РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Смолян , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело №
20205400500437 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 86/15.07.2020 г. по гр.дело № 228/2019г. Маданският
районен съд ОСЪЖДА Д. С. К. да заплати на “ОТП Ф. Б.” ЕАД-гр. София сумата 2 235,85
лева, от които: 1 928,94 лева неизплатена главница по договор за кредит за текущо
потребление между „Б. Д.“ ЕАД, чрез филиал гр.Рудозем, и кредитополучател Д. С. К.,
сключен на 19.04.2013 г.; 145,20 лева неизплатена възнаградителна лихва и 161,71 лева
наказателна лихва, ведно със законната лихва от 27.05.2019 г. върху главницата от 1928,94
лв. до окончателното й плащане.
Със същото решение СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените на “О. Ф. Б.” ЕАД-
гр. София искове да бъде осъдена Д. С.К. да заплати на същото дружество по същия договор
за кредит разликата над 1 928, 94 лева неизплатена главница до претендирания размер от 2
583,86 лв.; както и за осъждането и да плати и падежирала възнаградителна лихва за
разликата над уважения размер от 145,20 лева до претендирания размер от 222,87 лева.
“О.Ф. Б.” ЕАД-гр. София е осъдено да заплати на адвокат М. О. 81,55 лв.
адвокатско възнаграждение за осъществено от нея процесуално представителство по същото
дело на Д. К.; а последната е осъдена да заплати на „О. Ф. Б.“ ЕАД направените разноски от
1
694,02 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Срещу това решение в частите, с които е осъдена да плати на „О. Ф. Б.“
ЕАД-гр.София разликата над 292,20 лв. до 1 928,94 лева главница; 145,20 лв.
възнаградителна лихва и 161,70 лв. наказателна лихва, е подадена допустима въззивна
жалба от Д. С. К., чрез адв.М. О., с искане да бъде отменено в тези части, исковете да се
отхвърлят за тях и да и се присъдят разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За
нея пълномощникът и адв.М. О. поддържа жалбата и моли да и се присъди възнаграждение
по чл.38, ал.2 ЗАдв.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „О. Ф. Б.“ ЕАД-гр.София
оспорва жалбата и моли да се потвърди решението в обжалваните части.
В съдебно заседание въззиваемото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Чрез писмени молби изразява становища за неоснователност на
жалбата. Въззиваемият претендира и за направените във въззивното производство разноски
за юр.възнаграждение; и също така моли, ако му се възложат разноски, възнаграждението на
адвоката на жалбоподателката да се определи в минималния допустим от Наредба № 1/2004
г. размер поради липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Съдът установява следното:
Между Д. С. К. и „Б. Д.“ ЕАД-гр.София, филиал Рудозем, е сключен на
19.04.2013 г. договор за кредит за текущо потребление, по силата на който К. получава в
заем от банката сумата от 3 100 лв., които се задължава да върне в срок от 5 години на 60
вноски. Вземането на банката по договора е обезпечено с поръчителството на М. С. Р., която
е сестра на жалбоподателката.
Д. К. забавя още от първата вноска плащанията за погасяване на кредита, а
от 06.06.2014 г. насетне окончателно преустановяване плащанията по него. С внесената от
нея на същата дата сума от 137 лв. са погасени вноски с падеж до 10.05.2014 г. Поради
неизпълнението на кредитополучателя, поръчителката М. Р. започва плащания по договора
на 12.01.2015 г. с внасяне на сумата от 250 лв. Р. плаща до 21.08.2015 г., като общо от нея са
внесени по кредита 670,77 лв., с които средства са погасени дължимите вноски до
10.05.2015 г.
По ч.гр.дело № 139/2016 г. на Маданския районен съд „Б. Д.“ ЕАД-
гр.София се снабдява със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с № 51/15.06.2016 г. против
Д. К. и М. Р., които са солидарни длъжници, като е разпоредено те да платят на банката 2
082,68 лв. главница; 320,16 лв. лихва по договора за периода 10.05.2015 г. – 10.06.2015 г.;
28,66 лв. санкционна лихва за периода 10.05.2015 г. - 10.06.2016 г.; законната лихва от
10.06.2016 г. върху главницата до окончателно плащане; както и 51 лв.разноски, 120 лв.
2
такси и 306 лв. юр.възнаграждение.
Срещу заповедта К. и Р. подават възражение по чл.414 ГПК, ето защо са
предявени искове по чл.422 ГПК от банката срещу тях. С решенията по гр.дело № 310/2016
г. на РС-Мадан и по В.гр.дело № 429/2017 г. на ОС-Смолян като краен резултат исковете на
банката са отхвърлени по причина, че вземанията не са изискуеми заради необявяване от
банката на предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
Преди това обаче е образувано, въз основа на заповедта по чл.417 ГПК и
издадения по нея изпълнителен лист, изп.дело № 358/2016 г. по описа на ЧСИ З. Т.,
действаща в района на ОС-Смолян, с взискател „Б. Д.“ ЕАД и длъжници Д.К. и М. Р.. На
последните е изпратена на 26.08.2016 г. покана за доброволно изпълнение да платят на
тогавашния взискател „Б. Д." ЕАД /вместо който впоследствие с постановление на ЧСИ от
02.03.2017 г. е конституиран частният правоприемник-цесионер „О.Ф. Б.“ ЕАД/ 825,85 лв.
неолихвяема сума, 2 082,68 лв. главница, 44,56 лв.лихва, 12 лв. допълнителни разноски, 90
лв. разноски по изп.дело и 308,65 лв. с ДДС такса по чл.26 от ТТЗЧСИ.
Съгласно удостоверение № 264/12.01.2018 г. от ЧСИ Т., от длъжницата Р.
са постъпили по изп.дело от 15.09.2016 г. до 15.06.2017 г. и са разпределени от ЧСИ общо 1
064,33 лв. Съгласно удостоверение № 263/12.01.2018 г. по същото изп.дело, от длъжницата
Д- К- по него са постъпили и са разпределени от ЧСИ за периода от 25.10.2016 г. до
28.05.2017 г. общо 400 лв.
След отхвърляне на исковете, М. Р.. и Д. К. подават молби по гр.дело №
310/2016 г. и се снабдяват с обратни изп.листове против „Б. Д.“ ЕАД за връщане от нея на
сумите, които са постъпили от двете длъжници по изп.дело № 358/2016 г. на ЧСИ Т.. По
жалба на „Б. Д.“ ЕАД срещу разпореждането за издаване на обратен изп.лист в полза на М.
Р. е образувано В.ч.гр.дело № 251/2018 г., с определение № 867/02.08.2018 г. по което е
отменено разпореждането и поправящото го определение по гр.дело № 310/2016 г. на МРС,
с което е издаден в полза на М. Р. против „Б. Д.“ ЕАД обратен изп.лист за сумите, които са
събрани от нея по изп.дело № 358/16 г. на ЧСИ Т..
Разпореждането за издаване на обратен изп.лист в
полза на Д. К. рещу „Б. Д.“ ЕАД не е обжалвано и е влязло в сила. Т.е., жалбоподателката К.
към момента разполага с изп.лист от 05.02.2018 г., по който „Б. Д.“ ЕАД е осъдена да плати
на Д. К. общо 400 лв., на четири пъти по 50 лв., ведно със законната лихва върху всяка сума
от 50 лв., считано от датата, на която всяка от тези суми по 50 лв. е удържана от К. по
горното изп.дело от ЧСИ. По указание на настоящия съд обаче жалбоподателката К.
представи оригинала на този изп.лист и той е приложен на л.73 от настоящото въззивно
дело.
От заключението 10.03.23020 г. по ССчЕ, неоспорено от страните и прието
3
от РС-Мадан, е видно, че, след като се вземат предвид както доброволно внесените от К. и Р.
суми по кредита преди превръщането му в съдебен, така и удържаните от тях по изп.дело №
358/2016 г. на ЧСИ Т., част от които са отнесени за погасяване такси и разноски по самото
изп.дело, остават непогасени 1 928, 94 лв. главница, лихва в размер на 142,20 лв.,
наказателна лихва от 304,23 лв., както и 42,50 лв. такси. С обжалваното решение РС-Мадан
осъжда Д. К. да плати на „О. Ф. Б.“ именно тези суми по заключението, като наказателната
лихва е присъдена в по-малък размер - в какъвто е поискан от ищеца.
С въззивната жалба се твърди, че всички постъпили от длъжниците суми, в
това число тези по изп.дело № 35//2016 г. в пълен размер, без да се съобразява, че с част от
последните са погасявани суми за такси и разноски на ЧСИ и разноски на взискателя по
същото изп.дело, следва да се приспаднат от дължимите от К. и Р. суми по договора за
кредит от 2013 г. Това твърдение и искане се обосновава с довода, че с решението по гр.дело
№ 310/2016 г. на МРС исковете по чл.422, ал.1 ГПК на банката против К. и Р. са отхвърлени,
поради което вземането, за чието събиране е образувано изп.дело № 358/206 г. на ЧСИ Т.,
въобще не е съществувало, защото не е било предсрочно изискуемо. Според
жалбоподателката, това е било основание за прекратяване на изп.производство и с
прекратяването с обратна сила се обезсилвали всички действия, включително получаването
на сумите, постъпили в резултат на принудителното изпълнение по горното изп.дело.
Тези доводи са лишени от основание.
Искането на жалбоподателката частите от сумите, постъпили от нея по
изп.дело и отишли за погасяване на вземания за такси и разноски по изпълнението, да се
отнесат за погасяване на търсените суми за главница, лихви и разноски по договора за
кредит, по същността си е възражение за прихващане на вземанията на банката /сега на
цесионера „О. Ф. Б.“ ЕАД/ по договора за кредит с вземания на самата К. за недължимо
платени от нея суми по изп.дело за такси и разноски по самото изп.дело. Това възражение
обаче е преклудирано, защото се прави за първи път едва с въззивната жалба, като Д. К. не е
подала отговор на исковата молба в срока по чл.130 ГПК и не е заявявала подобно искане в
производството пред първата инстанция до приключване на устните състезания.
Дори обаче да се приеме, че не представлява такова възражение; или че то
е своевременно въведено заради процесуални нарушения на първоинстанционния съд; или
пък е с естеството, описано в т. 4 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
поради което е допустимо да се заяви за първи път пред въззивния съд, искането не може да
бъде уважено. Действително, исковете по чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването
на вземанията по кредита, за които е издадена заповедта и изп.лист, въз основа на който е
образувано изп.дело № 358/2016 г. на ЧСИ Тонева, са отхвърлени. В такъв случай чл.422,
ал.3 ГПК предвижда, че изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение
второ ГПК. Тук обаче трябва да се съобрази въведената през 2017 г./ДВ, бр.86/2017 г./ ал.4
на чл.422 ГПК. Тя разпорежда, че обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е
4
отхвърлен поради неизискуемост на вземането.
Тези разпоредби на ГПК означават, че удържането от сумите, получени от
длъжника в резултат на принудителното изпълнение, на средства за погасяване на такси и
разноски по изпълнението, не се обезсилва с обратна сила, както се твърди във въззивната
жалба. То е извършено на основание, което не е отпаднало, ето защо сумите, отишли за
такива погасявания, не могат да се получат обратно от длъжника по облекчения ред на
чл.245, ал.3 ГПК. Както е прието в съдебната практика, „Ненадлежното уведомяване на
длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита засяга само
изискуемостта на вземането по договора. Това не засяга обаче самото основание на
вземането, което остава същото – договора за банков кредит. След като ищецът по
предявения иск претендира изпълнение по договора за кредит за целия неиздължен остатък
с оглед твърдяната предсрочна изискуемост, то на него му се дължи изпълнение поне за
онази част от вземането му, по отношение на която са настъпили падежите.“ В настоящия
случай дори са настъпили падежите на всички вноски по договора за кредит и са предявени
от цесионера осъдителни искове.
Затова решението на РС-Мадан в обжалваните от К. части правилно е
постановено при съобразяване този вариант от заключенията на вещото лице по
счетоводната експертиза, който отчита и какви суми от събраните от длъжниците от ЧСИ са
отнесени за погасяване на такси и разноски по изпълнението, т.е., не са постъпили в полза
на цесионера за погасяване вземанията му главница, лихви и разноски в съдебното и
заповедното производства, и имат за резултат оставащата дължимост на приетите от РС 1
928,94 лв. главница; 142,50 лв. възнаградителна лихва; 161,71 лв. санкционна лихва и
законната лихва върху главницата от 1 928,94 лв. от 27.05.2019 г. до окончателно
изплащане.
Избраният от РС-М. вариант на заключението по ССчЕ правилно включва
и отчита и получените по изп.дело 400 лв. от Д. К., независимо, че по гр.дело № 310/2016 г.
на МРС в нейна полза е издаден обратен изпълнителен лист за същата сума, със
съответната законна лихва, считано от датите на всяка удръжка от ЧСИ. Това е така, защото,
както се отбеляза по-горе, оригиналът на този изп.лист беше представен от
жалбоподателката и приложен към настоящото дело, което означава, че тя не е предприела и
няма намерение да предприеме събиране на същата сума обратно от лицето, срещу което е
листът. Наред с това, този изпълнителен лист е издаден в полза на Д. К. срещу цедента „Б.
Д." ЕАД, което очевидно изключва възможността да бъде употребен срещу настоящия ищец
и въззиваем „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, цесионер и затова частен правоприемник на първоначалния
взискател „Б. Д.“ ЕАД по изп.дело № 358/2016 г. на ЧСИ Т..
На осн.чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.1 НПрП
жалбоподателката следва да бъде осъдена да плати на въззиваемото дружество разноски в
размер на 100 лв. за юр.възнаграждение за въззивното производство.
5
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86/15.07.2020 г. по гр.дело № 228/2019 г. на
Маданския районен съд в обжалваните от Д. К. части, с които е осъдена да плати на „О. Ф.
Б.“ ЕАД-гр.С. разликата над 292,20 лв. до 1928,94 лева главница; 145,20 лв. възнаградителна
лихва и 161,70 лв. наказателна лихва.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН **********, да заплати на „О.Ф. Б.“ ЕАД-
гр.София, ЕИК ***, направените във въззивното производство разноски за
юр.възнаграждение в размер на 100 лв./сто лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3,
т.1 , пр.първо ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6