Р Е Ш Е Н И Е
№ 260590
16.12.2020 г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, в публично
заседание на 25.11.2020 г.,
22. наказателен състав състоящ се от:
Председател: Николай Гемеджиев
секретар Милица
Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 4301 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда
жалба подадена от Д.И.Г., ЕГН ********** с адрес: ***.
Жалбата
е подадена против Наказателно постановление №19-0769-003169/28.06.2019 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.
С
това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.175,
ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.140,
ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба”
в размер от 200.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от
правото да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
С
жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се отрича авторството на
деянието. Не се отрича, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил и че следователно е имал качеството на водач. Посочва
се също така, че при дейността по управление на процесния автомобил жалбоподателят
не е действал виновно. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН. Отправя се искане за
присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващия
орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител,
както и не се представят доказателства. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена на съда, се отправя искане за потвърждаване на
обжалваното НП. В становище (л.25 от делото) a priori е направено възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, в случай на отмяна на процесното НП и
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 29.09.2020 г., видно от приложената към
него разписка, а жалбата била изпратена по пощата на 05.10.2020 г. и постъпила при
наказващия орган на 08.10.2020 г. с вх.№769000-20715/08.10.2020 г.
Ето
защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е
подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН
във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
УСТАНОВЕНО
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Процесното
МПС представлява товарен автомобил марка „Dacia“ модел „Duster“ с рег.№ ... На 10.09.2018 г. и на основание чл.143, ал.15 ЗДвП регистрацията
на процесния лек автомобил била служебно прекратена поради това, че за това МПС
бил установен сключен договор за покупко-продажба с рег.№8195/10.07.2018 г. на
нотариус №491 и с предстоящ собственик „НОВИГ-2004“ ООД.
По
време на проверка на 01.01.2019 г. – около 14:40 часа и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, младши
автоконтрольор Кристиян Медведев съставил против жалбоподателя Акт №19-0769-003169/01.01.2019
г. (бланков №003690) за установяване на административно нарушение (АУАН) със
свидетел М. М. На същата и срещу подпис на жалбоподателя бил връчен нечетлив препис
от АУАН. В цифров вид вмененото му нарушение с този АУАН било по чл.140, ал.1 ЗДвП,
а в словесен за това, че управлявал процесното МПС, след като на 01.01.2019 г.
регистрацията му е била прекратена.
На 28.06.2019 г. прокурор
от Районна прокуратура – Бургас е съставил по случая Постановление за отказ да
се образува наказателно производство. В това Постановление прокурорът, на
когото преписката е била разпределена посочва, че „…Иначе стои въпросът с
принципната възможност за проявата си Д.Г. да понесе административнонаказателна
отговорност, макар според представителя на РП – Бургас в случая да отсъства
виновно поведение изобщо, вкл. Непредпазливост като форма на вината...“
Препис от това постановление е изпратен на наказващия орган за сведение.
На 28.06.2019 г., т.е. в
деня на постановения отказ на Районна прокуратура – Бургас и в рамките на
давностния[2] шестмесечен
срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар извън рамките на инструктивния
срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както
бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 29.09.2020 г. В цифров и
словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.
На 08.10.2020 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка
с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№769000-20715/08.10.2020 г.
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас била подадена процесната жалба,
след като била подадена по пощата на 05.10.2020 г. (л.8 от делото).
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът
не установи процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, които да обуславят
отменително решение.
АУАН
и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.
Вмененото на жалбоподателя
административно нарушение е по чл.140, ал.1 ЗДвП. Според изр.1 на тази
разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не се спори, че
на 10.09.2018 г. регистрацията на процесния лек автомобил била прекратена, но
жалбоподателят не е знаел за това действие на полицейските органи.
Категорично
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Бургас не е уведомил жалбоподателя за
предстоящо прекратяване регистрацията на процесното МПС.
При
това положение жалбоподателят е бил напълно в неведение за служебно
прекратената от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Бургас регистрация на
процесния товарен автомобил. Очевидно не съществува практика водачите-собственици
да бъдат уведомявани от Сектори „Пътна полиция“ за служебно прекратяване на
регистрация на МПС в случаи, идентични на настоящия.
В
това неведение относно този факт жалбоподателят е бил до спирането му от
служители на МВР в гр.Бургас на 01.01.2019 г.
При
това положение настоящия състав не може да установи въобще вина в жалбоподателя
при извършване на вмененото му административно нарушение.
Съгласно
чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо, като в последния случай и според
ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
какъвто очевидно настоящият не е. След като липсва дори индиция, че към датата
на извършване на вмененото му нарушение жалбоподателя Д.Г. е знаел, че
управляваното него МПС не е регистрирано по надлежния ред, то не е налице
умисъл в извършването на деянието и същия не е административно-наказателно
отговорен. Няма и данни процесното МПС да е било със снети регистрационни
табели към датата на нарушението, при което състояние неминуемо у него, като
правоспособен водач би възникнал въпроса дали управлявания от него лек
автомобил е регистриран.
Поради
посоченото дотук процесното НП следва да бъде отменено.
При очерталия се изход на делото и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН следва в
полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение по силата на представения
договор за правна защита и съдействие (л.35 от делото). Посоченият размер е
съобразен с чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което не съществува възможност за намаляването
му поради прекомерност.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №19-0769-003169/28.06.2019 г., издадено от Началник група към ОД
на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
с което на основание чл.53,
ал.1 ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата,
на Д.И.Г., ЕГН ********** с адрес: ***
са наложени административни
наказания:
-
„глоба”
в размер от 200.00 лева, както и
-
„лишаване
от правото да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
На
основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да заплати на Д.И.Г., ЕГН ********** с адрес: *** сумата
от 300.00 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението,
съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в
четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия:___________________
Вярно с оригинала:
Р. Ж.
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк.
д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на
Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк.
д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на
Върховен административен съд