Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на трети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Добромира Кожухарова, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 156 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.Р.
***, против решение № 85/21.01.2020 г., постановено по АНД № 1260/2019 г. по
описа на РРС, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление №
19-1085-001235/29.05.2019 г., издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе, по отношение на наложеното му административно наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Като касационни основания се сочат
явната несправедливост на наложеното в максималния размер наказание, както и
допуснатото от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в необсъдената от съда липса в наказателното
постановление на мотиви относно индивидуализацията на наказанието – чл.348,
ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на
делото по същество чрез отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР – Русе, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмено възражение, в което изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли решението на Районен съд – Русе
да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона във връзка
с индивидуализацията на наложеното административно наказание „лишаване от право
да управлява МПС“, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ
от АПК вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Обосновано районният съд е приел, че административнонаказващият
орган е приложил правилно чл.27, ал.2 от ЗАНН като е отчел тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на извършеното
нарушение по чл.103 от ЗДвП. Касационната инстанция се солидаризира с
направения извод за правилното определяне на наказанието за максималния срок от
6 месеца. Касаторът всъщност не спрял два пъти на подадения сигнал от
длъжностните лица от Националното тол управление, които безспорно имат
съответната компетентност да спират движещи се МПС съгласно чл.167а, ал.2, т.1
от ЗДвП, с което е бил наясно и санкционираният водач, както и предвид
обстоятелството че, видно от приетата справка за нарушител, същият вече е бил
санкциониран за други извършени административни нарушения по ЗДвП с 53
наказателни постановления и 58 фиша.
Следва да се отбележи, че неубедително звучат твърденията
на касатора, според които тези наказания са му наложени не поради неговото
лично виновно поведение, т.е. за допуснати от самия него нарушения, а в
качеството му на законен представител на търговски дружества, собственици на
автомобилите, които били управлявани от шофьори, на които касаторът бил
възложил това, т.е. при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Според касационната
инстанция след влизане в сила на НП, респ. електронен фиш, авторството на
нарушението, за което те са издадени, не може да се оспорва. Освен това обикновено
затруднения при идентифициране на действителния нарушител възникват при
установяване на нарушението чрез АТСС по § 6, т.65 от ДР на ЗДвП и издаването
въз основа на това на електронен фиш по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а, видно от справката,
голяма част от наказанията са наложени с наказателни постановления, което
предполага че нарушенията са извършени лично от наказаното лице.
Горните съображения не се променят предвид
представените пред касационната инстанция незаверени копия от документи, които
не могат да бъдат съобразявани и по арг. от чл.183 от ГПК вр.чл.171, ал.2
вр.чл.228 от АПК. Обстоятелството, че
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ би затруднило бизнес
начинанията на касатора, при установения категоричен превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства, не съставлява основание за определяне на наказанието
за по-кратък срок. Да се третира касаторът по – благоприятно само поради
ангажираността му със „значима общественополезна дейност“, както той сам сочи в
жалбата си, за чието изпълнение било крайно наложително той да може да
управлява МПС, означава да бъде нарушен принципът на равно третиране на
гражданите като бъде допусната привилегия, основана на личното му и обществено
положение, в нарушение на чл.11, ал.2 вр.ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Не представлява процесуално нарушение и липсата в
наказателното постановление на мотиви по индивидуализацията на
административното наказание в съответствие с критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Задължителни указания в този смисъл не са налице и в т.1 от Постановление № 10
от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС, на което се позовава касаторът. В същото е
посочено, че при определяне на административните
наказания съдилищата и административнонаказващите органи следва да изхождат от
повишените изисквания за строго спазване на законността и обезпечаване
правилното и ефективно функциониране на държавното управление като преценяват
тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване, другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а
така също да държат сметка и за тенденциите в динамиката на съответния вид
административни нарушения. Дадени са и указания, че с оглед правилното
отмерване на наказанието административнонаказващите органи и съдилищата следва
да събират пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
за имотното състояние на нарушителя. В случая такива доказателства са събрани
чрез приобщаване на релевантните писмени доказателства (справката за нарушител)
и чрез разпит на свидетели.
Съдържанието на наказателното постановление е
регламентирано в чл.57 от ЗАНН. В разпоредбата липсва изискване в този
санкционен акт да бъдат излагани и мотиви досежно обстоятелствата, които са
взети предвид при определяне размера на наказанието в случаите, когато санкцията
е относително определена, както е в случая. Не е допустима и аналогия с
индивидуалните административни актове, издавани при условията на оперативна
самостоятелност (вж. т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по
д. № ТР-4/2002 г.), тъй като за административният акт изискването за наличие на
мотиви (фактически и правни основания за неговото издаване) е нормативно
закрепено – чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Предоставянето на един административен орган на
функции да преследва и наказва дребни „наказателни” правонарушения, например от
категорията на пътнотранспортните нарушения, не е несъвместимо и с Европейската
конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), при условие че засегнатото лице може да
оспори всяко решение, взето по този ред, пред съд, който предоставя гаранциите
по член 6 от Конвенцията, т.е. пред съд, разполагащ с пълна юрисдикция, който
може да отмени санкционния акт на
административния орган във всяка част, както на правни, така и на фактически
основания ( вж. решенията на ЕСПЧ по
делата Öztürk v. Germany,
no. 8544/79, 21 February 1984, Series A no. 73, § 56, Schmautzer v. Austria, 23 October 1995, Series A no. 328-A, § 36; Gradinger v. Austria, 23 October 1995,
Series A no. 328-C, § 44; A. Menarini
Diagnostics S.R.L. v. Italy, no. 43509/08, 27 September 2011, § 59).
Следователно, дори и наказателното постановление да
не съдържа мотиви относно индивидуализацията на наказанието, правото на
касатора на справедлив процес по чл.6 от ЕКПЧ ще бъде гарантирано, ако
съдилищата – районният и административният съд, разполагат с правомощието да
извършат проверка на справедливостта на наложеното наказание. В случая това
оплакване е повдигнато и пред двете съдебни инстанции като то е надлежно
обсъдено както в обжалваното решение на въззивната инстанция, така в настоящия
съдебен акт.
По изложените съображения касационната инстанция
намира, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон като е изложил убедителни съображения във връзка с
индивидуализацията на наказанието, поради което постановеното решение се явява
правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3
и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, ответникът по касация има право на юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство, което съдът определя в размер на 120
лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д.
№ 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 85/21.01.2020 г., постановено по АНД № 1260
по описа за 2019 г. на Районен съд – Русе
в обжалваната част, с която е потвърдено наказателно постановление № 19-1085-001235/29.05.2019
г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе по
отношение на наложеното с него на И.Р.Р., с ЕГН **********, административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА И.Р.Р., с ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, представлявана от директора Теодор Атанасов Атанасов,
сумата от 120 лева – юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: