РЕШЕНИЕ
гр.София,
29.05.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на първи ноември през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря Е.Вукадинова и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 12 503 по описа за 2013 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
При условията на субективно съединяване са предявени
искове с правно основание чл. 282, ал.5 КЗ /отм./ във връзка с чл.271 КЗ /отм./.
В исковата молба на Г.А.М., гр.Търговище, Н.Н.С., Н.Н.С.,
Д.Н.С. и Н.С.Г., гр.П. с уточненията към нея, се твърди, че в резултат на ПТП,
настъпило на 07.09.2012 г. на път I-2, км.146 в посока с.В.по вина на водача на
л.а.„Фолксваген Голф“ с белгийски рег.№******– А.Х.Х., който е излязъл извън
платното за движение вдяс-но, ударил се е в крайпътно дърво и се е преобърнал,
е причинена смъртта на пътуващия в авто-мобила Н.С.М.– съпруг на първата ищца, баща
на втория, третия и чет-въртия ищец и син на петата ищца. Поддържа се и че от
смъртта на последния на ищците са причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в изключителни болки и страдания. Сочат и че за увреждащото МПС има сключена и редовно
действаща задължителна застраховка „Граж-данска отговорност“ – Зелена карта със
Застрахователна компания „F.A.SCRL“ по полица № В 0087182239980412258/2012 г.
със срок на валидност от 02.08.2012 г. до 25.12. 2012 г., въз основа на която
ответникът като представително национално бюро по Вътрешните правила между
Бюрата за функционирането на системата „Зелена карта“ в България следва да
поеме отговорността на застрахования с нея виновен водач за ПТП за вредите,
причинени на територията на Република България.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди
Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, гр.София да им заплати обезщетение за причине-ните
им неимуществени вреди от процесното ПТП в размери от: 150 000,00 лева – за Г.А.М.;
от по 140 000,00 лева – за Н.Н.С., Н. Николае-ва С. и Д.Н.С. и 130 000,00
лева – за Н.С.Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.09.2012
г. до окончателното заплаща-не на сумите, както и направените по делото
разноски. Представят писмена защита.
Ответникът – Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, гр.София
оспорва изцяло предявените искове – и по
основание, и по размер. Навежда съображения, че не са налице нормативните
предпоставки за ангажиране на отговорността му, като инвокира доводи и че не
дължи лихва от момента на събитието. При условията на евен-туалност релевира и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на почи-налия близък
на ищците – с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради това, че е пътувал в МПС
без поставен предпазен колан. Претендира заплащането на разноски по
производството. Представя писмена защита.
Третото лице-помагач на страната на ответника – „А.Б.–
регулиране на ще-ти“ ЕООД, гр.София в хода на устните състезания е изразил
становище, че заявените исковете за завишени по размер и не следва да се
уважават в цялост.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, съгласно разпо-редбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
С присъда № 105 от 26.11.2014 г., постановена по
нохд № 1 129/2014 г. по описа на Окръжен съд Варна, НО, влязла в сила на
06.03.2015 г. след изменението й с решение № 35/27. 02.2015 г. по внохд № 13/2015
г. на Апелативен съд-Варна в частта относно вмененото наруше-ние на чл.73
ППЗДвП, подсъдимият по това дело А.Х.Х. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в
това, че на 07.09.2012 г. на път I-2, при км.146 в землището на с. Ветрино, област
Варна в посока с.В.при управление на л.а.„Фолксваген Голф“ с бел-гийски рег.№
1-DNА-130, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Н.С.М.– престъпление по чл.343, ал.1,
б.„в“ НК.
Изложените обстоятелствата във връзка с настъпването
на ПТП на посочената дата и място, участниците в него и причинените от това
събитие последици се потвърждават и от представените в производството заверени
копия от констативен протокол за ПТП № 2729/07.09. 2012 г., съставен от РУП –
гр.Провадия; протокол за оглед на местопроизшествие от 07.09.2012 г. на РУП –
гр.Провадия, ведно с фотоалбума, неразделна част от него.
От първото визирано доказателство е видно и че за л.а.„Фолксваген
Голф“ с белгийски рег.№ 1-DNА-130 е била представена за проверка застраховка
„Гражданска отговорност“ в Застрахователна компания „Federale Assurance SCRL“ –
полица № В0087182239980412258, ва-лидна от 02.08.2012 г. до 25.12.2012 г.,
които обстоятелства се констатират и от удостоверените данни в писмо изх.№
1-2325/05.07.2013 г. на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“ след отправено запитване за наличието
на застрахователно пок-ритие на автомобила до Националното бюро на Белгия.
От заключението на допуснатата комплексна съдебна експертиза
/КСЕ/ по делото, из-готвена от вещите лица д-р А.М. – съдебен медик и инж.И.Т.
– автоинженер, неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП е
настъпило при следния механизъм: водачът на процесния автомобил е отклонил същият
вдясно на платното за движение, по което се е движел, и след като го е
напуснал, се е ударил в крайпътно дърво и се е преобърнал странично през таван,
при което последният е бил разрушен, като деформацията на тавана на автомобила
е достигнала до вътрешността на купето, където е седял пострадалият пътник.
Констатира се и че при аутопсията на пътника Н.С.М.е
била уста-новена съчетана травма: черепно-мозъчна
травма – кръвонасядания по меките тъкани на гла-вата; счупване на долната
челюст вдясно с разместване на фрагменти, разкъсно-контузна рана по дясната
устна; закрита гръдна травма –
охлузвания по гръдния кош; тежка контузия на белите дробове с разкъсване на
белодробен паренхим на ляв и десен бял дроб; контузия на сърцето; кръвоизливи
под ендокарда на лявата камера; 500 мл. кръв в лявата плеврална кухина и 300 мл.
кръв в дясната плеврална кухина; колапс на левия бял дроб; колапс на десния бял
дроб; счупване на I до IX леви ребра и от I до VI десни ребра с разместване на
костни фрагмен-ти; закрита коремна травма
– кръвонасядания около хилусите на черния дроб; разкъсване на десния чернодробен
дял; ограничен ретроперитонеален /задкоремницата/ хематом вдясно; счуп-ване на
тазови кости – кръстна кост, лява седалищна кост и лявото рамо на срамната кост
с кръвонасядания по меките тъкани; счупване
на дясната бедрена кост, както и че причината за смъртта е описаната
съчетана травма с водеща тежката гръдна и коремна травми.
Отразено е и че предпазните колани в превозните
средства са от инерционен тип; че когато автомобилът се движи с равномерна
скорост или относително малко ускорение, тялото на пътника има възможност да се
движи с известно ограничение в пространството около мястото на седалката;
когато обаче автомобилът промени за кратко време скоростта си, което се
реализира при удар с други предмети, се получават големи инерционни сили, които
въздействат върху телата на пътниците, те продължават движението си по
първоначалната посока на автомобила, което предизвиква рязко опъване на колана,
който е конструиран по начин, който блокира и престава да осигурява свободното
движение на пътника, като го придържа към седал-ката. С оглед горните съображения
е формиран извод, че предпазният колан е ефективен при челен удар на МПС с
предмет на пътя, но не е ефективен при страничен удар на автомобила и
преобръщането му с разрушаване на неговия таван, какъвто е даденият случай.
Видно е и че в медицинската документация няма данни,
които да мотивират заклю-чение дали пострадалият е бил или не с поставен обезопасителен
колан; че в аутопсионния про-токол се говори за притискане от врата, което сочи
по-скоро на непоставен колан, като е обосновано и заключение, че независимо
дали пострадалият пътник е бил с поставен предпазен колан или не, същият е щял
да получи тежки увреждания, вкл. смъртоносни такива.
В о.с.з. по реда на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице д-р
М. е уточнил, че независимо от това какво се разбира, под отразения в
аутопсионния протокол израз „притискане от вратата“, както са отговорили в края
на заключението, дали пострадалият е бил и или без колан при такава деформация
на автомобила и неговото обръщане, това е без значение, тъй като еднакво щеше
да настъпи неблагоприятен резултат и с и без поставен обезопасителен колан.
За изясняване на обстоятелствата, при които се е
осъществило произшествието, по де-легация по делото е разпитан свидетелят А.Х.Х.,
управлявал процесния автомобил, който депозира показания, че инцидентът е
настъпил по обяд – между 11,00 – 12,00 часа след с.Ветрино, малко преди
магистралата, при условията на нормална пътна настилка и добра видимост.
Заявява, че се е движел в посока гр.Варна, в дясната пътна лента и че след като
е предприел изпреварване, движещият се пред него автомобил му е пресякъл пътя,
свидетелят се е опитал да го избегне, за да не го удари – предприел е маневра
наляво, но колата му се е „унесла“ в тревата, въпреки опита му да я върне на
асфалта, полетяла е по черния път до асфал-та и се е преобърнала. Поддържа и че
след удара в крайпътното дърво двамата със спътника му са били в безсъзнание;
че същият след като е дошъл в съзнание е излязъл през прозореца на автомобила;
че ударът е бил от страната на неговия спътник – отдясно, който е бил заклещен;
че първо е дошла полицията, след това линейка и накрая пожарната, за да извади
пострадалия пътник от автомобила. Сочи и че докато са рязали автомобила /вратата/
и са изваждали прия-теля му, той е престоял около 2 часа и нещо в това
състояние, кракът му е бил заклещен, но е бил в съзнание, както и след това в
линейката и че е починал в болницата.
Свидетелства и че не може да бъде сигурен, но мисли,
че са били на една страна, а не по таван; че хората, които са дошли да и
помагат, са бутнали колата, за да падне на 4-те си колела, както и че и двамата
с Нежатин са били с предпазни колани.
За установяване на наведените твърдените във връзка
с неимуществени вреди са събра-ни гласни доказателства – показанията на свидетелите
А.И.А.и Б.Й.С..
СвидетелятА.А., живущ в близост до семейството на
пострадалия, депозира показания, че последните години Н.М.по 2-3 месеца е
работел в чужбина и се е връщал; че е живеел със съпругата и трите си деца – Н.,
Н. и Д., които имат и турски, и български имена; че не са живеели отделно, не
са се карали, винаги са били заедно. Описва ги като весело семейство, което е
било заедно по празници; че починалият е бил в добри отношения с децата си,
милеел е за тях, бил им е подкрепа, държал е на семейството си. Г-н А. твърди и
че откакто се помни – помни Нежатин и съпругата му като семейство; че те винаги
са били заедно, имали са сключен брак; че изведнъж е забравил и не може да се сети
за името на съпругата му; че пострадалият е бил строител, добър майстор и
навсякъде са го търсели и е бил цялата подкрепа за семейството си.
Поддържа и че всички са присъствали на погребението,
били са в тежко състояние, голяма трагедия е било; че след смъртта му са
заминали да работят в чужбина, за да се издържат; че когато се връщат – отиват
при баба си, не искат да влизат, защото все си мислят за него; че сега като видят,
постоянно го споменават и когато стане въпрос за него – плачат; че доколкото свидетелят
знае Н. и Д. са приемали медикаменти; че когато се връщат, което е 1-2 пъти
годишно, постоянно ходят на гроба му –
чистят, поливат.
Свидетелят Б. С., чието жилище и магазин са в
непосредствена близост до жилището на починалия Н.М., заявява при разпита му,
че Нежатин е живеел с цялото си семейство – с децата и съпругата му, имал е
отделно жилище от брат му, при който е живеела тяхната майка – на 30-40 метра
на същата улица, и добре се е справял; че когато почи-налият се е върнел вкъщи
отнякъде, където е бил на работа, майка му баба Н. през деня почти у тях е била
и се е прибирала да спи оттатък; че Нежатин много е обичал майка си, грижел се
е за нея, пазарувал й е. Депозира показания и че майка баба Н. много тежко е
преживяла инцидента и загубата му; че като е идвала после в магазина и види
свидетеля, който е бил приятел на сина й, спомня си за него и постоянно е
плачела; че същата още тъжи и като идва в магазина – ридае и свидетелят я
успокоява; че семейството на починалия се е състояло от сина му Д., двете му
дъщери – Н. и Н., и съпругата му, чието име г-н С. твърди, че е забравил и че
не може да се сети за турското й име; че Нежатин е имал само една съпруга, с
която много са се обичали и много са се „имали“, и са живели заедно 20-25
години; че същият не е живял с друга жена, както и че има разлика в имената на
децата му, тъй като са имали и български и турски имена и така са останали.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели
като безпристрастни, логични и последователни, основаващи се на непосредствено
възприети от тях обстоятелства, с изключе-ние на показанията на свидетеля А. в
частта относно приемани от ищците Н. С.и Д.С. медикаменти с оглед състоянието
им след инцидента, тъй като по делото не са ангажирани медицински документи относно
последното, както и доказателства да им е било предписвано някакво лечение за
същото. Независимо, че и двамата свидетели заявя-ват, че не могат да посочат в
момента на името на съпругата на починалия, с оглед техните показания, че
починалият не е имал друга жена; че винаги е живял със съпругата си, с която е
имат брак – повече от 20 – 25 години, съгласно г-н С., както и наличието на
български и турски имена на ищците, което е от естество да създаде известно
объркване у свидетелите, настоящият съдебен състав намира, че показанията наА.А.
и Б. С. относно отношенията между съпрузите касаят ищцата Г.А.М. – законна
съпруга на починалия.
Съгласно данните от удостоверение за наследници изх.№
4521/17.09.2012 г., издадено от Община П., Н.С.М.с ЕГН **********, е починал на
07.09.2012 г. /акт за смърт № 1491 от 08.09.2012 г./, като след кончината му е
оставил за наследници по закон Г.А.М. с ЕГН ********** – съпруга, Н.Н.С. с ЕГН **********
– дъщеря, Н.Н.С. с ЕГН ********** –
дъщеря и Д.Н.С. с ЕГН ********** – син.
С решение на кмета на Община П. за възстановяване
или промяна на имена № 11 от 09.04.2003 г., по подадено от Н.С. М., ЕГН **********
заявление е било допуснато възстановяване на имена по реда на чл.19а ЗГР от Н.С.
М. на Н.С.М..
Представено е и удостоверение за раждане на Д.Н.С.,
ЕГН ********** – № 725/20.04.2004 г., издадено от Община П., в което като
негова майка е посочена Г.С.А., ЕГН **********, а като баща – Н.С. М., ЕГН **********.
Ангажирано е и удостоверение за раждане на Н.Н.С.,
ЕГН ********** – № 8300/22.10.2004 г., издадено от Община П., в което като нейна
майка е вписана Г.С.А., ЕГН **********, а като баща – Н.С. М. с ЕГН **********.
В удостоверение за родствени връзки на Н.С.Г., ЕГН **********
– изх.№ 1293/17.04.2013 г. на Община П.,
е отразено, че Н.С.М.с ЕГН ********** е неин син.
При приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че са
налице предпоставките за частично ангажиране на отговорността на ответника по
предявените срещу него искове с правно основание чл.282, ал.5 КЗ /отм./ във
връзка с чл.271 КЗ /отм./.
Безспорно бе установено в производството – от
задължителната за настоящия състав на основание чл.300 ГПК влязла в сила
присъда № 105/26.11.2014 г. по нохд № 1129/2014 г. по описа на Окръжен съд гр.Варна
по въпросите: извършено ли е деянието, неговата противоправ-ност и виновността
на дееца, че застрахованият водач А.Х.Х. е осъществил института на
непозволеното увреждане спрямо ищците, причинявайки в резултат на ПТП от 07.09.2012
г. смъртта на техния близък. Във фактическия състав на осъщественото престъп-ление,
като обективен признак е включено причиняването на смъртта на пострадалия, който
като част от въпроса за извършване на деянието, е обвързващ за гражданския съд,
което обстоя-телство се потвърждава и от приетото заключение на КСЕ по
делото.
От ангажираните гласни доказателства – показанията
на свидетелите А. и Стоя-нов, преценени в тяхната съвкупност, бе доказано и че
вследствие на този деликт ищците са претърпели неимуществени вреди във връзка
със загубата на техния съпруг, баща и син – болки и страдания, личностен,
емоционален и психически дискомфорт, както и че тези им вреди са пряка и
непосредствена последица от причиняването на процесния инцидент.
От друга страна: от представения официален документ
– констативен протокол за ПТП на РУП - Провадия и писмо с изх.№
1-2335/05.07.2013 г. на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, в процеса бе констатирано и
наличието на валидно застрахователно правоотношение по риск „Гражданска
отговорност“ с белгийско застрахова-телно дружество относно чуждестранния
л.а.„Фолксваген Голф“, чийто водач с поведението си е осъществил състава на
непозволеното увреждане спрямо ищците в конкретната хипотеза.
Действието на разглеждания вид застрахователен
договор, функциониращ под сис-темата „Зелена карта“, към момента на настъпилото
на територията на Република България произшествие от 07.09.2012 г. – по силата
на чл.282, ал.5 КЗ /отм./ във връзка с чл. 282, ал.3 КЗ /отм./ и т.3.1 и т.3.4
от Вътрешните правила на Съвета на бюрата от 30.05.2002 г., в сила от 01. 07.2003 г., е породило
задължението за Националното бюро на българските автомобилни заст-рахователи – в
качеството му на „Национално застрахователно бюро“ по този международен акт, за
обезщетяването на увредените лица от това събитие в съответствие със законовите
раз-поредби на Република България в тази материя.
Констатираното съществуване на кумулативната
даденост на посочените по-горе нор-мативни изисквания – действително
застрахователно правоотношение по визирания риск; причинени вреди на трето
лице, пряко следствие от виновните и противоправни действия на чуждестранния
делинквент по тази застраховка, свързани с използването на застрахованото МПС –
л.а.„Фолксваген Голф“ с белгийска регистрация, и причинна връзка между тях,
обусла-вят основателността на предявените искове за заплащане на обезщетение за
репарирането на установените в процеса вреди на същите от страна на ответното
бюро.
За да се произнесе по въпроса относно размера на разглежданите
претенции в
съответ-ствие с разясненията, дадени в т.11
на ППВС № 4/1968 г., съдебният състав взе предвид мо-мента на настъпване
на инцидента през м.09.2012 г.; социално-икономическото развитие на страната
към този период, определящо общественото възприемане на критерия за справедли-вост
на този етап от развитието й; данните относно възрастта на починалия /48 г. и
27 дни/ и тази на ищците към същия период /Г.М. – 46 г. и 1 м., Н.С. – 30 г. и 2,5
м., Н.С. – 28 г. и 4 м., Д.С. – 18 г. и 7 м. и Н.С.Г. – 68 г. и 5 м./; степента
на родство между тези лица; съществувалите добри личностни
отно-шения и вида на изградените между тях емоционални връзки, основаващи
се на разбирателство, обич и взаимна грижа, съотв.: на съпрузи с първата ищца, на
родител-дете с втория, третия и четвъртия ищец и на майка и син с петата ищца;
вида, интензитета и времетраенето на търпе-ните вреди; средната продължителност
на живот в страната; невъзвратимостта на загубата; начина на приемане на
кончината на загиналия от страна на ищците, за които същият е бил подкрепа в
живота и неговите качества – предвид ангажираните гласни доказателства и небла-гоприятното
отражение на последната върху начина им на живот и тяхното емоционално и
душевно състояние; обстоятелството, че починалият и ищците са самостоятелни,
пълнолетни и трудоспособни лица, изградени като личности, както и установения в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, съобразно които СГС, І
ГО, 11 с-в приема, че за претърпените от ищците неимуществените вреди,
произтичащи от загубата на техния съпруг, баща и син вследствие на процесното
ПТП, на Г.М., Н.С., Н.С. и Д.С. следва да се определи обезщетение в размери от по
105 000,00 лева, а на Н.Г. – в размер на 90 000,00 лева.
До посочените суми заявените претенции за
неимуществени вреди по чл.282, ал.5 КЗ /отм./ във връзка с чл.271 КЗ /отм./ следва
да бъдат уважени, а в останалата им част – до пълни-те заявени стойности,
същите трябва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Неоснователно е и наведеното от ответника възражение
за съпричиняване на вредонос-ния резултат от страна на близкия на ищците. С
ангажираните от ответното бюро доказателства същото не установи и то по безспорен
начин, че Н.М.е пътувал в МПС без предпазен колан, както и че това негово
поведение е в причинна връзка настъпилия летален и-зход за това лице. Точно
обратното: съгласно дадените от свидетеля А.Х.показания, пострадалият пътник в
неговия автомобил е бил с поставен колан към момента на инцидента, а в
изслушаната КСЕ по делото, неоспорена в производството, е обосновано
заключение, че при наличните данни и конкретния механизъм на ПТП пострадалият е
щял да получи тежки травми, вкл. и смъртоносни такива, независимо дали е бил или
не с поставен обезопасителен колан.
Съобразно приетия изход на делото ответникът следва
да заплати на ищците и закон-на лихва върху присъдите суми на основание чл.271,
ал.5 във връзка с ал.1 КЗ /отм./, към който препраща чл.282, ал.5 КЗ /отм./ – от
17.08.2013 г., когато е изтекъл 3-месечният срок за произ-насяне от страна на
ответника по предявената пред него претенция от страна на ищците с представеното
писмо на същите с вх.№ 2-2260 от 17.05.2013 г., в който срок ответникът не е
определил и изплатил обезщетения на тези лица /в т.см. е и решение №
207/15.01.2016 г. по т.д.№ 3234/2014 г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на
чл.290 ГПК/. В тримесечният срок по чл.271, ал.1 КЗ /отм./.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника направените в хода на процеса разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, в т.ч. и адво-катско възнаграждение,
изчислено при условията на чл.78, ал.5 ГПК във връзка с наведеното от ищците
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед липсата
на съ-ществена фактическата и правна сложност на спора; броя на проведените
о.с.з. по делото и обема на осъществената защита, като размерът е съобразен с
предвидения минимален такъв в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграж-дения на ВАдС – в редакцията,
действаща към момента на възникване на процесуалното право-отношение през 2013
г., както следва: Г.М. – 608,50 лева, Н.С. – 370,50 лева, Н.С. – 370,50 лева, Д.С.
– 370,50 лева и Н.Г. – 505,85 лева.
Разноските на ответното сдружение са определени след
компенсация с дължащите се на ищците такива по реда на чл.78, ал.1 ГПК за
заплатения от тях адвокатски хонорар съответно на уважената част от претенциите
им: 350 лева – на първата ищца; по 375,00 лева – за втория, третия и четвъртия
ищец и 346,15 лева – за ищцата Н.Г..
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметката на СГС сумата 20 400,00 лева – държавна такса по
делото и 80,00 лева – разноски за съдебна експертиза.
Неоснователно е искането на процесуалния
представител на ищците за определя на ад-вокатско възнаграждение на същия на
основание чл.38, ал.2 ЗА. С исковата молба по делото са представени в заверени
копия 2 бр. договори за правна защита и съдействие от 18.09.2013 г., от които е
видно, че между ищците и адв.К. е било договорено възнаграждение за защитата им
по делото в размери от по 8 500,00 лева, както и 1 700,00 лева ДДС за
всеки от ищците, като в договорите изрично е удостоверено и че всеки един от
клиентите е заплатил по 500,00 лева в брой, а остатъкът е платим до приключване
на делото. При тези уговорки между страните по визираните договори за правна
защита и съдействие от 18.09.2013 г. съдът намира, че в случая не се касае за
оказване на безплатна правна помощ, а за възмездно предоставена такава, което
обстоятелство изключва приложението на разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение
„Н.Б.НА Б. А.З.“ със седалище и адрес на управление:***, рег. по ф.д. № 11
830/2001 г. по описа на СГС да ЗАПЛАТИ на Г.А.М. ***, с ЕГН ********** и
адрес за призоваване: гр.Казанлък, ул. „********– адв.П.К., сумата 105
000,00 /сто и пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск
с правно основание чл.282, ал.5 КЗ /отм./ във връзка с чл.271 КЗ /отм./ относно смъртта на съпруга
й Н.С.М., ЕГН **********, настъпила на 07.09.2012 г., вследствие на ПТП от същата
дата, заедно със законната лихва, считано от 17.08.2013 г. до окончателното заплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен
размер от 150 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Сдружение
„Н.Б.НА Б. А.З.“ със седалище и адрес на управление:***, рег. по ф.д. № 11
830/2001 г. по описа на СГС да ЗАПЛАТИ на Н.Н.С. ***, с ЕГН ********** и
адрес за призоваване: гр.Казанлък, ул. „********– адв.П.К., сумата 105
000,00 /сто и пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск
с правно основание чл.282, ал.5 КЗ /отм./ във връзка с чл.271 КЗ /отм./ относно
със смъртта на баща й Н.С.М., ЕГН **********, настъпила на 07.09.2012 г.,
вследствие на ПТП от същата дата, заедно със законната лихва, считано от 17.08.2013
г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
част до пълния предявен размер от 140 000,00 лева, като НЕ-ОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Сдружение
„Н.Б.НА Б. А.З.“ със седалище и адрес на управление:***, рег. по ф.д. № 11
830/2001 г. по описа на СГС да ЗАПЛАТИ на Н.Н.С. ***, с ЕГН ********** и
адрес за призоваване: гр.Казанлък, ул.„********– адв.П.К., сумата 105 000,00
/сто и пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно
основание чл.282, ал.5 КЗ /отм./ във връзка със смъртта на Н.С.М.с ЕГН **********,
настъпила на 07.09.2012 г., вследствие на ПТП от 07.09.2012 г., заедно със
законната лихва, считано от 17.08.2013 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част - до пълния предявен размер от 140 000,00 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Сдружение
„Н.Б.НА Б.А.З.“ със седалище и адрес на управление:***, рег. по ф.д. № 11
830/2001 г. по описа на СГС да ЗАПЛАТИ на Д.Н.С. ***, с ЕГН ********** и
адрес за призоваване: гр.Казанлък, ул.„********– адв.П.К., сумата 105 000,00
/сто и пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно
основание чл.282, ал.5 КЗ /отм./ във връзка с чл.271 КЗ /отм./ относно със
смъртта на баща му Н.С.М., ЕГН **********, настъпила на 07.09.2012 г.,
вследствие на ПТП от същата дата, заедно със законната лихва, считано от
17.08.2013 г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
оста-налата част до пълния предявен размер от 140 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДО-КАЗАН.
ОСЪЖДА Сдружение
„Н.Б.НА Б. А.З.“ със седалище и адрес на управление:***, рег. по ф.д. № 11
830/2001 г. по описа на СГС да ЗАПЛАТИ на Н.С.Г. ***, с ЕГН ********** и
адрес за призоваване: гр.Казанлък, ул.„********– адв.П.К., сумата 90 000,00
/деветдесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно
основание чл.282, ал.5 КЗ /отм./ във връзка с чл.271 КЗ /отм./ относно със
смъртта на сина й Н.С.М., ЕГН **********, настъпила на 07.09.2012 г.,
вследствие на ПТП от същата дата, заедно със законната лихва, считано от
17.08.2013 г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния предявен размер от 130 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Г.А.М. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“
със седалище и адрес на управление:***, рег. по ф.д.№ 11 830/2001 г. по описа
на СГС, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 608,50 /шестстотин и осем
лева и петдесет стотинки/ лева – разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА
Н.Н.С. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“
със седалище и адрес на управление:***, рег. по ф.д.№ 11 830/2001 г. по описа
на СГС, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 370,50 /триста и седемдесет лева
и петдесет стотинки/ лева – разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА
Н.Н.С. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“
със седалище и адрес на управление:***, рег. по ф.д.№ 11 830/2001 г. по описа
на СГС, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 7370,50 /триста и седемдесет
лева и петдесет стотинки/ лева – разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА
Д.Н.С. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“
със седалище и адрес на управление:***, рег. по ф.д.№ 11 830/2001 г. по описа
на СГС, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 370,50 /триста и седемдесет лева
и петдесет стотинки/ лева – разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА
Н.С.Г. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“
със седалище и адрес на управление:***, рег. по ф.д.№ 11 830/2001 г. по описа
на СГС, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 505,85 лева /петстотин и пет
лева и осемдесет и пет стотинки/– разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА Сдружение
„Н.Б.НА Б.А.З.“ със седалище и адрес на управление:***, рег. по ф.д. № 11
830/2001 г. по описа на СГС, да ЗАПЛАТИ по сметка на СГС на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумите: 20 400,00 /двадесет хиляди и
четиристотин/ лева – държавна такса и 80,00 /осемдесет/ лева – разноски.
Решението е постановено при участието на третото
лице-помагач на страната на ответ-ника – „А.Б.– регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК********.
Решението може да се обжалва пред Софийски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна
жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: