№ 26
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно търговско дело №
20211001000731 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 05.04.2021г по т.д. № 1723/2019г СГС, ТО, VІ-1 състав е осъдил
ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп АД да заплати на Яни 777 ЕООД сумата от
114 549лв- обезщетение по договор за задължителна застраховка ГО за настъпило на
23.01.2019г ПТП с участието на л.а. Ауди А5 с ДК № ***, управляван от С. Г. и л.а.
Ауди СКЮ 7 с ДК № ***, управляван от Б. И., като искът е отхвърлен за сумата до
претендирания размер от 157496.86лв, както и за сумата от 5468.64лв-обезщетение за
лихва за забава.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в отхвърлителната си част.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника- застраховател ЗАД
Булстрад Виена иншурънс груп АД в осъдителната част с оплакване за
незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че по делото са събрани доказателства,
без исканията за допускане на тези доказателства да са сведени до знанието на
отнетника, което прегражда правото му на защита. Счита, че така събраните
доказателства следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
Възразява, че изводите на съда за придобита от ищеца собственост върху л.а.Ауди
1
СКЮ7 не се подкрепят от доказателствата по делото. Поддържа, че неправилно съдът
не е уважил искането на ответника за ССчЕ за изясняване на факта дали ищецът е
собственик на пострадалия автомобил. Оспорва изводите на съда във връзка с липсата
на съпричиняване на увреждането от страна на ищеца като неправилни и
необосновани. Поддържа, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в
цялост и поотделно и неправилно е приложил разпоредбите, уреждащи правилата за
движение по пътищата. Поддържа, че не му е указано, че дължи доказаване на факти
във връзка с пътните условия, при които е настъпило ПТП . Оспорва , като завишен и
размера на определеното от съда обезщетение по застрахователния договор. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което
искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендира юрк. възнаграждение.
Ищецът Яни 777 ЕООД, представляван от адв. П. е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба на застрахователя, с който оспорва жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът – ответник се представлява от юрк. П., който поддържа
въззивната жалба. Моли решението на СГС да бъде отменено по съображения,
изложени във въззивната жалба. Не претендира разноски .Прави възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
Въззиваемата страна се представлява от адв. П., която оспорва жалбата.Моли
решението на СГС да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски по делото, за
които представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно по съображения , развити във въззивната жалба на
ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , увредено лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
2
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на увреденото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало
претърпяните вреди.
По делото пред настоящата съдебна инстанция не е спорно, видно от развитите
въззивни оплаквания и становищата на страните, че на 23.01.2019г в гр. София е
настъпило ПТП между л.а. Ауди А3 и л.а. Ауди СК 7. Не е спорно по делото и
обстоятелството , че отговорността за деликтни вреди на водача на л.а. Ауди А3 към
посочения момент е била застрахована при ответното дружество.
Видно от представеното наказателно постановление № 19-4332-001694 от
21.02.2019 г, изд. от МВР, СДВР, на С. Г. е наложена глоба затова, че на 23.01.2019 г в
гр. София на ул. „Околовръстен път“ като водач на л.а. Ауди А5 от бул. „Черни връх“
към Бистришко шосе и на пътната връзка със Симеоновско шосе поради частично
навлизане в съседната пътна лента от лява в дясна реализира ПТП с попътно движещия
се отдясно л.а. Ауди СК7, който вследствие на ПТП се отклонява и се удря в метална
мантинела, метална ограда и един метален стълб. Наказанието на водача на л.а. Ауди
А5 е наложено поради виновно нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Отбелязано е, че
наказателното постановление е влязло в законна сила на 10.05.2019 г.
Видно от представено по делото удостоверение от 07.08.2020г, изд. от МВР,
СДВР, отдел „Пътна полиция“, в регионалната база на АИС-КАТ л.а. Ауди СК 7, с
посочена рама е регистриран на „АП Лизинг“ ЕООД.
Представено е заявление от „АП Лизинг“ ЕООД по отношение на посочения
автомобил от 09.11.2018 г. за първоначална регистрация, транзитна, внос от Германия.
Видно от представена фактура от 06.11.2018г, „АП Лизинг” ЕООД е закупило
автомобила от продавача Р. Г.
Представена е декларация от 12.11.2018 г. от „АП Лизинг“ ЕООД, в която е
декларирано, че лек автомобил АУДИ СК 7 ще бъде изнесен на територията на
Федерална република Германия.
Видно от доказателствата представени от третото лице, неучастващо в процеса
„АП Лизинг“ ЕООД, процесният автомобил е закупен от „АП Лизниг“ ЕООД ,
регистриран с транзитна регистрация и впоследствие е продаден в Германия.
Приложен е договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 05.12.2018 г. между
3
„АП Лизинг“ ЕООД и Тано Нойман Ауто Пърформанс ГмбХ за процесния лек
автомобил.
Видно от фактура от 05.12.2018 г „АП Лизинг“ ЕООД продава на Тано Нойман
Ауто Пърформанс ГмбХ процесния л.а. АУДИ СКЮ 7. Видно е от протокол за
изходящ превод, че сумата по фактурата от 73 000 евро е платена по сметка на „АП
Лизинг“ ЕООД.
Видно от свидетелство за регистрация Част І № МТК-К-0-347/18-00080, издадено
от Федерална република Германия автомобил с регистрационен номер МТК 288 Р,
Ауди СК7 е регистрирано на със собственик – Тано Нойман Ауто Пърформанс ГмбХ,
с дата на първа регистрация 07.04.2017 г.
Представено е и свидетелство за регистрация Част ІІ за горепосочения автомобил,
в което като притежател на свидетелството е записано дружеството Тано Нойман Ауто
Пърформанс ГмбХ.
Видно от представената фактура № 1709 , издадена от Тано Нойман Ауто
Пърформанс ГмбХ с получател „Яни 777“ ЕООД, ищецът е заплатил за гореописания
автомобил Ауди СК7 сумата от 74 500 евро с дата на доставка 05.12.2018 г.
Представено е потвърждение за извършен кредитен превод от 06.12.2018 г., в
който е отразено извършено от ищеца в полза на Тано Нойман Ауто Пърформанс
ГмбХ плащане на сумата 74 500 евро с основание – фактура № 1709/05.12.2018 г.
Прието е удостоверение от Landesbank Hessen – Thueringer Girozentrale, съгласно
което Тано Нойман Ауто Пърформанс ГмбХ е титуляр на банковата сметка, описана в
горепосоченото преводно нареждане, по която е постъпила сумата 74 500 евро.
Установява се от извлечение от сметка на „Яни 777“ ЕООД, че на 06.12.2018 г.
дружеството е извършило чуждестранен превод в полза на Тано Нойман Ауто
Пърформанс ГмбХ на сумата 74 500 евро.
Представено е удостоверение за актуално състояние на Тано Нойман Ауто
Пърформанс ГмбХ, от което е видно, че дружеството е регистрирано на 01.04.2009 г. и
е съществувало към 05.12.2018 г.
По делото е постъпил отговор на заявка от СГС за установяване съдържанието на
германското право, на основание Европейската конвенция за обмен на правна
информация между държави , от който се установява, че прехвърлянето на
собствеността на дадена вещ не става автоматично, а се нуждае от последваща
облигационна сделка за право на разпореждане. Съгласно пар. 929, т. 1 ГК за
прехвърляне на собствеността върху движима вещ е необходимо собственикът на
вещта да я предаде на приобретателя й и двамата да изразят съгласие собствеността да
премине в други ръце. Съгласието не следва да бъде в изрична форма, а може да бъде
направено конклудентно, т.е. посредством мълчаливо съгласие. Тези постановки важат
4
и при продажбата на МПС. Според отговора продавачът на движима вещ може да
задържи временно правото си на собственост до плащането на покупната цена. Във
всички случаи, най-късно когато покупната цена е платена и талонът за регистрация на
МПС Част ІІ е предаден на купувача, собствеността върху МПС се прехвърля на
купувача. Особености от търговско-правно естество не съществуват. Според чл. 43, ал.
1 ЗПГП следва да се прилага правото на държавата, в която вещта се намира
физически. Определящ момент за установяване на местонахождението е моментът, в
който настъпва правната последица. При придобиване на права се взема предвид
изпълнението на последния съставен елемент на действието.
В о.с.з. на 08.06.2020г е приета САТЕ, изготвена от в.л. инж. Й. , който е
ползвал събраните по делото доказателства, съгласно която процесното събитие е
настъпило като на 23.01.2019 г, л.а. „Ауди А5“се е движил по ул. „Околовръстен път“,
с посока от бул. „Черни връх“ към бул. „Св. Климент Охридски“ и непосредствено
преди разклона за бул. „Симеоновско шосе“, водачът частично навлиза в дясната пътна
лента за движение, където реализира леко ПТП с движещия се от дясната му страна лек
автомобил „Ауди СКЮ 7“/процесния/. Вследствие на удара л.а. „Ауди СКЮ 7“ се
отклонява вдясно и се удря в мантинела и метална ограда разделящи ул.
„Околовръстен път“ и локалното пътно платно за връзка с бул. „Симеоновско шосе“.
Според вещото лице щетите по л.а. „Ауди СКЮ 7“ се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 23.01.2019 г ПТП. Според вещото лице стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди СКЮ 7“ изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП е 156 921,34 лева. Стойността необходима за
възстановяване на процесния автомобил надвишава неговата действителна стойност и
според вещото лице е налице икономически тотал. Стойността на запазените части на
автомобила, изчислена като процент от действителната стойност на автомобила е 20%,
което представлява 28 605 лв. Действителната /средната пазарна/ стойност на
процесния лек автомобил, определена към датата на застрахователното възлиза на 143
154 лева. Стойността на запазените части на автомобила, изчислена по цени на
официалния вносител, с включен ДДС и чрез използване на програмен продукт
Аудатекс към датата на ПТП е 270 109,62 лева.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че сумата 270 109,62 лева е стойността
на всички запазени детайли като нови по цени на официалния представител.
В о.с.з. на 12.10.2020г е изслушана ДСАТЕ, съгласно която действителната
/средната пазарна/ стойност на процесния лек автомобил „Ауди СКЮ 7“ към датата на
настъпване на застрахователното събитие е в размер на 143154 лева.
В о.с.з. на 16.11.2020г е изслушана втора ДСАТЕ от която се установява,че
процесният автомобил е снабден с множество системи за безопасност, като най-
вероятната причина, поради която не са отворени въздушните възглавници е
5
техническа неизправност на системите за безопасност или електрическата система на
управляващите модули. Вещото лице потвърждава, че уврежданията по процесния лек
автомобил се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
произшествието. Според вещото лице скоростта на движение на процесния лек
автомобил преди настъпване на произшествието е била около 88 км/ч.
След оспорване от ответника по делото е изслушана и тройна САТЕ, според която
преди настъпване на произшествието, лек автомобил Ауди СКЮ 7 се е движел със
скорост около 94,3 км/ч. Според вещите лица от сравнението на опасната зона на лекия
автомобил и разстоянието, което е изминало превозното средство от момента на удара
с лек автомобил Ауди А5 до удара с мантинелата може да се направи извод, че при
отклонение надясно и задействане на спирачната уредба, удар в мантинелата пак би
настъпил, но с по-ниска скорост.Според вещите лица от техническа гледна точка, ако
водачът на лек автомобил беше задействал аварийно спирачната уредба
непосредствено след удара с лек автомобил Ауди А5 без да завива надясно, то същият
нямаше да се удари в мантинелата.
В о.с.з. на 12.10.2020г са изслушани свидетелите Б. И. и С. Г..
Свидетелят И. установява, че е участвал в процесното ПТП в края на януари 2019
г. Свидетелят установява, че си е тръгнал вечерта от ресторант „Проя“ в посока
Околовръстен път към Симеоновско шосе, като шофирал със 60, 70 км/час. Според
свидетеля както си карал л.а. Ауди А5 го засякъл и го ударил в дясната врата. За да
избегне инцидента, свил надясно, не успял да спре и колата се ударила в мантинелата.
Според свидетеля пътната обстановка била влажна, участъкът- осветен.Установява, че
се е движил в крайна дясна лента. Установява още, че ударът бил среден по сила.
Според свидетелят пораженията по автомобила били сериозни. Свидетелят
установява,че аербеците не се отворили.Установява, че е бил с колан.
Свидетелят Г. установява, че януари 2019 г. участвал в ПТП на Околовръстен
път. Установява, че малко преди Симеоновско шосе навлязъл в съседната лента и
ударил автомобил, може би защото се бил разсеял. Ударил автомобила странично.
Според свидетелят удареният автомобил навлязъл в ограждението, което било между
локалното и околовръстния път и се ударил в ограждението. Свидетелят установява, че
ударът не е бил силен. , но ударът в ограждението бил сериозен. Според свидетелят с
другия автомобил са се движили с еднаква скорост.
Пред настоящата инстанция е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. И., което дава
заключение, че разрешената за движение скорост в района на ПТП е до 90км/ч.
Според вещото лице водачът на Ауди СКЮ7 не е имал възможност чрез своите
действия да предотврати инициалния удар, нанесен му от л.а. ауди А5 и не е имал
възможностда реагира на създалата се опасна ситуация след удара и да избегне
вторичния удар в мантинелата и металната ограда.
6
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на л.а. Ауди А5е
виновен за настъпилото ПТП на 23.01.2019г , при което са причинени имуществени
вреди на дружеството ищец. Водачът на л.а. Ауди А5 при неспазване на правилата за
движение по пътищата причинява ПТП, при което ищецът претърпява увреждания.
Този извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните неоспорен протокол
за ПТП, НП, изслушаните свидетели и изслушаните САТЕ, съобразно които
безпротиворечиво се установява, че водачът на л.а. Ауди А5 при навлизане в съседна
пътна лента не е пропуснал движещия се по нея л.а. Ауди СКЮ 7 , с което е
предизвикал процесното ПТП , поради допуснати нарушения на разпоредбите на
чл.25,ал. 2 от ЗДвП. От посочените доказателства безпротиворечиво се установява, че
водачът на л.а. Ауди А5 е навлязъл в лентата за движение на автомобила Ауди СКЮ 7,
като двата автомобила са се движили попътно и със сходни скорости, ударил го е
отзад и отляво, при което л.а. Ауди СКЮ7 се е отклонил вдясно, ударил се е в бордюра
на острова, а след това и в мантинелата. От съвкупното тълкуване на посочените по-
горе доказателства безпротиворечиво се установява механизма на настъпване на ПТП ,
както и противоправното/в нарушение на чл.25,ал.2 от ЗДвП/ поведение на водача на
л.а. Ауди А5 довело до това ПТП. Ето защо, тълкувайки в съвкупност всичко
изложено, съдебният състав приема извода, че водачът на МПС Ауди А5 е причинил
ПТП, като е управлявал своя автомобил в нарушение на правилата за движение по
пътищата. С оглед това тълкуване на разпоредбата на чл.25,ал.2 от ЗДвП съдебният
състав приема, че водачът на МПС Ауди А5 е действал виновно при форма на вина
небрежност, тъй като той съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата,
без да цели настъпилия вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го
предвиди . Ето защо, съдът приема, че водачът на л.а.Ауди А5 е действал виновно и
противоправно , тъй като е нарушил законови разпоредби и причинил неоправдани от
законова гледна точка увреждания на ищеца. Поради изложеното следва да се
приеме,че е налице състава на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на неговата деликтна
отговорност по отношение на увреденото лице , съответно и на отговорността на
неговия застраховател, за заплащане на увреденото лице на обезщетение за
причинените му вреди на деликтно основание. Съдът приема, че по делото е
установена причинната връзка между реализираното ПТП и вредите, причинени на л.а.
Ауди СКЮ 7. Тази причинна връзка съдът намира за доказана от събраната по делото
САТЕ, в нейната основна и допълнителна част. Предвид изложеното съдът приема, че
са налице елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който поражда правото на ищеца да
претендира обезщетение за претърпяните от него вреди породени от неправомерното
поведение на водача на МПС, съответно и предпоставките на чл. 432 от КЗ за
ангажиране на имуществената отговорност на застрахователя по застраховка ГО.
Спорно по делото е дали ищецът е легитимиран да получи обезщетение за
уврежданията, причинени на л.а. Ауди СКЮ 7 при процесното ПТП.
7
По делото се установява, че ищецът е закупил процесния автомобил от Тано
Нойман Ауто Пърформанс ГмбХ, което дружество го е придбило от „АП Лизинг“
ЕООД . „АП Лизинг” ЕООД е закупило автомобила на 06.11.2018 г, за което
обстоятелство е представен договор, регистрирало е автомобила на 09.11.2018г като
транзит за износ и след това е осъществило износ за Германия, като е продало
автомобила на на Тано Нойман Ауто Пърформанс ГмбХ, за което на 05.12.2018 г. е
сключен договор за покупко-продажба, като цената е заплатена, което се доказа от
представените по делото фактури, счетоводни извлечения и удостоверение от
„Юробанк България“ АД. Видно от представените свидетелства за регистрация на
автомобила като собственик към датата на продажбата е вписано дружеството Тано
Нойман Ауто Пърформанс ГмбХ. Представените доказателства пълно и логично
доказват последователността на прехвърлянето на собствеността върху процесния
амвтомобил и взаимно се подкрепят, като в частност безпротиворечиво и логично
обосновават придобиването на правото на собственост върху автомобила от ищеца.
Установява се по делото , че Тано Нойман Ауто Пърформанс ГмбХ е продало на
ищеца процесния автомобил, за което е представена фактура от 05.12.2018 г за сумата
от 74 500евро. Към датата на продажбата, вещта се е намирала във ФРГ, поради което
се прилага правото на тази държава, където се е намирала физически вещта – така чл.
43, ал. 1 ЗПГП, съобразно получения отговор от СГС на заявка за установяване
съдържанието на германското право. Съгласно пар. 929, т. 1 ГК, за прехвърляне на
собствеността върху движима вещ е необходимо собственикът на вещта да я предаде
на приобретателя й и двамата да изразят съгласие собствеността да премине в други
ръце. Съгласието може да е и конклудентно. В случая съгласието се установява както
от посочената фактура, така и от предаването на автомобила от продавача на купувача.
По делото е установено и заплащането от ищеца на цената по сделката на продавача на
автомобила.
Неоснователно е оплакването на ищеца, че следва да се проверява счетоводното
отразяване на плащанията между продавачи и купувачи на процесния автомобил.
Счетоводното отразяване на заплатените суми няма отношение към прехвърлянето на
собствеността на автомобила. Договорните отношения се установяват чрез
установяване договорки между страните, а не чрез начина на осчетоводяване или
липсата на осчетоводяване на суми.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът се легитимира като собственик на
пострадалия автомобил, поради което е материалноправно легитимиран да търси
обезщетение от ответника.
По отношение на размера на дължимото се обезщетение на увредения собственик
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на
8
МПС се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с наредбата
по чл. 504 КЗ от Комисията за финансов надзор.
Според заключенията на първоначалната и допълнителната САТЕ
действителната стойност на процесния л.а. Ауди СКЮ 7 към датата на
застрахователното събитие е 143 154 лева, а стойността необходима за неговото
възстановяване е 156 921,34 лева. С оглед това и становищата на страните пред
настоящата инстанция е безспорно , че автомобилът е икономически неизгодно да бъде
възстановяван- налице е тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. При налачие на
тотална щета е приложима разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Методиката, приложима на
основание чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49/2014 г, съгласно която, при тотална щета и
установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може
да се определи под 75% от размера на действителната стойност. Относно определяне
на размера на дължимото се обезщетение при тотална щета има постановена и съдебна
практика, константна по характер, като цитираното от СГС решение № 165/2013 г по
т.д. № 469/2012 г на ВКС, ІІ Т.О. Съобразно с цитираните разпоредби и практиката по
тяхното тълкуване следва да се приеме,че обезщетението, дължимо се за причинените
вреди на ищеца от водач на МПС, застрахован при ответника , възлиза на сумата от
114 549лв, изчислено като разлика от 143 154 лева /действителна пазарна стойност към
датата на събитието/ и 28 605 лева /стойност на запазените части, изчислена като
процент, съобразно заключението на вещото лице/.До посочената сума предявеният
иск се явява основателен и доказан по размер.
По отношение на възражението за съпричиняване
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В тежест на застрахователят е да докаже фактите, въз основа на които може да се
направи извод за наличие на съпричиняване, като доказването следва да е пълно.
По делото не се установява противоправно поведение от страна на водача на л.а.
Ауди СКЮ 7 в причинна връзка с уврежданията по автомобила.
Единствената причина за настъпването на процесното ПТП е навлизането на л.а.
Ауди А5 в лентата за движение на л.а. Ауди СКЮ7. Нито скоростта на движение на
л.а. Ауди СКЮ 7, която е в рамките на законосъобразното, нито предприетите маневри
от водача на автомобила, видно от установеното от САТЕ, изготвена от в.л. И., са
противоправни и в причинна връзка с процесното ПТП. До същият извод може да се
9
достигне и въз основа на данните, изложени от разпитаните по делото свидетели, които
установяват, че водачът на л.а. Ауди СКЮ 7 е имал правомерно поведение и не е
причинил увреждане по своя автомобил. Следователно липсва конкретно действие или
бездействие на водача на л.а. Ауди СКЮ 7 , което да е в пряка и непосредствена
причина връзка с вреди по автомобила. Ето защо съдът намира, че не се доказа по
делото да е налице принос на пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането
като неблагоприятен резултат, настъпило от поведението на делинквента.
Възражението за съпричиняване се явява неоснователно, като недоказано.
С оглед изложените мотиви следва извод,че предявеният иск е основателен за
сумата от 114 549лв.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски за настоящата съдебна инстанция има
въззиваемата страна.
Въззиваемият претендира разноски и доказва направени такива в размер на
4 200лв- заплатено адв. възнаграждение.Заплащането на сумата се установява от
представения договор за правна защита, където е удостоверено,че сумата от 4 200лв е
не само договорена , но и заплатена в брой. Възражението за прекомерност на
претендираното като заплатено адв. възнаграждение е неоснователно. При материален
интерес от 114 549лв минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно
чл.7,ал.2 от НМРАВ възлиза на сумата от 3820лв, поради което заплатеният размер по
делото не се явява прекомерен. Същият е съобразен с фактическата и правна сложност
на спора , с нужния анализ на множеството събрани доказателства, включително и
пред настоящата инстанция, с извършените действия по защита чрез представените
отговор на ВЖ и защита в о.с.з. Ето защо, възражението за прекомерност на
заплатеното адв. възнаграждение не е основателно и сумата от 4 200лв следва да се
възложи върху въззивника.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260564 от 05.04.2021г , постановено по т.д. №
1723/2019г на Софийски градски съд , ТО, VІ-1 състав , изцяло.
ОСЪЖДА ЗАД”Булстрад Виена иншурънс груп”АД с ЕИК ********* да заплати
на „Яни 777”ЕООД с ЕИК ********* сумата от 4 200лв- съдебни разноски , направени
пред настоящата инстанция, на осн. чл. 81 вр. чл. 78,ал.1 от ГПК.
10
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11