№ 10941
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110165142 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П. Н. Б., чрез адв. Г., срещу „Ф.Б“ ЕООД,
с която е предявен главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** от 17.05.2021 г.,
сключен между П. Н. Б. и „Ф.Б“ ЕООД, поради липса на съгласие, а в условията на
евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, поради липса на форма,
евентуално с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради противоречие на закона.
Предявен е от П. Н. Б., чрез адв. Г., срещу „Ф.Б“ ЕООД в условията на евентуалност
и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за прогласяване за нищожни клаузите на чл. 3, б. „б“,
чл. 5 и чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** от 17.05.2021 г.,
сключен между П. Н. Б. и „Ф.Б“ ЕООД, поради противоречие или заобикаляне на закона,
евентуално на добрите нрави.
Ищецът П. Н. Б., чрез адв. Г., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че ответникът твърди, че между него и П. Н. Б. бил сключен валиден Договор
за предоставяне на потребителски кредит № ***** от 17.05.2021 г. по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Поддържа, че никога не подавала
заявление за паричен кредит до ответното дружество, като не се регистрирала на
електронната му страница, не попълвала онлайн формуляри и не осъществявала телефонни
разговори с представители на дружеството. Изцяло оспорва съществуването на договорно
правоотношение въз основа на договор за паричен кредит, както и твърдението, че била
предадена на П. Б. сума в размер на 5000 лв. Заявява, че нищожността на процесния договор
за потребителски кредит се дължала от една страна на липса на съгласие за сключването му
1
от страна на П. Б., а от друга на липса на форма и противоречие със закона. Така
релевираните основания предявява в условията на евентуалност в заявената поредност за
разглеждането им. Отрича действително да е дала съгласието си за сключване на процесния
договор, като липсата на волеизявление водела до липса на завършен фактически състав,
което пък от своя страна на липса на договор и валидно възникнало правоотношение.
Твърди, че по никакъв начин не е изразявала съгласие нито в писмена форма, нито в
електронна форма по смисъла на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. В молба от 13.01.2023 г. ищецът, чрез процесуалния му
представител, е уточнил също така, че процесният договор противоречи на закона, като било
нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което на основание чл. 22 ЗПК водело до
недействителност на договора. На следващо място поддържа, че голяма част от уговорените
в процесния договор клаузи били нищожни, като не били съобразени с основни
императивни правила, установени в ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, ЗПК и ЗЗП. В частност поддържа, че
са нищожни клаузите на чл. 3, б. „б“, чл. 5 и чл. 5 от процесния договор за потребителски
кредит от 17.05.2021 г., за което излага подробни съображения. Ето защо моли съда да
уважи предявения иск, като приеме, че Договор за предоставяне на потребителски кредит №
***** от 17.05.2021 г. е нищожен на посочените основания. В условията на евентуалност
моли съда да постанови решение, с което да провъзгласи за нищожни клаузите на чл. 3, б.
„б“, чл. 5 и чл. 5 от процесния договор за потребителски кредит от 17.05.2021 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Ц., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения.
Поддържа, че било неправилно твърдението на ищеца, че процесният договор за кредит не
бил сключен съгласно правилата на ЗПФУР. Неоснователни били и твърденията на ищеца,
че лихвеният процент не бил коректно посочен в договора, както и че били нарушени
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Напълно неоснователно било и твърдението
на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора, поради противоречие с добрите
нрави. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за предоставяне на кредит от разстояние №
*****/17.05.2021 г., от който се установява, че на посочената дата между „Ф.Б“ ЕООД, като
кредитор и П. Н. Б., като кредитополучател, е бил сключен договор, по силата на който
ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на ищеца сума в размер на
5000 лв. Кредитът е бил отпуснат при следните условия: на 18 месечни вноски, при
фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 35,00 %, годишен процент на разходите (ГПР) -
49,66 % и общ размер на всички плащания – 6750 лв. Договорът е бил сключен при Общи
условия, приложени към отговора на исковата молба и приети като писмени доказателства
по делото.
2
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от “Feratum bank” в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че с
одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени. Предвидено е, че със сключването на
договора кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания
поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното
юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по
кандидатстване.
Представен е и погасителен план към договор за гаранция № ***** (л. 9), в който е
посочено, че е неразделна част от договора за гаранция и вноските по него следва да бъдат
отразени по банковата сметка на „Фератум Банк“, не по – късно от съответната падежна
дата. Съгласно цитирания погасителен план, общият размер на вноската за гаранция възлиза
на сумата от 4950 лв., платима на 18 месечни вноски.
Като писмени доказателства по делото са представени още погасителен план към
договор за кредит № *****, преддоговорна информация за кредита, писмо от „Обединена
българска банка“ АД, в което е посочено, че титуляр на сметка IBAN *********** BGN, е
П. Н. Б., както и справка от банката за получен превод по цитираната сметка, от който е
видно, че на 17.05.2021 г. ответното дружество „Ф.Б“ ЕООД превело по сметката на П. Б.
сумата в размер на 5000 лв. с посочено основание за превода „Договор за кредит *****“.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че за да кандидатства за кредит,
потребителят посещава интернет сайта на дружеството и попълва данни за заявяване на
съответен кредит; след попълване на лични данни на интерфейса се отварят активни опции
за потвърждаване, а именно за ползване на гарант физическо лице, или за гарант
„ФЕРАТУМ БАНК“ (към момента Мултитюд Банк); на 17.05.2021 г. в 12:20 ч. системата е
изпратила автоматичен отговор на запитване под формата на електронно съобщение на
подаден от клиента адрес – снимка № 4 от експертизата, като отговорът потвърждава, че е
получено искане за отпускане на потребителски кредит с размер от 6000 лв., за срок от 18
месеца и съответна лихва за периода, като към писмото са прикачени и съответните
формуляри – стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребители и Общи условия; в 12:27 ч., съгласно системния таймер, на 17.05.2021 г.
системата е изпратила второ писмо до потребител П. Н. Б., с което я уведомява, че искането
й за отпускане на потребителски кредит е одобрено, повторени са параметрите му, като са
изпратени и прикачени файлове, съответно – договор за потребителски кредит, погасителен
план, Общи условия и декларация по ЗМИП – снимка № 5 от експертизата; в онагледеното
писмо е указано, че за да потвърди съгласието си с предоставения размер, лихва и
погасителен план на договора, както и с останалите условия, потребителят П. Н. Б.,
следвало да изпрати кратко съобщение „SMS” с текст “FER PRIEMAM” на кратък номер
1917, или чрез WEB код; съгласно събраната и онагледена информация, съхраняваща се в
3
сървъра на „Ф.Б“ ЕООД, клиент П. Б., в 12:29 ч. на 17.05.2021 г. е потвърдила приемането
на кредита от мобилен телефон с № ********** (снимка № 6 от заключението); на
17.05.2021 г. в 13:38 ч. системата на ответното дружество е изпратила на клиент П. Б. със
заем № 10119212 писмо, съдържащо информация за подробности за кредита, и
потвърждение чрез СМС за нареждане на сумата по банкова сметка.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че на 17.05.2021 г. ответното дружество „Ф.Б“ ЕООД е наредило сумата
в размер на 5000 лв. в полза на получателя П. Н. Б. по банковата й сметка с посочено
основание за превода „договор за кредит *****“.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявеното
правно основание - поради липса на съгласие.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав приема за несъмнено установено, че между ищеца и ответника е имало сключен
договор за предоставяне на кредит от разстояние, по силата на който ответното дружество е
предоставило за ползване паричен заем в размер на 5000 лева, а П. Н. Б. е усвоила сумата,
което се доказва от приетото писмо от „Обединена българска банка“ АД, както и от
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че на 17.05.2021 г. ответното
дружество „Ф.Б“ ЕООД е наредило сумата в размер на 5000 лв. в полза на получателя П. Н.
Б. по банковата й сметка с посочено основание за превода „договор за кредит *****“.
Посоченият в основанието за превода номер на договор за кредит напълно съответства с
приложения към исковата молба и отговора на исковата молба договор за кредит № *****, а
отделно от това е налице и съответствие между датата на извършения превод по сметката на
П. Б. и датата на сключване на процесния договор – 17.05.2021 г. Ето защо и при съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за доказано сключването на
договор за кредит между ищеца и ответника, както и получаването на сумата от 5000 лева.
Във връзка с направеното от страна на процесуалния представител на ищеца оспорване, че
П. Б. не била подавала заявление за кредит, нито се била регистрирала на електронната му
страница и не попълвала онлайн формуляри, по делото е изслушана и приета съдебно-
техническа експертиза, от която се установява, че на 17.05.2021 г. в 12:20 ч. системата е
изпратила автоматичен отговор на запитване под формата на електронно съобщение на
подаден от клиента адрес, като отговорът потвърждава, че е получено искане за отпускане на
потребителски кредит за срок от 18 месеца и съответна лихва за периода, като към писмото
са били прикачени и съответните формуляри – стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребители и Общи условия. Установява се също така, че в
12:27 ч., съгласно системния таймер, на 17.05.2021 г. системата е изпратила второ писмо до
4
потребителя П. Н. Б., с което я уведомила, че искането й за отпускане на потребителски
кредит е одобрено, повторени са параметрите му, като са изпратени и прикачени файлове,
съответно – договор за потребителски кредит, погасителен план, Общи условия и
декларация по ЗМИП. На следващо място се установява от събраната и онагледена
информация, съхраняваща се в сървъра на „Ф.Б“ ЕООД, че на 17.05.2021 г. в 12:29 ч. П. Б. е
потвърдила приемането на кредита от мобилен телефон с № **********, а в 13:38 ч.
системата на ответното дружество е изпратила на клиент П. Б. със заем № 10119212 писмо,
съдържащо информация за подробности за кредита, и потвърждение чрез СМС за нареждане
на сумата по банкова сметка. Изслушаната съдебно-техническа експертиза не е била
оспорена от ищеца, поради което съдът приема изложеното от вещото лице за несъмнено
установено. Отделно от това, заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза напълно кореспондира и се подкрепя от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, поради което съдът приема за неоснователни и недоказани доводите на ищцата,
че не била подавала заявление за кредит, нито се била регистрирала на електронната му
страница и не попълвала онлайн формуляри, респ., че не съществувало договорно
правоотношение с ответника.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът намира, че се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на иска по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, предявен в условията на
евентуалност, поради което съдът дължи произнасяне по него.
По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявеното
правно основание.
Сключеният между П. Н. Б. и „Ф.Б“ ЕООД договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК -
това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
5
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от
разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на
потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.
13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на
потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2
незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство
за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на
"средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че
това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
В частност от събраните по делото доказателства, в т.ч. заключението на вещото лице
по неоспорената съдебно-техническа експертиза, съдът приема за осъществен фактическият
състав по сключване на договор за кредит по смисъла на чл. 6 ЗПФУР, вкл. изпълнение на
задълженията на доставчика за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 ЗПФУР и че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора.
За доказване предоставянето на преддоговорна информация и на електронни
изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага ЗЕДЕП (чл. 18, ал. 2 ЗПФУР). Електронен
подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство (чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП).
Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията,
като може да съдържа и несловесна информация (чл. 3, ал. 1 и, ал. 2 ЗЕДЕП). Законът
придава значение на подписан документ само на електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят
6
в отношенията помежду си да предадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), като документът се ползва с доказателствена сила съгласно
чл. 180 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде
представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При
поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. Ако съдът не
разполага с техническа възможност за възпроизвеждането му, копия от документа се
предоставят на насрещната страна, която може да го оспори в следващо съдебно заседание
(чл. 184, ал. 2 ГПК). В случая от ищеца не е поискано представянето на електронен носител
на документите, представени на хартиен носител (заявка, договор, Общи условия), поради
което съдът счита, че същите следва да бъдат ценени като доказателства в съответствие с
разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК, тъй като възпроизвеждането им върху хартиен носител
не променя характеристиките му и ако другата страна не поиска представянето на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание (Решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. №
2040/14 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 838/21.11.2016 г. по гр. д. № 2687/6 г. на ВКС, IV
ГО; Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV ГО).
Поради изложеното от съвкупната преценка на представените доказателства
настоящият съдебен състав намира, че между страните е сключен договор за кредит за
предоставяне на сумата от 5000 лв. Доказано, както беше посочено по – горе, е и
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си по договора да предостави
кредита. С оглед изложените съображения за наличието на годна доказателствена стойност
на представените на хартиен носител електронни документи е установено и съдържанието
на облигационното отношение между страните.
Ето защо договорът за потребителски кредит не е недействителен на това основание,
поради което искът по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отхвърлянето и на този иск обосновава извод за осъществяване на процесуалното
условие за разглеждане на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен в условията на
евентуалност, поради което съдът дължи произнасяне по него и при съобразяване на
принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК относно изрично релевираната от
ищеца поредност на разглеждане на предявените искове за нищожност на процесния
договор за кредит.
По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявеното
правно основание – противоречие със закона. В уточнителната молба от 13.01.2023 г.
ищецът, чрез процесуалния му представител, е посочил по това основание за нищожност, че
били нарушение разпоредбите на чл. 8 и чл. 10 ЗПФУР, доколкото ответното дружество не
изпълнило задълженията си за предоставяне на преддоговорна информация, за предоставяне
7
на общи условия по кредита, като било нарушено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
което на основание чл. 22 ЗПК водело до недействителност на договора.
В отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуалния му представител, е
посочил, че възнаграждението по чл. 5 от договора, което ищецът се задължил да плати на
трето лице, въобще не се дължало на „Ф.Б .Е, поради което нямало как да бъде посочено в
погасителния план, нито представлявало главница или лихва. Твърди, че включването на
клаузата за обезпечение в чл. 5 от договора за кредит, било следствие от направения от
ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения между страните. Поддържа, че
необходимостта от обезпечение за кредитора се явявала следствие на извършваната от него
оценка на кредитоспособността на потребителя и имала за цел да гарантира финансовия
риск, който ответникът носел от възможността за неизпълнение от страна на ищеца. Ето
защо „Ф.Б .Е имало интерес от получаването на обезпечение именно, за да си гарантира, че
няма да търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника.
Както се изясни, процесният договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора, в т.ч. да уговорят такси, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските
сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело №
1/2009 г., ОСТК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,66%, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалния такъв,
тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция, което възнаграждение се включва в общите разходи
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
8
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в
договора за кредит /чл. 5 изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от “Feratum
bank”, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. В
преддоговорната информация /стандартен европейски формуляр – л. 31-35 в част 2, точка 8
/л. 32/, наименувана "изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да
предоставите по договора за кредит", изрично е отбелязано "договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция". Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено
и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата,
при които биват сключвани договорите за поръчителство. Не без значение е и
обстоятелството, че наименованията на двете дружества – „Ф.Б“ и „Фератум Банк“ (към
датата на сключване на договора) са еднакви, което навежда на свързаност между тях, макар
и непряка (чрез пряко участие на едното дружество в другото). Отделно от изложеното, от
извършена справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на
капитала на „Ф.Б“ ЕООД е „Мултитюд СЕ“, което наименование е идентично със сегашното
наименование „Мултитюд Банк“ (преди Фератум Банк). Също така, начинът на погасяване
на вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за
поръчителство – 18 бр. вноски със същите падежи и краен срок на издължаване. Всички
тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят
ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на
обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено от него дружество –
гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае
обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар.
1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В нея изрично е посочено, че в
общия размер на разходите по кредита попадат включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита. В случая сключването на договора за поръчителство представлява задължително
условие, за да породи действие договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето
защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент
на разходите в договора за кредит (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
9
описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Обстоятелството, че потребителят може да избере вместо дружеството – гарант други
физически лица за поръчители е ирелевантно, тъй като значение в случая има какви са
последиците при избор на това известно и предварително одобрено от кредитора дружество
– гарант и свързаните с него разходи, които трябва да направи. Макар всеки един от
договорите – този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално да
представляват самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като
са неразривно свързани (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г.,
Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
По изложените съображения, съдът приема, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за потребителски
кредит отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде включен в общия разход
по кредита, което в случая не е сторено. Размерът на възнаграждението по договора за
поръчителство (4950 лв.) е почти равен на отпуснатата по кредита сума (5000 лв.), което
налага извода, че действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от
обявения в него от 49,66%, в който е включена само възнаградителната лихва от 1750 лв.
При това положение се налага извода, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният
процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява
недействителен – чл. 22 ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д.
№ 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по
в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.), като доводите на
ответника в обратен смисъл са неоснователни.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира предявеният иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за
нищожност на договора за потребителски кредит за основателен.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на останалите искове, предявени в условията на
евентуалност, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
По разноските:
При този изход от спора, разноските се определят от изхода на делото по евентуалния
10
иск (в този смисъл Определение № 284 от 06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г. на ІV г.о.
на ВКС). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да репарира направените от
ищеца разноски за производството в размер на 200 лв. за заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. Ю. Г.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС, което съдът
определя в размер на 800 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „С.“,
******* срещу „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „М.“, бул. „А.М № ******** иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД,
както и предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
3 ЗЗД, за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит №
***** от 17.05.2021 г., сключен между П. Н. Б. и „Ф.Б“ ЕООД, поради липса на съгласие,
евентуално поради липса на форма.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ ***** от 17.05.2021 г., сключен между П. Н. Б. и „Ф.Б“ ЕООД, по предявения от П. Н. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „С.“, ******* срещу „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „М.“, бул. „А.М № ******** иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „М.“, бул. „А.М № ******** да заплати на П. Н. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „С.“, ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 200 лева –
разноски за държавна такса в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „М.“, бул. „А.М № ******** да заплати на адв. Ю. О. Г., вписана в САК, с
адрес: гр. София, ул. И.“ ******, сумата от 800 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11