Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, ………..2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при
участието на секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от
съдията Ивета Пекова адм. дело № 2856 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.256, ал.1 вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес-***, подадена чрез адв.С., против
бездействие на кмета на община Варна за изпълнение на нормативно предписано
поведение – да внесе в Общински съвет – Варна предложение за решение на
основание чл.45ж, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи във връзка с мотивирано предложение рег. №
РД17021452ВН/02.11.2017 г. на началника на Общинска служба по земеделие– Варна.
Жалбоподателят твърди, че е налице бездействие на кмета на община Варна да
изпълни предвиденото в чл.45ж, ал.1, изречение първо от ППЗСПЗЗ задължение при
направено мотивирано предложение на началника на ОСЗ – Варна да внесе същото в
Общински съвет – Варна за приемане на решение по чл.45ж, ал.2 от ЗСПЗЗ. Счита, че
доколкото в преписката за обезщетение е посочен конкретен имот, е изключено да
се изчаква изготвяне на план за обезщетение, тъй като редът за обезщетяване в
случая е конкретизиран в закона. Моли да бъден задължен кмета на община Варна
да внесе в Общински съвет – Варна предложение за решение на основание чл.45ж,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с искане рег. № РД17021452ВН/02.11.2017 г. на
началника на ОСЗ – Варна, като бъде определен срок за предприемане на действията,
считано от влизане в сила на решението. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
адв.П., поддържа жалбата и моли да бъде уважена, както и да му бъдат присъдени направените
по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът
по жалбата – кметът на община Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Ц. изразява
становище, че жалбата е недопустима. Счита, че тъй като е изготвен проект на
предложение до Общински съвет – Варна относно предоставяне на земи от общинския
поземлен фонд на ОСЗ – Варна за обезщетяване на собствениците с признато, но
невъзстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, не е налице твърдяното
бездействие и редът за защита по чл.257 /отм./ от АПК, сега чл.256, ал.1 от АПК,
е неприложим, поради моли производството по делото да бъде прекратено на
основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК. В условията на евентуалност оспорва жалбата
като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.25 от Наредбата за правната помощ.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168, ал.1
от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
С
решение № 493/24.04.1998 г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Галата на ПК
– Варна, постановено по заявление вх. № 50344/14.02.1992 г., е възстановено
правото на собственост на наследниците на Д. Н. С. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху лозе от 13.860 дка, шеста категория,
находящо се в терен по параграф 4 на Галата, в местността Кърчанлъка. По плана
на стари имотни граници на м. „Боровец – север“ /„Кърчанлъка“/, изготвен 1997
г., М 1:500 имотът представлява пл. № 377, при граници: пл. № 415.
Съгласно
решение № 2/02.02.2017г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Галата,
издадено от ОСЗ – Варна, е признато право на собственост на наследниците на Д.
Н. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху лозе от 7.280
дка, шеста категория, находящо се в землището на Галата, в местност Кърчанлъка.
Посочено е, че с решението се изменя частично решение № 493/24.04.1998г. по
отношение на имотите, попадащи в имот пл. № 377 по плана на старите имотни
граници в местността „Боровец – север“, а именно ПИ 1160-0.980 дка, ПИ
1163-1.071 дка, част от ПИ 4077-0.341 дка, част от ПИ 4076 - 0.341 дка, ПИ
9562-0.953 дка, ПИ 1150-0.790 дка, които са получени в резултат на замяна по
ТПС и впоследствие с тях са извършени разпоредителни сделки, т.е. не попадат
под разпоредбите на §4 от ЗСПЗЗ и за тях собствениците следва да бъдат
обезщетени.
С
решение № 3/08.06.2017 г. за определяне правото на обезщетение на собствениците
по реда на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на
Галата, ЕКАТТЕ 99021, община Варна, издадено от ОСЗ – Варна е определено на
наследниците на Д. Н. С. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено,
право на собственост върху земеделски земи, както следва: 7.280 дка, VI категория, с решение № 2 от 02.02.2017
г. по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, от които за
обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове: 7.280 дка, VI категория х 378 лв./дка, на стойност 2 752
лева. Обезщетяването със земя и/или поименни компенсационни бонове ще се
извърши въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците, издадени
във връзка с уведомленията по чл.18д, ал.3 и чл.19б, ал.1 ППЗСПЗЗ в случаите по
чл.10б и чл.10в от ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлени
фондове.
Със
заявление вх. № АУ10-756/26.06.2017 г. Г.Д.С., като наследник на Д. Н. С., е
поискал пълно обезщетение със земя от Общински поземлен фонд, с оглед
постановеното решение № 3/08.06.2017 г. на ОСЗ – Варна по чл.19, ал.8 от
ППЗСПЗЗ, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на Галата, ЕКАТТЕ 99021, община
Варна, с което е определено правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено, право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници за 7.280 дка земя. Към заявлението е приложено удостоверение за
наследници изх. № АУ119129АС/10.12.2015 г., съгласно което след смъртта си на Д.
Н. С., починал на 11.01.1989 г., е оставил следните наследници: М. М. С. –
съпруга, починала на 16.09.1990 г., Й. Д. П. – дъщеря, и Г.Д.С. – син.
От
заявление вх. № АУ10-756/1/27.10.2017 г. към заявление вх. №
АУ10-756/26.06.2017 г. се установява, че Г.Д.С. е представил удостоверение №
25-85869/12.10.2017 г. за приемане на проект за изменение на КК и КР и
скица-проект № 15-531086/26.10.2017 г.
Видно
от мотивирано предложение рег. № РД17021452ВН/02.11.2017 г. началникът на ОСЗ –
Варна е отправил искане чрез кмета на община Варна до председателя на Общински
съвет – Варна за предоставяне на земи от Общинския поземлен фонд, като са
изпратени по компетентност заявление вх. № АУ10-756/1/27.10.2017 г. и
приложенията към него.
От
молба вх. № АУ10-191/20.11.2018 г. се установява, че Г.С. е поискал от
началника на ОСЗ – Варна да изпрати уведомление до община Варна, че мотивираното
искане за обезщетение със земя от Общинския поземлен фонд за признато, но
невъзстановено, право на собственост на наследниците на Д. Н. С., следва да се
приеме за адресирано до кмета на община Варна, за да бъде спазена процедурата
по чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ.
С
писмо изх. № АУ10-191/1/28.11.2018 г. началникът на ОСЗ – Варна е уведомил
кмета на община Варна, че изпратеното мотивирано предложение рег. №
РД17021452ВН/02.11.2017 г. следва да се приеме за адресирано до кмета на община
Варна с оглед спазване на процедурата, съгласно разпоредбата на чл.45ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ.
За
горното, Г.Д.С. е уведомен с писмо рег. № РД17021452ВН_008ВН/21.12.2018 г. на
директора на дирекция „ОСИСД“ при община Варна.
По
жалби на С. са образувани адм.д. № 194/18г. и адм.д. № 368/2019г. по описа на
Адм.съд –Варна против мълчалив отказ на ОбС-Варна да се произнесе с решение за
предоставяне на имот, съобразно мотивирано искане за обезщетение на ОСЗ-Варна
/адм.д. №194/18г./ и против мълчалив отказ на ОбС-Варна за произнасяне в срока
по чл.45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, които са прекратени.
С
писмо №РД170214552ВН_013ВН/17.04.19г. кмета на община Варна във връзка с
предложението на ОСЗ-Варна е уведомил Адм.съд-Варна, по адм.д.№ 368/19г., че е
изготвено предложение от кмета на общината до ОбС-Варна за предоставяне на
имоти от общинския поземлен фонд за изготвяне на план за обезщетение, като след
утвърждаване на списъка с имоти мотивираното предложение на ОСЗ ще бъде
изпратено за произнасяне на ОбС-Варна.
В
с.з. е представено предложение рег. № РД20003291ВН/13.02.2020 г. от кмета на
община Варна до председателя на ОбС-Варна относно предоставяне на земи от
общинския поземлен фонд на ОСЗ – Варна за обезщетяване на собствениците с
признато, но невъзстановено, право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, с което е
направено предложение за вземане на решение за предоставяне на разпореждане на
ОСЗ – Варна за обезщетяване на бивши собственици по реда на ЗСПЗЗ на имоти по
чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, описани в приложен списък.
При
така установената фактическа обстановка, Варненският административен съд приема
за установено от правна страна следното:
Обжалва
се бездействие на административния орган-кмета на община Варна, по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт. Съгласно чл.256, ал.1 от АПК, същото може
да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове. В полза на оспорващия, в качеството му
на наследник на Д. Н. С., е определено право на обезщетение за признато, но
невъзстановено, право на собственост върху земеделски земи, поради което за
него е налице правен интерес от оспорването на твърдяното бездействие.
Неоснователно
е твърдението на ответната страна, че оспорването е недопустимо, предвид наличието
на изготвен проект на предложение до Общински съвет – Варна относно
предоставяне на земи от общинския поземлен фонд на ОСЗ – Варна за обезщетяване
на собствениците с признато, но невъзстановено, право на собственост по реда на
ЗСПЗЗ. Този проект е неотносим в случая, тъй като не представлява внасяне на
мотивирано предложение рег. № РД170214452ВН/02.11.2017 г. на началника на ОСЗ –
Варна за разглеждане на заседание в Общински съвет – Варна, съгласно разпоредбата
на чл.45ж ППЗСПЗЗ.
С
оглед горното, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Фактическият
състав на чл.256, ал.1 от АПК включва наличие на задължение на административния
орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически
действия при проявлението на определен юридически факт и съответно
бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия.
Бездействието представлява липса на физическа изява на действие, което следва
да се извърши по силата на нормативен акт.
За
да е налице бездействие, в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на
административния орган да извърши нещо, и то да му е вменено в неговите
правомощия, задължения и компетентност. Това бездействие настъпва само в
случаите, когато при настъпването на юридическия факт, предвиден в правната норма,
административният орган, вместо да изпълни правомощието си, бездейства.
Настоящият
случай е именно такъв. Касае се за липса на фактически действия от страна на кмета
на община Варна, изразяващи се в изпълнение на нормативно предписано поведение
за действие.
Съгласно
§27, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, неприключилите производства по обезщетяване със земеделски
земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В ал.2 на цитираната
разпоредба е посочено, че общинските съвети предоставят земи от общинския
поземлен фонд, включително пасища и мери по чл.19, при наличие на едно от
следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които
е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото
на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални
граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3.
обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.
Съгласно
чл.45ж, ал.1, изречение първо от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие
представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по §27, ал.2, т.1,
2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. Въз основа на искането кметът на
общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си
заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в
изпълнение на задължението си по §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62 от
2010 г./ – арг. от чл.45ж, ал.2, изречение първо от ППЗСПЗЗ. Съгласно второто
изречение на същата правна норма, решението се връчва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл.45д, ал.2 и служебно – на
общинската служба по земеделие.
Изпълнението
на задължението на кмета на община Варна, съгласно цитираните разпоредби, се
свежда единствено до внасяне на преписката в Общински съвет – Варна, тъй като
предложения за решения от този орган на местно управление могат да правят кметът
на общината и общинските съветници. След като, съгласно чл.45ж, ал.1 ППЗСПЗЗ,
мотивираното искане на ОСЗ е адресирано до кмета на общината, то именно той е
задължен да внесе предложение за вземане на решение в общинския съвет /чл.45ж,
ал.2 от ППЗСПЗЗ/. Този извод следва и от разпоредбата на чл.31, ал.1 от
Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Варна, неговите
комисии и взаимодействието му с общинската администрация, според която проекти
на правилници, наредби, инструкции и решения могат да внасят общинските
съветници, кметът на общината, както и кметове на райони и кметове на населени
места по въпроси, касаещи техните райони или населени места. Цитираните разпоредби
обуславят извод за законово регламентирано задължение за кмета на община Варна
да внесе предложение в Общински съвет – Варна за приемане на решение по чл.45ж,
ал.2 от ППЗСПЗЗ във връзка с подаденото от жалбоподателя заявление вх. №
АУ10-756/1/27.10.2017 г. до началника на ОСЗ – Варна.
По
делото не са налице доказателства кметът на община Варна да е изпълнил това
свое задължение. Както бе посочено по-горе, изготвеното предложение до Общински
съвет – Варна рег. № РД20003291ВН/13.02.2020 г. не представлява изпълнение на
задължението на кмета на общината да внесе мотивираното предложение от
ОСЗ-Варна за разглеждане от ОбС-Варна в първото заседание след постъпване на
искането и същото е ирелевантно за спора. Въпросите, поставени от кмета за
разглеждане с предложението му от 13.02.2020г. са от компетентността на
ОбС-Варна. Преценката относно предоставяне собственост върху имоти като
обезщетение в полза на заявителя е на ОбС, а не на кмета. Последният е задължен
да внесе преписката в заседание на Общински съвет- Варна, който да се произнесе
по искането. Не е налице изпълнение на нормативно предписаното задължение от страна
на ответника.
Задължението
му произтича пряко от нормативен акт /ППЗСПЗЗ/ и не е опосредено от преценка на
административния орган. При проявлението на юридическия факт – подаване на
мотивирано предложение от ОСЗ – Варна, той следва да изпълни задължението си –
да внесе същото за разглеждане на първото заседание на Общински съвет – Варна
след постъпване на искането. Целта на производството по чл.45ж от ППЗСПЗЗ е да
се стигне до решение на общинския съвет – волеизявление от компетентния
административен орган относно предоставянето на имоти на оспорващия или отказ
да се предоставят такива. В случая обстоятелството, че не е взето решение от
органа по §27, ал.2 от ЗИДЗСПЗЗ се дължи на неправомерно бездействие на
ответника в настоящото производство – кмета на община Варна, в чиито правомощия
е да внесе предложението на заседание на Общинския съвет – Варна, който да
вземе решение по съответното предложение, като по този начин се препятства и
правото на съдебна защита на жалбоподателя срещу акта на ОбС-Варна.
Предвид
горното налице е неоснователно бездействие на кмета на общината по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, поради за което за оспорващия е налице
право да получи търсената от съда защита по чл.256, ал.1 от АПК.
При този
изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 510
лв., от които 10 лв.- ДТ и 500лв.- адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.256, ал.3
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА кмета на община
Варна да внесе в Общински съвет – Варна мотивираното искане по чл.45ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ- мотивирано предложение рег. № РД17021452ВН/02.11.2017 г. на началника
на Общинска служба по земеделие – Варна.
ОПРЕДЕЛЯ
14-дневен срок за предприемане на действията, считано от влизане в сила на
решението.
ОСЪЖДА община Варна да
заплати на Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото в размер на
510 /петстотин и десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: