ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 310/29.03.2023 г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Ива Байнова
разгледа
докладваното от съдия Байнова Адм. дело №345 по описа за 2023 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по
жалба от ЕТ „Перси – П. Ч.“ със седалище и адрес на управление с.М. б., общ.М.
б., обл.Х., ул.“Т.“ №** и с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез
пълномощник, против Решение № №26/311/00619/3/01/04/02 от 09.01.2023г. за
определяне на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ . В жалбата e обективирано искане
на основание чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение
на обжалваното решение.
Жалбата е редовна и допустима, поради
което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във връзка с направеното в същата искане
по чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, съдът намира следното:
В искането се твърди, че от предварителното
изпълнение на оспореното решение, на ЕТ ще бъде причинена значителна и
труднопоправима вреда. Излагат се съображения,
че при предварителното му изпълнение биха се запорирали банковите сметки на
търговеца и последният не би могъл да изплаща трудови възнаграждения на
работници и служители, не би могъл да покрива текущите си разходи, като предвид
липсата на приходи и намаляващите налични средства по банкова сметка ***, било
възможно и предприемане от публичния изпълнител и на други обезпечителни мерки,
вкл. изпълнение по отношение на изградената къща за гости, търговецът ще бъде
лишен от основните си доходи, представляващи такива за препитание на семейството му, ще е поставен в
невъзможност да погасява задължения по търговски сделки, респ. пред опасността
да бъде инициирано от някой от кредиторите производство по обявяването му в несъстоятелност. Сочи се също, че
обявеното извънредно положение и ограниченията на туристически посещения,
съотв. лишаването на търговеца от приходи за дълъг период от време, както и
необходимостта от ремонт на къщата за гости, променят обществено-икономическите
условия, при които актът въздейства върху правната сфера на длъжника.
Последното рефлектирало върху интензитета на увредата и било основание тя да се
квалифицира като тежка, което от своя страна било свързано с визирания в чл.6
от АПК баланс на изпълнението, като
законните интереси на адресата на акта щели да се засегнат в степен по-голяма
от необходимото за целта, преследвана с издаването на акта. Така се поставяла в риск и под въпрос
възможността за предоставяне на хотелска услуга в предстоящия сезон, съответно
получаването на приход от нея. Сочи се, че вредата, която би настъпила за търговеца
е в значително по-големи размери в сравнение с предварителното изпълнение на
оспореното решение, тъй като с
допускането му щяло да се достигне до много бързо разходване на натрупаните
парични наличности по банковата сметка на търговеца. Предоставените европейски
средства били използвани по предназначение и с грижата на добър стопанин, а
освен това финансирането от ДФЗ било частично, а не за цялостното изграждане на
проекта, което наложило необходимост от
финансиране със собствени средства, както и с такива, предоставени в заем от
други търговци. Следвало да се съблюдава и съизмеримостта на евентуалната вреда
с обществения интерес.
По изложените съображения се иска на
основание чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК да бъде спряно предварителното изпълнение на
оспореното решение.
Съдът намира, че искането е допустимо, а
разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:
Оспореният
акт е издаден на основание чл. 70, ал.1, т.7 вр. чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от
ЗУСЕФСУ. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 2, изр.1-во от ЗУСЕФСУ, оспорването на индивидуалните
административни актове и на административните договори не спира тяхното
изпълнение т.е. предварителното изпълнение на оспорения акт е допуснато по
силата закона, поради което жалбата срещу акта няма суспензивен ефект и актът
се явява годно изпълнително основание. Затова допуснатото предварително
изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, доколкото
в разпоредбата на чл. 27 , ал.2 от ЗУСЕФСУ не е предвидена изрична забрана за
съдебен контрол. За да постанови
спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение на оспореният
акт, съдът следва да установи наличие за
молителя на някое от основанията по 166, ал.2 от
АПК- т.е., че от предварителното изпълнение за него би настъпила значителна или
трудно поправима вреда и то в резултат на новонастъпили факти, като доказване
на последното е в тежест на жалбоподателя.
В конкретния случай искането на
жалбоподателя за спиране изпълнението на оспорения административен акт не е
подкрепено от доказателства за наличието на значителни или трудно поправими
вреди. Не се сочат нови обстоятелства, настъпили след издаването на акта, от
които да се направи извод, че именно предварителното изпълнение на оспорения
акт би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във вр. ал. 2 от АПК предпоставя преценка дали
поради новонастъпили нови факти и обстоятелства, предварителното изпълнение
няма да се окаже прекомерно. Така съдебното произнасяне е свързано с
променените последици от законосъобразното, допуснато по силата на закона,
предварително изпълнение, в резултат на новонастъпилите факти, а такива факти не
се установяват, дори не се твърдят , в настоящото производство. Свързаната с
предварителното изпълнение на решението промяна в имуществото на адресата на
акта е типичната, предвидима и дължима вреда. По делото не са представени и
доказателства за настъпили след издаване на акта нови факти и обстоятелства,
които да обосноват настъпването на значителни или трудно поправими вреди от
предварителното изпълнение. Евентуалните вреди, които по твърдения на лицето,
ще настъпят за него, не са противопоставими на защитимия държавен интерес по
допуснатото със закон предварително изпълнение на акта.
По изложените съображения искането за спиране
на предварителното изпълнение на оспореното решение е неоснователно и следва да
се отхвърли.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
КОНСТИТУИРА като страни по делото:
Жалбоподател – ЕТ „Перси – П. Ч.“ - с.М. б.
Ответник
–
Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2023г. от 11.40ч. , за които дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на жалбоподателя, че доказателствената тежест за установяване на фактите изложени в оспорването, от които черпи за себе си благоприятни правни последици е негова и в тази връзка следва да ангажира допустими, относими и необходими за изясняване на спора доказателства.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл.170, ал.1 от АПК носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, както и че са изпълнени законовите изисквания при издаването му.
ОТХВЪРЛЯ
искането
на ЕТ „Перси – П. Ч.“ - с.М. б., за спиране предварителното
изпълнение на Решение № №26/311/00619/3/01/04/02 от 09.01.2023г. за определяне
на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
Определението в отхвърлителната му част подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: