О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 1218
гр. Пловдив, 15.05.2023г.
Административен съд Пловдив,
ХVІ състав, в закрито заседание на петнадесети
май, две хиляди двадесет и трета година, в състав
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1599, по описа на съда за
2022 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 144
от АПК.
Образувано
е по Молба с вх. № 9904/04.05.2023г. от „Унилик“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Маноле, Свенекомплекс Маноле 3, № 3,
представлявано от управител Д.И.Д., чрез адвокат З. с оправено искане за
изменение в частта за разноските на Решение № 711/18.04.2023г. по адм.д. № 1599/2022г.
на Административен съд Пловдив.
Съдът
е администрирал искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като в указания срок от директор
дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е постъпил отговор, в който се предлага
искането да бъде оставено без уважение, като се представят подробни аргументи.
Съдът,
като взе предвид исканията и възраженията на страните, и като съобрази
приложимия закон, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
С
Решение № 711/18.04.2023г. по адм.д. № 1599/2022г. на Административен съд
Пловдив е обявявена нищожността на Акт за прихващане или възстановяване №
П-16001622041884-004-001/01.04.2022г., потвърден с Решение № 232/07.06.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"Пловдив.
Административен съд Пловдив се е произнесъл и по искането за разноски,
направено от „Унилик“ЕООД, като е оставил без уважение искането на
„Унилик“ЕООД, с ЕИК ********* за присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 33036(тридесет и три хиляди тридесет и шест лева). Административен
съд Пловдив е изложил мотиви, с които е счел, че искането за присъждане на
разноски по делото за адвокатска защита е недоказано.
Отчел е, че извлечение-отчет от банковата сметка не доказва пред съда, че жалбоподателят
по делото е направил плащане по сключения от него договор за правна помощ от
08.08.2022г. и фактура, тъй като се установява, че разходът е извършен от
дружество, различно от жалбоподателя. Въпреки изхода на делото за съда липсват
доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение от жалбоподателя,
поради което същото не му е бъде присъдено.
С молбата в
производство по чл. 248 от ГПК „Унилик“ЕООД, с ЕИК *********, чрез
адвокат З., иска изменение на решението в частта за разноските, като посочва,
че е сключен договор за правна помощ от 08.08.2022г. и е издадена фактура №
**********/17.08.2022г. с предмет процесуално представителство пред
Административен съд Пловдив по АД № 1599/2022г. Сума от 33036 лв. в сметката на
адвокатското дружество е посочена от адвоката като постъпила от наредител
„Амарел България“ЕООД с правно основание номера на фактурата и делото за сметка
на „Унилик“ЕООД. Аргументите на жалбоподателя(настоящ молител) са, че съгласно
чл. 73 от ЗЗД едно висящо задължение може да бъде изплатено от трето лице и да
се погаси това задължение, ако престацията е заместима, както е при паричните
задължения, и за кредитора е безразлично от кого ще получи сумата. Според
молителя представеното извлечение доказва, че договорното адвокатско
възнаграждение е заплатено от трето лице „Амарел България“ЕООД, от името и за
сметка на „Унилик“ЕООД по сключения от последния договор за правна помощ от
08.08.2022г. и издадената в тази връзка фактура.
Искането
на „Унилик“ЕООД е допустимо, направено е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, след
представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което следва да бъде разгледано.
Съдът счита същото за неоснователно по следните съображения:
Чл.
143 от АПК регламентира правото на разноски в административния процес, което е
акцесорно материално право на страните. Правото на разноски е имуществено
субективно право на страна в процеса и пряко зависи от крайния правен резултат
от делото. В случая жалбоподателят „Унилик“ЕООД има право на разноски, тъй като
с решението по делото е уважена жалбата. Присъдени са такива за заплатена
държавна такса в размер на 50 лева. За да бъде уважено
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, претендираните разноски
трябва да бъдат реално направени като разход от жалбоподателя. Изрично е прието
в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 г.,
че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. За
основателността на искането за присъждане на разноски доказването от страната
следва да е пълно, т. е. трябва да е документално установено плащането на
възнаграждението на адвоката. В тълкувателното решение изрично е
прието също, че "Само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. ….. Тогава,
както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането."
В
случая, жалбоподателят „Унилик“ЕООД не е платил реално чрез разходване на свои
средства претендираното като съдебен разход адвокатско възнаграждение. От представеното
извлечение – отчет за сметка на Адвокатско дружество „З. и З.“, е видно, че в сметката
на 17.08.2022г. е постъпила сума в размер на 33036 лева, като наредител е
„Амарел България“ЕООД. След като възнаграждението за адвокат по делото е
заплатено от трето лице, липсва реално осъществен разход на „Унилик“ЕООД, който
да се приеме, че е за негова сметка и който да дава основание за присъждане на
сумата за такъв разход на основание чл. 143, ал. 1 от АПК за сметка на
насрещната страна. Аргументите, че на основание чл. 73 от ЗЗД друго дружество е
заплатило разхода за адвокатско възнаграждение като заменима престация и това е
основание за уважаването на разхода, за съда остава неприложимо. Установената
в чл. 36 от Закона за адвокатурата свобода на договарянето е релевантна
единствено в отношенията между адвокат и клиент. В договора на л. 345 от делото
в раздел ІІ „Възнаграждение“ липсват уговорки между адвокат и клиент, като
отношенията на кредитор и длъжник не могат да бъдат тълкувани и съобразявани в
контекста на чл. 143 от АПК. Разпоредбата на чл.143 от АПК визира реално
сторените разноски, установени със съответните доказателства. Представеното
извлечение-отчет от банковата сметка не доказва пред съда, че жалбоподателят
„Унилик“ЕООД е направил плащане по сключения от него договор за правна помощ от
08.08.2022г. и фактура. По делото се установи от съда, че разходът е извършен
от дружество, различно от жалбоподателя. Липсват доказателства за заплащане на
адвокатското възнаграждение от жалбоподателя, поради което същото не може да му
бъде присъдено. „Унилик“ЕООД не е платило реално чрез разходване на свои
средства претендираното като съдебен разход адвокатско възнаграждение.
Практиката
на ВКС и на ВАС е последователна и съдът се съобразява със същата. В този
смисъл са Определение № 14/7.01.2015 г. по ч. т. д. № 3082/14 г. на ВКС, ТК, Определение
№ 110/25.02.2016 г. по ч. т. д № 311/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение №
274/15.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 739/2017 г., II т. о., ТК., Решение №
5454/11.05.2020 г. по адм. дело № 6182/2019 г. на ВАС, Пето отделение, Решение
№ 1517/ 17.02.2022 г. по адм. д. № 7434/2021 на Върховния административен съд.
По
изложените съображения, Административен съд Пловдив, ХVІ състав
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя
без уважение искането в Молба с вх. № 9904/04.05.2023г. от „Унилик“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Маноле, Свенекомплекс Маноле
3, № 3, представлявано от управител Д.И.Д., чрез адвокат З., за изменение в
частта за разноските на Решение № 711/18.04.2023г. по адм.д. № 1599/2022г. на
Административен съд Пловдив.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд, в 14 -
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с оглед на чл. 248, ал.
3 от ГПК.
СЪДИЯ: