Р Е Ш Е Н И Е
№ІV-3
05.02.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, четвърти въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кирил Градев
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселка Узунова
2.Мл.с. Красимир
Сотиров
при секретаря Ваня Димитрова, разгледа
докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №1854 по описа за 2017г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, четвърти въззивен състав и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по повод на постъпила
въззивна жалба с вх. №5860/27.10.2017г., от Р.М., чрез адв.П.А. от БАК, срещу
Решение №145/05.10.2017г. по гр.д.№388/2017г. по описа на Районен съд-
гр.Поморие, II състав, което се оспорва като неправилно. Във
въззивната жалба са изложени твърдения за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, който в изготвения доклад по делото не е дал възможност
на въззивния ответник, както и не му е указал, че не сочи доказателства в
подкрепа на твърденията си за неоснователност на исковата претенция. Твърди се,
че обжалваното решение е необосновано, като се посочва, че не е установена
причината, поради която въззиваемият е извършил пет парични превода по банкова
сметка ***ем месеца, равняващи се на претендираната искова сума. Посочва се, че
решението е постановено при непълнота на доказателствата предвид негодността
като доказателствено средство на представените с исковата молба извлечения от
банкова сметка ***. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт, както и
присъждането на разноските пред двете съдебни инстанции.
В закон срок по делото е постъпил
отговор на въззивна жалба от Т.Н., чрез адв.С.Т. ***, с който въззивнната жалба
се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение въззиваемият счита за
правилно и законосъобразно. Излагат се съображения, че в първоинстанционното
съдебно производство не е доказано основание за получаването на процесната
парична сума от ответницата- въззивница. Претендират се сторените разноски в
настоящото съдебно производство.
Въззивната жалба е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законен срок, поради
което е процесуално допустима.
На основание разпоредбата на чл.269 от ГПК, обжалваното съдебно решение се явява валидно и допустимо. По съществото на
спора съдът намира същото за неправилно, по следните съображения:
С искова молба с
вх.№17954/28.03.2017г., по която е образувано гр.д.№4471/2017г. на Районен съд-
гр.Пловдив, XVIII състав. Предявен е иск за осъждането на въззивнaта страна да заплати сума в размер на 6873,44 лв.,
представляваща сбор от пет парични банкови превода както следва: от 1800 лв.-
от 03.09.2015г., от 2571 лв. – от 06.10.2015г., от 1336 лв.- от 27.10.2015г.,
от 876 лв.- от 04.12.2015г. и от 200 лв. от 16.03.2016г., преведени от ищеца Т.Н.
по банкова сметка ***е, както и сумата от 90,44 лв., представляваща обезщетение
за забава от 09.02.2017г. до 28.03.2017г.
Към подадената исковата молба са
приложени платежни нареждания за извършване на горните банкови преводи от
банкова сметка ***о делото страна. Представена е Нотариална покана за
доброволно плащане на процесната сума, съставена от Нотариус Адела Кац,
рег.№171 в НК, район на действие: Районен съд- гр.Пловдив, връчена на ответната
страна на 06.02.2017г. от Нотариус Мария Бакърджиева, рег.№110 в НК, район на
действие: Районен съд- гр.Несебър.
С отговора на искова молба исковата претенция
е оспорена като неоснователна по основание и размер. Релевирано е своевременно
възражение за местна неподсъдност на делото.
Между кориците на делото се намират
три броя трудови договори и два броя Заповеди за командировка. С трудов договор
от 10.07.2015г., сключен между „Т.Н.Т.- 97“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Богомил“ №60, представлявано от ищеца Т.Н.-
управител и Димо Х. Менчев, работникът е поел задължение за срок от шест
месеца, от сключването на договора да изпълнява трудовите си задължения на
длъжност „общ работник в строителството“ на строителни обекти на работодателя. По
делото се намира Заповед за командировка в чужбина №15-7-2/10.07.2015г., от
която се установява, че Димо Менчев е командирован в Кралство Белгия за
периода: 10.07.2015г.- 31.12.2015г. за извършване на строително- монтажни
работи по договор. Видно от трудови договори от 25.09.2015г. и 22.01.2016г.
между „Тивиди- 97“ ООД, ЕИК:11575578, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул. „Богомил“ №60, ет.1, представлявано от ищеца Т.Н.- управител и
работникът Димо Менчев е постигнато съгласие работникът да полага труд по
трудово правоотношение, за срок от шест месеца от постъпването на работа, на
длъжност „зидаромазач“ на строителни обекти на работодателя. От Заповед за
командировка в чужбина №16-1-12/25.01.2016г., се установява, че Димо Менчев е командирован
в Кралство Белгия за периода: 25.01.2016г.- 31.12.2016г. за извършване на
строително- монтажни работи по договор.
С Определение №4359/09.05.2016г. по
гр.д.№4471/2017г. на Районен съд- гр.Пловдив, XVIII
състав, производството по делото е
прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд- гр.Несебър,
където е образувано гр.д. №517/2017г.
На основание чл. 22, ал.1,
т.6 от ГПК всички съдии при Районен съд- гр.Несебър, след
образуването и разпределянето на делото са се отвели от разглеждането му, с
което е изчерпана възможността за разглеждане на делото от този съд.
С Разпореждане №1820/08.06.2017г. на Районен съд- гр.Несебър делото е
прекратено и изпратено на Окръжен съд – Бургас за определяне на друг съд от
същия съдебен район, който да го разгледа.
С Определение №1074/16.06.2017г. по в.ч.гр.д.№893/2017г. по описа на
Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско
отделение, четвърти въззивен състав, на основание чл.23, ал.3 от ГПК, делото е
изпратено на Районен съд- гр. Поморие като друг равен по степен съд, където е
образувано гр.д.№388/2017г.
В открито съдебно заседание от
05.09.2017г. ответната страна е изложила твърдения, че процесната парична сума
е превеждана по банковата сметка на ответната като част от дължимото на съпруга
на ответницата Димо Х. Менчев трудово възнаграждение.
След събиране на доказателства
първоинстанционният съд е постановил решение, с което е уважил изцяло исковата
претенция. Съдът е приел, че е установено неоснователно имуществено разместване
в правната сфера на страните, доказано надлежно в проведено съдебно
производство, предвид което е уважил предявения иск. Районният съд е приел за
ирелаванти съществуващи трудови правоотношения между трети за делото лица, като
е посочил, че процесните банкови преводи са извършени от ищеца в лично
качество, а не като представляващ съответното търговско дружество- работодател.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Вземането от неоснователно обогатяване
възниква при доказано разместване на блага, без в отношенията между страните да
съществува обвързаност от договорен или извъндоговорен източник на задължения. Tрайната съдебна практика и правна доктрина поддържат становището, че
начална липса на основание е налице в случаите на разместване на имуществени
блага при липса на валиден юридически факт, който да оправдае имущественото
разместване. Основанието, по смисъла на чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД, е конкретният
източник на права и задължения, при липсата на който е налице неоснователно
обогатяване. Началната липса на основание предполага още при получаването на
престацията липсата на валиден юридически факт, който да оправдае разместването
на блага. Получаването на нещо без основание изисква предаване, съответно
получаване на нещо, т.е. фактическо действие по повод на едно облигационно
отношение, основано на нищожен акт, при плащане на повече от дължимото, в
случаите, когато дългът е изплатен от солидарен длъжник, след като вече е
платено от друг солидарно задължен длъжник, както и при липса на всякакво
правоотношение. В исковата молба е посочено, че между процесните страни не
съществува материално правоотношение, представляващо основание за получаването
на паричните суми, т.е. още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Правилно
първоинстанционният съд е разпределил с доклада по делото доказателствената
тежест, като е указал на ищеца, че следва да докаже предаването на сумата, а
ответната страна дължи да установи наличието на основание за това разместване
на блага. Съзгласно константната съдебна практика в настоящия съдебен спор
ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на
предаването на вещта, респективно на плащането на парична сума, а в тежест на ответната страна се възлага тежестта да посочи основанието за получаването или за задържане на
полученото.
Първостепенният
съд незаконосъобразно не е съобразил обстоятелството, че в процесния случай
исковите суми са предадени чрез извършени пет броя банкови преводи, в периода:
м.09.2015г.- м.03.2016г. По смисъла на параграф 1, т.21 от ДР на Закона за
платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, който урежда видовете платежни
услуги и изискванията при тяхното извършване, процесните страни се явяват
ползватели на платежни услуги. Заплащането на суми по банков път се доказва
чрез представянето на съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
С исковата молба е представено извлечение от сметка №1248611, в която са
посочени съответните банкови разплащания. Не са ангажирани други доказателства
по делото за извършеното плащане, както и за конкретната използвана платежна
услуга. Доколкото в исковата молба се твърди, че банковите преводи са извършени
поради грешка по банковата сметка на ответницата, съдът приема, че не се касае
за неразрешена платежна операция по смисъла на чл.51 и сл. от ЗПУПС. Грешката
представлява неосъзнавано несъответствие между представата на лицето и
действителността, под влияние на която е извършено определено правно действие,
по аналогия с чл.28 от ЗЗД. В настоящия случай грешката при извършване на
банков превод може да се отнася до грешка в личността на получателя на паричния
превод или грешка в пресмятането.
По
отношение на наведените твърдения за грешен банков превод съдът намира
следното:
Съгласно чл.68 и сл. от ЗПУПС при неизпълнение
или неточно изпълнение на платежни операции при плащания, наредени от платеца
доставчикът на платежни услуги на платеца носи отговорност пред него за точното
изпълнение на платежната операция. Ноторно известен на съда факт е, че сметките
на получателите се заверяват само чрез използване
на идентификатор
на платежните сметки /IBAN/. ***,
т.33 от ДР на ЗПУПС е прието, че
уникален идентификатор представлява комбинация от букви, цифри или символи,
съобщена от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги,
която трябва да бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги при
изпълнение на платежна операция, за да може еднозначно да бъде установен
другият ползвател на платежни услуги и/или неговата платежна сметка. Съгласно параграф 11 от ПЗР на ЗПУПС, Управителният съвет на БНБ приема
наредба, с която определя начина на формиране на уникалния идентификатор на
водените от банките платежни сметки (IBAN). *** №13/16.07.2009г. за прилагането на международен номер на банкова сметка ***, обн.ДВ.,
бр.62 от 04.08.2009г., в сила от 01.11.2009г., отм., ДВ., бр.69 от 02.09.2016г.
Горният подзаконов нормативен акт е отменен с Наредба
№13/18.08.2016г. за прилагането на международен номер на банкова сметка ***,
издадена от БНБ, обн. ДВ, бр.69 от 02.09.2016г., в сила от 31.10.2016г., която
съдържа сходна правна уредба и съгласно която доставчиците на платежни услуги
генерират и използват международен номер на банкова сметка /***/. ***,
IВАN представлява последователност
от буквени и цифрени знаци за еднозначно международно идентифициране на банкова
сметка ***, който банките генерират и
използват в съответствие с изискванията на тази наредба. В представеното платежно нареждане клиентът посочва пълно и точно IBAN *** /BIC/ ***ции. Съгласно легалното определение в параграф 1,
т.12 от ДР на ЗПУПС за нареждане
за превод
се приема всяко нареждане на участник в система с окончателност на сетълмента
да предостави на разположение на получателя парична сума чрез записване по
сметките на кредитна институция, централна банка, централен съконтрагент или
агент по сетълмента или всяко друго нареждане, водещо до поемане или изпълнение
на задължение за плащане съгласно правилата на системата, както и нареждане на
участник да прехвърли правото на собственост или лихвата върху ценна книга или
ценни книжа чрез записване в регистър или по друг начин. Всеки доставчик на платежни услуги има задължението да извърши проверка за
валидност на контролните числа на IBAN ***, посочени в платежното нареждане, съгласно чл.8, ал.1 от горната наредба.
В параграф 1, т.5 от ДР на Наредбата е дадена легална дефиниция на понятието
контролно число, съгласно която същото представлява цифров код, служещ за формална
проверка на точността на въвеждане на IBAN, ***публика България. В случай, че контролните числа са неточни, доставчикът
на платежни услуги може да откаже обработването на съответното платежно
нареждане.
С разпоредбата на чл.72 от
ЗПУПС е уредена възможност за коригирането на грешки, допуснати при платежните
операции. Съгласно горната разпоредба в случаите когато доставчикът на платежни
услуги на платеца носи отговорност пред платеца за неточно изпълнена платежна
операция, при която средствата погрешно са постъпили по чужда сметка,
доставчикът на платежни услуги на платеца има право да поиска от доставчика на
платежни услуги на получателя извършване на служебен коригиращ превод от
сметката на получателя, по която погрешно са постъпили средствата. На основание чл.48, ал.3 във връзка с
параграф 10 от ПРЗ на ЗПУПС е приета е Наредба №3 на БНБ от 16.07.2009г.
за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти, обн. ДВ., бр.62 от 04.08.2009г., в сила от 01.11.2009г.
Съгласно чл.9, ал.6 от Наредбата, в сроковете по чл.72 от ЗПУПС доставчикът на
платежни услуги на платеца може да поиска от доставчика на платежни услуги на
получателя служебен коригиращ превод при неточно изпълнена платежна операция,
когато доставчикът на платежни услуги на получателя е заверил сметка с различен
от посочения в платежното нареждане уникален идентификатор.
По делото няма наведени твърдения, нито са представени доказателства за причините,
поради които въззиваемият ищец е извършил пет парични превода през един
продължителен период от време по посочен от него IBAN ***, поради което настоящият съдебен състав намира изложените твърдения за
липса на съществуващи правоотношения между страните за недоказани и
неоснователни.
С оглед
спецификата на банковите разплащания и продължителността на периода, през който
са извършвани преводите- м.09.2015г.- м.03.2016г., наведените твърдения за
липсата на материални правоотношения между процесните страни, като основание за
наличието на неоснователно имуществено разместване, съдът намира за неоснователни.
Не са релевирани други причини, поради които въззиваемата страна в настоящото
производство да счита, че е налице процесният извъндоговорен източник на
задължения, поради което съдът не дължи проверка в тази насока.
По
отношение на въведените твърдения за наличието на трудови правоотношения между
трети по делото лица- горепосочените търговски дружества, чийто управител се
явява въззиваемият ищец и Димо Х. Менчев, за който се твърди, че е съпруг на
въззивната ответница, без да са представени за това доказателства по делото,
правилно районният съд е приел, че се явяват ирелевантни за процесния казус. При положение, че имущественото благо е
дадено от ищеца и е получено от ответника при първоначална липса на правно
основание и се претендира връщането му с иск на основание по чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, без правно значение е евентуалното наличие на договорни
правоотношения между ищеца и трето, неучастващо в процеса лице, съгласно Решение № 89/20.06.2013г. по гр. д.
№1184/2012г. на Върховен касационен съд, III Г.О.
За
пълнота следва да се отбележи, че не може да намери приложение в настоящия
случай нормата на чл.56 от ЗЗД, тъй като не са наведени никакви твърдения от
ищеца, че поради заблуждение е изпълнил задължение на трето лице към получилия
престацията акципиенс.
С
оглед на гореизложеното може да се заключи, че районният съд неправилно е
осъдил ответната страна да върне полученото, поради което настоящият съдебен
състав намира подадената въззивна жалба за основателна.
По разноските съдът се произнася в
акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Предвид изхода на спора
пред въззивната съдебна инстанция разноски в размер на 700 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното съдебно
производство, съгласно Договор за правна защита и съдействие №30596 /стр.8/,
както и разноски в размер а 137,49 лв., представляващи заплатена държавна такса
за въззивното съдебно производство, следва да бъдат присъдени в полза на
въззивната страна в настоящото съдебно производство.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №145/05.10.2017г. по
гр.д.№388/2017г. по описа на Районен съд- гр.Поморие, II
състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.Н., ЕГН:**********,
иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД, срещу Р.Г.М.,
ЕГН:**********, за сумата от 6783 лв., представляваща сбор от пет парични
банкови преводи, а именно: сума от 1800 лв.- по банков превод №12465351,
рег.№150903000000211/ 03.09.2015г., изпрaщач:
CREX9260/ BG67CREX92601053261401, име на изпращач: Т.Н.Н., получател: CECB9790/ BG66CECB979010B339900, име на получател: Р.Г.М.; сума от 2571 лв. – по
банков превод №12695372, рег. №151006000001406/ 06.10.2015г., изпрaщач: CREX9260/ BG67CREX92601053261401, име на изпращач: Т.Н.Н.,
получател: CECB9790/BG66CECB979010B339900, име на
получател: Р.Г.М.; сума от 1336 лв.- по банков превод №12859485, рег.
№151027000001877/ 27.10.2015г., изпрaщач: CREX9260/ BG67CREX92601053261401, име на изпращач: Т.Н.Н., получател:CECB9790/ BG66CECB979010B339900, име на получател: Р.Г.М.; сума от 876 лв.- по банков
превод №13175251, рег.№151204000002507/ 04.12.2015г., изпрaщач: CREX9260/ BG67CREX92601053261401, име на изпращач: Т.Н.Н., получател:
CECB9790/ BG66CECB979010B339900, име на получател: Р.Г.М., както и сума от 200 лв. по
банков превод №13910427, рег.№160316000003361/ 16.03.2016г., изпрaщач: CREX9260/ BG67CREX92601053261401, име на изпращач: Т.Н.Н.,
получател: CECB9790/ BG66CECB979010B339900, име на получател: Р.Г.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Н.Н.,
ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Р.Г.М., ЕГН:**********,
следните суми: сума в размер на 700 /седемстотин / лв., представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждения в първоинстанционното съдебно
производство, както и сума от 137, 49 /сто тридесет и седем лева и четиридесет
и девет стотинки/ лв., представляваща съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.