Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 207/28.10.2019г.
гр.Девня
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ
районен съд, втори състав, в публично заседание на 02.10.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Антоанета
Станева, като разгледа докладваното от съдията Василев гр.д. № 552 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е
искова молба с правно основание чл. 422 ГПК от ***, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителните директори ***:
пълномощника юрисконсулт Б.М., Съдебен адрес: ***, п***, против Н.Т.Н., ЕГН **********,
Адрес: ***, с цена на иска: 227,96 лв, като ищеца излага ,че на 11.12.2017г.
дружеството им е депозирало заявление
по чл. 410 от Граждански процесуален кодекс ГПК), срещу Н.Т.Н., ЕГН **********,
за сумата 227,96 лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение
изплатено по ликвидационна преписка по щета № Щ ********** и законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С
определение, постановено по ч.гр.д. № 1303 / 2017 г. по описа на Районен съд -
Девня, е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
Ответникът е бил уведомен по реда на чл.47 ГПК и ищецът предявява настоящия
иск, с който моли да се признае за
установено съществуването по основание и размер на вземането на ***, за 227,96
лв. срещу Н.Т.Н., ЕГН **********. Вземането е основано на правото на
застрахователя на законна суброгация до размера на всичко платено на увредения
/третото лице/, право възникнало от виновно причинени имуществени вреди на
трето лице от деликвента - ответната страна, а именно, Н.Т.Н., ЕГН **********.
На основание чл. 500 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД след изплащане на
застрахователното обезщетение на увреденото лице, застрахователят встъпва в
правата на увредения от непозволеното увреждане срещу причинителя на вредите и
застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите.Уточнява , че цената на исковата претенция е цената на
изплатеното от ***, ЕИК:***, застрахователно обезщетение на собственика на
увреденото имущество. Излага се следната фактическа обстановка:
- На
10.01.2017 г. по път 2702 при км. 30+500 в посока Вълчи дол по вина на Н.Т.Н.,
ЕГН **********, е реализирано пътнотранспортното произшествие (ПТП), от МПС,
марка „***", модел „***", с per. № ***, собственост на същия и
управлявано от него, и МПС, марка „***", модел „***", с per. № ***,
собственост на Д. М. К.и управлявано от М. С. С.
- За
настъпилото застрахователно събитие е съставен Констативен протокол (КП) за
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с № 1525320 от 17.01.2017 г., издаден от
компетентните държавни органи при РУ Девня при ОД на МВР Варна, в който е
отразено по надлежните форма и ред, че причините за произшествието се дължат по
вина на водача на лек автомобил МПС, марка „***", модел „***", с per.
№ ***, а именно Н.Т.Н.. В горепосоченият КП за ПТП безспорно е установено, че в
качеството си на виновен водач, Н.Т.Н. е управлявал МПС, когато не е притежавал валидна правоспособност за
управление на съотв. категория МПС. Съгласно Решение № 15 от 25.07.2014г. на
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо
отделение, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга
на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена
сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя,
но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление.
- МПС
марка „***", модел „***", с per. № ***, е било застраховано по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ***, ЕИК: ***,
със застрахователна полица № ***., валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие. За настъпилото застрахователното събитие в
дружеството е заведена щета под № Щ **********. След направена оценка на
щетата, на собственика на увреденото имущество - Д. М. К., действащ чрез
пълномощник М. С. С. / пълномощно на л.9 от ч. гр. д. №1303/2017г. /, е било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 227,96 лв, съгласно представено авизо за плащане от
27.02.2017 г.
Моли да се
постанови справедливо решение, с което да се признае за установено, че Н.Т.Н.,
ЕГН **********, дължи сумата от 227,96 лв, представляваща стойността на
изплатено застрахователно обезщетение по щета № Щ **********, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите. Моли да им
бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78 от ГПК. Моли съда да се произнесе по дължимостта на разноските
в заповедното производство
В срокът
по реда на чл. 131 ГПК ответникът, уведомен по месторабота, не е депозирал
отговор на исковата молба.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Видно от материалите по ч. гр. д.№1303/2017г. на РС Девня
е издадена заповед за изпълнение на парично задължени епо реда на чл.410 ГПК в
полза на ***, ЕИК: ***, против Н.Т.Н., ЕГН **********, Адрес: ***, за сумата от
227,96 лева, изплатено застрахователно обещетение по щета № Щ3100003295 на осн. скл. договор за
застраховка “ Гражданска отговорност “ , застрахователна полица № ***застрахователно
събитие ПТП на 10.01.2017г. във връзка с КП
за ПТП №1525320 от 17.01.2017г. ,ведно със законната лихва от датата на
подаване заявлението -11.12.2017г., и
сумата от 75 лв. разноски по делото. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 47 ГПК
за така издадената заповед за изпълнение.
В протокола за ПТП от 17.01.2017г., приет като доказателство по делото е отразено, че
на 10.01.2017г. при движение по път
2702 км. 30,500 при движение посока Вълчи дол, ответникът е управлявал, без
правоспособност, лек автомобил – *** модел ***
с рег. № *** , лична собственост, като при движение с несъобразена
скорост с пътните и атмосферните условия / сняг и заснежена пътна настилка / губи контрол над автомобила
и допуска да се блъсне в авариралия вследствие на ПТП л.а. ***. В резултат на
настъпилото ПТП били реализирани материални вреди по двата автомобила. Протоколът
е подписан от актосъставителя и от двата участници. Доколкото документът е
подписан от страната без възражения, той има доказателствена сила и по
отношение механизма на настъпване на инцидента и причинно следствената връзка
между него и щетите, тъй като така отразява неблагоприятни за страната
обстоятелства, въпреки че в тази част самият протокол е частен свидетелстващ
документ. На ответника е съставен АУАН и
издадено НП, връчено лично на 25.04.2017г. От приетата по делото, като
доказателство застрахователна полица № ***със срок на действие от 13.07.2016 г.
до 12.07.2017 г. се установява, че към датата на ПТП е налице действащо
застрахователно правоотношение по сключена застраховка гражданска отговорност
за управлявания от ответника автомобил със застраховател ищцовото дружество.
Застрахователят е образувал преписка за щета № **********. Повредите по л.а. *** *** с рег. № ***
са констатирани с опис – заключение по щета № **********, както и с калкулация по щета № 3100003295от
застрахователя, както следва: стоп заден десен, врата задна багажник, броня
задна, калник заден десен, букса теглич, обща стойност 227,96 лева. На 27.02.2017
г., с преводно нареждане застрахователят е заплатил на пълномощник на собственика на увредения автомобил М.
С. С. сумата от 227,96 лв. – обезщетение
по щета № **********. Няма представени доказателства на ответника да е била връчена
от ищеца регресна покана за възстановяване на платената в полза на
застрахованото лице сума.
По делото
е изслушана и приета САТЕ, неоспорена от
страните. Съгласно експертното заключение
описаните вреди биха могли да настъпят по описания в исковата молба
механизъм на ПТП. Стойността на причинените вреди и средства за
отремонтирането на процесния автомобил ***
по пазарни цени е била - общо работни
часова за боядисване и ремонт и материали -28 часа х36,54 лв +части 96,82 лв
+боя 0,7 литра х 270 лв = 1308,94 лв, съотв. при
прилагане на коефицент за овехтяване на части и боя по методиката на
застрахователя и наредба №24 -0.4
-1308,94 х 0,4 = 523,57 лв, при изчисление с минималната работна часова ставка
при сервизи с недоказано качество на
труда -20,48 лв. час -859,26 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът е
предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на длъжника по
заповедното производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат
от противоправното поведение на ответника е реализирано ПТП, че за управлявания
от ответника автомобил е налице договор за застраховка Гражданска отговорност,
застраховател по който е ищецът; че ищецът е заплатил обезщетение в размер на
действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието; че ответникът
е управлявал застрахованото МПС без свидетелство за управление.
От
изложеното в протокола за ПТП, АУАН и НП №***от 01.03.2017г. и изслушната САТЕ се установява, че ответникът е предизвикал ПТП, от което са
настъпили материални щети. За настъпилото ПТП е съставен протокол, който както
беше посочено по – горе се ползва с доказателствена сила относно неизгодните за
ответника факти, с оглед на обстоятелството, че е подписан от него. Извършеното
деяние съставлява нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.150 ЗДвП, Ответникът
не е ангажирал доказателствени средства, с които да установи друг механизъм на
настъпване на произшествието. Същият
не твърди и не установява, че към датата
на произшествието е бил правоспособен водач, респ., че е управлявал МПС със свидетелство за управление, нито се
представя такова в настоящето производство, като това е в неговата доказателствена тежест, тъй като
е твърдение за положителен факт. Напротив, обратното следва от подписания
протокол за ПТП, подписан от ответника по делото. Правоспособността на водача се
удостоверява с надлежно издадено свидетелство за управление, поради и което
отбелязаното в протокола – „не притежава“ и
отбелязаното в АУН „ без да притежава свидетелство за управление на МПС „, обосновава и липсата на такова
свидетелство. В този смисъл е и решение № 80/16.09.2014 г. по т. дело № 897/2012 г. по описа на ВКС,
в което е прието,
че в разпоредбата на чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ законодателят е уредил изрично
правото на регрес на застрахователя срещу делинквента и една от хипотезите е
когато водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление, изразът „без свидетелство за управление” по смисъла на
чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ означава, че водачът въобще няма издадено такова
свидетелство за управление на МПС или издаденото свидетелство му е било отнето
или иззето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Мотивите
на законодателя да предвиди регресна отговорност по КЗ в този
случай почиват на
обстоятелство, че лице без свидетелство за управление поначало представлява
висока опасност за движението и увеличава вероятността да настъпи покрития риск
в резултат на действията на такова лице.
С оглед
изложеното съдът счита, че исковата претенция се явява основателна до размера
на сумата от 227,96 лв.- стойност
на заплатено застрахователно обезщетение, която не се и оспорва изрично от ответника в
законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба.
С оглед изхода на делото ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 450
лева - разноски в исковото и в
заповедното производство.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Н.Т.Н., ЕГН **********,*** , дължи на ***,
ЕИК ***, ***сумата от 227, 96 лева / двеста двадесет и седем лева и 96 стотники
/ , представляваща стойостта на изплатено застрахователно обещетение по щета
№Щ3100003295 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за
настъпили имуществени вреди по л.а. „*** ***” с рег. № ***, вследствие на ПТП,
реализирано на 10.01.2017г, ведно със законната лихва от датата на подаване
заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
-11.12.2017г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК №889/12.12.2017г. по ч. гр. д.
№1303/2017г. на РС Девня
ОСЪЖДА Н.Т.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК
***, ***, сумата от 450 лева / четиристотин
и петдесет лева /, представляваща сторени разноски в исковия процес и в
заповедното производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него
с отбелязването върху него за датата му на влизане в сила да се докладва по
ч.гр. дело №1303/2017г. по описа на ДРС
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:........................