Р Е Ш Е Н И Е
№ 260613 01.03.2021 г. гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две
хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на
секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 21013 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от К.В.Ц.,
ЕГН ********** против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, с
която са предявени отрицателни установителни искове
с правно основание по чл. 124, ал.1 и чл. 439 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че срещу ищеца били издадени два изпълнителни листа –
по реда на чл. 242 и сл. ГПК /отм./ на 23.03.2006 г. по ч.гр.д. № 1936/2006 г.
от ПРС, с който били присъдени конкретни главни и акцесорни вземания, от които
се твърди недължимост на: 325,73 лева
– главница, представляваща стойност на изразходвана питейна и отведена канална
вода за периода 18.04.2000 г. – 02.12.2005 г. и 501,55 лева – законна лихва от 21.03.2006 г. до 19.12.2019 г.,
както и изпълнителен лист от 08.07.2013 г. по ч.гр.д. № 7235/2013 г. на ПРС,
предвид влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от които се твърди
недължимост на: 700,40 лева -
главница, представляваща стойност на изразходвана питейна и отведена канална
вода за периода 04.01.2006 г. – 02.04.2013 г.; 267,78 лева – обезщетение за забава за периода
04.01.2006 г. – 02.04.2013 г. и 473 лева
– законна лихва от 26.04.2013 г. до 19.12.2019 г.
Първоначално било образувано изп. дело пред …..,
прекратено с влязло в сила на 20.08.2018 г. постановление, на осн. чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК. Впоследствие въз основа на двата ИЛ било образувано ……
Твърди се, че вземанията са погасени по давност, като
се излагат подробни съображения.
ИД било перемирано, т.к. не били поискани и извършени
изп. действия в срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Тригодишната давност била
изтекла, считано от 05.11.2010 г. по ИЛ от 2006 г. – последно изп. действие
пред .. и от 08.07.2013 г. – дата на издаване на втория ИЛ. Предвид изложеното
се моли за уважаване на исковете и установяване недължимост на посочените
вземания. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.
В хода на изпълнението били поискани и
извършвани конкретни и валидни действия, които довели до прекъсване срока на
перемпцията и давността. Нямало период на бездействие в рамките на две години.
Не било необходимо реално извършване на изп. способи – достатъчно било да са
поискани конкретни изп. действия. Моли се за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза
на ответника са издадени процесните изп. листове, въз основа на които са
образувани изп. дела; че за периодите, за които се отнасят главните вземания по
ИЛ, ищецът е имал качеството на потребител на предоставените от ВиК услуги за
имота, като е потребил същите, но не ги е заплатил /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 2476/21.02.2020 г. – л.46-47/.
Тези
факти са доказани, вкл. след съпоставка с приетите писмени доказателства.
На 28.11.2008 г. е подадена молба за
образуване на ИД пред …..
В нея са посочени конкретни изп. способи
– запор на ТВ и опис на дв. вещи, като при образуване на делото такъв е
насрочен от СИ с разп. от 01.12.2008 г. Извършени са справки за имущественото
състояние на длъжника.
Молбата е изпълнително действие и прекъсва
давността, предвид изричното посочване на способ /в този смисъл задължителните
разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/.
Впоследствие са извършени редица справки за имуществото, като искането за тях и
самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не
прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на
никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането на покана за
доброволно изпълнение също не представлява изпълнително действие и не прекъсва
предвидената в закона давност /съобразно ТР/.
От материалите по ИД се установява, че след
образуването, на редица дати са подавани молби от взискателя и са извършвани
действия от съд. изпълнител, чрез които сроковете на перемпцията и давността са
прекъсвани - 12.08.2009 г. – молба за запор на МПС и фактическото му налагане,
както и насрочване на опис на дв. вещи /л.123/; 10.11.2010 г. – молба с
посочване на конкретен способ, вследствие на която е наср. опис /л.132/;
18.04.2011 г. – нарочен опис, не се състои, заради длъжника /л.138/; 28.02.2013
г. – запор ТВ /л.147/; 16.04.2013 г. – опис дв. вещи и молба /л.151/;
23.05.2013 г. – насрочен опис, длъжникът не се явява /л.157/;12.12.2013 г. –
насрочен опис /л.176/; 06.03.2015 г. – насрочен опис на дв. вещи /л.198/;
29.03.2016 г. – насрочен опис, който не се състои, поради неявяване на длъжника
/л.217/. В описания период от време действия са били искани и извършвани,
поради което сроковете не са изтекли /твърденията в ИМ за начало на давността
по ИЛ от 2006 г. от 05.11.2010 г. са неоснователни/.
На 11.01.2016 г. с молба ответникът иска присъединяване
на вземанията по ИЛ от 2013 г. към ИД. Делата са образувани между едни и същи
страни и не се касае за присъединяване на различен кредитор /твърденията в ОИМ
не се споделят/. Давността се прекъсва само за тези вземания, която от издаване
на ИЛ на 08.07.2013 г. до 11.01.2016 г. не е изтекла.
По ИД пред ЧСИ, последното валидно изп. действие е
от 29.03.2016 г., когато е направен опит за извършване на насрочен опис. Това е
и релевантният момент по спора. След него до изтичане на две години /29.03.2018
г./, не са поискани или предприети каквито и да било действия по изпълнението.
Факт, констатиран и от СИ, видно от протокола за прекратяване на ИД, поради
настъпила перемпция /л.241/.
На основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изпълнителният
процес е прекратен ex legе на 29.03.2018 г. Подаването на молби от взискателя
след този момент /тази от 15.08.2018 г. и пр./, както и извършването на
последващи действия от съдебния изпълнител, вкл. – налагане на запор, насрочване
на описи и пр., не могат да породят
правни последици, тъй като не
почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство.
С ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
т.10, се прие, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от
датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие. За такова съдът
приема описа от 29.03.2016 г. До предявяване на ИМ – 19.12.2019 г., 3 -
годишната давност е изтекла /задължението е за периодични платежи - чл. 111, б.
„в” ЗЗД; ТР № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/. Давността е изтекла на 29.03.2019
г., т.е. и преди образуване на новото ИД
№ 789/2019г. по описа на …../л.64/ на 03.12.2019 г. Изтекъл давностен срок не
може да се прекъсва.
Поради
изложеното, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. За
пълнота – видно от отбелязванията върху ИЛ и от документите по ИД, в хода на
изпълнението са били извършвани плащания, респ. – суми за погасяване на
задълженията са били превеждани на ответника – взискател. В тази връзка, по
делото е прието и не е оспорено заключение на ССЕ. Според ВЛ – неплатените суми
по двата ИЛ съвпадат с посочените от ищеца в ИМ такива за главни и акцесорни
вземания. В допълнение – по ИЛ от 2006 г. ВЛ сочи, че ответното дружество е
отписало вземането за законна лихва и не го търси. Видно от самия титул обаче
/л.66/, главницата е присъдена ведно със законната лихва от 21.03.2006 г. до
окончателното погасяване, т.е. лихва е присъдена. Доколкото такова вземане се
претендира от ищеца, видно и от ПДИ по новообразуваното ИД /л.88/ за периода по
ИЛ и с посочен конкретен размер, съдът приема, че ищецът има правен интерес да
установи недължимостта и на това акцесорно вземане, независимо дали по данни от
счетоводството същото било отписано /въпреки това фигурира като претенция в молбата до … – л.64/. Изчислено от съда
на осн. чл. 162 ГПК, чрез он – лайн калкулатор, вземането за законна лихва за
периода 21.03.2006 г. - 19.12.2019 г. възлиза на посочената от ищеца сума, при
което искът е доказан и по размер. Последното и относно зак. лихва за периода 26.04.2013
г. - 19.12.2019 г. върху главницата по ИЛ от 2013 г., която възлиза на сочената
сума от 473 лева.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 112 лв. – ДТ; 5 лв. – ДТ ОЗ; 24 лв. – ДТ
ЧСИ; 180 лв. – ССЕ; 2,30 лв. – б. такса, като се претендира и за 800 лева -
платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерността му е
своевременно, но неоснователно. Предявени са два иска, а съгласно чл. 7, ал.2,
т.1 и т.2 НМРАВ, дължимото минимално възнаграждение е в размер на общо 630,88
лева. Като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото,
положените усилия за защита интересите на страната, които свидетелстват за
проявена процесуална активност, явяването в о.с.з., уважаване на искане за
допускане на обезпечение и пр., съдът приема, че търсеното възнаграждение не е
прекомерно, не надвишава необосновано и значително предвидения минимум, при
което не подлежи на редуциране. Разноските от общо 1123,30 лева ще се възложат
в тежест на ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че К.В.Ц., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 325,73 лева – главница, представляваща
стойност на изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 18.04.2000
г. – 02.12.2005 г. и 501,55 лева –
законна лихва от 21.03.2006 г. до 19.12.2019 г. по изпълнителен лист, издаден
на 23.03.2006 г. по ч.гр.д. № 1936/2006 г. от ПРС, както и 700,40 лева - главница, представляваща стойност на изразходвана
питейна и отведена канална вода за периода 04.01.2006 г. – 02.04.2013 г.; 267,78 лева – обезщетение за забава за
периода 04.01.2006 г. – 02.04.2013 г. и 473
лева – законна лихва от 26.04.2013 г. до 19.12.2019 г. по изпълнителен
лист, издаден на 08.07.2013 г. по ч.гр.д. № 7235/2013 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив бул. „Шести септември” № 250 да плати на К.В.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от общо 1123,30 лева
/хиляда сто двадесет и три лева и тридесет стотинки/ - разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:П
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП