№ 161
гр. Ямбол, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330103057 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 57,ал.2,
изр. 3 от СК предявена от Р. А. С. против М. Е. М..
В исковата молба се посочва, че страните са бивши съпрузи, бракът между
които е прекратен с влязло в сила решение по гр. дело № *** год. на СлРС. Страните
притежавали съсобствен имот- жилище – апартамент, подробно описан. Ползването на
посочения имот, който бил и семейно жилище било предоставено на ответницата, като
нямало договореност същото да е безвъзмездно. С решение по гр. дело № *** год. на
ЯРС ответницата била осъдена на осн. чл. 57,ал.2 от СК да заплаща на ищеца наем за
ползваната от нея ½ ид.ч. от жилището, негова собственост в размер на 100 лв.
Ищецът посочва, че с оглед изминалия дълъг период от време и промяна на социално –
икономическите условия в страната, за което излага съображения, така опреденият
размер на наема следва да бъде преразгледан и актуализиран. Отделно от изложеното,
освен ответницата и детето на страните, в имота живеело трето лице , което също
ползвало собствената на ищеца част, което обстоятелство също следвало да бъде взето
предвид. На *** год. на ответницата била връчена нотариална покана , за заплащане на
наем в увеличен размер от 130 лв. реакция от нейна страна не последвала. Претендира
се за уважаване на иска, като наемът бъде изменен на 150 лв., считано от датата на ИМ
, както и за присъждане на сторените в производството разноски.
Отговор на ИМ не е депозиран в законоустановения едномесечен срок.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа процесуалния представител на
ищеца.
Ответницата чрез процесуалния си представител оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен по
1
взаимно съгласие с влязло в сила решение , с което ползването на семейното жилище,
находящо се в *** е предоставено на съпруга, като е определено местоживеене на
роденото от брака дете на този адрес.
По ИМ с правно основание чл. 57,ал.1 и 2 от СК пред ЯРС е било образувано
гр. дело № *** год., като с постановеното по същото решение съдът е осъдил
ответницата да заплаща на ищеца наем за ползваната от нея ½ ид.ч. от жилището,
собствена на ищеца в размер на 100 лв. месечно, считано от 25.11.2021 год. до
настъпване на обстоятелства водещи до прекратяване правото й на ползване.
На *** год. на ответницата е била връчена нотариална покана, с която ищецът е
поканил същата да му заплаща увеличен размер на наем за ползване на собствената му
½ ид.ч. от имота в размер на 130 лв.
Представен е и отговор на нотариална покана от 09.12.2022 год., като липсват
доказателства за дата на връчването му.
По делото е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице по която
след извършен оглед на процесния апартамент и анализ на актуални сделки за наеми на
имоти в района е дало заключение , че размерът на дължимият наем за процесния имот
към датата на проверката е 600 лв. месечно.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Нормата на чл. 57,ал.2, изр. 3 от СК посочва, че определеният размер на наема
може да бъде изменен при промяна на обстоятелствата. Такива изменения могат да
бъдат промяна в пазарните условия, наемните цени, подобрения в жилището или
неговото разрушаване и т.н.
В случая от постановяване на решението по гр. д. № *** г., с което е определен
дължимият наем в размер на 100 лв. месечно, по реда на чл. 57,ал.1, вр. ал. 2 СК ,
считано от 25.11.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба 21.11.2023 г., е
изминал период от две години, през което безспорно е налице промяна в
обстоятелствата /ноторно известния факт на повишаване на цените на стоки, услуги,
динамични инфлационни процеси в страната, промяна пазарните условия – цените на
недвижимите имоти , вкл. и в наемните цени/, при които първоначално е определен
дължимият месечен наем. Горния аргумент се подкрепя в пълна степен и от приетата
по делото съдебно - оценителна експертиза, неоспорена от страните която съдът цени
като пълна и компетентно изготвена. Според същата месечния пазарен наем за
процесното жилище в началото на 2024 год. е в размер на общо 600 лв., при определен
такъв с експертизата по предходното дело в размер на 400 лв.
Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещения,
предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството. В този смисъл
жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в
обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото
нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на
двете категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от
ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има предвид неговия дял на
обитаване на всички помещения на жилището. В този смисъл решение № 123 от
04.04.2013 г. по гр. д. № 526/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС. С решение № 627/08.03.2011 г.
по гр. д. № 176/2009 г., IV г. о. на ВКС е прието, че когато семейното жилище се ползва
от съпругата и непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи /какъвто е и
процесният случай/, наемът който се дължи на съпруга, лишен от ползването на
2
жилището, се намалява на половина.
С оглед гореизложените мотиви и предвид заключението на вещото лице по
назначената съдебно - оценителна експертиза, се установява, че месечният наем на
жилището възлиза на 600 лева, а за притежаваната от ищеца квота в съсобствеността ½
- 300 лева. Отчитайки, че непълнолетното дете ползва ½ ид. ч. от жилищната площ
тази сума следва да се редуцира на половина, или дължимия наем на ищеца от
ответницата е в размер на 150 лева. Фактът, че в процесния имот живее или живеят и
други лица, каквито са твърденията на ищеца по ИМ , не може да обоснове
заплащането на по-висока наемна цена , тъй като обезщетение за ползваната от трети
лица част от процесния имот не следва да се търси по реда на чл. 57,ал.2 от СК.Още
повече така определената като дължима наемна цена е идентична с претендираната от
ищеца.
Следователно исковата претенция подлежи на уважаване в размер на 150 лв.
По отношение на разноските:
Предвид характера на предявения иск по чл. 57,ал.2 от СК според съдебната
практика първоначална държавна такса по заявена такава претенция не се дължи.
Същата се определя с решението на съда съгласно определяне на дължимата наемна
цена, на която е осъден ползващия жилището съпруг. В случая съдът неправилно е
събрал държавна такса при образуване на делото. С оглед на изложеното съдът
определя окончателна държавна такса по този иск в размер на 72 лв./чл.69,ал.1,т.7
ГПК/, която сума ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, от който,
както се посочи при образуване на делото таксата е събрана.
Действително производството по реда на чл. 57, ал. 2 СК е по спорна
съдебна администрация, като искът не е осъдителен за заплащане на наемна цена, а
съдът следва да се ограничи единствено до определяне на същата. На настоящата
съдебна инстанция е известна противоречива практика на ВКС по въпроса дължат ли
се разноски в производствата по спорна съдебна администрация пред
първоинстанционния съд. Тази практика обаче в по-голямата си част касае
производства свързани с искове по чл. 127,ал.2 СК и чл. 59,ал.9 от СК, в който случай
следва да се има предвид, че решението ползва и двамата родители и при
постановяването му съдът следи за спазване на най- висшия интерес , този на
ненавършилите пълнолетие деца.
Същевременно в практиката на съдилищата в страната се приема, че в
производства по чл. 57,ал. 2 от СК приложение следва да намерят общите правила на
чл. 78 от ГПК относно разноските. Ето защо и с оглед изхода на спора, съдът намира,
че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатен
депозит за вещо лице – 380 лв., както и заплатено адвокатско възнаграждение.
Своевременно ответницата е релевирала възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, което съдът намира за основателно. Минималния размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 7,ал.2 , т. 2 от Наредба № 1/2004 год. , съобразно цената на
иска, касаещ периодични платежи за неопределено време , е в размер на 480 лв., до
който и следва да бъде намалено възнаграждението предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото, малкия обем на събраните доказателства и броя на
проведените съдебни заседания.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 57,ал.2,, предл.3 от СК размера на определения с
решение № *** год. по гр. дело № *** год. по описа на ЯРС наем за ползване на
семейно жилище, находящо *** , който М. Е. М., ЕГН ********** е осъдена да
заплаща на Р. А. С., ЕГН ********** като увеличава същия от 100 лева на 150 лева
месечно, считано от датата на подаване исковата молба – 21.11.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание
за изменението или прекратяването му.
ОСЪЖДА М. Е. М., ЕГН ********** да заплати на Р. А. С., ЕГН
********** разноски за настоящата инстанция в размер на 932 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4