Р Е Ш
Е Н И Е
№ 222 от 27.10.2020 г.,
гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито
съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова
и с участието на прокурор Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 162 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл.
63, ал. 1,
изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от „П.” ООД, с ЕИК *********, чрез адвокат Ю.Д.С., срещу Решение № 150/26.03.2020 г., постановено по административнонаказателно
дело (АНД) № 1358/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) №ПО-02-52/22.07.2019 г., издадено от
директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район” към Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Наведено е
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс. Претендира
се отмяна на решението и на наказателното постановление.
„П.” ООД не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание по делото.
С молба с вх.
№ 4024/29.09.2020
г. по описа на съда процесуалният му представител по пълномощие – адвокат Ю.С., поддържа жалбата и претендира направените
разноски по производството на АНД №
1358/2019 г. по описа на Районен съд
– Кюстендил и по производството на настоящото дело.
Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район” към МОСВ не изпраща процесуален представител в съдебното заседание
по делото. С възражение с вх. №13260/01.07.2020 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил директорът на същата оспорва жалбата като неоснователна
и претендира възнаграждение юрисконсулт.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право
на касационно оспорване по смисъла
на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол
и в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание
по чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на въззивно
обжалване е НП № ПО-02-52/22.07.2019 г., издадено от директора
на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” към
МОСВ, с което на „П.” ООД, с ЕИК *********, на основание чл.
200, ал. 1,
т. 2, пр. 2 от Закона за водите (ЗВ) е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за
извършено административно нарушение по чл.
44, ал. 1 от ЗВ. Районният съд е установил от фактическата страна на спора,
че на 19.03.2019 г. служители на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район” – свидетелите Е.П.Я.и И.Н.Г., извършили проверка на обект – ресторант „Р.” и прилежащата
му територия, в имот № 004012, находящ се в
местността С. в землището на с. Г., община Кюстендил, във връзка с установяване начина на водоснабдяване
и начина на заустване на отпадъчните
води от обекта.
При проверката е установено, че ресторант „Р.” е част от туристически комплекс, изграден в имот № 004012, и от съществуващия в имота дренаж с географски
координати N 42° 15' 07,8" и E 22° 32'
19,5", и N 42° 15' 07,4" и E 22° 32' 22,7" посредством
тръбопровод в момента на проверката се
извършва водовземане, като водата постъпва
в кръгъл басейн с диаметър около 3 м, в който се съхранява
риба за нуждите
на ресторанта. За извършеното водовземане дружеството не
притежава разрешително за водовземане, издадено по реда
на чл. 44, ал. 1 от ЗВ. За обекта на „П.” ООД е издавано
разрешително за водовземане през 2007 г. – №41520001/26.03.2007
г., с краен срок на действие 26.03.2012 г. и цел на
водовземането – риборазвъждане.
Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № КД-01-146/19.03.2019 г. На 29.05.2019 г. срещу дружеството е съставен
акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № КД-04-32, в който
нарушението е квалифицирано по чл. 44, ал. 1 от ЗВ.
Въз основа акта е издадено
процесното наказателно постановление, в
което са въпроизведени фактическите констатации по същия. В производството пред районния съд са разпитани Е.П.Я.(актосъставител) и И.Н.Г., които потвърждават
изложените в акта фактически обстоятелства, Ж.Л.Т.и Г.Й.С.(служители на дружеството), от показанията
на които се установява, че водата от дренажа не е достатъчна, за да се захрани
басейна с рибата, както и Р.Г.К.и Я.В.Т.(свидетели на съставянето и връчването на акта).
Районният съд е приел
от правна страна компетентност на административнонаказващия орган, липса на
допуснати нарушения в процедурата по съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното
постановление, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал.
1 от ЗАНН съответно
в акта и в наказателното постановление, доказано административно нарушение, законосъобразно наложена санкция в минималния законов размер и липса на маловажност
на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил наказателното постановление.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка
с наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението
на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон– правилно.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса
на формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането
на административнонаказателната
отговорност на „П.” ООД не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до опорочаване
на производството. Процесните АУАН
и НП са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл.
42 и чл. 57,
ал. 1 от
ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните
елементи на нарушението по чл. 44, ал.
1 от ЗВ, са
посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Правилен е и изводът на районния съд за доказано нарушение. В хода на извършената проверка безспорно е установен фактът на водовземане – за захранването на басейн с диаметър
около 3 м, в който се съхранява риба
за нуждите на ресторанта, са ползвани води
от изграденото в имота водовземно съоръжение – дренаж, с географски координати N 42° 15'
07,8" и E 22° 32' 19,5", и N 42° 15' 07,4" и E 22° 32'
22,7" (без значение в случая е дали ползваните са били достатъчни за захранване на
басейна). Не е спорно, че към 19.03.2019 г. дружеството не е притежавало разрешително за водовземане от подземни води. Правилно районният съд е приел, че същото
е нарушило нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ,
във връзка с което законосъобразно е ангажирана отговорността му по чл. 200, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗВ.
Наложената
имуществена санкция е в минималния размер по чл. 200,
ал. 1, т. 2 от ЗВ. Неоснователно е възражението на
дружеството за приложимост в случая на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Твърдение в тази
насока е наведено и пред районния съд,
който го е приел за неоснователно
по съображения, които изцяло се
споделят от настоящия състав, поради което не
е необходимо преповтарянето
им. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не
се касае за маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Независимо от
изхода на спора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” не следва да
се присъжда възнаграждение за юрисконсулт, доколкото същата не е защитавана от такъв в настоящото
производство.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 150/26.03.2020
г., постановено по АНД №1358/2019 г. по описа на Районен съд
– Кюстендил.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.