счита атакуваните решения и за материално незаконосъобразни. По
отношение на взетите решения по т. 9, т. 10 и т. 11 за налагане на санкция при
паркиране на автомобил на забранено място и за определяне размера на тази санкция,
счита, че извън компетентността на ОС е да определя, налага и изпълнява каквито и да
било санкции. В подкрепа на това излага и че подземният паркинг, който се намирал в
процесната сградата, не представлявал обща част, а е бил самостоятелен обект в
сградата, в който собствениците на паркоместа притежавали идеални части и между
тях възниквала обикновена съсобственост. По отношение на решения №6 и №8 за
паркирането на МПС в гаража на сградата и въвеждането на такса за паркиране към
ЕС, отново сочи, че ОС нямало правомощия да взима процесните решения, доколкото
гаражът не представлявал обща част на сградата. По отношение на решения № 14 и №
16 относно маркировката на паркоместата счита, че извън компетентността на ОС е да
взема процесните решения, като сочи и че решение № 16 противоречало и на
императивните изисквания за минимален размер на ширината на едно паркомясто,
залегнали в Приложение № 24 към Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализацията на
пътищата с пътни знаци. Поради изложеното се иска оспорените решения на общото
събрание на Етажната собственост да бъдат отменени. Претендира и разноски по
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който излага
становище за недопустимост на предявения иск, като предявен след изтичане на
преклузивния срок. По същество поддържа неоснователност на предявените искове.
Твърди, че са спазени всички законови изисквания за свикване и провеждане на ОС на
ЕС, доколкото поканата за свикване на ОС била подписана от председателя на УС на
ЕС. Сочи, че било спазено и изискването по чл. 16, ал. 1 ЗУЕС, доколкото ОС било
проведено на адрес, намиращ се в близост до сградата на ЕС. Сочи, че събранието е
било проведено и съгласно предвидения в ЗУЕС кворум. Твърди, че решения № 6, 8, 9,
10 и 11 били включени в дневния ред, доколкото същите били взети по т. 2 и т. 3 от
дневния ред и само детайлизирали решенията по т. 2 и т. 3 от дневния ред. Счита, че
решенията по т. 9, 10 и 11 били взети в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 55,
ал. 2 ЗУЕС, доколкото ОС е било приело, че паркирането на чуждо паркомясто
представлявало нарушение на Правилника за вътрешния ред на ЕС и като такова
подлежало на санкция, поради което счита, че от компетентността на ОС е да взема
посочените решения. Твърди, че ОС не е взело решение за налагане на санкция, а само
е определило кое поведение представлява нарушение на ЗУЕС и на Правилника за
вътрешния ред. Не оспорва твърдението, че паркингът представлявал самостоятелен
обект, но твърди, че това не изключвало наличието на общи части в самия паркинг
като маневрени пространства, рампи, подходи за автомобили и пешеходци и др.
Твърди, че общият подземен паркинг не се явявал обект в режим на обикновена
съсобственост, а представлявал обект в режим на етажна собственост, с особен режим
на ползване, като части от него представлявали части за общо ползване от всички
2
етажни собственици. Ето защо счита за законосъобразни решенията по т. № 6 и т. № 8,
доколкото същите касаели паркиране единствено в общите части на гаража и не
засягали самостоятелен частен имот. По отношение на решенията по т. № 14 и т. № 16
счита, че ОС притежава компетентност за приемането им, доколкото въпросът за
промяна на маркировката на паркоместата е бил свързан със спазване на вътрешния
ред в сградата. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск, а
атакуваните решения като валидни и законосъобразни да бъдат оставени в сила.
Претендира сторените в производството разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявен е иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения по т. 6, т. 8,
т. 9, т. 10, т. 11, т. 14 и т. 16, приети на проведеното на 28.03.2022 г. общо събрание на
ЕС.
3. Права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване
(чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
Че на 28.03.2022 г. е проведено ОС на ЕС, находяща се в гр.София, бул. ......., на
което са взети решения по т. 6, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 14 и т. 16 от дневния ред, както и
че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на ЕС, а
именно – апартамент № 36, находящ се в гр.София, бул. ......., вх. Г.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
4. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже по иска с правно
основание чл. 40 ЗУЕС, че решението, чиято отмяна се иска, е било взето, че е
собственик на обект в сградата-етажна собственост, както и че е предявил иска за
тяхната отмяна в преклузивния срок.
В тежест на ответната страна е да докаже по делото, че при вземане на
посочените в исковата молба решения на Общото събрание на етажната собственост са
спазени изискванията за неговото свикване и провеждане, както и че взетите решения
не противоречат на императивни материалноправни норми.
ІV. По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като писмени доказателства по делото, документите,
представени с исковата молба и отговора на исковата молба.
V. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
3
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а
ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4