№ 5
гр. Берковица, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200263 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш, серия К, №4566304 на ОД МВР – Монтана, на
основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП на С. М. М. от
гр.Берковица,жк „Изгрев“ 4 вх.Б,ет.4 ,ап.32 и с ЕГН ********** е наложена
глоба в размер 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от С.М. , в която се
излагат възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване
на процесуалните правила.Твърди,че в ЕФ се сочи наличие на пътен знак В26
и ограничени на скоростта 60км/час.,а АНО е ангажирана за превишаване на
разрешена скорост от 50км/час. Моли за отмяна на издадения електронен
фиш като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован,се явява
лично, както и се представлява и от пълномощник.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Монтана, не изразява становище по
жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Районен съд Берковица, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Обжалвания електронен фиш е издаден за налагане на глоба в размер на
50лв. на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.2 т.2 от
ЗДП, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП, като в електронния фиш е
записано, че на 15.11.2020год. в 15.11 часа в обл.Монтана РП II-81 км.82+6
1
извън населено място с посока на движение от гр.Монтана към гр.Берковица
при наличието на пътен знак В-26-60км/час.Нарушението е установено с
АТСС ARH CAM S 1
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 16.09.2021 г..
Същият упражнил правата си и подал жалба на 20.09.2021год..
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът
констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш, от гледна точка условията за издаването му и изискванията
към съдържанието му регламентирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и
относно правното квалифициране на нарушението и основанието за
наказване.
Обжалваният електронен фиш формално съответства на утвърдения със
Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи
образец, тъй като носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП съдържание, но въпреки това е нередовен от процесуална страна.
Съгласно посочената законова норма, електронният фиш следва да съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Според съда следва да се посочи факта, че в случая не е налице
конкретизация от страна на наказващият орган на мястото, където е
извършено нарушението. В ЕФ е посочено,че нарушението е установено на
РП II-81 км.82+6 ,а в заснетия видеоклип се съдържат данни, че
нарушението е установено на РП II-81 км.82, от което се установява,че е
налице несъответствие в мястото на установяване на нарушението.Предвид
на това съдът намира,че АНО не установил безспорно мястото на извършване
на нарушението. Мястото на извършване на нарушението е задължителен
реквизит, съобразно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и липсата на
точното му описание нарушава правото на защита на жалбоподателката,
което е основание за отмяна на електронния фиш.
На следващо място съдът намира,че е допуснато още едно процесуално
нарушение изразяващо се в неточно описание на извършеното нарушение.В
ЕФ е дадено противоречиво описаноие на нарушението.Посочено е ,че при
наличието на знак В26 и ограничение въведено с него 60км/час ,автомобилът
се е движел със скорост 62км/час при разрешена скорост 50км/час.Видно от
приложената по делото разпечатка от видеоклип е посочено,че максимално
разрешената скорост е 50км/час.Това разминаване възпрепятства
жалбоподателя,а така също и съда да разбере в какво точно се изразява
извършеното нарушение,както и да прецени правилно ли е посочена
2
нарушената законова разпоредба.
Безспорно това е още едно самостоятелно основание за отмяна на ел.
фиш.
Констатираното в горния смисъл противоречие в
обжалвания административнонаказателен акт представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и ограничава правото на защита на
нарушителя, в частност възможността му да разбере за какво нарушение е
наказан, въз основа на какви факти и каква е правната квалификация на
деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност .
Изложеното е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето
им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в
който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния
случай разноски се дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените в
производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 150 лева
представляващи заплатен адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят
разноски в размер на 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, №4566304 на ОД МВР –
Монтана,с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.2 от
ЗДвП на С. М. М. от гр.Берковица,жк „Изгрев“ 4 вх.Б,ет.4 ,ап.32 и с ЕГН
********** е наложена глоба в размер 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП
ОСЪЖДА ОДМВР-Монтана да заплати на жалбоподателя С. М. М. от
гр.Берковица,жк „Изгрев“ 4 вх.Б,ет.4 ,ап.32 и с ЕГН ********** сумата от
150 лева, представляващи направени разноски по водене на делото.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Монтана на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
4