Решение по дело №41628/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 443
Дата: 8 януари 2024 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20221110141628
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следН.
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20221110141628 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск, предявен от Г. К. Ф., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл.278, ап. 40, ет. 7 против В.
Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София , ж.к. „Западен парк“ бл. 134, вх. 2,
ап. 27 на основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права и
местоживеенето на детето на детето на страните Н. В. Н., ЕГН **********
при ищеца, определяне на режим на лични отношеН. с ответника, осъждането
му да заплаща месечна издръжка в размер на 500 до настъпване на основаН.
за нейното прекратяваене или изменение, както и да бъде определен режим на
лични отношеН. между ответника и детето. Направено е и искане по чл. 146,
ал. 1 СК.
Предявен е и иск от Н. В. Н., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка и законен представител Г. К. Ф., ЕГН **********
на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК ответникът В. Н. Н. да бъде осъден
да заплати дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете месечна
издръжка в размер на 500,00 лв. за минало време, считано от 01.08.2021
г./една година преди датата на подаване на исковата молба/ до 31.07.2022 г.
Направено е и искане за присъждане на законната лихва за забава с правно
основание чл. 146 СК.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва размера на претендираната издръжка с твърдеН., че е
заплащал такава, както и че е имало период, в който детето Н. Н. е живяла в
едно домакинство с него, през който е посрещал всички нейни нужди.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127,
ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношеН. с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда,
че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районН.
съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношеН. с детето и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношеН.
с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е
промяната на граждански правоотношеН. съгласно установени от закона
критерии и интереси. РешеН.та, с които се администрират граждански
правоотношеН., се характеризират с отменимостта или изменимостта на
постановеН. правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при
определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено
задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а)
желаН.та и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на
родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
2
В настоящия случай страните са родители на детето Н. В. Н., родена на
23.07.2007 г. Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл.
127, ал. 1 СК, не живеят заедно.
Не е спорно и практически от всички доказателства, обективирани в
социалН. доклад, показаН.та на свид. П.а и изслушването на страните и
детето по реда на чл. 59, ал. 6 СК се установява, че страните са във
фактическа раздяла. Ищцата Ф. полага непрекъснато грижи за детето Н. Н., то
живее с нея. Домът им разполага с добри битови условия, майката има
подкрепа от своята майка, която също живее в жилището. Желанието на
детето е да продължи да живее с майка си, такава е и волята на ответника,
който зачита мнението на дъщеря си.
При тези данни съдът намира, че предявеН.т иск с правно основание чл.
127, ал. 2 СК е основателен. В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето,
че съдът следва да предостави упражняването на родителските права на едиН.
от съпрузите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид
„тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата,
защитата и представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2
СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна
защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите
им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече
вменявайки отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето)
родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до
постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.
В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя,
който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи
сметка за интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен
труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Това
тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при
сходната правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж.
Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
В случая, предвид обстоятелството, че не е установено майката да
притежава навици или наклонности, с които да застрашава живота, здравето
3
или развитието на детето, при осигурени отлични условия за живот, спокойна
семейна среда, помощ от родителите по майчина лиН. и подходящ социален
кръг, волята в същия смисъл на детето и липсата на изявено желание от
бащата, родителските права следва да бъдат предоставени на майката.
Същевременно, на бащата следва да се предостави разширен режим на
контакти с детето, за да осъществи своята изключително значима роля в
развитието на Н..
При майката следва да бъде определено и местоживеенето на детето,
тъй като по делото не се установиха важни причини същото да живее отделно
от родителя, който ще упражнява родителските права, нито има
изключителни основаН. по чл. 59, ал. 7 СК за настаняването му при дядо и
баба или в семейство на други роднини.
Режимът на лични отношеН. следва да бъде:
Общ режим:
• всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч. на
петъчН. ден до 18.00 часа на неделН. ден с право на преспиване, като първа
събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец;
Празничен режим:
• за коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последН. ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последН. ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за великденските празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последН. ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• на рождеН. ден на детето бащата може да присъства, ако пожелае това;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платеН. годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последН. ден
от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31
4
май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платеН. си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношеН. за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношеН., като
присъства на всички важни събития в живота на детето – рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношеН. с детето общият режим на лични отношеН. между тях не се
прилага и майката има право да прекарва празниците с детето, упражнявайки
родителски права.
В годините, когато 6-ти май или 24-ти май е част от великденските
празници, детето прекарва празника (6-ти май или 24-ти май) с родителя,
който има право да прекара великденските празници с тях.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката, а в дните вторник
и четвъртък може да вземе детето от учебното заведение, което посещава.
При взаимно съгласие между страните бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношеН. и в различни от посочените периоди.
Относно издръжката:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като
процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като
част от мерките за уреждане отношеН.та по упражняването на родителските
права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл.
59 СК, като съгласно ал. 2 на последН. член съдът служебно се произнася по
въпросите на издръжката на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретН.т размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумН.т и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
5
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
В конкретН. случай изводите за нуждите на детето могат да се градят
основно от данните от изслушването на двамата родители и детето, както и
обективираните извънпроцесуални признаН. на родителите в социалните
доклади. ПоказаН.та на свид. П.а са твърде общи и неконкретни, за да
обосноват конкретни фактически изводи. Не се доказват изключителни нужди
и потребности на детето Н. Н., различни от обичайните за възрастта й.
ТвърдеН.та за гръбначно изкривяване, което налага спорт и рехабилитация са
недоказани. Съдът не кредитира твърдеН.та, направени от майката в хода на
нейното изслушване, за редовни посещеН. на психолог и плуване, тъй като от
изслушването на детето се установява, че е имало периоди, в които е
посещавала психолог и е ходила на плуване, но към момента на изслушването
това е преустановено. При тези данни, с оглед нуждите на детето от
закупуване на дрехи, учебници, дневни пари, развлечеН., както и
необходимите разноски за ток, вода, отопление, съответни на ползваната от
нея част от жилището, съдът преценява по реда на чл. 162 ГПК нуждите й на
650 лв. месечно. От тази сума бащата следва да заплаща 400 лв. месечно,
доколкото същият е неотглеждащ родител. Майка в настоящия случай, освен
парична издръжка, реално осигурява и непосредствените ежедневни грижи по
отглеждане и възпитание на Н. Н., които са неоценими в пари.
Съобразяването с този фактор обуславя задължение за ответника да осигурява
по-голяма част от необходимата парична издръжка на детето. При достигане
на този извод съдът съобразява материалното положение на ответника,
данните за осигурителН. му доход, както и че е здрав и в трудоспособна
възраст, поради което въпреки наличните по делото доказателства за
предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение, то
изброените фактори са в състояние да способстват да реализира месечен
6
доход, който му позволява да заплаща така определената сума.
Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата
молба – 01.08.2022 г., като ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
По иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 143 СК.
Искът за осъждане на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК на
ответника В. Н. Н. да заплати дължима от родител на ненавършило
пълнолетие дете месечна издръжка в размер на 500,00 лв. за минало време,
считано от 01.08.2021 г. /една година преди датата на подаване на исковата
молба/ до 31.07.2022 г. е частично основателен.
От изслушването на детето Н. Н. и изслушването на бащата, както и от
социалН. доклад на ДСП-„Възраждане“ може да се направи извод, че
последН.т е заплащал издръжка на дъщеря си през исковия период, като й е
предоставял пари за закупуване на дрехи, закупил й е телефон на изплащане и
й давал пари на ръка при нужда. Ответникът не доказва конкретН. размер на
престираната издръжка, като съдът приема за недоказани твърдеН.та му, че е
предоставял всеки месец около 250-300 лв. на детето, тъй като надлежни
доказателства в тази посока не са ангажирани. Съдът не приема за доказани и
твърдеН.та на майката на детето, както и на свид. П.а за липса на каквото и да
е изпълнение на алиментните задължеН. на бащата, тъй като самата ищца Н.,
по време на изслушването си, прави признание на неизгоден за нея факт, че е
получавала издръжка от баща си под различни форми в исковия период. С
оглед установеното, нуждите на детето през исковия период, които са били в
по-нисък размер предвид по-младата й възраст и по-ниския размер на
инфлацията в страната през този период (установим от официалната интернет
страница на НСИ - https://www.nsi.bg/bg/content/2539/калкулатор-на-
инфлацията), съдът приема, че размера на месечната издръжка на детето
възлиза на 500 лв. за периода. Съобразявайки възможностите на ответника, че
е бил трудово ангажиран, данните за месечН. му осигурителен доход и
твърдението, че е заплащал на дъщеря си за периода издръжка в размер на
250-300 лв., което съдът преценява като процесуално признание на неизгоден
факт, а именно, че има възможност да заплаща месечно сума равняваща се на
300 лв., съдът приема, че дължимата от ответника издръжка за от 01.08.2021
г. до 31.07.2022 г. е 300 лв. Предвид установените престации на издръжка,
7
съдът приема, че те могат да бъдат остойностени на 150 лв. месечно, като до
тази сума ответникът е изпълнил задължението си. Предвид това предявеН.т
иск е основателен за сумата от 150 лв. месечно ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска и следва да бъде отхвърлен за
разликата до пълН. претендиран размер от 500 лв. месечно.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По разноските:
По делото са ангажирани доказателства за заплатено от двете ищци
адвокатско възнаграждение от 500 лв. (л. 89) и от ответника 300 лв. (л. 21).
Стойността на адвокатските услуги не е диференцирана, поради което следва
да се презумира, че 1/2 от възнаграждението е заплатено за иска по чл. 127,
ал. 2 СК, а другата половина за иска по чл. 149 вр. чл. 143 СК.
По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. ал. 59, ал. 9 СК не следва
да бъдат присъждани разноски и те следва да останат в тежест на страните
така, както са направени (250 лв. за ищцата Ф. и 150 лв. за ответника Н.).
Аргументи могат да се черпят от изразеното в съдебната практика разбиране,
че естеството на първоинстанционното производство на спорна съдебна
администрация не предполага присъждане на разноски. За разлика от
исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор
за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора (вж. в този смисъл Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца Н. сумата от 75 лв. разноски съобразно уважената част от
иска по чл. 149 вр. чл. 143 СК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Н., действаща със съгласието на
8
своята майка Г. Ф. следва да бъде осъдена да заплати на ответника Н. сумата
от 105 лв. разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху
присъдената издръжка за бъдещо и минало време в размер на 433,40 лв.
(569,69 лв. за платежите за издръжка за бъдещо време – издръжка за 1083 дни
и 72 лв. за платежите за издръжка за минало време, определена съгласно чл.
69, ал. 1, т. 6 и т. 7 ГПК и чл. 1, пр. 1 ТДТ ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Н. В. Н., ЕГН **********, на майката Г. К. Ф. , ЕГН ********** на
основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Н. В. Н., ЕГН
********** при майката Г. К. Ф. , ЕГН ********** на адрес: гр. София, ж.к.
„Обеля 2“, бл.278, ап. 40, ет. 7 на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим на лични отношеН.
на детето Н. В. Н., ЕГН ********** с бащата В. Н. Н., ЕГН **********, при
който бащата ще има право да упражнява лични отношеН.:
Общ режим:
• всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч. на
петъчН. ден до 18.00 часа на неделН. ден с право на преспиване, като първа
събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец;
Празничен режим:
• за коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последН. ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последН. ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
9
• за великденските празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последН. ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• на рождеН. ден на детето бащата може да присъства, ако пожелае това;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платеН. годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последН. ден
от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31
май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платеН. си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношеН. за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношеН., като
присъства на всички важни събития в живота на детето – рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношеН. с детето общият режим на лични отношеН. между тях не се
прилага и майката има право да прекарва празниците с детето, упражнявайки
родителски права.
В годините, когато 6-ти май или 24-ти май е част от великденските
празници, детето прекарва празника (6-ти май или 24-ти май) с родителя,
който има право да прекара великденските празници с тях.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката, а в дните вторник
и четвъртък може да вземе детето от учебното заведение, което посещава.
При взаимно съгласие между страните бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношеН. и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си Н.
В. Н., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Г. К. Ф., ЕГН ********** на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл.
10
143 СК издръжка в размер на 400 лв., считано от 01.08.2022 г. до навършване
на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или
изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълН. претендиран размер от 500 лв.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Н., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Г. К. Ф., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 лв.
за минало време, считано от 01.08.2021 г. до 31.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълН. претендиран размер от 500 лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката на детето.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Н., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Г. К. Ф., ЕГН ********** сумата от 75 лв. разноски съобразно
уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своята майка и законен представител Г. К. Ф., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на В. Н. Н., ЕГН ********** сумата от 105 лв. разноски
съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 641,69
лв. – разноски в производството по сметка на Софийския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщеН.та.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11