Номер 25228.10.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 28.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20204001000321 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна частна жалба от И. С. И. против протоколно определение
от съдебно заседание на 28.07.2020 г. по Т.д. № 152/ 2017 г. по описа на ВТОС, с което
съдът е постановил спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4
ГПК. Счита, че висящото наказателно производство срещу него не е основание за
спиране на делото поради липса на преюдициалност между двете дела, като
аргументира становището си, позовавайки се на разясненията, дадени от ВКС в ТР №
2/ 19.11.2014 г., ТР № 8/ 07.05.2014 г. и ТР № 7/ 31.07.2017 г. Следвало да се има
предвид, че спирането е постановено във връзка с направено възражение за
прихващане, а не с предявен насрещен иск, и основателността на възражението била
свързана с доказване твърденията на ответника за причинени от него вреди на
дружеството, което следвало да бъде установено от гражданския съд без да е
необходимо приключване на наказателното производство. Според него спирането цели
да увреди интересите му, защото претенцията на ответника, заявена чрез възражение за
прихващане, е за сума, която е повече от 11 пъти по-малка от неговата искова
претенция. Моли обжалваният акт да бъде отменен като незаконосъобразен и делото да
бъде върнато на ВТОС за продължаване на процесуалните действия по него.
Насрещната страна „Ником – М“ ООД е депозирала отговор, в който заема
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Излага, че възражението за прихващане се ползва със сила на пресъдено
нещо по отношение на заявеното с него вземане и изходът на конкретното наказателно
производство е от значение за изхода на спора между страните, защото евентуалната
1
осъдителна присъда ще установи със сила на пресъдено нещо, че ищецът е причинил
вреди на дружеството и техният размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
намира следното:
ВТОС е сезиран от И. С. И. с предявен като частичен иск с правно основание
чл.125 ал.3 ТЗ, с цена на иска 446 878 лв. съгласно допуснатото с определение от
22.05.2020 г. изменение, срещу „Ником – М“ ООД. С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за прихващане с вземането на ищеца на свое
вземане към него за обезщетение за причинени на дружеството от последния в
качеството му на бивш управител имуществени вреди в размер на 32 412.18 лв. и за
лихва за забава върху това обезщетение, считано от датата на увреждането. По повод
действията на ищеца, на които ответникът основава вземането си за обезвреда, заявено
чрез възражението за прихващане, е било образувано ДП № 65/ 2016 г. по описа на
ОСО при ОП – Варна, впоследствие преобразувано в ДП № 24/ 2018 г. по описа на
ОСО в ОП – Велико Търново. Във връзка с данните за извършено от ищеца
престъпление съдът с определение от 02.03.2018 г. е спрял производството по делото
на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК, но актът му в тази насока е бил отменен от ВТАС с
Определение № 284/ 07.01.2019 г. по В. ч.т. дело № 396/ 2018 г. В хода на разглеждане
на Т.д. № 152/ 2017 г. срещу ищеца Иванов е внесен обвинителен акт за извършени от
него престъпления, едното от които е по чл.202 ал.2 т.1 НК вр. чл.201, предл. второ вр.
чл.26 ал.1 НК – длъжностно присвояване в големи размери на резервни части за
селскостопанска техника, собственост на „Ником – М“ ООД, и е образувано НОХД №
935/ 2020 г. по описа на ВТРС – висящо към настоящия момент. С обжалваното
определение съдът е постановил спиране на производството по делото до приключване
на наказателното производство по соченото дело, като е приел, че евентуалната
осъдителна присъда ще се ползва със сила на пресъдено нещо относно релевантните за
направеното от ответника възражение за прихващане факти дали ищецът е причинил
вреди на дружеството и техния размер.
Съдът в настоящия му състав намира обжалвания акт за правилен и
законосъобразен. Оплакванията на жалбоподателя за несъобразяване от съда на
обстоятелството, че ответникът е заявил само възражение за прихващане, но не и
насрещен иск и че претендираната от него сума е несъразмерно по-ниска от исковата
претенция са неоснователни, защото тези обстоятелства са ирелевантни за преценката
на съда относно наличието на предпоставки за спиране на производството.
Спирането на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК е обусловено единствено от
констатацията на съда за наличие на връзка на преюдициалност между два спора, с
които съдът е сезиран, от такова естество, че решението по единия спор има значение
2
за правилното решаване на другия. Възражението за прихващане е правопогасяващо
възражение, което съгласно чл.298 ал.4 ГПК се ползва със сила на пресъдено нещо
относно вземането, заявено с него, т.е. то превръща вземането в предмет на спора, по
който съдът дължи произнасяне с решението си. В конкретния казус заявеното от
ответника възражение има за предмет вземане с правно основание чл.145 ТЗ – за
обезщетение за причинени на дружеството вреди от бившия му управител. Тази
претенция е допустима предвид ангажираните по делото доказателства /л.122 – 124/ за
наличие на решение на ОС на съдружниците за търсене на имуществена отговорност
на управителя, заличен от ТР към датата на възражението, което е процесуална
предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ, респ. на възражението. Спирането
на едно дело в хипотеза на висящо наказателно производство предпоставя, че
задължителната за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК присъда на наказателния съд
ще установи елементи от фактическия състав, от който страната по обусловеното дело
черпи правата си. В настоящия случай е налице именно тази изискуема от закона
връзка между висящото гражданско и висящото наказателно дела. Специалната
имуществена отговорност на управителя на ООД произтича от неизпълнението на
задълженията на последния по съществуващото между него и капиталовото дружество
правоотношение, като фактическият състав за ангажирането на този вид гражданска
отговорност обхваща виновното, противоправно неизпълнение на задълженията на
управителя, в пряка причинно-следствена връзка от което са настъпили вреди. При
постановяване на осъдителна присъда по НОХД № 935/ 2020 г. по описа на ВТРС за
извършено престъпление по чл.202 ал.2 т.1 НК гражданският съд ще бъде обвързан от
констатациите на наказателния съд именно относно тези факти: извършено ли е
деянието длъжностно присвояване, от кого е извършено, виновно ли е извършено,
причинени ли са вреди и какъв е техния размер. Съгласно практиката на ВКС /Решение
№ 22/ 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на I т.о. ВКС, Решение № 129/ 25.09.2012 г. по
т. д. № 346/2011 г. II т. о. на ВКС/, когато размерът на вредите е въздигнат в елемент от
обективния фактически състав на съответното престъпление, както е в случая с
квалифицирания състав по т.1 на чл.202 ал.2 НК, постановената осъдителна присъда
препятства процесуалната възможност гражданският съд да преразглежда въпроса за
размера на вредите и връзката им с деянието с оглед формираната сила на пресъдено
нещо относно тези факти. Следва да се отбележи, че хипотетичната възможност
наказателното производство да не приключи с осъдителна присъда спрямо ищеца не
изключва връзката на преюдициалност между двете производства.
Предвид съвпадане правните изводи на двете инстанции относно наличието на
предпоставките за спиране на Т.д. № 152/ 2017 г. по описа на ВТОС до приключване на
производството по НОХД № 935/ 2020 г. по описа на ВТРС, обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от съдебно заседание на 28.07.2020
г. по Т.д. № 152/ 2017 г. по описа на ВТОС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението до страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4