Решение по дело №799/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „ЛИФТ ГРУП АСПЕКТ 1“ ЕООД, с ЕИК *, представлявано от Б. К. Б., подадена чрез адв. Б. Б., против Решение № 206 от 15.02.2024 г. по АНД № 250/2024 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03–2301044 от 06.12.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и е осъден касаторът да заплати на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение. С отмененото НП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.

С жалбата се настоява, че дружеството не е извършило нарушение на трудовото законодателство, доколкото към датата на проверката е имало и други облигационни отношения с лицето, като дори да се приеме, че е налице нарушение, то размерът на наложената имуществена санкция е несъответен на тежестта на същото и неправилно съставът на РС – Варна е потвърдил НП в тази му част. Сочи се, че въззивният съд не е съобразил, че дейността „къртене на мазилка“ не е присъща за длъжността и работата, за която е наето лице – „монтьор, ремонт на машини и оборудване“. Предвид наличието на сключен и граждански договор, се поддържа, че е „мислимо да се смята за напълно възможно и да не се изключва хипотезата към момента на проверката на 17.10.2023 г. в 14,00ч. лицето Г. Л. да е извършвал констатираната от служителите на ДИТ-Варна дейност именно по повод ангажиментите си по действащия към онзи момент граждански договор“. Изтъква се, че е представен и разходен ордер, удостоверяващ, че на лицето е заплатено надлежно дължимото възнаграждение по гражданския договор. На следващо място се сочи, че декларацията от 17.10.2023 г. неправилно е възприета от съда, без да се отчете, че същата поради стрес и незнание е подписана, а и посоченото по отношение работно време, размер на възнаграждението и получаването му е в противоречие с трудовия договор. Касаторът отбелязва, че неправилно и необосновано РС – Варна стига до извод за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, а не за вмененото нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ. Поддържа се, че в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и в НП има лаконично и неясно описание на мястото на извършване на нарушението, не е посочена сградата с адрес, а и няма данни обектът да е стопанисван от дружеството-касатор, освен това мястото на работа, според трудовия договор, е в [населено място], обл. Пазарджик, а не в [населено място]. Посочените от касатора неясноти се твърди, че водят до извод за нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Възразява се, че необосновано районният съд потвърждава размера на санкция, без в НП да са изложени мотиви какви са конкретните отегчаващи обстоятелства. Изтъква се, че дружеството винаги е било изрядно в задълженията си като работодател, не е наказвано за извършени нарушения на трудовото законодателство, същността на вмененото с потвърденото НП нарушение не се отразява на действителността на трудовия договор, дружеството винаги е съдействало при проверка и забавянето за връчване на процесното уведомление е минимално. Касаторът подчертава, че въззивният съд не посочва какви са тези други нарушения, а и дори да са налице такива други нарушения, то това е от значение за преценката за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, но не и за размера на санкцията. Искането е да се отмени решението на РС – Варна като неправилно и необосновано, и да се отмени НП или евентуално да се измени НП, като се намали размера на санкцията до предвидения в закона минимум. Претендира се и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощника адв. А., касаторът поддържа изложените доводи и направените искания.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, чрез юриск. Н. Т., в съдебно заседание отправя искане съдът да остави без уважение жалбата, като остави в сила решението на РС – Варна. Излагат се доводи за неоснователност на касационната жалба, доколкото съдът мотивирано е посочил кои доказателства кредитира и е формулирал правни изводи. Ответникът се позовава на сведенията, дадени от Г. Л. и от К. Б. – пълномощник на санкционираното дружество, в които е посочено, че лицето Г. Л. на 17.10.2023 г. е полагал труд именно за дружеството. Доводите за работното място в [населено място] и липсата на командировъчна заповед, според ответника, са опит да се черпят права от командироването на работник без издаване на командировъчна заповед, а и приемането на тази теза би поставило работника в невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор, тъй като извършваната трудова дейност в [населено място], прави фактически невъзможно в същото време да се престира труд в определеното в [населено място], общ. Пазарджик работно място. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на акта на въззивния съд като правилен и законосъобразен.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

С потвърденото от РС – Варна НП за извършено от "ЛИФТ ГРУП АСПЕКТ 1" ЕООД нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Нарушението, според НП, се изразява в това, че дружеството в качеството на работодател е допуснало лицето Г. Й. Л., с [ЕГН] на длъжност "монтьор, ремонт на машини и оборудване“ да престира труд в негова полза – извършвайки къртена на вар на асансьорна шахта, в обект „къртене на мазилка на асансьорна шахта“, находящ се в [населено място], стопанисван от дружеството, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП, което уведомление е с час на регистриране 15:27 часа. Според НП нарушението е извършено на 17.10.2023 г. в 14:00 часа, във визирания обект, а като доказателства са посочени: Декларация от Г. Й. Л. от 17.10.2023 г., 14:00 часа, Трудов договор № 122/16.10.2023 г., Справка от ТД на НАП с изх. № 13388233039577/17.10.2023 г., 15:27:03.

За да потвърди НП районният съд приема за установена описаната в НП фактическа обстановка, позовавайки се на декларацията и обясненията на заетото лице, обясненията на управителя на дружеството, протоколите от извършената проверка и свидетелските показания на инспекторите, извършили проверката, които доказателства въззивният съд е обсъдил. Направен е извод, че административнонаказателното производство по установяване на нарушението е съобразено с изискванията на процесуалния закон – спазени са сроковете и процедурите при съставяне на АУАН и издаване на НП, както и изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. За обективна, всестранна и пълна е прието, че е отразената фактическа обстановка от проверяващите, а и правната квалификация на описаното нарушение е приета за правилна. Посочено е, че административнонаказващият орган е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ. Въззивната инстанция приема, че при индивидуализацията на наказанието, правилно е определен размерът на същото, което е адекватно на тежестта на извършеното административно нарушение, периода на нарушението и факта, че при проверката са установени и други нарушения.

РС – Варна е изложил мотиви и за неоснователност на доводите на дружеството за отмяна на НП. Не е кредитирана версията относно наличието на граждански договор, доколкото установените параметри на правоотношението го очертават именно като трудовоправно. Позовавайки се на извършваната дейност от лицето, възприета от проверяващите, чието естество в пълнота припокрива съдържанието на представения трудов договор, въззивният съд приема, че дейността не може да бъде охарактеризирана като монтаж на асансьор, за каквато дейност се претендира, че е сключен граждански договор и е изпълнявана от лицето, а и самото лице е посочило в декларацията, че подготвя релсов път, кърти вар. Районният съд приема, че в АУАН и в НП се съдържат място на извършване на нарушението, както и всички обстоятелства във връзка с извършваното нарушение, като не са нарушение чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Посочено е, че не е налице и нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, т.к. издавайки НП, наказващият орган очевидно не споделя възраженията на наказаното лице, а и излагането на подробни мотиви защо тези възражения не се споделят не представлява императивна част от съдържанието на НП.

 

Касационната жалба е частично основателна.

Касационният състав на съда споделя мотивите на РС – Варна и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК в частта по отношение недопускането на съществени нарушения на процесуалните правила, осъществяването на състава на вмененото нарушение и правилната му квалификация. По отношение на посочените изводи, РС – Варна е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото факти, които правилно са изведени от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и правилно съдът е отнесъл фактите към правото.

Правилно РС – Варна приема, че в хода на административнонаказателното производство не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават НП в степен да бъде отменено. АУАН и НП са съответно съставен и издаден от компетентни длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ се явява доказано. При проверката на 17.10.2023 г., в 14:00 ч. е установено Г. Л. да полага труд за „ЛИФТ ГРУП АСПЕКТ 1“ ЕООД труд – къртене на вар на асансьорна шахта, изпълнявайки длъжността „монтьор, ремонт на машини и оборудване“, а уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ за сключения на 16.10.2023 г. трудов договор между дружеството и Л. е от 17.10.2023 г., 15:27 часа (предвид справката от ТД на НАП за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ). С нормата на чл. 415в КТ законодателят изключва възможността подобно деяние да се квалифицира като маловажен случай.

Неоснователно касаторът твърди, че описанието на нарушението в АУАН и в НП не съответства на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като не способства за яснота на вмененото за извършено нарушение.

Недвусмислено от описанието на нарушението и в АУАН, и в НП се установява, че вмененото на дружеството административно нарушение се състои в нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 КТ - работодателят да не допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави уведомлението по чл. 62, ал. 3 за сключен трудов договор, заверено от ТД на НАП. АУАН и НП съдържат описание на всички елементи от състава на нарушението – посочено е лицето работодател, лицето работник, датата на допускане до изпълнение на трудовите функции от работника, както и факта на непредставяне на работника на уведомлението до ТД на НАП за сключения трудов договор. Непосочването на мястото на извършване на нарушението с административен адрес, правилно районният съд констатира, че в случая не се явява съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, т. 5 ЗАНН. Спецификата на работата за длъжността, на която е назначено лицето, според трудовия договор, изключва изначало възможността местоработата да е само в конкретно работно място в [населено място], общ. Пазарджик. Посочването на обекта, където е установен да полага труд Г. Л. като асансьорна шахта е предвид спецификата на изпълняваната трудова дейност. Неконкретизирането на точния административен адрес на въпросната асансьорна шахта, където от контролните органи е установено да работи лицето, е именно предвид спецификата на работата и не рефлектира върху правото на защита на санкционираното дружество, доколкото в НП са посочени и доказателствата, потвърждаващи осъществяването на процесното административно нарушение, а в декларациите на лицето е посочено, че става въпрос за студентско общежитие с отбелязан адрес.

И касационната инстанция не установява нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, което да е допуснато в хода на административнонаказателното производство. Правилно както наказващият орган, така и въззивният съд са изяснили извеждащите се от събраните доказателства релевантни факти. Ясно и недвусмислено са посочени от самия работник параметрите на трудовото правоотношение в декларацията му по време на проверката - 17.10.2023 г., 14:00 часа, както и в обяснението от 26.10.2023 г., а и в сведението от 01.11.2023 г., дадено от управителя на санкционираното дружество. На контролните органи е представен и Трудов договор № 122/16.10.2023 г. между установеното да престира труд лице и дружеството-работодател. Обстоятелството, че в попълнената на 26.10.2023 г. декларация от работника е посочено освен първоначално декларираното наличие само на трудов договор, и наличието на сключен граждански договор, както и по аналогичен начин в сведение-декларация от управителя на дружеството от същата дата е посочено, а и обстоятелството, че след съставяне на АУАН на 20.11.2023 г., във възражението по него се поддържа, че констатираната от контролните органи дейност, извършвана от работника е всъщност по граждански договор между лицето и дружеството, съдът намира за изградена защитна теза, с оглед избягване на административнонаказателната отговорност. Правилно са ценени както от наказващия орган, така и от въззивния съд събраните непосредствено при проверката писмени доказателства и не е възприета тезата, че извършваната дейност се основава на гражданския договор. Несъстоятелно е твърдението, че декларацията на работника от 17.10.2023 г. е неправилно кредитирана. От процесната декларация, разгледана поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, правилно са изведени релевантните факти.

Настоящият състав на съда намира, че районният съд е стигнал до правилен извод за законосъобразност на определена санкцията като вид, но неправилно приема, че и размерът на имуществената санкция е законосъобразно определен.

Съгласно чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение.

От една страна, НП не съдържа обосноваване определянето на имуществена санкция над минимално предвидения в КТ размер. Неправилно въззивният съд преценя наличие на отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагането на имуществена санкция над минимално определения размер. Неправилно въззивният съд се позовава на „периода на нарушението“ и на факта, че при проверката са установени и други нарушения. Според представения от работодателя Трудов договор № 122/16.10.2023 г., Л. е назначен на работа само един ден преди датата на констатиране на процесното по делото административно нарушение. Констатирането на извършени от касатора и други нарушения подлежи на самостоятелно санкциониране – по аргумент от чл. 18 ЗАНН за всяко отделно нарушение се налага самостоятелно наказание.

Сочените от санкционираното дружество като смекчаващи обстоятелства, а именно: работодателят не е наказван преди за нарушения на трудовото законодателство, фактът, че предоставянето на копие от уведомлението на работника не е условие за действителност на трудовия договор, оказаното съдействие на контролните органи, липсата на нарушаване на трудовите права на работника, предвид минималното забавяне за своевременно предоставяне на уведомлението, обуславят извод за наличие на основание в случая за намаляване на размера на определения от наказващия орган размер на имуществената санкция в предвидения с КТ минимален размер – 1500 лева. Налагането на имуществена санкция и в минимално предвидения размер се явява в съответствие с критериите, заложени с нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН и би постигнало целта на административното наказание, регламентирана в чл. 12 ЗАНН.

Така приетото от съда налага отмяна на въззивното решение и решаване на делото по същество, като се измени НП по отношение на размера на наложената имуществена санкция 3000 лева, която да се намали на 1500 лева.

При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатират други пороци. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Дирекция ИТ Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от жалбата По делото не е представен писмен отговор по касационната жалба. Юрисконсулта, представляващ ответника по делото, се яви в открито съдебно заседание, като съдът съобрази конкретния обем на процесуалното представителство, както и че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност.

На касатора, съразмерно на уважената част от жалбата, следва за двете съдебни инстанции да се присъди сумата в размер на 720 лева.

 

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 206 от 15.02.2024 г. по АНД № 250/2024 г. на Районен съд – Варна .

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03–2301044 от 06.12.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „ЛИФТ ГРУП АСПЕКТ 1“ ЕООД, с ЕИК * е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция от 3 000 лева на 1 500 лева.

ОСЪЖДА „ЛИФТ ГРУП АСПЕКТ 1“ ЕООД, с ЕИК *, представлявано от Б. К. Б., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски по КАНД № 799/2024 г. на АдмС - Варна за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" да заплати на „ЛИФТ ГРУП АСПЕКТ 1“ ЕООД, с ЕИК * сумата в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.