РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Русе,08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, V - ти състав, в публично заседание на 16
юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело №
162 по описа за 2022 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл. 145 от АПК.
Образувано
е по жалба на „Обусла“ ЕООД,
със седалище: гр. София, представлявано от С. Н.М., чрез адв.-пълномощник М. А.
***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
56-ФК от 25.03.2022 г., издадена от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – павилион за
промишлени стоки № 4, находящ се в гр. Русе, ул. „Независимост“ № 2,
стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС. В жалбата се релевират основания за допуснати съществени
процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и несъответствие с целта
на закона при издаване на заповедта. Жалбоподателят претендира съдът да отмени
оспорената заповед. Претендира и сторените в производството разноски, съгласно
представен списък на разноските (л. 32 от делото).
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител оспорва основателността на жалбата. Претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, приема за
установено следното:
По фактите
От представените с административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 24.03.2022 г., в 13:25 ч. е извършена
проверка на търговски обект – павилион за промишлени стоки № 4, находящ се в
гр. Русе, ул. „Независимост“ № 2, стопанисван от жалбоподателя, при която е
констатирано, че за извършена в 13:20 часа контролна покупка на 4 бр. дамски
чорапи тип терлик на обща стойност 6.00 лева, заплатена в брой, на място в
обекта от орган по приходите, не е издадена фискална касова бележка от наличното
въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с изградена
дистанционна връзка с НАП.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол
за извършена проверка № 0057821 от 24.03.2022 г. с приложени към него писмени
доказателства (л. л. 4 - 7 от преписката). В протокола, както и в оспорената
ЗНПАМ, е посочено, че нарушението се потвърждава и от изведен КЛЕН от
фискалната памет на ФУ за дата 24.03.2022 г. Посочено е още, че не е установена
разлика в разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава. Още в този
протокол М. М. – продавач, който има и качеството надлежно упълномощено лице на
търговеца, е вписал в графа „искания, възражения и бележки на проверяваното
лице“, че има възражения – издал е касова бележка.
С оспорената по делото ЗНПАМ № 56-ФК от 25.03.2022 г.,
издадена от Началник на Отдел ОП – Варна
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на „Обусла“ ЕООД, със седалище: гр. София
е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – павилион за промишлени стоки
№ 4, находящ се в гр. Русе, ул. „Независимост“ № 2, стопанисван от търговеца и
забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл.187, ал. 1 от ЗДДС (л. л. 1 и 2 от преписката).
В заповедта има изрично позоваване на горецитирания
протокол за извършена проверка и изцяло е възприета описаната в него фактическа
обстановка. Във връзка с констатациите при проверката от административния орган
е прието, че търговецът е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1
от ЗДДС.
За същото нарушение на 07.04.2022 г. срещу търговеца е
издаден и АУАН (л. л. 8 и 9 от преписката).
Заповедта е получена от надлежно упълномощено лице (л.
л. 10, гръб – 12 от преписката) на 07.04.2022 г., видно от подписана от него разписка (л. 3 от
преписката).
Жалба до съда чрез органа е подадена на 14.04.2022 г.
(л. 5 от делото).
В жалбата се твърди, че не са налице
предпоставките за издаване на оспорения акт, тъй като не е налице извършено
нарушение от категорията на тези, които са визирани в нормата на чл. 186 от ЗДДС. Оспорва се твърдението, че за процесната контролна покупка не е бил
издаден фискален касов бон.
С цел да
докаже факта на издаване на фискална касова бележка за процесната контролна
покупка, жалбоподателят представя фискален бон от 24.03.2022 г., но с час на
издаване 13:28 часа, и за сума 10.00 лева – заплатени за артикул „дрехи“ (л. 21
от делото), ангажира и гласни доказателства – показания на св. М. М., който към
момента на проверката е бил продавач в обекта, както и св. Е. К., за която се
твърди, че към момента на извършване на контролната покупка е била в близост до
проверявания обект.
От
показанията на св. М. М. се установява, че на 24.03.2022 г. е работел в обекта, който обект е вид
дълга тараба 7-8 м и се намира на ул.„Независимост“ № 2. Уточнява, че става
въпрос за външен обект, тарабата е на улицата, като има едно малко помещение, в
което се прибира вечер стоката и сутринта се вади и че касовият апарат се
намира долу-горе по средата, но отдалечен на 3-4 м. от стоката. Основно се
продават дрехи, блузки, чорапи, гащи и т.н. На 24.03.2022 г., около 13:00 часа
дошло едно момиче, което после му написало и АУАН и започнало да си избира
дрехи. Избрало си 4 чифта чорапи, които били с единична цена от 1.50 лева.
Всички артикули поначало били по 2.50 лева. Объркал се и на касовия апарат
маркирал 10.00 лева, а й върнал ресто 4.00 лева. Нямал време, тъй като касовият
апарат бил отдалечен от стоката на около 3-4 м. и докато осъзнае грешката си, и
предприеме действия да я поправи, момичето вече го нямало. Касовата бележка
оставил до касовия апарат. След 1-2 минути момичето се върнало, представило се,
казало, че не й е издал касова бележка. Тогава той й обяснил, че й е издал и я
показал, казал й, че не е изчакала. Тя оспорила касовата бележка, която св. М. М.
й показал, тъй като тя била за 10.00 лева, а не за 6.00 лева – стойността,
която заплатила за контролната покупка. Той й обяснил, че се е объркал. Тогава
дошли още двама души, представили се и казали, че ще му напишат акт. Св. М. М.,
който е и надлежно упълномощено лице на дружеството, още тогава възразил, че е
издал касова бележка, но че органът по приходите, закупил стоката, не изчакал
да си получи бележката, а когато продавачът осъзнал, че е допуснал грешка,
издавайки касов бон за 10.00 лева, а не за 6.00 лева, но е върнал ресто 4.00
лева, на момента взел решение да добави в касата 4.00 лева от неговите лични
пари, за която сума впоследствие взел един чифт вълнени чорапи, затова и при
проверката контролните органи не констатирали разминаване между данните от ФУ и
фактическата наличност на паричните средства. Твърди, че по време на тези събития
други клиенти не е имало.
От показанията на св. Е. К. става
ясно, че тя работи в УМБАЛ „Канев“, като въпросният павилион е в близост до
лечебното заведение, но тя познава св. М. М. и защото са съседи. На процесната
дата и час тя си купувала цигари на около 2-3 м. от мястото, на което била
тарабата. Видяла момиче, което нещо си купило и после си тръгнало. Видяла св. М.
М. да отива до касовия апарат, който се намирал на издадено напред прозорче на
сградата, която била зад тарабата. Впоследствие св. М. М. й разказал, че вместо
да издаде касов бон за 6.00 лева, издал за 10.00 лева, като тя изказала мнение,
че трябва да сложи от собствените си пари, за да му излезе касата. Свидетелката
запомнила случая именно заради така проведения между тях разговор. Твърди, че
не е видяла други клиенти, докато момичето пазарувало.
По искане на ответника са разпитани св.
М. П., инспектор по приходите в ГДФК при ЦУ на НАП, извършила процесната
контролна покупка и св. И. Д., също инспектор по приходите, който заедно със
св. М. П. и още един техен колега извършили проверка на обекта.
Св. М. П. дава показания за това как
е извършила контролната покупка – избрала чорапи на обща стойност от 6.00 лева,
за които дала 10.00 лева и й било върнато ресто от 4.00 лева, след което си
тръгнала, но не се отдалечила много и след 4-5 минути се върнала с колегите й и
извършили документална проверка на обекта. Твърди, че при покупката не й бил
издаден фискален бон. Впоследствие установили, че продажбата от 6.00 лева не
била отразена на контролната лента. След легитимацията им, продавачът
представил издаден фискален бон за сума от 10.00 лева, като им казал, че това е
фискалната касова бележка за нейната покупка. Не си спомня дали продавачът е дал
обяснение защо представеният фискален бон е за сума от 10.00 лева, а не за
сумата от 6.00 лева, заплатена за контролната й покупка. Не си спомня дали е
имало други клиенти в този момент, дали само са гледали или са си закупили
стока.
Св. И. Д. наблюдавал как св.
М. П. извършила контролната покупка – избрала си някакви чорапи, подала някаква
сума пари, продавачът й върнал ресто. Не е забелязал продавачът да е издал
фискална касова бележка, като впоследствие при извършената проверка разбрал точно
къде се намира касовия апарат. Твърди, че ако продавачът е посегнал при
покупката към касовия апарат е щял да забележи. Свидетелства за това, че след
като се легитимирали и обяснили на продавача, че не е издал касова бележка, той
им показал тази за сумата от 10.00 лева, като им казал, че е объркал и вместо
за 6.00 лева, издал за 10.00 лева. Свидетелства и за това, че след като св. М. П.
закупила стоката, двамата се дръпнали встрани и не е гледал към тарабата,
затова не би могъл да каже какви действия е извършил продавачът за времето от
оттеглянето на колегата му от тарабата до началото на проверката, когато отново
след около 4-5 минути отишли до тарабата и се представили на продавача.
Правни изводи
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ при спазване на законоустановения
14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, предл. второ от ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-1148 от
25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. л. 13 и 14 от преписката).
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването й. Описаната в ЗНПАМ
фактическа обстановка е отразена и в ПИП № 0057821 от 24.03.2022 г., по отношение на който е налице и
изрично позоваване в ЗНПАМ.
По отношение на
преценката за наличието или липсата на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и за спазване на материалния закон,
съдът намира следното:
Протоколът за извършената
проверка по чл. 50, ал. 1 от ДОПК разполага с материална доказателствена сила
досежно извършените от и пред органа по приходите действия и изявления и
установените факти и обстоятелства, поради което, в отклонение от общото
правило на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на жалбоподателя е да проведе
насрещно и пълно доказване, насочено към оборване на отразените в него
фактически констатации и конкретно на факта, че при извършената на 24.03.2022
г., в 13:20 часа, контролна покупка от орган по приходите на 4 бр. дамски
чорапи тип терлик на обща стойност 6.00 лева, заплатена в брой, жалбоподателят
не издал фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство.
Предвид ангажираните от
жалбоподателя доказателства, съдът намира проведеното от същия насрещно
доказване успешно.
От показанията на св. М. М.
се установява, че за процесната контролна покупка той е издал фискална касова
бележка, но се е объркал и вместо същата да бъде за стойност 6.00 лева, издал
за стойност от 10.00 лева. Свидетелят подробно обяснява, че след като издал касовата
бележка за тази сума се обърнал, но клиентката /органът по приходите, който
извършил процесната контролна покупка/ вече я нямало. Той оставил касовата
бележка до касовия апарат. Разбрал, че се объркал и че е издал касов бон за
по-голяма сума, след като бил върнал ресто от 4.00 лева, след като клиентката
вече си била тръгнала. Тогава решил да сложи в касата 4.00 лева от собствените
си пари, а впоследствие за тази сума си взел чифт вълнени чорапи.
Действително в
представената по делото фискална касова бележка е отразена сума от 10.00 лева,
като в същата е посочен час на издаването й 13:28 часа. В писмените доказателства
по делото е отразено, че контролната покупка е извършена в 13:20 часа, а проверката
е започнала в 13:25 часа. От показанията на св. И. Д., един от инспекторите по
приходите, извършили проверката, се потвърждава твърдението на св. М. М., че
въпросната касова бележка е била вече издадена, когато инспекторите по
приходите се върнали при тарабата и се представили на продавача. Отклонението
от 8 минути (напред) е напълно в рамките на допустимото по чл. 25, ал. 7 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Св. М. М. твърди, че
около времето на контролната покупка до проверката не е имал други клиенти.
Такива не е забелязала и св. Е. К.. Разпитаните по делото инспектори по
приходите, извършили проверката на обекта, също не свидетелстват за това да са
видели за това време да е имало друг клиент, който да е закупил стока от
тарабата.
От представения към
преписката опис на касовата наличност се установява, че към момента на проверката
същата възлиза на 75.00 лева, а от изведения от фискалното устройство дневен
отчет на регистрираните продажби, плюс служебно въведената в касата сума от 50.00
лева, е видно, че те възлизат общо на 75.00 лева. При наличие на съответствие
между сумата на регистрираните от фискалното устройство продажби и служебно
въведени суми и фактическата наличност на парични средства, следва да се приеме,
че всяка една покупка, извършена през деня е била отразена чрез фискалното
устройство, включително и процесната покупка. В този смисъл е и Решение № 2820
от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 516/2018 г., I о. и др.
Съдът приема за
достоверна тезата на жалбоподателя, подкрепена от показанията на св. М. М., а
всъщност необорена и от показанията на разпитаните по делото инспектори по
приходите, извършили проверката на обекта, че е била допусната грешка при
маркиране на сумата от 6.00 лева за въпросната контролна покупка и вместо нея е
била маркирана сума от 10.00 лева. Доколкото се касае до грешка на оператора,
то действително издаденият фискален бон е следвало да бъде сторниран, на
основание чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Вмененото на
жалбоподателя нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС и чл. 25, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. обаче, за което е наложена и
принудителната административна мярка, е неиздаване на фискална касова бележка,
каквато в случая е била издадена, макар и погрешно – за сума, по-голяма от
стойността на стоката, и не касае начина на извършване на сторно операциите при
допусната операторска грешка.
При това положение съдът
намира, че жалбоподателят успешно е опровергал съществуването на фактическите
основания за издаването на оспорения административен акт. Доколкото те не са
налице, то заповедта за налагане на ПАМ се явява издадена както в противоречие
на посочените разпоредби от материалния закон, така и в очевидно несъответствие
с неговата цел, което я прави незаконосъобразна и е основание за нейната
отмяна.
По разноските
С оглед изхода на спора и като съобрази разпоредбата на
чл. 143, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав намира претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съгласно
представен списък на разноските на л. 32 от делото в общ размер на 550 лева, от
които 50 лева – заплатена държавна такса (л. л. 13 и 14 от делото), 500 лева –
заплатено в брой адвокатско възнаграждение (л. 19 от делото). Същите следва да
се присъдят в полза на „Обусла“ ЕООД в претендирания и доказан размер от 550
лева.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „Обусла“ ЕООД, със седалище: гр. София, представлявано от С. Н.М.,
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 56-ФК от 25.03.2022
г., издадена от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – павилион за промишлени
стоки № 4, находящ се в гр. Русе, ул. „Независимост“ № 2, стопанисван от
„Обусла“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София да заплати на
„Обусла“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.
„Банишора“, бл. 22, вх. А, представлявано от С. Н.М., сумата от 550,00 (петстотин и петдесет) лева за
разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ: